Класики: Lancia Delta Integrale

 

През 1980 година, Lancia Delta се появи на бял свят като абсолютно невзрачна, квадратна кутия, достатъчно надеждна за да бъде предназначена към италианските счетоводители, които искат да отидат до супермаркета, без да привлекат вниманието на мафията. Беше скучна. Беше сива. Беше предвидима. Но след това се случи нещо напълно великолепно. През 1986 г. FISA – хората в костюми, които управляват моторните спортове – решиха да забранят безумната Група B, защото колите станаха толкова бързи, че започнаха да избиват публиката и пилотите. Вместо нея дойде Група А, която изискваше рали колите да приличат на това, което можете да си купите от шоурума. Ланча реагираха със скоростта на ужилен котарак. Взеха кротката Delta HF, раздуха калниците ѝ, монтираха задвижване на четирите колела, забиха едно огромно турбо Garrett под капака и създадоха най-великото оръжие за печелене на титли, което светът някога е виждал в цивилния живот. 

Еволюцията на това чудовище е чиста поезия за феновете на високите скорости. Започна се с HF 4WD през 1987 г., която имаше скромните 165 к.с. в шосейната си версия. Година по-късно се появи истинската Integrale със 185 коня и разпределение на въртящия момент 56:44. Тя ускоряваше от 0 до 100 км/ч за 6.6 секунди и развиваше 214 км/ч – цифри, които през 88-ма караха собствениците на супер коли да се потят обилно. След това дойде 16-клапановата версия с онази характерна подутина на капака, защото двигателят Lampredi просто отказваше да се събере вътре, и накрая – митичната Evoluzione 1 с 210 конски сили. 

Върхът на цялата тази италианска лудост е специалното издание от 1992 г. – Delta Integrale Evo 1 Martini 6. Създадена, за да отпразнува шестте титли, тя е ограничена до само 310 бройки. И небеса, тя е прекрасна! Има класическите състезателни ленти на Martini върху снежнобяла боя, а вътре... вътре е тапицирана с тюркоазена Alcantara с червени шевове. Изглежда толкова деветдесетарско и толкова драматично, че всеки път, когато седне в нея, човек изпитва желание да си пусне евроденс и да кара с вратите настрани. Има слухове, че някои бройки са напуснали завода със специален компютър от Abarth, който вдига мощността до 280 конски сили. Каросерията е направена от еднокомпонентни пресовани ламарини, следата е по-широка, а геометрията на предния мост е така изострена, че колата променя посоката само при мисълта за завой. Сцеплението пък е толкова брутално, че може да отлепи асфалта от пътя. 

Да, тя имаше своите италиански странности. Пространството в багажника е колкото за един пакет чипс и кутия цигари. А когато свалите прозорците и решите да преминете през сериозен завой с висока скорост, можете буквално да усетите как каросерията се огъва около вас като мокър картон. Но на кого му пука? Това е хомологационна легенда. Кола, която предлага четири истински седалки, задна врата и способността да засрами всяко модерно Porsche на планински път, покрит с кал. Производството приключи в края на 1994 г. с версията Evo 2 и символично нареченото Final Edition. Общо бяха направени малко над 44 хиляди бройки със задвижване на четирите колела. Днес Lancia е марка, която произвежда депресираща градски кутийка за пазаруване, но Integrale Martini 6 остава паметник на времето, когато италианците правеха коли с душа, огън и твърде много адреналин. Тя е просто брилянтна.

Пет метровия Yipai M8 ни предлага лукс за 25 хиляди евро

 Гледаме новините от автомобилното изложение в Макао и си мислим: кога точно колите спряха да бъдат машини и станаха уреди за вграждане? Дъщерната марка на Dongfeng – някакви си Yipai, които никой извън партийните бюра в Пекин не беше чувал до вчера – представя новия си кросоувър M8. Излизат костюмарите, трият ръце и ни обясняват, че това е „изцяло нов модел“. Да, ама - не! Този M8 е просто претоплена манджа, модернизирана версия на модела Dongfeng еπ 008, който дебютира едва през 2024 година. Две години изкара плана и айде – време е за следващия абонамент. Профилът е същият, ламарините са същите, само дето сменили дръжките на вратите и сложили малко хром около прозорците, за да изглежда по-богато. На това му викат прогрес днес. Сложили му и едни нови LED ленти отпред, разместили фаровете в L-образни форми, ,дължили купето с някакви си 18 милиметра на дължина благодарение на новите брони и вече имаме „премиера“. 

В интериора обаче положението е малко по-различно. Там вече не купуваш автомобил, а хол на колела с операционна система HarmonySpace на технологичния гигант Huawei. Табла, екрани, таблети, монтирани на покрива за децата отзад, за да не би случайно да погледнат през прозореца и да видят реалния свят. В централния тунел имало хладилник и печка, аудио система с 21 високоговорителя... Седалките били с функция „нулева гравитация“, подгрявали, охлаждали и масажирали гърба ти, докато животът ти минава в задръстването.

