Xiaomi детронира Audi и стана новият крал на ринга

 Една компания за мобилни телефони ни съобщава, че нейният нов модел Xiaomi YU7 GT е пренаписал законите на физиката. Постигнал е време от 7 минути и 34 секунди на Нюрбургринг. Една писта, която доскоро беше митичен олтар за посветени. И още нещо, представено с апломб: тест-пилотът Рен Джоуцан е станал първият китайски пилот с официален сертификат от Зеления ад. Чудесно. Всичко това се случва точно два дни преди официалната премиера на автомобила, насрочена с хирургическа точност. Основателят, господин Лей Джун, бърза да ни увери, че това е „чистокръвен“ спортен SUV. Чистокръвен? Откога батериите и микрочиповете определят кръвната група на една легенда?

Зад числата обаче се крие истинската драма. Времето на това Xiaomi изпреварва с две секунди Audi RS Q8 , което от 7 години е Най-бързият SUV на Нюрбургринг. Символите на старата, консервативна Европа са победени от един таблет. Ето това е голямата промяна. Старите майстори от Щутгарт и Инголщад, които десетилетия наред шлифоваха звука на буталата, днес трябва да сведат глави пред алгоритъма. Разбира се, пълните спецификации на този тест остават обвити в тайна. Защо ли? Може би защото в света на новите технологии илюзията е по-важна от истината. Този рекорд всъщност е само продължение на една по-широка офанзива, започнала със седана Xiaomi SU7 Ultra, който по-рано се нареди сред най-бързите серийни коли на планетата. 

Пазарът вече е готов. Моделите, боядисани в цветове с претенциозни имена като „Вулканична пепел“, вече чакат в автосалоните. Регулаторите ни разкриват бруталната реалност: 990 конски сили, 300 километра в час максимална скорост. И накрая остава един въпрос, който никой не смее да зададе на глас: Когато купуваме тези 990 конски сили, ние кола ли купуваме... или просто си подновяваме договора за мобилен телефон?

Три тона, 1600 коня и разход на мотопед: Китайците пак ни показаха откъде изгрява слънцето

 До края на годината това чудо ще бъде на пазара, за да ни покаже за пореден път къде се намираме ние и къде са те. Моделът е готов. Сертифициран. Казва се Jetour F700. Появи се първо на автовозите, заснето на порция шпионски снимки, а после изплува и на автосалона в Пекин, но като концепция. Този камион е част от едно ново, брутално семейство с класическо шаси, каросерия върху рама – направено по модела на големия им Jetour G700. Предницата е същата, стоповете са същите, обаче вратите и каросерията отзад са съвсем друга история. Направено за работа. Или за показност. На предната решетка и на капака отзад пише LSER. Защо? Защото Chery – корпорацията майка, която притежава Jetour – е решила, че трябва да отдели скъпите, луксозни пикапи в отделна марка. Нова емблема за новите богаташи. По същия начин наскоро изровиха от гроба старото име Rely, за да продават други два пикапа – Rely R08 и R08 Pro, които пък са сглобени върху базата на някакъв по-стар модел от 2016 година. Те не хвърлят нищо. Те рециклират, преименуват и продават.

Да погледнем числата, защото те са стряскащи. Този камион, Jetour F700, е дълъг почти 5.50 метра. Широк е 2.05 метра и е висок почти 2 метра. Това не е кола, това е двуетажна къща на колела. Тежи 3 тона. Три тона празно тегло, които ще се търкалят по пътищата. Вътре обаче няма нищо общо с ТКЗС. Интериорът е едно към едно с луксозния джип G700. Дизайнерски отвори за парното, вградени колони в таблото и един огромен, безкраен виртуален екран, който ви гледа в лицето. Копчета няма. Всичко е скрито в мултимедията, с изключение на един самотен контролер на централния тунел, от който избираш как точно да газиш калта. И най-лудото – този пикап вероятно ще може да се върти на място, а в най-скъпата си версия ще може и да плува. Да, правилно чухте – плаващ пикап, който прилича на моторна лодка, когато пред него се появи река. Дотам стигнаха. 

Под ламарините нещата стават още по-абсурдни. Платформата се казва GAIA. Задвижването е Plug-in хибрид. Има един обикновен 2.0-литров бензинов турбо двигател с 211 к.с., но около него са наредили... четири електромотора. Общата мощност още е държавна тайна, но ако при нормалния джип тя е 760 конски сили, китайските медии вече пишат, че този пикап ще бълва бруталните 1632 коня. Повече от Bugatti. Само че максималната скорост ще бъде електронно укротена до 180 км/ч. Защото три тона с 1600 коня са оръжие за масово унищожение. Батерията се прави от FAW, капацитетът не се казва. Но в официалните документи пише нещо, което звучи като чиста научна фантастика: разход на гориво от 1.39л/100км. в комбиниран режим.

