**Li Auto Mega: Втори рунд за луксозния хол на колела с надежда да ви вземе паричките

 

Li Auto представи електрическия си миниван Mega преди по-малко от три години, но вече ни го натъртва под формата на второ поколение. Всъщност става въпрос за класическа китайска преработка на същия картофен кораб, чиито продажби бяха разочароващи. Малко пипнат екстериор, уж ново шаси и шепа технологии, колкото да се каже, че нещо се случва. Външно фаровете и броните са леко одрани, прибиращите се дръжки на вратите вече са полускрити заради някакви регулации, а отзад грее емблема „Home“, сякаш се прибирате в хола, а не в пластмасов бус. И понеже китайският прогрес не спи, джантите вече са 18-цолови в бяло или сиво издържани аеро капаци. Дължината му е 5355 см, ширината - 1965 см, височината - 1850 см, а междуосието достига 3300 см. Новият модел е цели 5 милиметра по-дълъг от предишния, което си е направо геополитическо постижение. 

Вътре ни посреща двуцветен салон с бежово, сиво и кафяво. На таблото се мъдри 29-инчов панорамен дисплей с 6K резолюция, захранени от някакви чипове с космическа мощ, докато екранът на волана гордо е заминал в историята. Отзад пък има 21-инчов монитор и аудиосистема с 33 високоговорителя, за да ви надуят главата с местна поп музика. Седалките са с ромбовиден мотив, а първият и вторият ред имат режим на нулева гравитация, за да си легнете като умрели, докато чакате в задръстването. Панорамният покрив е с 396 LED лампички за режим „звездно небе“, а задните стъкла са с електронно затъмняване, за да не ви гледат селяните отвън.

 

Задвижването е с два електромотора с обща мощност 562 конски сили. Батерията на CATL е нараснала до 108 кВтч, но пробегът си остава 710 км. Теглото обаче е набъбнало до 2925 килограма, защото все пак трябва да се носят всички тези излишни екстри. Окачването е въздушно с двукамерни амортисьори, управление на задните колела до 7 градуса и функция за снишаване с 3 сантиметра за по-лесно качване. 

От евтин дизелов базов модел до хибриден палат за 63 000 долара: Това е обновеният Land Cruiser 300

 

Докато тук си говорим за следобедни кафета, японците от Toyota са решили да отвяват главите на всички офроуд маниаци с новината за обновения Land Cruiser 300, който каца в родината си на 16 септември. И честно казано, това не е просто поредният фейслифт, а истинска революция в стил съблекалня след спечелен финал на Уембли! 

Забравете за онзи обикновен бензинов V6, който само пиеше бензин като за световно. От оня ден го няма на пазара! Вместо него, в Япония пристига тежката артилерия - хибридният силов агрегат i-Force Max, взел направо от Lexus LX 700h. Представете си 3.5-литров V6 с два турбокомпресора и електродвигател, натъпкан направо в 10-степенната, автоматична скоростна кутия. Резултатът? 457 конски сили и 790 Nm въртящ момент! Това чудо има повече тяга от трактор Беларус. Разбира се, има лека жертва. Батерията отдолу е свила резервоара от 80 на 68 литра и е качила 170 килограма отгоре в сравнение със стария мотор. Но инженерите са я направили водоустойчива, така че дълбочината на газене си остава 70 см. Влизаш в реката и газ до дупка! А ако не искаш хибрид, на линия е обновеният 3.3-литров, V6-цилиндро дизел с 304 коня. И тук идва черешката на тортата за скромните джобове, а по-точно новият базов модел GX! Това е най-евтиният билет за света на Land Cruiser 300: 5 места, платнена тапицерия, 8-инчов екран и 18-цолови джанти. Перфектната работна машина, с която да ходиш на мач или за риба, без да ти пука от калта.

