**Voyah Passion S прилича на Ferrari Purosangue само в тъмното и само ако много ви се иска

 Времената за Ferrari са трудни. Не защото няма кой да купува червените им играчки в Маранело, а защото светът изгуби мярка. След Xiaomi YU7 GT, сега и Voyah се пробва в дисциплината „да изплашим италианския жребец“ в стил Purosangue . Нарекли го Passion. Страст. Но това не е страстта, за която четете в класическите романи и няма нищо общо с модели като Voyah Chasing Light / Passion и Voyah Passion L. Това е страст по каталог, страст в опаковка от евтина пластмаса и литиеви йони. Китайците са измислили за него нов термин – FUV (Fun Utility Vehicle). Разбирате ли цинизма? Ferrari също използваха същия акроним за техния Purosangue, опитвайки се да ни убедят, че SUV-ът им не е просто камион за богати лелки. Но тук забавата е друга. Тук забавата е да приличаш на някой, който не си. Погледнете го. Предницата е „сляпа“ – няма радиатор, няма дъх, няма живот. Само един пластмасов панел и капак с фалшиви отвори за въздух, които не охлаждат нищо друго, освен егото на собственика му. На покрива са монтирали Лидар. Окото на Big Brother. 

Вътре? Пълна тишина. Няма изображения, няма информация. Само обещания за изкуствен интелект от Huawei. Автопилоти, сензори, датчици... всичко, което да те държи далеч от истинското усещане за път. Те ти казват: „Седни, ние ще те закараме“, докато ти продават мечтата за 646 коня. Но нека не се лъжем. Да наречеш това „китайското Ferrari“ е обида за интелекта. Ferrari Purosangue има V12 мотор, който реве като ранен звяр. Има 725 истински, хранени с бензин коня и вдига 315 км/ч. А Voyah? Voyah е ограничена на 200. Точка. Край на забавата. Една тиха, тежка батерия и тегло от 2.5 тона, което се опитва да завива на пистата. Това не е управление, това е борба с инерцията. 

Истината е, че Voyah Passion S няма да спечели сърцата ви. Тя ще спечели портфейлите на тези, които искат да изглеждат важни пред съседите си, без да знаят какво е маслен филтър и на коя страна се развива гайката. Китайската индустрия бълва тези лъскави „играчки“, докато ние стоим и ръкопляскаме на прогреса. Прогрес ли? Не, това е просто поредната батерия на колела, която се опитва да ни убеди, че „забавата“ е задължителна, а страстта може да се програмира с алгоритъм. Ироничната усмивка е за нас. Защото докато се радваме на „уникалния модел“, истинските жребци просто препускат към залеза, оставяйки ни в облак от тишина и китайски пластмасов блясък.