Brabus Bodo нахлу на сцената, за да развали партито на BMW

 

Едва двайсет и четири часа изминаха, откакто BMW и Alpina буквално ни взривиха мозъците с онази невероятна, прелестна концепция на Villa d'Este. И точно когато си мислехме, че целият свят ще говори само за изящните линии и спокойния лукс на Бавария, германските луди учени от Brabus решиха да нахлуят с гръм и трясък, опитвайки се най-нагло да откраднат цялото внимание за себе си! Brabus официално свалиха покривалото от изцяло новия си звяр, наречен Bodo. Това име не е случайно – то е в памет на легендарния основател на компанията, Бодо Бушман. И за да е ясно колко е ексклузивно, ще бъдат направени точно 77 бройки за цялата планета. 

Представено на изложението FuoriConcorso в Италия, това чудовище е нещо напълно различно за Brabus – идея, с която те си играят от близо две десетилетия. Резултатът е брутален Gran Turismo, който е свободно базиран на изумителния Aston Martin Vanquish, въпреки че ще трябва наистина сериозно да се загледате, за да откриете британските гени под този мускулатурен костюм. Отпред колата изглежда абсолютно агресивно! Тя съчетава в себе си линии от изящната концепция Mercedes Vision Maybach 6 с някаква дивашка доза от Ford Mustang FP800 S. Знаем, звучи като напълно луда комбинация, но на живо работи! Има огромен капак, гигантска изпъкнала решетка, обградена от чудовищни въздухозаборници, уникални LED матрични фарове и сплитер, който изглежда готов да изчегърта асфалта. Цялата каросерия е направена от въглеродни влакна и изглежда просто фантастично. Дългият преден капак и извитото предно стъкло преливат в плавно наклонен покрив, който всъщност е фиксиран панорамен стъклен панел. А джантите? Огромни 21-цолови колела, обути в специално разработени гуми Continental SportContact 7 Force. Зад тях се крият спирачки, които биха могли да спрат планетата – карбоново-керамични дискове с размер от цели 16.1 инча отпред. Отзад нещата стават още по-диви. Аеродинамиката включва подредени един върху друг ауспуси и заден спойлер, който се издига електронно, за да действа като въздушна спирачка, когато решите да спрете рязко със скорост над 140 км/ч. Колата е дълга малко над 5 метра – което я прави по-дълга и по-внушителна от оригиналния Vanquish.

Вътре в кабината, форматът 2+2 веднага издава връзката с Aston Martin. Повечето от основните компоненти са пренесени директно от британския модел, но Brabus са добавили своя запазен почерк – ново табло с кръгли вентилационни отвори, преработен волан с карбон и голямото лого „B“. Всичко е тапицирано с невероятно скъпа кожа, съчетана с въглеродни влакна и елементи в сив цвят Shadow Gray. Седалките са проектирани така, че да ви държат здраво, докато се забавлявате зад волана, а на облегалките им е избродиран силуетът на самата кола. страхотен детайл! И тъй като все пак това е модерна кола, тя е пълна с технологии за безопасност – автоматично спиране, следене на лентите и мъртвата зона. 

Но истинската магия е под капака. Brabus са взели 5.2-литровия V12 двигател с две турбини и са го натоварили със стероиди. Резултатът? Абсурдно и напълно умопомрачително число – 986 к.с. и 1200 Nm въртящ момент! Това направо издухва фабричните 824 коня на Aston Martin. Всичко това е свързано с 8-степенна автоматична кутия. И сега, дръжте се: това чудовище излита от 0 до 100 км/ч за точно 3 секунди! А ако задържите педала на газта, ще достигнете 300 км/ч за едва 23.9 секунди, преди да закове максималните 360 км/ч! Направо извънземна скорост! За да се справя с тази мощ, Bodo използва алуминиев монокок, като сухото му тегло е свалено до 1774 кг. Окачването е разработено съвместно с експертите от KW, а за да не разбиете това карбоново произведение на изкуството по неравностите, има хидравлична система, която повдига предницата с 25 мм.

Но ето я и уловката: цената започва от точно 1 000 000 евро без данъци и такси. Да, един милион! Но пък Brabus ви дават подарък – брандирана чанта за уикенда от същата кожа като интериора и дигитален продуктов паспорт, базиран на блокчейн, скрит в багажника, за да докаже на внуците ви, че притежавате истински автомобилен шедьовър. 

Завръщането на истинското BMW или как една концепция с V8 върна надеждата на автомобилните фенове

 

В продължение на десетилетия, ако видехте буквата M на гърба на едно BMW, това означаваше, че шофьорът му е човек с вкус, който разбира от скорост. А ако видехте емблемата на Alpina, това означаваше, че той е още по-богат, още по-изискан и вероятно притежава половин Бавария. Традиционното M отделение прави коли, които се опитват да ви откъснат главата в завоите и да ви преместят прешлените на гръбнака. Alpina вземаше същата тази брутална скорост, обличаше я в кашмир и я правеше толкова цивилизована, че да можете да прекосите континента без да ви изтекат очите от друсане. Днес обаче маркетинговите отдели в Мюнхен са полудели. Те лепят значката M на всичко, което се движи – от огромни, тромави дизелови кросоувъри до 3-цилиндрови кутии за пазаруване. И точно тук идва големият страх. Сега, след като BMW напълно погълна Alpina, дали няма да превърнат и тази легенда в поредния пакет с пластмасови спойлери? 