Задвижването разбира се е екологично и модерно. Или чист ток с 800-волтова архитектура и 313 к.с., или хибрид, в който 1.5-литрово бензиново моторче със смешните 129 коня работи като обикновен генератор, за да захранва батерията и електромотора. Няма механична връзка между десния ти крак и асфалта. Всичко е дигитална илюзия, преведена през китайски алгоритми, които обещават 300 километра пробег на ток за хибрида и над 600 за чистия пасатор.

И накрая – цената. Старият модел 008 започваше от около 21 500 евро в Китай. За тези пари там получаваш 5 метра пластмасов лукс с масаж и изкуствен интелект. И докато ние тук в Европа плащаме тройно за депресиращи, базови европейски кутии, брокерите на новия световен ред ни подготвят за третото тримесечие, когато този таблет на колела ще излезе на пазара с цена от около 25 000 евро. 

Екзотични: AC Cobra GT Coupe

 

Когато целият свят се е побъркал на тема асептични, безшумни електрически кутии с батерии от лаптоп и екрани вместо предно стъкло, от Острова идва новина, която действа като студен душ след тежък запой. Британската компания AC Cars официално показа купе версията на своята Cobra GT. Да, правилно прочетохте – за първи път в историята легендарната Кобра получава заводско купе с фиксиран покрив. 

Вместо да наемат армия от софтуерни инженери, които да измислят приложения за медитация в трафика, британците са направили нещо просто и гениално. Взели са класическия дизайн, вдъхновен от състезателния AC A98 Le Mans от 1964 година, и са го съчетали с модерните технологии. Колата е получила онзи дълъг, безкраен преден капак, скосен покрив в стил фастбек и задна част тип Kammtail за подобряване на аеродинамиката. Под каросерията от въглеродни влакна се крие алуминиева пространствена рама, което означава, че въпреки по-големите си размери в сравнение с оригинала, това нещо тежи скромните 1600 килограма.

И сега стигаме до същината – до онова, което кара екологичните чиновници в Брюксел да плачат в ъгъла. Под капака няма батерии, няма кабели и няма тишина. Има 5.0-литров Ford - V8 двигател. Истински, петлитров американски инат. Базовата версия е атмосферна и развива напълно достатъчните 456 к.с. и 555 Nm въртящ момент. Но ако сте от хората, които смятат, че умереността е признак на слаб характер, има и топ версия с механичен компресор. Тя генерира бруталните 730 конски сили и 820 Nm. Резултатът? Ускорение от 0 до 100 км/ч за по-малко от 3.5 секунди. Можете да избирате между 10-степенен автоматик и забележете – 6-степенна, ръчна скоростна кутия. Ръчни скорости и 730 коня на задната ос. Това не е просто спортна кола, това е уред за селекция на истински мъже. 

За разлика от спартанските ретро реплики, това купе е мислено за дълъг път. Вътре има климатик и за да не умрете от жега, докато се борите с волана и модерна мултимедия за да можете да свържете телефона си. Все пак сме в 21-ви век. Разбира се, цената е съответстваща на лудостта. Началната цена за атмосферната версия е 234 300 паунда (около 317 000 долара), а за компресорния звяр ще трябва да се бръкнете с 256 300 паунда (близо 347 000 долара). И това преди данъците, а в Англия, те не са малки. За да ви стане по-ясно – това са парите за две чисто нови Porsche 911 Carrera на британския пазар. Огромна сума за кола, която дори няма да получите веднага, защото доставките започват чак през 2028 година, след като компанията сглоби поръчаните роудстъри, които са малко по-скъпи. 

Новите концепции на Hummer са закъснял опит за бягство

 

Когато споменете думата Hummer, в съзнанието на нормалния човек изплуват три неща: войната в Персийския залив, Арнолд Шварценегер и количество изразходвано гориво, способно да докара инфаркт на Грета Тунберг. Това беше символът на бруталния, нагъл и абсолютно безкомпромисен американски разкош. След това обаче дойде корпоративната глупост. От General Motors решиха да възкресят марката като електромобил. Резултатът беше GMC Hummer EV – чудовище с размерите на междуконтинентален шлеп, тегло от четири тона и цена, която изисква да продадете единия си бъбрек и половината къща. Логично, продажбите бяха толкова потресаващи, че концернът дори трябваше временно да затвори завода си. Кой би предположи, че американците не искат да дадат шестцифрена сума за електрически мастодонт, който засяда в калта заради собственото си тегло? 