В Япония хибридът ще се предлага само за топ нивата ZX и GR Sport. Флагманският ZX идва с нова броня и 20-цолови джанти, а GR Sport си запазва бруталния бодикит, 18-цолови матово сиви джанти, двойните блокировки на диференциала и окачването E-KDSS. Вътре е лудница с три реда седалки, два 12.3-инчови екрана, HUD дисплей, нови контроли на климатика и аудиосистема JBL, че да си пуснеш любимата музика, докато катериш някой баир. И колко струва всичко това? Базовият дизел GX започва от около 6.3 милиона йени (някъде към 39 500 долара), докато новият хибриден звяр в изпълнение GR Sport отива към 10.2 милиона йени (около 63 900 долара). Ние ли сме балъците ли? Ами, ако си купиш пластмасова шейна на ток за 60 хиляди евро, чиято батерия ще умре на първото по-сериозно изкачване към хижата, докато отзад ти свири изкуствен рев на V8 двигател... ами, честно казано, край огъня дълго ще ти се смеят на тази инвестиция!

Защо обновеният Renault Kwid е паметник на бедността в Бразилия?

 Гледаме този така наречен „достъпен хечбек“ Renault Kwid и направо ни се приплаква. Единадесет години минали, откакто го хвърлиха на индийския пазар, после го пуснаха в Бразилия и оттогава насам е пълна трагедия. Едните карат някакви рециклирани фейслифтове, другите чакат еко-чудеса, а ние тук трябва да се вълнуваме дали антената била на перка и дали пластмасовите тасове на базовия модел ще ти скрият срамните белези на бедността. Сега бразилците пак са се размърдали. Изкарали са поредния фейслифт на конвенционалния Kwid. Сложили му нова решетка, бутнали бронята, сменили логото с прословутия диамант, за да ти продадат същата евтина пластмаса за малко повече пари. Тези които искат еко, а те в Южна Америка не са много, ще продължават да се радват на електрическият Kwid.

В купето е удоволствие за сетивата! Централните духалки паднали по-ниско, колкото да те лъхне по-бързо климатикът, пък за разкош са набили 7-инчови уреди и 10.1-инчов екран. Само че, ако си вземеш базовата версия ще гледаш празни дупки и ще си цъкаш с език пред пластмасовите тасове. Ей това е модерният луксозен капитализъм за бедни. 

А под капака? Пълен леш. Същият атмосферен 3-цилиндров мотор 1.0 SCe със жалките 68 конски сили, които се мъчат с 5-степенна ръчка. В Бразилия поне го мажат с етанол, за да върви с някаква екзотична мъка, но в крайна сметка си остава класическа бразилска косачка на четири колела. И знаете ли колко струва този парад на компромисите? Започва от 71 000 реала или около 13 700 долара за базовата каручка, а ако се изхвърлиш на топ версията с изкуствен велур, отиваш на 85 000 реала. И това било „промоционално за първите клиенти“, преди да вдигнат цените още, защото инфлацията не прощава никому. 

Новият общ проект на Huawei и Dongfeng носи името Epicland X9

Като оставим настрана факта, че през април тази година от Huawei и Dongfeng решиха да създадат поредната нова съвместна марка с името Yijing или Epicland  на английски за по-голяма международна обърквация, а сега пред нас е  първият им плод, масивният кросоувър Epicland X9. Формално това е първият съвместен проект между двете компании. Практически обаче те си сътрудничат от години чрез Seres - едно от дъщерните дружества на Dongfeng, с което технологичният гигант Huawei вече роди марката Aito. Затова едва ли е голяма изненада, че новият Epicland X9 удивително прилича на обновения кросоувър Aito M9 . Отличава се обаче с различна предна част, оборудвана с отделни светлини и проекционни фарове Huawei X-Pixel, които са намерили място и в пикселизирания дизайн на задните светлини. Наред с тях виждаме и по-традиционни вдлъбнати дръжки на вратите, а цялото творение се предлага в едноцветни или двуцветни гами от общо шест цвята. Размерите само потвърждават сходството между тези две „деветки“. Epicland X9 е с дължина 5301 см, ширина 2015 см и междуосие 3120 см. В зависимост от богатото оборудване, купувачът може да разчита на 20- или 21-цолови джанти.