За щастие, баварците току-що представиха това: Vision BMW Alpina. И то ни дава сериозна надежда. Вместо да чакат някое скучно изложение във Франкфурт, те решиха да го покажат на Concorso d'Eleganza Villa d'Este през 2026 г. – мястото, където супербогаташите пият шампанско и гледат красиви неща. И това създание наистина е красиво. BMW твърди, че концепцията се крепи на трите вековни стълба на Alpina: скорост, комфорт и изтънченост. И слава на Бога, защото Alpina никога не е била просто BMW M с по-дебел портфейл на собственика. Това дизайнерско проучване доказва, че в Мюнхен все още има хора с акъла си. За начало, това не е нервно, малко оръжие за писта, с което тийнейджъри да правят донати пред дискотеките. С дължина от почти 5.2 метра, това нещо е абсолютно колосално. То е огромно. Линията на покрива се спуска елегантно над кабина за четирима истински възрастни хора, а ниската стойка и безкрайно дългият преден капак го правят да изглежда като гранд турър от златната ера, а не като поредния надут SUV, в който се чувствате като шофьор на автобус. Предната решетка, наподобяваща нос на акула, е затворена, което в наши дни обикновено означава само едно – ужасната, тиха смърт на електричеството.

Но не! Alpina е натикала под този капак истински, бумтящ V8. Само този факт е достатъчен, за да отворим бутилка уиски. Нямаме технически детайли, но познавайки традицията, те няма да създадат нов двигател от нулата. Вместо това ще вземат 4.4-литровия V8 с две турбини от бруталното M5 и ще го „масажират“ по своя си начин – така че вместо да крещи и да ви плаши, той просто ще доставя океани от въртящ момент с лекотата на континентална тектонична плоча.

Дизайнерите на BMW говорят за изтънченост от „второ четене“. На нормален език това означава, че колата не крещи „вижте ме, имам пари“. Тя е дискретна. Формите напомнят за легендарното BMW 507, линиите са изчистени, а класическите 20-лъчеви джанти са тук, за да завършат визията. Изумително е, че в ера, в която BMW прави едни от най-грозните предници в историята на автомобилизма, това нещо е семпло, фино и... смея ли да го кажа... наистина прекрасно. Главният дизайнер на BMW Group, Адриан ван Хойдонк, казва, че тяхната роля като нови пазители на марката е да запазят тази отличителност. И изглежда наистина се опитват.

Това го доказва и интериорът. Да, за съжаление почти всеки бутон е изчезнал в името на някой сензорен екран, което е леко досадно, но интериорът е изключително чист. Някои биха го нарекли стерилен, но материалите са съвсем друго ниво. Има кристални превключватели, невероятна кожа от алпийски региони и най-великолепно ненужната екстра, измисляна някога: саморазгъващи се кристални чаши, които се издигат от задната конзола, придружени от стъклена бутилка с вода. От BMW ни напомнят за философията на основателя Буркард Бовензипен: „Комфортният шофьор е по-бърз шофьор.“ И това не са просто празни приказки. Легендарният режим Comfort+ на Alpina е запазен. Той е там, за да превърне пътя в кадифе, докато BMW M се опитва да го набие. Този знак е изключително окуражаващ, защото всички се бояхме, че корпоративната машина ще изтрие идентичността на Alpina. 

Първото серийно BMW Alpina под новото ръководство ще пристигне следващата година и ще бъде базирано на BMW 7-series. Тази концепция ни показва, че германците поне разбират какво се иска от тях. Големият въпрос обаче остава: можеш ли да запазиш душата на един ексцентричен, занаятчийски артист, когато го вкараш да работи на поточната линия във фабриката? Ще разберем съвсем скоро. 

Ferrari HC25 показа среден пръст на екологичните закони

 

В свят, покварен от скучни електрически кутии, батерии и софтуерни актуализации, Маранело току-що изстреля едно огромно, шумно и абсолютно божествено "Майната ви" към екологичните закони. Запознайте се с Ferrari HC25. Това не е кола, която можете просто да отидете и да си купите. О, не. Това е уникално произведение на изкуството, поръчано от един-единствен, неприлично богат джентълмен, чието име се пази в по-голяма тайна от кодовете за ядрените ракети. Човекът е отишъл в специалния отдел на Ferrari, погледнал е инженерите в очите и е казал: „Искам нещо красиво. И за бога, не ми слагайте батерии.“ 

И те са го направили. Под тази умопомрачителна каросерия лежат костите на спрения от производство Ferrari F8 Spider. Но те са взели тези кости и са ги пренаписали. HC25 е по-дълъг, по-широк и по-нисък. Пропорциите са толкова съвършени, че когато го погледнете, очите ви започват да сълзят от удоволствие. Погледнете това алуминиево острие, което излиза от страничния въздухозаборник и служи за дръжка на вратата. Това е гениално! Предните LED фарове изглеждат толкова хищни, че могат да срежат асфалта пред вас, а отзад ултратънките светлини са интегрирани директно във вентилационните отвори. Колата е боядисана в матово сиво, наречено Moonlight Grey, и изглежда като стелт изтребител, който се готви да премине звуковата бариера.