Сега, в Пасадена, Калифорния, GM отвориха ново дизайнерско студио, където 100 висши екологични чиновници очевидно са решили да си играят на спасители. Резултатът са две концепции: Hummer X SUV и Hummer X Truck. От компанията се кълнат, че това са само „подвижни лаборатории“ и няма да ги произвеждат. Но нека погледнем истината в очите – това е отчаян опит да разберат как да направят марката привлекателна за обикновения купувач, който всъщност кара Ford Bronco или Jeep Wrangler. 

Първата играчка е Hummer X SUV. Той е с цели 272 милиметра по-къс между осите от сегашния електрически флагман. Дължината му е 4783 мм, което го вкарва в нормалния свят на средноразмерните джипове. И тук, трябва да признаем, че инженерната мисъл не е напълно мъртва. Офроуд хардуерът е сериозен: 37-инчови гуми, джанти с предпазители, амортисьори Multimatic и солидна метална защита под купето. Ъглите на подход и отклонение от 44 и 46 градуса показват, че това нещо всъщност може да прегази няколко камъка, без да се разпадне на съставните си части. Вътре обаче дигиталната лудост продължава. Кокпитът е снабден с инфо-развлекателни дисплеи, които можете да добавяте или премахвате като блокчета Лего. Има дори дрон, който излита пред колата, за да сканира терена. Питаме се, кога шофирането се превърна в компютърна игра? Нима съвременният човек е толкова неспособен, че му трябва безпилотен самолет, за да види дали пред него има локва? 

Втората концепция е пикапът Hummer X Truck. Той е по-дълъг – 5265 мм, но отново е далеч от размерите на XXL чудовището, което познаваме. Интересното тук е технологията Flex Fab, която позволява производство на метални детайли в малки серии без скъпи матрици за щамповане. Това е хитро решение, което показва, че някой в Детройт все още мисли за производствените разходи. 

Дори тези концепции никога да не видят шоурума, те ни показват едно – ерата на огромните, абсурдно скъпи електрически камиони приключва преди изобщо да е започнала. General Motors разбраха по трудния начин, че пазарът не се интересува от зелени декларации, когато тежат четири тона и струват колкото апартамент. Семейство от по-малки, по-достъпни и по-леки офроуд машини е единственият шанс за оцеляване на Hummer. 

Restomod: BULGARRENAULT 8 от Vilner Garage

 

Нека бъдем напълно честни. В България сме свикнали да свързваме понятието „тунинг“ с петнайсетгодишно дизелово BMW, чийто собственик е заварил диференциала, изрязал е катализатора и е залепил на задния прозорец стикер, който гласи нещо дълбокосмислено. Но от време на време в тази държава се случва нещо толкова изключително, че ни кара да спрем, да свалим очилата си и да си кажем: „Добре де, това е направо гениално“. 

Всичко започва преди години с едни абсолютни виртуози, наречени Vilner Garage. Тези момчета погледнаха сивите, пластмасови и депресиращи салони на модерните коли и си казаха: „Не, това няма да го бъде. Ние ще ги превърнем в частни клубове за джентълмени“. Те научиха хората в България, че интериорът не е просто място, където си държите задника, докато пътувате към супермаркета. Той е изкуство оценено дори от Rimac, преди да стане голямата работа, който ги наема за направата на интериора на своя Rimac One. И ето че сега виждаме български рестомод проект, който е следвал точно тази философия. Един автомобил е пристигнал в ателието с перфектно, напълно реставрирано купе. Външно – абсолютен блясък. Но отвътре? Отвътре положението вероятно е било като в чакалнята на автогара Изток. И тогава са се намесили българските майстори. Проектът им е отнел цял месец. Месец! През това време те не просто са сменили няколко парчета плат. Не, те са извършили пълна, безмилостна хирургическа операция. 

Какво са направили? Вместо гадната евтина пластмаса и картон на Bulgar-Renault 8, корите на вратите са облечени в брилянтна комбинация от плат и специална, състарена винтидж кожа. И като върховен, изключително шикозен детайл – изработили са ръчно малки кожени коланчета. Прекрасно.  Таблото е мястото, което шофьорът гледа непрекъснато. Тук майсторите са се побъркали напълно. Долната част е облечена в мокет, средната е в плат, а горната – в чиста кожа. Дори скапаните пластмаси наоколо са пребоядисани, а фините лайсни около пепелника са облечени на ръка. Това не е табло на кола, това е бюрото на директора на Ролс-Ройс. Седалките  са преобразени изцяло в същата комбинация от кожа и текстил. Но истинският триумф на ината е под тях. Механизмите на седалките са били напълно ръждясали. Повечето хора просто биха ги напръскали с WD-40 и биха се завили с одеяло, но тези момчета са ги разглобили, изкубали са ръждата до последната люспа и са ги пребоядисали. Подът е получил чисто нов, дебел мокет. Таванът и сенниците са облечени в плат. Изработени са напълно нови основи за задните колонки, а кората под задното стъкло е направена наново и покрита с кожа. Разбира се, воланът, ръчната спирачка и маншоните са претапицирани, за да не пипате нищо евтино. 