Вътре в този строго 6-местен кросоувър намираме изцяло нова обстановка с цифров панел пред водача и HUD дисплей. Имаме и модул с два 17.2-инчови екрана, обслужващи мултимедийната система Huawei Harmony Space 6. Тя си има и вграден гласов асистент с изкуствен интелект. На централната конзола, удобно разположена между безжичните зарядни устройства и поставките за чаши, са оставени физически бутони и въртящ се регулатор, а под подлакътника се крие охлаждано отделение. Багажникът предлага обеми от 484 до 1368 литра, според конфигурацията на седалките. Списъкът с екстри продължава с 21.4-инчов тавански екран за забавление на задните пътници, както и с подгряване, вентилация и масаж на креслата. Ако пък ви се прииска, лазерен проектор и допълнителни екрани могат да се инсталират както в купето, така и в багажника, превръщайки колата в истинско мобилно кино. Що се отнася до шофирането, системата Qiankun ADS 5 на Huawei разчита на четири лидарни сензора, включително основен 896-редов модул точно над предното стъкло.

Под капака обаче става сериозно. Това не е някаква играчка с батерии, дето ще ти свърши токът на магистралата. Технически погледнато, Epicland X9 е хибрид с удължен обхват. Движи се с помощта на 1.5-литров турбодвигател с 129 к.с. и 800-волтова архитектура, CATL батерия с капацитет 74.3 кВтч. Базовият модел със задно задвижване разполага с електромотор с мощност от 408 конски сили, докато двумоторната версия с предаване на четирите колела достига общо 612 конски сили. Само на ток базовата версия изкарва до 465 км по стандарта CLTC, докато тази с двойно предаване предлага 432 км. Когато обаче включите бензиновия генератор за дозареждане, общият пробег на двете версии скача до внушителните 1570 км при максимална скорост от 200 км/ч. Предварителните поръчки в Китай вече са факт, като цените варират между 300 000 и 380 000 юана, което се равнява на около 44 600 до 56 500 щатски долара. Това прави X9 значително по-достъпен от неговия близък роднина Aito M9, който започва от 480 000 юана или около 71 500 долара. Ето ви една алтернатива, която поне на хартия се опитва да предложи много срещу по-малко пари.

Корейският мираж за 2030 година: Между софтуерните обещания и реалността на зеления пазар

 Всяка епоха си има своите миражи. Днес корейците от Hyundai ни рисуват картини с маслени бои: пет милиона и половина автомобила до 2030 година, сто нови модела, изкуствени интелекти с гръмки имена и батерии, които щели да ни надживеят. На техния последен Ден на инвеститорите ни засипаха с цифри, които звучат като манифест на безвъглеродния оптимизъм. Щели да правят всичко - от евтини градски SUV-ове в Индия до луксозни флагмани Genesis. И черешката на тортата: дългоочакваният EREV. Това е онзи хибрид с удължен пробег, дето уж ще минава над 900 километра с едно зареждане и ще се сглобява в Алабама, за да успокои американския данъкоплатец. Santa Fe ще бъде първият опитен кролик, а след него чакаме и Genesis с пробег над хиляда километра.

Зад тази корпоративна благозвучност обаче прозира нещо друго. Пазарът се задъхва, а гигантите трескаво прекрояват плановете си, за да избегнат удара на собствените си зелени догми. Когато един производител започне трескаво да обещава над сто нови модела за броени години, това обикновено е знак за едно: паническо търсене на спасителен бряг в морето от неизпълними регулации.

И все пак, корейците поне показват прагматизъм, какъвто липсва на други места. Докато в Европа политиците от кабинетите на Брюксел упорито затварят очи пред реалността, Hyundai инвестират в центрове за данни с десетки хиляди графични процесори, софтуерни платформи с Nvidia и собствени батерии, които уж щели да свалят цените с трийсетина процента. Обещават ни дори изкуствен интелект на име Atria AI, за да събират данни по пътищата в Южна Корея, преди да пуснат автономни системи от ниво 4. Сухата статистика е безпощадна: Северна Америка ще поеме лъвския пай от тази офанзива с близо 58 нови модела до края на десетилетието. Следват ги Корея, Европа, Индия и Китай. Всеки се бори за оцеляване в този нов глобален ред, където колите вече не се купуват заради удоволствието от шофирането, а заради броя на екраните и софтуерните абонаменти.

В крайна сметка, хартията търпи всичко, а презентациите за 2030 година са евтин начин да се успокоят борсовите инвеститори. Истинският въпрос е дали дотогава ще ни остане свободата да шофираме каквото и да било, или просто ще бъдем пасазери в поредния софтуерно дефиниран кашон.