Но истинският триумф, перлата в короната на това инженерно порно, се намира зад гърба ви. Там няма електромотори. Няма кабели, в които да се зарежда. Няма тежки литиеви клетки. Там пулсира последният чистокръвен, изцяло бензинов 3.9-литров V8 двигател с две турбини на Ferrari, който разполага с 710 к.с. Когато натиснете педала на газта, този двигател не просто ускорява колата. Той пренарежда вътрешните ви органи. От 0 до 100 км/ч за 2.9 секунди. След 8.2 секунди вече летите с 200, а ако имате достатъчно голям асфалт и огромни... топки, това чудовище ще спре да ускорява чак при 340 км/ч! Това е скорост, при която прическата ви просто ще напусне главата ви през покрива.

Вътре в кабината всичко е класическо F8. Черна кожа, жълти детайли, чист аналогов адреналин. Няма 17-инчови телевизори, няма гласови асистенти с изкуствен интелект, които да ви казват как да си живеете живота. Има само волан, педали и чиста, нефилтрирана мощност. Ferrari са работили две години по този проект, преди да го разкрият на пистата в Остин, Тексас. Цената? Те казват, че е тайна. Но нека бъдем честни – тя вероятно е по-висока от брутния вътрешен продукт на малка африканска държава. И знаете ли какво? Всяка стотинка си заслужава. Защото HC25 е доказателство, че бензиновият суперавтомобил не е мъртъв. Той е жив, реве с пълно гърло и изглежда по-секси от всичко останало на пътя. Свещената икона на скоростта се завърна!

**Как новият Evolute i-Sky превърна отвертката в най-мощния инструмент на руската инженерна мисъл

 

Сега, седете мирно и четете, защото руската инженерна мисъл пак направи нещо епохално. Компанията „Моторинвест“ представи новия Evolute I-Sky. И ако името ви звучи като нещо, измислено от тийнейджър, който прекалява с компютърните игри, чакайте да видите останалото. Това е „второ поколение“. Първото излезе през 2023-та, но явно на руския пазар времето тече по-бързо, вероятно заради водката. Истината обаче е по-проста от упътване за Москвич: вземаш електрическата версия на китайския Donfeng Aeolus Haohan / Mage, изчегъртваш йероглифите с отвертката, лепиш една табела „Evolute“ и – воала! Руско чудо на техниката. Гордост! Слава! Нещо като Руската салата, която всъщност е френска. 

Новият i-Sky е станал по-голям. Вече е дълъг цели 4.68 метра. Това е важно, за да имаш достатъчно място в багажника за туба с нафта за печката, защото нали е електрически, а зимата в Сибир батерията пада по-бързо от рейтинга на мирен договор с Иран. Отвън колата е огледално копие на китайския си оригинал. Единствената разлика е в предницата, където решетката е заменена с „плътен носов конус“. Звучи като нещо от програмата за кацане на Луната, но всъщност е просто парче пластмаса, за да не влиза вятър в батерията. А, и джантите са руски! Най-накрая нещо руско! Сигурно са ги отлели в някой завод за танкове между две смени. 

Вътре е истински лукс. Има таблет. 14.6 инча. Вътре можеш да си гледаш „Ну, погоди!“ или да следиш как батерията ти се топи, докато се опитваш да включиш подгрева на волана. А интериорът се предлага в два цвята: черно (за традиционалистите, които жадуват за естетиката на КГБ) и оранжево (за тези, които искат да се чувстват като в холандска дискотека от 90-те).

Двигателят или по-скоро - електромоторът има 218 к.с. Ускорява до 100 за 8 секунди – точно колкото ти трябва, за да стигнеш до следващата зарядна станция, която вероятно не работи в тайгата при минус 40. Максималната скорост е 160 км/ч. Повече не ти и трябват, защото над тази скорост руските джанти започват да свирят „Калинка-малинка“ от вибрациите. Най-хубавото е зареждането. От домашния контакт отнема 10 часа. Точно колкото една здравословна руска вечеря с трима кумове и безкрайни тостове. Слагаш колата да се зарежда, сядаш на масата и на сутринта и двамата сте готови за път, макар и с малко главоболие. Цената още не е ясна. Но тя няма значение. Важното е чувството, че караш „локализирана версия“. Това е все едно да си купиш iPhone от битака, да му сложиш лепенка „Правец“ и да обясняваш на съседите, че подкрепяш родното производство. 

**Voyah Passion S прилича на Ferrari Purosangue само в тъмното и само ако много ви се иска

 Времената за Ferrari са трудни. Не защото няма кой да купува червените им играчки в Маранело, а защото светът изгуби мярка. След Xiaomi YU7 GT, сега и Voyah се пробва в дисциплината „да изплашим италианския жребец“ в стил Purosangue . Нарекли го Passion. Страст. Но това не е страстта, за която четете в класическите романи и няма нищо общо с модели като Voyah Chasing Light / Passion и Voyah Passion L. Това е страст по каталог, страст в опаковка от евтина пластмаса и литиеви йони. Китайците са измислили за него нов термин – FUV (Fun Utility Vehicle). Разбирате ли цинизма? Ferrari също използваха същия акроним за техния Purosangue, опитвайки се да ни убедят, че SUV-ът им не е просто камион за богати лелки. Но тук забавата е друга. Тук забавата е да приличаш на някой, който не си. Погледнете го. Предницата е „сляпа“ – няма радиатор, няма дъх, няма живот. Само един пластмасов панел и капак с фалшиви отвори за въздух, които не охлаждат нищо друго, освен егото на собственика му. На покрива са монтирали Лидар. Окото на Big Brother. 