Най-великото нещо в цялата история? Vilner са подменили всяка една стара, изсъхнала и счупена пластмасова щипка по купето. А това означава само едно – когато карате тази кола по разбитите улици, вътре няма да се чува абсолютно нищо. Няма да има скърцане, няма да има тропане. Ще има само тишина и миризма на скъпа кожа. Очевидно от това ателие са помислили за всичко, защото има и втора версия на интериора. И тя е, нека бъдем напълно честни, абсолютна класика! Този път майсторите са заложили на нещо, което ни връща директно в златната епоха на автомобилния дизайн. Те са съчетали кариран текстил със сива антична кожа. Резултатът отново е умопомрачителен! Карираният плат не е просто хвърлен някъде там, колкото да отбият номера. Не, той е приложен с математическа прецизност върху седалките, панелите на вратите, арматурното табло и дори върху сенниците. Представете си само – вдигате поглед нагоре, за да се скриете от слънцето, и пред очите ви се разкрива този съвършен, перфектно подреден кариран десен. Това е толкова ретро и същевременно толкова стилно, че кара интериора на всяко модерно Porsche да изглежда като интериор на хладилник. 

Това не е просто тунинг. Това е шумен, ръчно изработен среден пръст показан в лицето на модерните автомобили с масови пластмасови салони, които ни продават днес. Този проект доказва, че в България все още има хора, които знаят как се държи игла, конец и шкурка. И затова ние абсолютно го обожаваме! 

**Обновеният Geely Geome Xingyuan / EX2 ни лишава от правото да мислим

Това е обновеният Geely Geome Xingyuan, познат още като EX2. Обновен, както твърдят неговите създатели от Китай. Нещо повече – той се кичи с титлата „най-популярен автомобил“ за изминалата година в Китай. Един феномен на масовия вкус, който сега се подготвя за своята международна експанзия. Бразилия, Мексико, Беларус, Русия... Утре, казват, и в Европа. Настъплението на анонимния прогрес. Нека погледнем фактите. Обявени са „над 100 подобрения“. Когато един производител ви казва, че е променил сто неща в една кола, той или е сътворил шедьовър, или се опитва да скрие факта, че първия път се е провалил. Какво откриваме зад тази внушителна цифра? Активен смукател на въздух, който се затварял при висока скорост. Забележително откритие, което добавяло точно 10 километра към пробега. Ето това е триумфът на съвременното инженерство – десет километра илюзия.

Вътре в купето ни посреща изкуственият интелект. Системата Flyme Auto 2. Прочетете внимателно: гласовият асистент вече не просто изпълнява команди, той анализира емоционалното състояние на водача и пътниците. Питаме ви: нима се нуждаем от китайски софтуер, за да разберем емоционалното състояние на един човек, заседнал в трафика? Нима една машина ще измери дълбочината на нашия бяс? Разбира се, има и по-прозаични триумфи. Преместили са лоста за скоростите зад волана, за да освободят място за бутона за аварийните светлини. Едно епохално преместване, което вероятно е отнело безсънни нощи на десетки дизайнери. И накрая – централният дисплей вече поддържа Apple CarPlay. Нещо, което останалият свят приема за даденост от години, в Китай се поднася като върховно постижение на цивилизацията. 

Мощността варира от 79 до 116 конски сили. демек - без промяна. Батерията се забива в границите между 30 и 47 кВтч., което означава, че вече има възможност да изминете до 480 км. Най-мощната батерия се зарежда от 30 до 80% за 19 минути. Утре ще излезе някоя марка и ще каже, че от 50 до 60%, батерията на нейният модел се зарежда за 10 минути и ние ще трябва да пляскаме с ръце, докато чакаме един час да напълним цялата батерия. това е реалността. Размерите са скромни – малко над 4 метра дължина. И всичко това се предлага в Китай за сума, равняваща се на по-малко от 10 хиляди долара. Ето я голямата истина. Това е евтиният, достъпен лукс за милионите. Един „сладък“ заоблен силует, зад който се крие армия от сензори, камери и процесори, обещаващи да ни карат сами по магистралата, докато ние, освободени от задължението да мислим, се доверяваме на изкуствения разум. 