Как MG Tomahawk ни показа среден пръст от Делхи

 Гледаме тука най-новите новини от света на уж британските, а всъщност дълбоко китайски коли, и ни се плаче. Или ни се смее. Вече и ние не знаем. MG са се изпльоскали в Индия с ново творение, наречено гордо Tomahawk. Звучи като име на междуконтинентална ракета, нали? Е, то е точно това за местния пазар - удар с ток и батерии в челото на традиционния бензин. 

Доставките започват още следващия месец. Хората там ще се редят на опашки, ще цъкат с език пред 15.6-инчовият екран (защото нали знаете, без телевизор в таблото днес и до магазина не може да отидеш), ще се кефят на панорамни покриви и на някакви измислени режими за домашни любимци. Батерията е 69.2 кВтч, дават ти над 500 километра пробег с едно зареждане, а цената... чакайте сега, цената! Започва от някакви си 19.49 лакха (на наши пари е смешна сума за такъв параход), а ако ползваш оная схема с батерия под наем (BaaS), направо ти излиза без пари. 

Индийците ще се возят на седем местен електрически звяр с 2-ро ниво на автономност, а ние тук ще гледаме снимки от Делхи и ще си пием студената вода. Сякаш светът се е обърнал с краката нагоре. Китайците правят коли, продават ги в Индия, а ние тук само кимаме тъжно и чакаме токът пак да поскъпне. За задвижване този клонинг на Wuling Starlight 560, разчита на електромотор с мощност 201 к.с. Налична обаче е и Plu-in хибридна версия с 1.5 литров бензинов мотор с мощност 105 к.с., съчетан с електромотор чиято мощност е 198 к.с. Благодарене на ттяговата батерия с капацитет от 20.5 кВтч., тази версия ще може да измине до 115 км. в изцяло електрически режим. А, ако бензиновият ви резервоар е пълен до горе ще може да изминете 1100 км. без да спирате.  Кеф ти томахавка, кеф ти батерия, кеф ти бензин. 

Пореден фейслифт за Lincoln Corsair: Когато американската мечтa пристига от Изток

 

Lincoln, тази американска класика с леко застаряващо достойнство, е направила остър завой на 180 градуса и ни представя своя Corsair с поредният фейслифт за моделната 2027 г. Докато неговият предшественик се сглобяваше кротко в Америка, новият модел пристига директно от Китай. Точно както по-големият му брат Nautilus. Външно фейслифт версията изглежда моментално разпознаваема. Дизайнерите са отрязали прословутите „мустаци“ и са насадили изцяло нова предница, която изумително прилича на същия този Nautilus. Преведено на нормален език: имаме по-широка и далеч по-привлекателна решетка, заедно с по-тънки фарове, които преливат в носа. Откриваме още нов преден капак и доловимо „усмихнат“ долен въздухозаборник. Като се разходим малко назад около колата, ще забележим новите 18, 19 и 20-цоловите джанти. Към тях са добавени нова задна броня, скрита генерация и освежени задни светлини с вграден надпис „Lincoln“. За феновете на цветовете има пет нови нюанса с помпозни имена като Chroma Flame Red, Manhattan Green, Nocturnal Blue, Tinted Copper и White Platinum.

Най-разочароващото е, че щатската версия учтиво се е отървала от свръхтехнологичния салон, запазен за китайския пазар. Там джинките се радват на 12.3-инчов инструментален панел и масивен 27-инчов панорамен екран, съчетаващ мултимедия и отделен екран за пътника отпред. Вместо това, американците получават старото добро ретро табло с 12.3-инчови прибори и 13.2-инчов екран за инфотейнмънт системата. Посрещат ги и познат до болка стар волан, прехвърлени от предишни модели копчета и арматурно табло, което не е виждало истинска промяна от доста време насам. Въпреки това, кросоувърът идва с двузонов климатик и подгряващи седалки с меко покритие и десет посоки на електрическо регулиране. Ако решите да отворите портфейла си за екстри, списъкът включва вентилация на предните седалки, отопляем волан, универсално дистанционно за гараж, чистачки със сензор за дъжд, HUD дисплей и премиум аудиосистема Revel с 14 говорителя. 