Вътре? Пълна тишина. Няма изображения, няма информация. Само обещания за изкуствен интелект от Huawei. Автопилоти, сензори, датчици... всичко, което да те държи далеч от истинското усещане за път. Те ти казват: „Седни, ние ще те закараме“, докато ти продават мечтата за 646 коня. Но нека не се лъжем. Да наречеш това „китайското Ferrari“ е обида за интелекта. Ferrari Purosangue има V12 мотор, който реве като ранен звяр. Има 725 истински, хранени с бензин коня и вдига 315 км/ч. А Voyah? Voyah е ограничена на 200. Точка. Край на забавата. Една тиха, тежка батерия и тегло от 2.5 тона, което се опитва да завива на пистата. Това не е управление, това е борба с инерцията. 

Истината е, че Voyah Passion S няма да спечели сърцата ви. Тя ще спечели портфейлите на тези, които искат да изглеждат важни пред съседите си, без да знаят какво е маслен филтър и на коя страна се развива гайката. Китайската индустрия бълва тези лъскави „играчки“, докато ние стоим и ръкопляскаме на прогреса. Прогрес ли? Не, това е просто поредната батерия на колела, която се опитва да ни убеди, че „забавата“ е задължителна, а страстта може да се програмира с алгоритъм. Ироничната усмивка е за нас. Защото докато се радваме на „уникалния модел“, истинските жребци просто препускат към залеза, оставяйки ни в облак от тишина и китайски пластмасов блясък.

**Xiaomi пуска SUV за Нюрбургринг, докато продажбите му падат по-бързо от батерия на смартфон

  Преди десет години Xiaomi правеха неща, които се разваляха, докато се опитвате да си сготвите ориз. Днес те са решили, че могат да произвеждат „чистокръвни“ спортни автомобили. Запознайте се със наточената версия на Xiaomi YU7, носеща гордо инициалите - GT. Китайците са го боядисали в цвят, който наричат „Crimson Red“. Това е същият нюанс, който се получава, когато шефът на Ferrari види спецификациите на този домакински уред на колела и получи микроинсулт. Xiaomi твърдят, че това е „чистокръвен GT“. Повтаряме: компания, която произвежда прахосмукачки-роботи, телефони и използва термина Gran Turismo. 

Но вижте сега цифрите. Те са абсурдни. 990 конски сили! Това е повече, отколкото има Ferrari Purosangue. В Маранело прекараха 75 години в усъвършенстване на V12 двигател, който звучи като ангелски хор, за да извадят 725 коня. А в Китай някакъв софтуерен инженер е натиснал „Enter“ и изведнъж имате 1000 коня от батерии, които вероятно са същите като тези в лаптопа ви. Xiaomi казват, че YU7 GT е тестван на Нюрбургринг. Разбира се, че е! В наши дни дори косачките за трева се тестват на Нюрбургринг. Те са му сложили гигантски спойлер, аеродинамични компоненти и „агресивен нос“. Дизайнът бил на „боен кон“. Извинете, но ако това е боен кон, то Ferrari Purosangue е древногръцки бог на войната. Ferrari-то изглежда като скулптура, която иска да ви изяде децата, докато Xiaomi-то изглежда като таблет, който се е нагълтал със стероиди.

Отвътре положението е още по-червено. Интериорът се казва „Track Red“. Има бродерии „GT“ навсякъде, за да не забравите случайно, че сте в спортна кола, докато чакате софтуерна актуализация на операционната система. Всичко е много дигитално, много лъскаво и вероятно много лесно за хакване от 12-годишно хлапе в Малайзия. Най-забавното е, че Xiaomi твърдят, че колата развива 300 км/ч. Имайте предвид, че това е компания, чиито телефони започват да забиват, ако отворите три приложения едновременно. Представете си какво се случва с операционната система на това нещо, когато летите по магистралата с 300, а колата изведнъж реши, че трябва да рестартира браузъра. 

Действителността обаче е друга. Продажбите на стандартния модел падат по-бързо от камък в кладенец – от 39 000 бройки през декември до под 10 000 през април. Явно хората са осъзнали, че да си купиш кола от производител на телефони е също толкова разумно, колкото да си купиш парашут от производител на захарни изделия. В крайна сметка, ако искате истински спортен SUV, ще си купите Ferrari Purosangue. Да, струва колкото малка държава и вероятно ще ви трябва личен механик, който да живее в багажника, но поне няма да се чувствате така, сякаш карате огромен, много бърз смартфон с Crimson Red калъф.

**Volkswagen ID. Polo GTI: Електрическият хулиган, който симулира предавки

 

Само седмици след като видяхме ID. Polo, Volkswagen извадиха тежката артилерия – версията GTI. Но има една малка подробност: тя е електрическа. Нарича се ID. Polo GTI и, честно казано, изглежда абсолютно блестящо! Главният дизайнер Андреас Миндт е използвал новия език „Pure Positive“ и резултатът е компактна кола, която изглежда мускулеста, здрава и много бърза. Това е първият електрически модел, който получава честта да носи легендарно име и тези три магически червени букви: G-T-I. 

