Restomod: Gunther Werks Speedster Project Endgame

Gunther Werks току-що завърши производството на своя 993 Speedster с една последна, абсолютно безумна машина, наречена „Project Endgame“. Име, взето директно от филм за хора, които се бият с извънземни, и с цветова схема, която прилича на Iron Man, ако той беше катастрофирал в бижутериен магазин. Да, това е Porsche. Или поне беше, преди в Гюнтер Веркс да решат, че стандартното 911 не е достатъчно... как да го кажем... арогантно. Отвън колата е боядисана в „True Candy Red“ – цвят, който е толкова червен, че ако я паркирате близо до бик, ще започне война. Имат и злато по огледалата, по фаровете, по вратите... прилича на нещо, което би карал злодей от Джеймс Бонд, който се опитва да изпере пари чрез продажба на нелегален уран. Има огромно крило отзад, което изглежда така, сякаш е откраднато от изтребител, и карбонов дифузьор, който вероятно може да разцепи асфалта на две.

Нека започнем с двигателя. 4.0-литров боксер с две турбини, който генерира 840 к.с. Осемстотин. Четиридесет. В кола, която тежи колкото опаковка от майонеза – едва 1179 килограма. Това не е кола, това е опит за самоубийство, опакован в карбон. И понеже в Гюнтер Веркс очевидно ги е грижа за природата, те са решили, че това е единственият им Speedster с въздушно охлаждане. И за да се уверят, че никой няма да пропусне колко пари сте похарчили, са облекли интеркулерите в 24-каратово злато. Защото, разбира се, че са. Златото е известно със своите отлични топлопроводими свойства, нали така? Не, не е. Но изглежда скъпо. 

Вътре положението става дори по-притеснително. Скоростният лост е обсипан със скъпоценни камъни, които символизират „камъните на безкрайността“. Това е кола за човек, който е толкова богат, че е загубил връзка с реалността, законите на физиката и добрия вкус едновременно. Това е Project Endgame. Това е колата, която казва на света: „Имам толкова много пари, че реших да превърна легендарно Porsche в играчка за деца, които гледат твърде много филми на Марвел“. И знаете ли какво? Това е напълно, абсолютно абсурдно.

Restomod: Lamborghini Miura by Polo Storico

 

Има една стара поговорка, че времето лекува всичко. Това, разбира се, е пълна глупост, защото времето само кара хората да стават по-плешиви, а родителите – по-досадни. Но ако говорим за дизайн, времето има свойството да смила и най-острите ръбове, превръщайки някогашните бунтовници в безопасни, скучни семейни комбита. С изключение на един случай. Lamborghini Miura. Дори след повече от половин век, Miura все още изглежда така, сякаш е пристигнала от друга, далеч по-красива планета, където законите на физиката се подчиняват на италианската естетика. А сега, хората от Polo Storico – онези фанатици в Lamborghini, които не спят, докато не открият точния нюанс на болта, използван през 1972 г. – върнаха към живот една Miura SV след 3 години работа в работилниците.

Когато чуете „кафява кола“, веднага си представяте онези ужасни, 5-цилиндрови дизелови мъчения, които бабите ни караха през 80-те. Но тук е различно. Това е цвят, наречен Luci del Bosco. И по някакъв магически, напълно нелогичен начин, този цвят кара колата да изглежда така, сякаш е излята от разтопен шоколад, който се опитва да избяга в устата ви. В комбинация със златните джанти и прагове, тя изглежда толкова добре, че човек има желание да я изяде, вместо да я кара. В Lamborghini са разглобили автомобила до последния болт. Всичко е било в окаяно състояние, вероятно поддържано от някой, който е смятал, че „оригинални спецификации“ е име на италианска паста. Сега обаче е съвършена. Всяка решетка, всяко ламе върху двигателя, всяка линийка по интериора е възстановена с точността на хирург, който оперира светица.

Вътре са използвали цвят, наречен Senape. Горчица. Звучи като нещо, което бихте сложили върху наденичка в Мюнхен, но тук е перфектно. Екипът е ровил в архивите си седмици наред, само за да открие точния пигмент, който е бил използван през 1972-ра. Това е лудост. Това е невероятно. Това е причината Lamborghini да е единствената компания, която има смисъл да съществува. Днес всички идиоти се вълнуват от „електрически SUV-ове“, които се зареждат по-бавно от охлюв с астма и тежат колкото малка държава. Но тази реставрирана Miura ни напомня за едно време, когато колите се правеха от хора, които пиеха твърде много вино и мислеха само за това как да направят нещо, което да спре дъха на мацките с минижупи. Това не е просто кола. Това е доказателство, че ако се постараете достатъчно, можете да спрете времето. Miura не е просто красива. Тя е единствената причина да изхвърлим всичките си вещи и да заживеем в гаража с парцал в ръка. 

