Гробища за батерии и мечти: Китайският прогрес, който живее по-малко от кофичка кисело мляко

 Това е новият свят. Погледнете го добре, защото това е бъдещето, което ни продават с усмивка, докато ни бъркат в джоба. В Китай електрическата кола вече не е лукс, не е и прогрес. Тя е стока. Нещо като баничка със съмнително месо или пластмасова играчка от зрънчо. Пазарът там е опожарена земя, изпепелена от зверска ценова война. Един умен човек от AlixPartners – Син Джоу – го казва в очите: тези коли вече са като смартфоните. Купуваш го днес, утре вече е боклук. В Китай, ако караш кола на три години, ти си технологичен фосил. Ти си никой. Употребяваната кола там има статус на използвана носна кърпа. Разбирате ли какво се случва? Китайците изхвърлят коли, както ние изхвърляме батерии за дистанционно. Докато в Европа едни сериозни господа в бели престилки чертаят нов модел по пет години, в Китай го правят за две. Две години! Бълват по 140 нови модела всяка година. И понеже всичко е толкова бързо и толкова евтино, старите коли просто... умират.

Резултатът е апокалипсис. Гробища за автомобили. Хиляди нови, лъскави возила, които са изтеглени от пазара след едва три-четири години живот, защото вече никой не ги иска. Те стоят там, в големите паркинги извън градовете, като паметници на нашето безумие. Чакат. Батериите им са пълни с ценни метали, с редки суровини, но никой не знае как да ги рециклира толкова бързо, колкото ги произвеждат. Природата се дави в литий, докато ние си мислим, че спасяваме планетата. Цените падат в бездната – с 23%, за две години. Има един модел, BYD Seagull, струва колкото един добър лаптоп – под 7000 евро, но в Европа се продава за около 20 000 евро. И понеже е толкова евтино, в Китай никой не го поправя. Никой не го пази. Караш и хвърляш. Като стара четка за зъби. И понеже този балон вече се пука в Китай, понеже фирми фалират, хора остават на улицата без заплати и мечтите умират в прахта, тези марки сега гледат към нас. Към Европа. Тук печалбите са по-големи, тук хората все още вярват в приказки. Те идват тук отчаяни, борещи се за оцеляване, готови да ни залеят с техните „еднократни“ мечти.

Това ли е вашият прогрес господа от Брюксел? Гробища от батерии под небето и коли, които живеят по-малко от един домашен любимец? Гледайте Китай. Гледайте и мислете. Защото утре тези паркинги, пълни с тихи, мъртви коли, ще бъдат под прозореца ви. И тогава няма да има значение колко е била евтина баничката. При традиционните автомобили процесът на рециклиране е усъвършенстван в продължение на век и към момента 90-95% от автомобил с ДВГ се рециклира напълно. При електрическите автомобили нещата стават сложни и са „розови“ само на хартия. Металната конструкция се рециклира точно толкова лесно, колкото и при обикновените коли - над 90%, но батерията е голямата черна дупка. В световен мащаб се рециклират едва около 5 до 10% от тези батерии. В момента е по-евтино да изкопаеш нов литий от мина в Чили, отколкото да извлечеш стария от батерия в Китай. В Европейския съюз има строги регулации, които изискват от производителите да рециклират поне 70% от теглото на батерията до 2030 г. Но в глобален мащаб, огромна част от батериите просто се складират или „забравят“. Докато колата с бензинов двигател е почти изцяло кръгова икономика, електрическата кола в момента е триумф на технологиите и катастрофа за рециклиращата индустрия. Тя е „зелена“, докато я караш, но е голямо главоболие, когато трябва да я погребеш.