Сингапурският капан EМТА – пет корпорации ще продават пластмасови карикатури в Япония

 Роди се е нова марка. Наричат я EMTA. Пишело се с главни букви – като за затворническа татуировка, но не било съкращение. Просто така им харесвало. На съвременния корпоративен език това нещо се нарича „съвместно предприятие“. Преведено на български: пет различни компании са се събрали в Сингапур, за да измислят как да продадат една китайска пластмасова кутия на претенциозния японски купувач. В това съдружие е пълен панаир. Държавният китайски гигант Chery държи малко над 27%. Още толкова има някаква групировка Yueda. Батериите ще ги прави фирмата Gotion, а продавач ще бъде японският дистрибутор Autobacs. Има и пети участник с някакви смешни 9%, който щял да отговаря за „качествената поддръжка“. Фирмата с най-малък дял отговаря за това колата да не се разпадне на първия завой. Самите шефове на Chery веднага побързаха да си измият ръцете – казаха, че те били само акционери и нямали нищо общо с ежедневното управление. Демек, ако утре това чудо на техниката се запали, те просто са били там и са пили чай. За да бъде циркът пълен, назначили японски дизайнери от Honda и Mazda, а шеф на маркетинга станал бивш кадър на Nissan. Изпълнителният директор пък е бивш президент на Changan Ford. Това не е автомобилна компания, това е пенсионерски клуб за провалили се топ мениджъри.

Първото им творение трябва да излезе на пазара през 2027 година. То няма име, има само номер – EMTA #01. На външен вид е класическа, квадратна Kei-кола. Дълга 3.4 метра, широка метър и половина. Сложили са му миниатюрни огледала, които всъщност били камери, и ни убеждават, че сигурността му при сблъсък била като на голям автомобил. Няма как да се блъснеш с кутия за обувки в камион и да оцелееш, освен ако Господ не е в извънредна командировка. Целта на тази пластмасова карикатура е само една – да влезе в Япония и да се бори с другото китайско чудо, BYD Racoo. Онези от BYD вече продават своя модел за около 2.5 милиона йени – малко над 15 хиляди долара. И тук идва истинският отговор на въпроса защо се случва всичко това. Това е война за статистиката. BYD и Chery в момента се бият кой ще изнесе повече ламарини от Китай. Само за един месец BYD са изнесли 135 хиляди коли, а Chery – 177 хиляди.

Тези цифри са умопомрачителни. Те не показват колко са добри колите, те показват колко е агресивна системата. До края на 2029 година марката Emta обещава да пусне още три модела – хечбек, SUV и миниван. Всичко това ще бъде наблъскано с батерии и камери, за да си мисли съвременният градски човек, че е технологичен и зелен. А истината е много по-проста и много по-тъжна. Някъде по пътя между Пекин, Сингапур и Токио изчезна душата на автомобила. Изчезна удоволствието от шофирането, изчезна миризмата на бензин и звукът от истинския мотор. 

Suzuki Every и Mazda Scrum отново с фейслифт

 

Налага се да разгледаме една тема от автомобилния свят, която, макар на пръв поглед да изглежда малко суха, всъщност е отличен пример за прагматизъм, геометрична ефективност и... откровено чиновническо хитруване. Става въпрос за така наречения втори фейслифт на моделите Suzuki Every и Mazda Scrum. Поради специфичните данъчни закони и липсата на пространство, производителите в Япония често практикуват нещо, което в индустрията се нарича „badge engineering“ – или инженерство с емблеми. На по-прост език: Suzuki разработва и произвежда модела Every, а Mazda просто купува лиценза, за да забие собственото си лого на предната решетка и да прибере част от печалбата. Дори Nissan и Mitsubishi участват в тази схема със свои версии NV100 - Cliper 

. Това е триумф на икономическата логика над корпоративното его. 

Дизайнерите са се възползвали максимално от всеки наличен милиметър ламарина, за да създадат перфектния правоъгълник. За новата моделна година има леки естетически промени. Базовите работни версии са получили по-изчистена предна броня с мек, утилитарен вид. Ако обаче изберете пътническия вариант Wagon, получавате решетка тип „пчелна пита“, леко затъмнени фарове, алуминиеви джанти и прибиращи се странични стъпала. Това е японският еквивалент на това да сложите папийонка на пощальон. 

Вътре в кабината нещата са станали по-подредени и логични. Старите аналогови прибори са заменени от дигитален инструментален панел. Той е стандартен за цялата гама. Архитектурата на таблото е изчистена, а пластмасата е изцяло черна, което е изключително практично, защото прикрива петната от работа. Любопитен детайл е, че в базовата версия на Mazda на мястото, където обикновено стои екранът на мултимедията, има просто един голям, плосък пластмасов капак. Няма досадни менюта, няма радио, което да ви разсейва – скука. При Suzuki, разбира се, можете да си доплатите за 9-инчов дисплей, отопляем волан и дори за специална изолация в покрива, който намалява бумтящия шум от дъжда. Инженерна мисъл в чист вид. Ако сгънете задните седалки, които падат напълно плоско, получавате товарен капацитет от над 1100 литра. От Suzuki съвсем официално и сериозно заявяват, че това пространство е проектирано да побере точно 40 стандартни каси за японска бира. Или две детски колички. Очевидно таргетират доста разнообразни жизнени сценарии. 