.

Restomod: TOM'S Heritage AE86

 

Ако има кола, която може да накара сърцето на всеки истински ентусиаст да препука като стар карбуратор в студена сутрин, това е Toyota Corolla AE86. Тя е малка, лека, задвижва се от задните колела и е толкова важна за японската автомобилна култура, колкото е чаят за британците! Първоначално тя беше просто една обикновена, скромна Corolla. Но след това някой я подкара настрани по някой планински проход в Япония с вратите напред и – бам! – тя се превърна в легенда. И сега, за да отпразнуват това, гениите от TOM'S Racing – онези момчета, които знаят за тунинга много повече от нас – решиха да направят нещо напълно безумно. Те решиха да я „преродят“. 

Това не е просто ремонт. Те вземат вашия стар, ръждив, уморен AE86, разглобяват го на съставни атоми, изчистват го, подсилват шасито, заваряват го отново и го сглобяват с толкова внимание, че вероятно е по-добър от деня, в който е излязъл от завода през 80-те. След това вземат легендарния 1.6-литров 4A-G, напомпват го лекичко и сега той вади около 188 конски сили. Не звучи като много в свят на електромобили с по 1000+ коня, но в кола, която тежи колкото опаковка от шоколад, това е... това е чисто злато! И всичко това при запазена класическа визия. Имат дори дифузьор, скрит под бронята! Това е като да сложиш карбонови спирачки на триколка – просто е гениално.

Но, разбира се, има уловка. И тя е огромна. Цената започва от 83 000 долара и то, ако предоставите ваш донор. Това са толкова много пари, че ако погледнете Toyota GR86, ще можете да си купите поне 2-3 от нея и да ги раздавате на случайни хора по улицата! Ако нямате под ръка някоя стара Corolla ще трябва да отделите поне 103 600 долара. Дали си струва? Е, ако сте рационален човек – не, в никакъв случай. Но ако сте автомобилен маниак, то това не е просто кола. Това е 40-годишна история, бутилирана в метал, боя и чист, нефилтриран адреналин. В един свят, в който всички ставаме все по-електрически и цифрови, тази машина е среден пръст към скуката. Това е една малка, японска, леко прекалено скъпа капсула на времето, която крещи: „Шофирането все още е важно!“

Restomod: Halcyon Corniche Great Eight

 

Докато обикновеният българин се чуди дали да сложи газ на голфа или да чака заплатата, за да смени зимните гуми с „нови“ втора употреба, едни британски джентълмени от компанията Halcyon са решили да направят нещо смислено. Това същите тези, които направиха недоразумението Halcyon Corniche Highland Heather. Та същите тези хорица са взели един стар Rolls-Royce Corniche и са му вдъхнали нов живот. Защото, нали разбирате, ако имаш Rolls-Royce, той не остарява – той просто става „ретро“. Като Лили Иванова, но с ауспух. 

В сърцето на това бижу е легендарният V8 двигател и са го кръстили Great Eight. Малко са го пипнали тук-там, засилили са го, направили са го по-пъргав, но не казват точно колко. В Англия е така – за пари и конски сили не се говори. То е като при плеймейтките – всички знаят, че има подобрения, ама никой не ти казва нищо за характера. Разбира се, добавили са адаптивно окачване и електронни амортисьори. Това е важно, за да не усещате как прегазвате амбициите на средната класа, докато се носите по пътя.

Интериорът? Там е истинската драма. Нова кафява кожа, която е толкова плюшена, че вероятно е по-удобна от живота на принц. Има и някаква „галерия“ в таблото с дължина метър и четиридесет. Вътре са гравирали рози, свитъци и птици земеродни рибарчета. Защо птици? Ами защото за половин милион паунда могат да ви гравират и портрет на тъщата в момент на ярост, ако поискате. Шефът на фирмата, някой си Матю Пиърсън, казва, че искали да създадат „истинско усещане за събитие“. И е прав. Когато извадиш 425 000 паунда за кола, това не е просто покупка. Това е събитие от национален мащаб. Това е моментът, в който банковият ти мениджър получава ерекция, а данъчните започват да те сънуват.