Ето и цифрите, които ни интересуват: 226 конски сили! Това е сериозна мощност за кола с такъв размер. Обещават ни ускорение от 0 до 100 км/ч за 6.8 секунди. Почти колкото едно  Volkswagen Polo R WRC от преди 14 години. Може би няма да ви откъсне главата, но в града ще се чувствате като изстреляни от катапулт. Максималната скорост е около 175 км/ч, което е напълно достатъчно, за да загубите книжката си навсякъде, освен на Нюрбургринг – където, между другото, колата прави своя дебют този уикенд. Но не мислете, че е само мощност без контрол. Volkswagen са монтирали 19-цолови джанти с огромни гуми и активен преден диференциал от BorgWarner. Окачването е снижено с 15 милиметра, има адаптивни амортисьори и „остро“ управление. С други думи, това малко нещо би трябвало да захапва завоите като разярен териер.

Вътре е още по-впечатляващо. Благодарение на електрическата платформа, имате повече място, отколкото в стандартно Polo – интериорът е по-дълъг и по-широк. Имате два огромни екрана с висока резолюция, но най-важното е воланът: облечен в кожа, с червени шевове и онази състезателна маркировка на „12 часа“, която обожаваме. И точно тук идва най-страхотната част! На волана има централно разположен магически бутон с надпис „GTI“. Натискате го и колата откача – става по-агресивна, а тонколоните започват да вадят симулиран звук на двигател с виртуално превключване на предавките. Да, знаем, че е изкуствено, но вероятно е забавно!  В това ново, блестящо електрическо бъдеще обаче липсва нещо свещено. Нещо, което всеки фен на GTI търси автоматично, щом седне зад волана. Няма я култовата топка на скоростния лост, която прилича на топка за голф! Да, знаем, че е електрическа кола и технически няма тракаща скоростна кутия, но това няма значение. Тази топка беше символ. Беше начинът на Volkswagen да ти каже: „Хей, знаем, че си фен, ето ти нещо, за което да се държиш“. Сега всичко е екрани и софтуер. Липсва ни онова аналогово усещане, че управляваш машина, а не просто много бърз таблет на колела. Дизайнерите може и да го наричат „чисто и позитивно“, но според нас интериорът е загубил една малка частица от душата си без този детайл.

Фейслифтът на Hyundai Grandeur е за хора, които смятат, че натискането на истински копчета е твърде уморително занимание

 

Hyundai Grandeur  в родината си Южна Корея е по-голяма институция от евтината бира и кимчито, но навсякъде другаде е по-известен с това, че никой не го купуваше. В Америка го наричаха Azera, докато един ден шефовете на Hyundai не осъзнаха, че американците предпочитат да си купят триетажна къща с двор, вместо голям корейски седан, и просто го спряха. Сега обаче той е в седмото си поколение и се завръща с фейслифт за 40-годишнината си. И трябва да признаем, дизайнът е... интересен. Предницата е получила така наречения „Акулски нос“. Което е странно, защото ако една акула всъщност изглеждаше така – с тази гигантска хромирана решетка и тънка LED ивица – тя нямаше да плаши никого. Щеше да изглежда като много яростен кухненски робот. Колата е пораснала с 15 милиметра. Това е жизнено важна информация, ако планирате да паркирате в кибритена кутия, но за останалия свят означава точно нищо. 

Истинският ужас обаче започва вътре. Hyundai са решили, че физическите бутони са демоде, точно както дискетите и разумното мислене. Затова са монтирали 17-инчов телевизор на таблото, който кара 10.2-инчовият, ултратънък инструментален дисплей да изглежда невидим. Той управлява всичко. И когато казваме всичко, имаме предвид дори посоката на въздуха от вентилационните отвори. Да, точно така! Вече не можете просто да протегнете ръка и да преместите пластмасовото езиче. Трябва да влезете в подменю, да се консултирате с личния асистент Gleo AI и вероятно да попълните молба в три екземпляра, само за да не ви духа в лявото око. Отзад обаче нещата стават доста цивилизовани. Имате накланящи се седалки с възглавнички за врата и „диванен мотив“ на вратите. Hyundai твърдят, че е като в дневната ви. И вероятно са прави, защото с цялата тази ватирана кожа Nappa и индиректно осветление, вътре е по-уютно от пенсионен клуб в Кенсингтън. Има дори „Smart Vision Roof“ или иначе казано - панорамен покрив, който става непрозрачен с едно натискане на копче – идеално, ако не искате съседите да виждат кой всъщност е платил за корейска лимузина. 