Сега, нека погледнем под пода, където се намира двигателят. Той е разположен централно – конфигурация, която обикновено свързваме с Ferrari или McLaren, но тук целта не е баланс при 300 км/ч, а чисто пестене на място. Моторът е 3-цилиндров, с работен обем от точно 0.6-литра. В атмосферната си версия той произвежда скромните 48 к.с. Това означава, че ускорението от 0 до 100 км/ч... е събитие, което по-скоро се измерва с календар, отколкото хронометър. Но пък е наличен с 5-степенна ръчна скоростна кутия, което е чудесно. Версията с турбокомпресор вдига мощността до зашеметяващите за този клас 63 конски сили, но се предлага само с безстепенна трансмисия (CVT). Можете да избирате между задно задвижване или частично 4х4. Има и изцяло електрическа версия, наречена e-Every, но тя е базирана на платформа на Toyota и Daihatsu и струва два пъти повече, което според нас напълно обезсмисля идеята за евтин и достъпен транспорт. 

В Япония базовият модел Every PA с ръчни прозорци и задно задвижване започва от около 8 400 долара. Версията на Mazda е около 8 500 долара. Най-скъпият вариант с всички екстри, турбо и задвижване на четирите колела достига до около 14 300 долара. Това е една изключително разумна, добре обмислена и честна покупка. Тези автомобили не се опитват да бъдат бързи, нито се опитват да ви впечатлят със сложен дизайн. Те просто си вършат работата тихо и ефикасно.

Екзотични: Rezvani Fortress

 

Погледнете това нещо! Това не е просто пикап, това е брутална, ъглова крепост на колела. Казва се Rezvani Fortress и ако трябва да бъда напълно честен, изглежда като излязло директно от някоя футуристична видеоигра, в която светът е свършил, а вие трябва да оцелеете сред орди от зомбита. В основата си това чудовище всъщност е Ford F-150 Raptor. Но момчетата от Rezvani са го погледнали и са си казали: „Знаете ли какво му липсва? Малко тактическа параноя!“. Дизайнът отпред е направо плашещ – масивна броня, минималистична решетка и капак с огромни вентилатори, които да извеждат жегата. Калниците са толкова нависоко, че под тях можете да поберете 40-инчови офроуд гуми, а клиренсът е умопомрачителните 381 мм! Когато стъпи на паважа, този камион насажда чист страх в околните. Със своите огромни размери и агресивни линии той изглежда готов да прегази всяко препятствие на пътя си, карайки всички останали да се отдръпват и да му правят път. 

Когато обаче отворите вратата и скочите в кабината, нещата рязко се променят. Вътре всичко крещи: „Аз съм Форд!“. Да, момчетата от Rezvani са сложили своята емблема на волана и са претапицирали седалките (които между другото се предлагат в над десет дизайна), но бутоните и таблото са си съвсем познати. Истинските важни части в този автомобил обаче са пакетите за защита. Срещу скромната сума от 85 000 долара получавате пълен брониран пакет: куршумоустойчиви стъкла, защита от взривове под пода и подсилен резервоар за гориво. Има обаче и пакет за сигурност за още 42 000 долара. И той е направо откачен! Електрифицирани дръжки на вратите, които ще разтърсят всеки натрапник, дозатор за лютив спрей, ослепителни светлини и... система за димна завеса! Ако някой на пътя ви ядоса или се опита да ви застраши, просто задействате защитните системи – пускате гъст дим, за да скриете колата, или шокирате крадците с електрически заряд по каросерията, докато лютивият спрей се грижи за останалото. И ако това не ви стига, има и пакет „Off-Grid“ за 14 500 долара, който ви превръща в напълно независима бойна единица. Той включва соларни панели, преносима електроцентрала, газов генератор, хладилник за бирата ви, сателитен интернет и радиостанции с голям обхват. Буквално можете да живеете в гората с месеци, докато цивилизацията отвън се разпада. 

Под капака нещата са сериозни. Тъй като това е Raptor, имате избор между два мотора. Първият е 3.5-литров, V6 с две турбини и 450 к.с. Но истинският звяр е 5.2-литровият, V8-цилиндров  компресор. Той генерира бруталните 850 конски сили и 880 Nm въртящ момент! Цялата тази мощност минава през 10-степенна автоматична кутия и постоянно задвижване на четирите колела. Цената за всичко това? Започва от 285 000 долара преди да сте сложили пакетите за сигурност, а производството е ограничено до само 100 бройки за целия свят. Да, напълно неразумно е, огромно е и вероятно няма да се събере на нито един нормален паркинг... но боже мой, колко много искаме да го покараме! 

