Франсоа Провост и неговият план: Между милиардите дългове и илюзията „futuREady“

Миналата година Renault Group смени своя диригент. Италианецът Лука де Мео, който от 2020-а се опитваше да вкара френската машина в нов ритъм, предаде палката на Франсоа Провост. И както често се случва в голямата политика и в голямата индустрия - първата работа на новия беше да почисти следите от стария. Проектите Mobilize и Ampere бяха зачеркнати. Защото, виждате ли, стратегията Renaulution вече не е достатъчна. Сега на дневен ред е futuREady. Името го чухме за първи път по време на премиерата на Renault R-Space Lab Concept и звучи като заглавие на научнофантастичен роман от миналия век, но амбицията е за 2030 година. Питаме се обаче - може ли една стратегия да заличи факта, че Renault е на червено с 10.8 милиарда евро?

Казват ни, че маржът се е увеличил, че заводите работят на 85%, че Dacia е едва ли не новата икона на Европа. Но амортизираните активи на Nissan тежат като камък на шията. И тук се появява планът от четири стълба. „Готови за растеж“. Една фраза, която трябва да ни убеди, че до 2030 година всичко в Европа ще бъде електрическо. Шестнадесет нови електрически модела. В Индия пък ще продават бюджетния Renault Bridger . Защото там, изглежда, нуждите са „специфични“, а въздухът - по-търпелив. Следва технологичният прогрес. Изкуствен интелект, 400 и 800-волтови модулни платформи и батерии, които се зареждат за 10 минути. Обещават ни пробег до 1400 километра благодарение на новите електромотори с 93% ефективност. Звучи великолепно, почти нереално. В заводите пък ще ни посрещат хуманоидни роботи. Изкуствен интелект ще проектира колите за две години вместо за четири. Бързина, ефективност, автоматизация. Но къде в този двугодишен цикъл остава емоцията? Къде остава духът на автомобила, ако той е просто резултат от изчисленията на един цифров близнак?

И накрая - „Стремеж към доверие“. Renault иска да удължи живота на употребяваните коли до 10 години. Те не знаят, че в България животът е три пъти по-голям. Една неочаквана доза реализъм в този дигитален свят. Алиансът с Nissan и Mitsubishi остава, но французите вече искат независимост. Гледат към Geely, гледат към Ford. Китайците ще помагат за двигателите, американците ще плащат за платформите. Една сложна геополитическа аритметика на четири колела. А Dacia? Тя се готви за C-сегмента със своя Striker. Дори Alpine, последното убежище на спортния дух, се предава пред електричеството. Американската мечта на марката обаче е замразена. Тарифите на Тръмп се оказаха по-силни от френския шик.

Въпросът, който остава след всички тези планове, е прост: Дали futuREady е истинско завръщане към рентабилността, или е просто поредната красива дума, с която се опитваме да маскираме страха от утрешния ден?