Задвижването е поверено на 2.0-литров, турбомотор с хибридна система и мощност от 305 конски сили. Той е куплиран с CVT и стандартно задвижване на четирите колела. На борда е и системата BlueCruise 1.5, позволяваща шофиране без ръце на волана и автоматична смяна на лентата. Обновеният Corsair каца в Америка в началото на следващата година, а базовите цени започват от 46 495 долара, към които трябва да прибавим и такса доставка от 2 295 долара. Скокът в цената е сериозен, тъй като миналогодишният модел стартира от 40 735 долара с такса доставка от 1 495 долара. Накратко, клиентите ще трябва да се разделят с едни допълнителни 7 310 долара за удоволствието да получат... ами, едно скромно освежаване. Умно, нали?

.

**Защо Hongqi Tiangong 07 ни кара да гледаме тъпо?

 

Докато тук, в държавата на безнадеждно сбърканите преходи и паркингите по тротоарите, китайците с фанфари отварят първия си шоурум, за да ни продават блясък, в самата им родина фабриките бълват нови машини с темпо, което ни оставя само да гледаме тъпо и да преглъщаме. Hongqi - онази същата премиум марка на държавната FAW, която някога е возела само партийните величия, сега допълва своята изцяло електрическа линия, наречена Tiangong. След седана 05 и кросоувърите 06 и 08, на сцената излиза и новият седан Tiangong 07. 

И какво ни казват? Че бил нов. На хартия е свеж, но под ламарината си е чист, пресован и силно обновен Hongqi EH7 от 2024-та. Само че с малко по-модерно лице. Дизайнерите малко са укротили показността: сложили са по-традиционни фарове, нормални дръжки на вратите вместо онези скрити джаджи и са боцнали лидар на покрива. Дълъг е точно пет метра, широк близо два, а междуосието е три метра. Джантите са 18 или 19 инча. 

Но истинската драма е вътре. Влизаш и виждаш съвсем различен свят. Никакво едно цяло извито табло като на предния модел, а отделни екрани, нов волан, нови кори на вратите и солиден централен тунел вместо оная плаваща конзола, дето сякаш е избягала от модерен хол. Багажникът? Е, на стария модел е 400 литра, тук сигурно е горе-долу толкова, колкото да събереш багажа за изглед в провинцията. 

Под ламарината обаче става страшно. Според китайското министерство, машината ще се радва на две версии. Едната е с един мотор отзад и скромните 462 конски сили. А другата? Другата добавя още един мотор отпред с 258 коня и общата мощност скача до умопомрачените 720 к.с! Тежи над два тона, но вдига 200 км/ч без да се замисли. И тук идва изненадата - новите батерии Blade 2.0, правени заедно с BYD. Капацитет от 74.6 или 85.3 кВтч дават луди пробези между 640 и 730 километра по техните оптимистични стандарти. А китайците твърдят, че поддържат зареждане до изумителните 1500 kW. Число, което кара обикновените ни електромери да плачат в ъгъла. Цената за новия модел в Китай още я пазят в тайна, но стария EH7 го дават от около 208 800 юана (хиляди долари по-малко от тукашните ни мечти). Докато ние тук им се кланяме по лъскавите шоуруми, хората там пренаписват правилата на играта с мощност, която не ни е нужна, и батерии, които се зареждат по-бързо, отколкото ти отнема да си изпиеш кафето. Това е реалността. Всичко друго е маркетинг. 

**Японски прагматизъм под формата на Suzuki e SKY

 

Живеем във време, в което автомобилната индустрия ни убеждава, че за да отидеш до кварталния магазин, ти трябва параход с батерии, тежащ три тона и струващ колкото малък апартамент в Перник. И тогава идва суровата японска действителност, в лицето на новото творение на Suzuki, електрическият кей кар e-SKY - производствена версия на концепцията Suzuki Vision e-Sky. Това чудо на техниката е дълго едва 3.39 метра и тежи скромните 1030 килограма. Докато западните инженери строят мобилни крепости с батерии, тежащи колкото малък товарен влак, япончетата са взели малка литиево-желязо-фосфатна батерия от 26 кВтч, прикрепили са я към нова платформа и са казали: „Ето ви кола за града“, която може да се зарежда за 25 минути. И най-хубавото? Обещават пробег от над 310 километра, при това без да се налага да теглите нов кредит за кола. Отвън e-SKY изглежда досущ като класическите бензинови малки братя на марката. Отпред обаче гордо стои и новото, изгладено плоско лого.