Restomod: Maturo 308 GTB

 След като бяхме принудени да изтърпим диетичния еквивалент на катастрофа в завод за пластмаса – а именно замразената микровълнова пица, гордо наречена „Ferrari Luce“ – сега изпитваме крещяща, животоспасяваща нужда да изплакнем устата си с нещо истинско. Нещо гурме. Нещо, което е разработено от хора с бели престилки и истинска страст, а не от депресирани джендъри. И тук идва спасението. В наши дни така наречените „рестомоди“ се превърнаха в епидемия. Всеки гараж в света, в който има комплект гаечни ключове и заваръчен апарат, се опитва да разглоби някаква класическа икона и да ѝ сложи Bluetooth. Тъкмо когато си мислехме, че сме видяли всяка възможна, богохулна вариация по темата, едни момчета от Холандия – компания, наречена Maturo Competition Cars – решиха да покажат на света как се прави. Те са взели класическото Ferrari 308 GTB. И са направили две негови версии. Едната е за нормалния път, а другата е брутална почит към рали легендата от лудата „Група 4“. 

Но нека се концентрираме върху пътната версия, наречена 308 Stradale, защото тя е по-интересната. За начало, холандците не започват с компютърна симулация. Те взимат оригинално Ferrari 308, произведено между 1975 и 1985 г. – кола от времето, когато мъжете бяха мъже, а косите им и други неща бяха големи. Оголват каросерията до най-чистия, девствен метал, заваряват вътре сериозен ролкейдж и добавят над 150 допълнителни структурни заварки, за да заздравят шасито. Защото, нека бъдем честни, оригиналното шаси на 308 имаше структурната здравина на мокра франзела. След това идва ред на ламарините. Вместо да сложат някакъв вулгарен пластмасов бодикит разработен от Apple, холандците изработват на ръка брутално разширени калници, вдъхновени директно от рали автомобила от Група 4. И небеса, те изглеждат абсолютно зашеметяващо! Пасват на оригиналния силует така, както хубавият италиански костюм пасва на Ал Пачино. Към цялата тази прелест са добавени и зверски 15-цолови джанти с класически дизайн и борд на който можеш да си сложиш халбата с бира. Най-великото нещо тук е, че Maturo са избегнали капана, в който падат повечето идиоти по света. Те не са съсипали дизайна. Линията на 308 GTB все още е там – елегантна, вечна, чиста. Просто са я освежили с нови, изключително дискретни LED светлини отпред и отзад. Прекрасно.

Но истинската порнография се крие под задния капак. В доброто старо време оригиналният 3.0-литров атмосферен V8 в европейската си спецификация произвеждаше около 255 к.с. Което тогава беше бързо, но днес може да бъде изпреварено от дизелов Golf. Затова от Maturo са изхвърлили старите части и са монтирали нови разпределителни валове, изцяло нова система за запалване, специален всмукателен колектор и изпускателна система от Capristo. Резултатът? 400 конски сили! И за да не се превърне 5-степенната ръчна скоростна кутия в купчина метални стружки при първото подаване на газ, тя е изцяло подсилена. Цялата тази мощ отива към задните колела през диференциал с ограничено приплъзване. Разбира се, за да не излетите от пътя в първия завой и да загинете в огнено кълбо, колата е оборудвана с модерни спирачки и регулируемо окачване от TracTive. 

Все още нямаме снимки на интериора, но имаме цената. И тя е... е, подгответе се. Цената на това удоволствие започва от 425 000 евро. И забележете – това е без да се включва цената на самото оригинално Ferrari, което трябва да им донесете като донор и без данъка който трябва да платите при покупка. Което означава, че трябва да сте напълно, безумно, клинично луд, за да си я купите. Но пък, от друга страна, колко прекрасен начин да похарчите парите на децата си! Да, Maturo струва колкото малък остров в Карибско море, но ще ви излезе по-евтино от Ferrari Luce.

Обновеното Suzuki Hustler получава устройство против глупост, докато ние все още чакаме такова за Народното събрание

 

Suzuki тихичко, в края на май, пускат на пазара фейслифт версията на своя кей-кар наречен просто Hustler. За хората от по-старото поколение думата „Хъстлър“ извиква едни много конкретни, предимно еротични асоциации, свързани с късния социализъм, скритите под дюшека списания и естетиката на Лари Флинт. Японците обаче имат друго виждане за нещата. За тях „Хъстлър“ е симпатична кутийка на колела, от която са продали точно един милион бройки. Милион! Това е забележителен триумф на формата над съдържанието, или по-скоро – триумф на японската способност да живееш в умален мащаб. Какво са променили в този малък мошеник? Предната решетка вече е обърнат трапец, свързан с фаровете, и – забележете – има флуоресцентно жълт акцент. Това, според пресрилийза, давало на предницата „динамичен и отличителен вид“. Преведено на разбираем език: колата изглежда така, сякаш е бременна в третия месец от някой по-голям SUV, но бебето е здраво. Емблемата отзад пък е направена от смола, което трябвало да изразява „игрив дух“. Обожаваме японския маркетинг. Когато нямаш пари за хром, просто казваш на купувача, че пластмасовата емблема развива игривия му дух. 