Под капака имате избор. Можете да вземете хибрид с 1.6-литров мотор и електромотор, които се опитват да бъдат ефективни със своите 237 к.с., или 2.5 литров GDI с мощност 195 к.с. На върха в гамата е позициониран 3.5-литров, V6 с 296 конски сили. Последният е за хората, които искат да стигнат до голф игрището бързо, но без да привличат вниманието, което един Genesis би предизвикал. Като стана въпрос за Genesis, да споменем и цената. Започва от около 28 000 долара в Корея. Това е по-евтино от приличен часовник, но ако прекалите с екстрите и изберете версията „Black Ink“, цената скача до 43 000 долара. Което е абсурдно, защото за тези пари можете да си купите употребяван Cadillac, който всъщност има душа и няма да ви кара да говорите с изкуствен интелект, за да си пуснете парното.

Honda. Реквием за една електрическа илюзия. И защо хибридът се завръща като закъсняло покаяние.

 

Всяка илюзия има своя край. И обикновено този край е белязан от тишината на счетоводните книги. Сега става въпрос за Honda. Една компания, която доскоро ни убеждаваше, че бъдещето е електрическо, само за да ни признае днес – с половин уста и доста наведени глави – че е сгрешила. Обърнете внимание на фактите. Те са безмилостни. Проекти, помпозно наричани „бъдещето“, отиват в кошчето за отпадъци. Първите модели от Zero серията, дори и Acura RSX са мъртвородени въпреки, че само преди няколко месеца ни представиха почти готова за производство версия на Honda 0α. Съвместното предприятие със SONY – същата работа. Една огромна, скъпоплатена илюзия, която се сблъска с реалността. 

И какво ни предлагат сега? Хибриди. Същите онези хибриди, които до вчера бяха обявявани за „преходна технология“. Сега изведнъж те стават спасителният пояс. Чуваме за „най-ефективния силов агрегат в света“. Поредната гръмка фраза, зад която се крие един прост факт: Honda се опитва да спаси кожата. Инвестират милиарди – 5 милиарда долара, ако трябва да сме точни – за да поправят грешките си. 

Първите модели на новата надежда са Honda Hybrid Sedan Prototipe  и Acura Hybrid SUV Prototipe. Те се появиха на сцената не като триумф, а като покаяние. Honda ги извади от ръкава си точно в момента, в който електрическата им мечта започна да се разпада под тежестта на собствените им счетоводни отчети. Трябва да подчертаем, че тези два прототипа не са „концепции“. Те са „готови за производство“. И въпреки това, няма да ги видите при дилърите преди 2028 година. Две години чакане за технология, която е трябвало да бъде готова вчера.

Седанът на Honda е странно създание. Той носи силуета на Honda GT, която ни обещава електрическото бъдеще. Сега обаче вътре няма само батерии, а сложно, хибридно сърце. Линиите са клиновидни, покривът пада стръмно – дизайн, който сякаш се опитва да ни излъже, че колата се движи с 200 км/ч, дори когато е паркирана пред поредния сервиз за софтуерни актуализации. При моделът на Acura нещата са още по-цинични. Там виждаме черти от прекратения RSX. Това е един масивен, внушителен силует, който трябва да убеди американския купувач, че може хем да спасява планетата, хем да заема две паркоместа пред супермаркета. Оранжевите светлоотразители не са просто детайл – те са печатът, че тези машини са мислени за пътищата отвъд Океана, където бензинът все още е по-евтин от кафето. Honda ни говори за „най-ефективния силов агрегат в света“. Това е фраза, която трябва да ни замае. Обещават ни 10% повече ефективност спрямо сегашните им системи. Но забележете – те не говорят за мощност. Те говорят за оцеляване. Инженерите им сега трескаво се опитват да изрежат излишното тегло – сякаш се опитват да превърнат един тежък хибриден SUV в балерина. Обещават 30% по-ниски производствени разходи. Това е признание, че досега са харчили парите ви абсолютно безогледно.

Гробища за батерии и мечти: Китайският прогрес, който живее по-малко от кофичка кисело мляко

 Това е новият свят. Погледнете го добре, защото това е бъдещето, което ни продават с усмивка, докато ни бъркат в джоба. В Китай електрическата кола вече не е лукс, не е и прогрес. Тя е стока. Нещо като баничка със съмнително месо или пластмасова играчка от зрънчо. Пазарът там е опожарена земя, изпепелена от зверска ценова война. Един умен човек от AlixPartners – Син Джоу – го казва в очите: тези коли вече са като смартфоните. Купуваш го днес, утре вече е боклук. В Китай, ако караш кола на три години, ти си технологичен фосил. Ти си никой. Употребяваната кола там има статус на използвана носна кърпа. Разбирате ли какво се случва? Китайците изхвърлят коли, както ние изхвърляме батерии за дистанционно. Докато в Европа едни сериозни господа в бели престилки чертаят нов модел по пет години, в Китай го правят за две. Две години! Бълват по 140 нови модела всяка година. И понеже всичко е толкова бързо и толкова евтино, старите коли просто... умират.