Разбира се, вътре няма да намерите скъпи инкрустации и кресла от кралски дворец, но пък има 10.1-инчов екран и достатъчно място, че да се чудите защо изобщо хората купуват петметрови джипове за задръстванията на София. Вътре ни посрещат меки, заоблени линии, които уж обгръщат пътниците, но всъщност са хитра оптична измама, целяща да направи това компактно пространство да изглежда по-голямо, отколкото е в действителност. Истинското бижу обаче е арматурното табло – интересно съчетание от керамични елементи и един огромен, плосък дисплей. Инфо-развлекателната система е абсолютна премиера за кей карите на Suzuki и като за капак разговаря с вас. Налична е и първата свързана навигация на марката, която следи батерията и трафика в реално време, за да ви спести паническите атаки по време на първото ви електрическо приключение. Самото табло е изчистено и семпло, но от марката са се постарали да вкарат малко лукс: имаме двустепенна централна конзола и волан с кожена тапицерия и подгряване, за да имате леко усещане за специален статус. А за да не се депресирате за това, че сте си купили електрическа кутийка, скоростният лост е с традиционна форма. 

Под ламарината кротува най-новата платформа Heartect-e, създадена специално за компактни електрически коли. Задвижването е скрито в едно компактно чудо три-в-едно, наречено eAxle, което съчетава електромотор, инвертор и скоростна кутия. Мощността официално не е обявена, но логиката подсказва максималните за класа 64 конски сили. Най-хубавото е, че на борда имате термопомпа и електрически нагревател, така че климатикът да не изяжда ценния ток. И черешката на тортата е, че батерията може дори да захранва външни уреди, ако решите да си пуснете телевизора на пикник. 

**Батерии колкото квартал и паузи за кафе: Обновеният Tesla Semi се готви за европейско нашествие

 

В света на технологиите съществува едно неизменно правило: ако обещаеш нещо достатъчно силно и го отложиш достатъчно пъти, то в крайна сметка се превръща в легенда, преди изобщо да е тръгнало да работи. Въпреки че отне цяла вечност и измъчи инвеститорите с безкрайни чакания, електрическият камион Tesla Semi, който в САЩ бе представен с повече от 2 години закъснение, най-накрая се готви да потегли към европейския пазар. Говори се, че ще се появи на автомобилното изложение в Хановер през септември, където ще бъдат разкрити спецификациите и подробностите за европейската версия, което подсказва евентуално излизане на пазара през 2027 г. За нашия континент е предвидена обновената версия в конфигурация 4х2 с къса кабина и нова предна част, за да се впише в тесните европейски магистрали. Шофьорите обаче ще трябва да свикнат с крайно неудобната централна позиция, което ще ги сблъска с редица недостатъци по време на ежедневните си пътувания. 

В Европа обаче все още се чудят какво точно ще получат. .Отвъд океана Semi се предлага във версии Standard Range с пробег от 523 км и Long Range с внушителните 805 км. Зад задвижването стоят три електрически мотора, които развиват до лудите 1088 конски сили. Разбира се, за да постигнеш такъв пробег, ти трябват батерии с размерите на Люлин, а в случая това е пакет от 548 кВтч. за базовия модел и цели 822 кВтч за дългия обхват. Ако се опитате да ги заредите със зарядните по магистралата предназначени за леки автомобили, внуците ви ще довършват процеса, затова Tesla са предвидили зареждане до 1.2 MW, с което батерията се пълни за около 30-40 минути, а съседното село остава без ток.

Цените в Америка на това нещо започват от 260 000 доларa  за малкия и 300 000 долара за големия пробег. Тук обаче идва европейската реалност. С данъците и местната конкуренция като Mercedes eActros 600, който върви между 300 000 и 400 000 евро, нещата стават сериозни. Така че, приятели, токът идва към европейските магистрали. Въпросът е само дали мрежата ще издържи на амбициите на Мъск, или камионите просто ще правят красиви паузи за кафе край зарядните станции.