Вътре в купето луксът е повдигнат до нови висини – добавили са кафяви акценти по седалките и декорация на таблото в цвят „оръжеен метал“. Истинското чудо обаче е в управлението. Японците са подобрили „естественото връщане на волана на кръстовища“ и са сложили система, която предвижда нестабилността в завоите. Тоест, колата мисли вместо вас. Тя знае кога сте сбъркали и нежно ви коригира, което е прекрасна метафора за съвременното общество. Освен това, за първи път в този клас, имате монитор за мъртвата зона и система за предупреждение при напречен трафик отзад. Автомобилът е оборудван с радар, монокулярна камера, адаптивен круиз контрол, който спира и тръгва сам в задръстванията, и електрическа ръчна спирачка. За по-претенциозните интелектуалци се предлага версията Hustler Tough Wild – „Суров и див“. Той е за хора, които искат да изглеждат така, сякаш всеки уикенд превземат дюните на Сахара, но всъщност най-далечното им пътуване е до кварталната аптека. Има блокова решетка и големи букви „SUZUKI“. 

Изключително драматично решение за кола, която се задвижва от 0.6-литров 3-цилиндров мотор. Този двигател е толкова малък, че ако го извадите, можете да го ползвате за миксер или за задвижване на по-голяма сокоизстисквачка. Мощността му продължава да варира между 52 и 64 к.с. Те задвижват предните или четирите колела, като при всички случаи трансмисията е CVT. Цените, изразени в йени, звучат стряскащо – милион и половина, два милиона. Но всъщност това са между 10 и 13 хиляди долара. За тези пари получавате кола, която харчи под 5л/100км. и е толкова технологична, че може сама да попълни данъчната ви декларация. В крайна сметка, новият Hustler е едно прекрасно напомняне, че големината няма значение. Важно е усещането за градско кафяво в интериора и фактът, че докато светът отива по дяволите, в Япония все още има хора, които се вълнуват от формата на обърнатия трапец върху предната решетка. 

. 

От ракетите в космоса до баничарките от Шанхай: Тъжната съдба на АвтоВАЗ и техния SKM M9

 

Спомняте ли си руското автомобилостроене? Онази гордост, дето бълваше Лади и Москвичи – дървени, корави, но поне руски. Забравете за това. Днес Русия е просто един голям пазар, на който китайците си продават старите стоки, а местните заводи само лепят нови емблеми. Глобализация за бедни. Миналата пролет АвтоВАЗ гръмко обяви, че пуска нова марка за баничарки и бусове – SKM. Нароиха се някакви модели M7, дето уж бяха новост, а всъщност се оказаха чистокръвен китайски модел на Shineray Group. Сглобяват ги в Толяти, а от няколко дни ги бутат по дилърите. И понеже апетитът идва с яденето, сега на изложението в Москва ни показват и следващото чудо – SKM M9. В официалното прессъобщение, написано с онзи сух, бюрократичен език, се казва, че моделът бил разработен от някаква си фирма „Промтех“, сертифициран партньор за прототипи. Лъжа. Нищо не са разработили. Историята е същата – взели са един китайски бус НMaxus V70, собственост на корпорацията SAIC, който по света се продава и като Chevrolet Express, че дори и като Iveco. Руснаците са избрали версията на Iveco, сменили са табелката на решетката и хоп – ето ви нов руски автомобил. Гордост за нацията.

Щели да предлагат цяло семейство: ванове, микробуси по 7, 8 или 9 места. Имена – звучни, като за пред чужденци. Версията „Business” имала масичка и трансформиращи се седалки – да си пиеш водката на задната седалка, докато бусът се друса по разбитите пътища. Версията „Transfer” била с повече места, а „Comfort” – по-дълга и по-висока. Има и изцяло метален ван с огромно товарно пространство, за да има къде да се товари китайската стока, която залива пазара.

Техническите детайли са стандартни. 2.0-литров дизел със 150 коня, 6 предавки за бедните и 9-степенен автоматик за тези с по-дълбоки джобове. Задвижването е предно, теглото е 3.5 тона, така че се кара с нормална книжка. Като екстри обещават климатик и някаква медийна система – екстри от края на миналия век, които днес ни ги продават като космическа технология. Това е днешната реалност. Една империя, която някога правеше ракети, днес е принудена да пребоядисва китайски микробуси и да ги представя за връх на инженерната мисъл.