Suzuki Every и Mazda Scrum отново с фейслифт

 

Налага се да разгледаме една тема от автомобилния свят, която, макар на пръв поглед да изглежда малко суха, всъщност е отличен пример за прагматизъм, геометрична ефективност и... откровено чиновническо хитруване. Става въпрос за така наречения втори фейслифт на моделите Suzuki Every и Mazda Scrum. Поради специфичните данъчни закони и липсата на пространство, производителите в Япония често практикуват нещо, което в индустрията се нарича „badge engineering“ – или инженерство с емблеми. На по-прост език: Suzuki разработва и произвежда модела Every, а Mazda просто купува лиценза, за да забие собственото си лого на предната решетка и да прибере част от печалбата. Дори Nissan и Mitsubishi участват в тази схема със свои версии NV100 - Cliper 

. Това е триумф на икономическата логика над корпоративното его. 

Дизайнерите са се възползвали максимално от всеки наличен милиметър ламарина, за да създадат перфектния правоъгълник. За новата моделна година има леки естетически промени. Базовите работни версии са получили по-изчистена предна броня с мек, утилитарен вид. Ако обаче изберете пътническия вариант Wagon, получавате решетка тип „пчелна пита“, леко затъмнени фарове, алуминиеви джанти и прибиращи се странични стъпала. Това е японският еквивалент на това да сложите папийонка на пощальон. 

Вътре в кабината нещата са станали по-подредени и логични. Старите аналогови прибори са заменени от дигитален инструментален панел. Той е стандартен за цялата гама. Архитектурата на таблото е изчистена, а пластмасата е изцяло черна, което е изключително практично, защото прикрива петната от работа. Любопитен детайл е, че в базовата версия на Mazda на мястото, където обикновено стои екранът на мултимедията, има просто един голям, плосък пластмасов капак. Няма досадни менюта, няма радио, което да ви разсейва – скука. При Suzuki, разбира се, можете да си доплатите за 9-инчов дисплей, отопляем волан и дори за специална изолация в покрива, който намалява бумтящия шум от дъжда. Инженерна мисъл в чист вид. Ако сгънете задните седалки, които падат напълно плоско, получавате товарен капацитет от над 1100 литра. От Suzuki съвсем официално и сериозно заявяват, че това пространство е проектирано да побере точно 40 стандартни каси за японска бира. Или две детски колички. Очевидно таргетират доста разнообразни жизнени сценарии. 

Сега, нека погледнем под пода, където се намира двигателят. Той е разположен централно – конфигурация, която обикновено свързваме с Ferrari или McLaren, но тук целта не е баланс при 300 км/ч, а чисто пестене на място. Моторът е 3-цилиндров, с работен обем от точно 0.6-литра. В атмосферната си версия той произвежда скромните 48 к.с. Това означава, че ускорението от 0 до 100 км/ч... е събитие, което по-скоро се измерва с календар, отколкото хронометър. Но пък е наличен с 5-степенна ръчна скоростна кутия, което е чудесно. Версията с турбокомпресор вдига мощността до зашеметяващите за този клас 63 конски сили, но се предлага само с безстепенна трансмисия (CVT). Можете да избирате между задно задвижване или частично 4х4. Има и изцяло електрическа версия, наречена e-Every, но тя е базирана на платформа на Toyota и Daihatsu и струва два пъти повече, което според нас напълно обезсмисля идеята за евтин и достъпен транспорт. 

В Япония базовият модел Every PA с ръчни прозорци и задно задвижване започва от около 8 400 долара. Версията на Mazda е около 8 500 долара. Най-скъпият вариант с всички екстри, турбо и задвижване на четирите колела достига до около 14 300 долара. Това е една изключително разумна, добре обмислена и честна покупка. Тези автомобили не се опитват да бъдат бързи, нито се опитват да ви впечатлят със сложен дизайн. Те просто си вършат работата тихо и ефикасно.