Класики: MG F / TF

 Знаете ли какво е истинско спортно шофиране? Истинската кола има двигател, разположен точно зад гърба ви, който ви крещи в ушите, докато се опитвате да вземете някой завой с прекалено висока скорост, без да се озовете в канавката. Точно такъв беше британският роудстър MG F, разработен с помощта на Rover - една истинска класика, която се появява през 1999 година и успява да разпали страстите на всички ни, макар че понякога имаше странни хрумвания. Спомняте ли си хидропневматичното окачване Hydragas с газови амортисьори и въздушни възглавници пълни с азот? Гениално на теория, но в реалния свят правеше така, че колата се държеше на пътя като пиян англичанин в петък вечер след пет бири. 

И все пак, кой му пукаше за окачването, когато имаше средноразположен двигател. Било то 1.6 литров мотор с мощност 112 к.с., 1.8-литровият 4-цилиндров агрегат с мощност 120 к.с. или по-късната версия VVC с променливо газоразпределение, която доставяше достатъчно мощност от 146 коня, за да ви изкара усмивка на лицето и същевременно лек страх в очите. Това беше двуместен автомобил с мек покрив, който не се опитваше да ви спасява от всяка грешка, а ви позволяваше да усетите асфалта, вятъра и чистия автомобилен хаос. Освен това, малко преди колата да се прероди в следващото поколение TF, британците пуснаха ултра лимитираната версия Trophy 160 с изцедени 160 конски сили, която качваше адреналина на максимум, а базовата версия вече разполагаше със 130 к.с. Трансмисиите? Всички версии се предлагат с 5-степенна, механична скоростна кутия, но за най-маломощните версии е налична и автоматичната Stepspeed. Ускорението на модела варира между 7.6 и 10.2 секунди в зависимост от версията, а максималната скорост в най-добрия случай достига 220 км/ч. 

А какво се случваше, когато погледнете вътре? Интериорът на ранните модели беше очарователeн, но с фейслифта през 1999 година британците пипнаха кабината и предложиха типичният британски шик: сложени бяха нови циферблати на таблото, дигитален километър, по-добре оформени седалки с по-добра странична опора и нови акценти по централната конзола и вратите. Появи се дори изискан салон със скъпа кожа и елементи с алуминиев привкус за разкош. 

Производството на този автомобил бе спряно през 2002 година, след което се появява неговият фейслифт под името MG TF, който се предлага до 2005 година. годината в която MG се рападна и заедно с Rover, станаха станаха собственост на китайци. Това беше автомобил, който не се опитваше да ви спасява от всяка грешка с милиони електронни асистенти, а ви даваше суров достъп до асфалта, вятъра в косите и чистия автомобилен хаос. MG F / TF беше от онези машини, които те накарат да се чувстваш жив, дори когато те оставят на пътя с някоя дребна британска изненада. Защото истинските спортни автомобили трябва да имат характер, малко лудост и задължително - мотор, който работи на сантиметри от гръбнака ви! 

Четвъртото поколение камиони на Isuzu M и F-serie се сблъска с европейските норми

 Стигнахме до времето, в което дори камионите започнаха да се раждат наново, не защото някой го иска, а защото бюрокрацията и европейските норми го изискват с желязна ръка. След представянето на новото Isuzu Elf, сега марката изкарва на сцената своето ново творение, а именно новите  леките и средни камиони от гамата на M и F, обхващаща модели като M21, M29, M30 и F14. Какво ни казва тази четвърта генерация? На първо място, че машините вече отговарят на строгите норми Euro6e. Инженерите са пипнали механиката и камионите идват с повече въртящ момент, раздвижени са нови междуосия, а фокусът върху сигурността е изведен на съвсем друго ниво благодарение на системите GSR-III. Всичко това се предлага със стартова цена от едва 37 800 евро. 

Ако досега старите машини кретаха със скромните 120 конски сили и 375 Nm въртящ момент при 1600 оборота, сега новата версия е налична и със 150 коня и вади 430 Nm още при 1400 оборота. А за тези, които се мъчат по средно-дълги разстояния и носят тежко, има и вариант със 175 к.с. и масивни 460 Nm въртящ момент. Освен ръчната 6-степенна трансмисия, 3.0 литровият мотор се предлага и с нова 9-степенна, DCT скоростна кутия и функция Auto Brke Hold. Променени са междуосията, пипнати са шаситата, за да могат да носят повече и да се въртят по тесните улици, без да закачат тротоарите. 