Резултатът е апокалипсис. Гробища за автомобили. Хиляди нови, лъскави возила, които са изтеглени от пазара след едва три-четири години живот, защото вече никой не ги иска. Те стоят там, в големите паркинги извън градовете, като паметници на нашето безумие. Чакат. Батериите им са пълни с ценни метали, с редки суровини, но никой не знае как да ги рециклира толкова бързо, колкото ги произвеждат. Природата се дави в литий, докато ние си мислим, че спасяваме планетата. Цените падат в бездната – с 23%, за две години. Има един модел, BYD Seagull, струва колкото един добър лаптоп – под 7000 евро, но в Европа се продава за около 20 000 евро. И понеже е толкова евтино, в Китай никой не го поправя. Никой не го пази. Караш и хвърляш. Като стара четка за зъби. И понеже този балон вече се пука в Китай, понеже фирми фалират, хора остават на улицата без заплати и мечтите умират в прахта, тези марки сега гледат към нас. Към Европа. Тук печалбите са по-големи, тук хората все още вярват в приказки. Те идват тук отчаяни, борещи се за оцеляване, готови да ни залеят с техните „еднократни“ мечти.

Това ли е вашият прогрес господа от Брюксел? Гробища от батерии под небето и коли, които живеят по-малко от един домашен любимец? Гледайте Китай. Гледайте и мислете. Защото утре тези паркинги, пълни с тихи, мъртви коли, ще бъдат под прозореца ви. И тогава няма да има значение колко е била евтина баничката. При традиционните автомобили процесът на рециклиране е усъвършенстван в продължение на век и към момента 90-95% от автомобил с ДВГ се рециклира напълно. При електрическите автомобили нещата стават сложни и са „розови“ само на хартия. Металната конструкция се рециклира точно толкова лесно, колкото и при обикновените коли - над 90%, но батерията е голямата черна дупка. В световен мащаб се рециклират едва около 5 до 10% от тези батерии. В момента е по-евтино да изкопаеш нов литий от мина в Чили, отколкото да извлечеш стария от батерия в Китай. В Европейския съюз има строги регулации, които изискват от производителите да рециклират поне 70% от теглото на батерията до 2030 г. Но в глобален мащаб, огромна част от батериите просто се складират или „забравят“. Докато колата с бензинов двигател е почти изцяло кръгова икономика, електрическата кола в момента е триумф на технологиите и катастрофа за рециклиращата индустрия. Тя е „зелена“, докато я караш, но е голямо главоболие, когато трябва да я погребеш.

Сбогом, Toyota! Новият Hongqi H7 е тук с хибридна мощ и визия на хищник

 Дълго време първото поколение на Hongqi H7 беше нещо като доведеното братче в семейството – онзи, който стои мирно в ъгъла и се опитва да не привлича внимание. То всъщност беше Toyota Crown Majesta под прикритие, облечено в китайски костюм, със задно задвижване и сериозна осанка. Имаше турбо двигатели, а на върха на хранителната верига стоеше 3.0-литров V6, който звучеше като нещо, което всъщност искаш да караш. Но после нещата станаха интересни. В края на миналото десетилетие в Hongqi наеха Джайлс Тейлър – човекът, който рисуваше линиите на Rolls-Royce – и му казаха: „Направи ни нещо забележително!“. Резултатът беше толкова добър, че вместо да го нарекат просто „новия H7“, те го прекръстиха на Hongqi H9 и го пратиха в лигата на големите момчета. Това обаче остави огромна дупка в средата. Имахте достъпния H5 и луксозния H9, а между тях... нищо, освен лифтбека H6, който е твърде „младежки“ за сериозните хора в костюми. И ето, че на автосалона в Пекин през 2026 г. най-сетне се появи истинският наследник. 

Забравете за скучните консервативни линии. Новият H7 изглежда така, сякаш е прекарал доста време във фитнеса и е решил да си купи по-тесни дрехи. Предницата е агресивна, с радиаторна решетка, която изглежда готова да изяде малка градска кола, и фарове, които сякаш се взират в душата ви. Силуетът е обтекаем и спортен, а дръжките на вратите се прибират в каросерията – вероятно за да не развалят аеродинамиката, докато бързате за важна среща. Отзад нещата стават още по-необичайни. Светлините са нещо, което не сме виждали досега при марката, а масивната броня му придава вид на кола, която здраво стъпва на пътя.

Вътре естествено е пълен минимализъм! Ако обичате копчета, ще останете разочаровани. Няма нито едно физическо копче! Всичко се управлява от един огромен централен екран. Пред вас има модерен волан и дигитално табло, а централната конзола е по-чиста от операционна зала. Има място за телефона ви, две поставки за кафе и... това е. Чисто, просто и много технологично.

Под капака обаче е голямата новина. Старият свят на чистия бензин си е отишъл. Новият H7 е хибрид. Има 1.5-литров турбо двигател със 150 к.с., който работи в екип с електромотори. Колко точно са мощни тези мотори? Китайците още си мълчат, но знаем, че батериите ще ви позволят да изминете до 191 км само на ток. Това е идеално, ако искате да се промъкнете тихо до офиса, без никой да чуе, че закъснявате. Този автомобил има мисия – да запълни празнината и да докаже, че Hongqi вече не е просто марка за държавни чиновници със стари разбирания. Това е модерен, бърз и доста впечатляващ седан. И тъй като марката вече се разширява сериозно навсякъде, включително и с локализирани версии на други пазари, нищо чудно скоро да го виждаме по пътищата и на стария континент. Определено е модел, който трябва да следим от близо! И ще го направим. Повече информация и снимки ще добавим към този пост веднага след като станат ясни.