А в кабината? Там вече не е онова спартанско магаре от миналия век. Помислили са за клетия шофьор, който прекарва половината си живот зад волана. Добавили са повече комфорт, модерни седалки, климатична техника и куп електронни асистенти за сигурност, които пищят при всяко отклонение от пътя. През водача е позициониран комбиниран инструментален панел с 6.2-инчов дисплей, а срещу доплащане може да се поръча и мултимедийна система с 7-инчов тъчскрийн. Мултифункционалният волан е серия, както климатичната инсталация и електрическите стъкла.

Серията F от четвъртото поколение на Isuzu, също е изпипана така, че да покрива всички изисквания на регламентите за сигурност GSR-III и екологичните стандарти, но с акцент върху грубата сила и издръжливостта. Този модел е създаден за тези, които не просто шофират, а работят – независимо дали става дума за строителни площадки, сметосъбиране или тежка логистика между градовете. Шасито е подсилено, конфигурациите са напаснати към нуждите на пазара, а кабината предлага онзи прагматичен комфорт, който пази шофьора от излишно изтощение. Това е чистокръвно японско желязо, принудено да се съобразява с европейския ред, но готово да свърши тежката работа, от която всички други се опитват да избягат.

Wuling Xingguang M ще атакува пазарите с хибридна сила

 Wuling решиха, че техният популярен модел Xingguang / Starlight 730 им е тесен и твърде скромни за амбициите им, затова изкарват на сцената новото си творение наречено Xingguang M. Това чудо е дълго 5.10 метра, широтко е 2 метра и е готово да пренесе цялата ви рода, багажа и още половината стока от Илиянци наведнъж. Междуосието му е точно три метра, което означава, че вътре има пространство колкото в малък двустаен апартамент в Люлин, само че с по-добро обезшумяване.

Под капака няма романтика, няма ревящи осмаци, няма душа. Имаме Plug-in хибридна система – класическото спасение за съвременния автомобилен свят. Разчита на 1.5-литров бензинов мотор и електродвигател, като официалните документи мъгляво сочат, че и двата ще дават по около 136 к.с, колкото да мъкнат това тежко желязо напред. А за да държи токът поне малко, са сложили LFP батерия, която най-вероятно идва пряко от собствените заводи на SAIC или от техните партньори от Gotion. Повече информация и снимки очакваме да бъдат налични в по-късен етап и своевременно ще бъдат добавени към този пост. 

Когато германският прагматизъм срещне тропиците: Всичко за новия пикап VW Tukan

 

Volkswagen извади на показ новото си отроче на изложението в Сао Паола. Пикапът Tukan, който гордо се появява, за да заличи следите на легендарният, но вече уморен Saveiro. Тази нова играчка е сглобена с мисъл за бразилските ширини, разработена е изцяло в Бразилия и ще се произвежда в завода в Сао Жозе дос Пиняис. Идеята е ясна. Да се застане право срещу конкуренцията в лицето на Fiat Toro и Fiat Strada, заемайки междинно място под голямата Amarok. Инженерите са заложили на гъвкавост, предлагайки две версии – практична - cabine simples и изискана cabine dupla. 

Под ламарината стои добре познатата MQB платформа, но това е първият път, в който такъв тип пикап използва тази архитектура. Изборът за задвижване включва или стандартен 1.0-литров турбо бензинов двигател с мощност 116 к.с и 1.6 литровия атмосферен мотор. Налична ще бъде и версия с модерна 48-волтова лека хибридна система с 1.5-литровия турбо мотор., който развива около 150 конски сили и работи с етанол и бензин. Тя е съчетана със 7-степенна автоматична скоростна кутия с двоен съединител, докато за другите версии е предвидена 6-степенна, механична трансимисия. Отзад пък са заложили на класическа твърда ос с листови пружини, за да може да носи тежести без излишни капризи. При всички случаи задвижващи са само предните колела. 

Интериора все още е скрит, но според източници близки до марката, там ще намерим много общо с този на Volkswagen T-Cross.  Германците са разбрали, че дори работникът на полето в Южна Америка иска дигитален комфорт, затова са наблъскали интериора с екрани, умни конзоли и свързаност. И така, докато светът се вълнува от батерии и екрани, в Южна Америка залагат на желязото, хляба, труда и новия верен спътник на пътя.