Ще направят само 60 бройки. Всяка отнема 5000 часа работа. За това време един български майстор може да ви санира блока, да ви прецака покрива и да изпие три язовира с ракия, но англичаните предпочитат да сглобяват коли. Така че, ако имате излишни пари и се чудите дали да си купите малък остров в Гърция или този Rolls-Royce – изборът е ваш. Но помнете: на острова няма как да му гравирате птици на таблото.

Restomod: Retro Designs 280 SE

 

Някои хора вярват, че реставрирането на класически автомобил е като пластичната хирургия. Вземаш нещо старо, опъваш му кожата, слагаш му нови „цифрови“ очи и накрая получаваш нещо, което изглежда като Марго Роби, но се чувства като микровълнова фурна. То е стерилно и скучно. Но след това се появяват момчетата от Retro Designs в Северна Каролина. И те са направили нещо, което може да бъде описано само като библейско. 

Взели са един Mercedes-Benz 280SE от 1969 г. - колата, с която казвахте по онова време: „Аз притежавам половин Африка и три петролни платформи“. И вместо да го натъпчат с батерии от лаптоп или екрани от iPad, те са направили единственото правилно нещо. Изхвърлили са оригиналния двигател и са монтирали вътре 5.4-литров, атмосференV8 от C55 AMG. Същият който имаме и в Pogea R107, но тук имаме повече мощност. Това е двигател, който не просто работи - той реве като разярен лъв, на когото току-що са казали, че антилопите в саваната са свършили. Имате 367 к.с. и 510 Nm въртящ момент. В 280SE! Това е като да сложите ракетен двигател на гърба на викторианска библиотека. Резултатът? Това вероятно е най-бързият 280SE в историята на човечеството. Когато настъпите педала, времето спира, пространството се изкривява, а вие излитате към хоризонта с финеса на парен локомотив, задвижван от чист адреналин.

Гледаш го отвън и виждаш... Mercedes. Истински Mercedes. Боята е в нюанс „Irish Green“, който е толкова дълбок, че можете да се удавите в него. Хромът е навсякъде - по броните, по решетката, по огледалото. Няма модерни LED светлини, които да изглеждат като коледна украса в мола. Има само стъкло и метал. И джантите... Те струват 20 000 долара! Това е повече, отколкото струва цялата къща на баба ви. Те имат „плаващи“ капачки, така че логото на Mercedes винаги стои изправено, докато вие се носите към залеза. 

Вътре положението е също толкова великолепно. Кафява кожа, истинско дърво и таван от Alcantara. Има модерна музика от Focal и климатик, но всичко е скрито толкова добре, че дори Шерлок Холмс не би го открил. Воланът е оригиналният тънък обръч, който изисква да го държите с върха на пръстите си. Разбира се, има една малка подробност. Всичко това струва 500 000 долара без мита и такси! Но си струва, защото това не е просто кола. Това е паметник на всичко, което беше добро в света, преди да станем обсебени от емисиите и споделеното пътуване. Това е най-великият Mercedes на планетата. И ако не сте съгласни с мен, значи сте напълно и окончателно в грешка.

Restomod: Lunaz DB6

 Представете си следното: вие сте компания, която е изградила цялата си репутация върху това да взема прекрасни, класически британски икони, да изтръгва туптящите им бензинови сърца и да ги заменя с... батерии. Но след това се събуждате, поглеждате се в огледалото и разбирате, колко е разочароващо и нелепо е това което правите. Точно това се е случило с Lunaz, които досега ни убеждаваха, че токът е спасението и току-що свалиха ръкавиците. За своя юбилеен, 50-и проект, те се завърнаха при стария си приятел - изумителния Aston Martin DB6. Но този път няма кабели за зареждане. О, не! Този път става въпрос за истински, чистокръвен, зашеметяващ бензинов двигател!

Там, където преди имаше 4.0-литров редови шестак с 282 коня, сега Lunaz са натикали 5.0 - литров звяр с 350 к.с.! Това е като да превърнеш финансов брокер от лондонското сити в атлет, облечен в костюм на Savile Row. И не са спрели дотук. Цялото окачване, спирачките и кормилното управление са преработени, за да сте сигурни, че няма да се озовете в някои жив плет при първия по-остър завой. Клиентът на този първи екземпляр от „First Edition“ е пожелал уникално зелено, което крещи „Британско състезателно наследство“, допълнено от меки златни акценти. Брилянтно! Това е триумф на инженерията над скуката. Lunaz са взели най-доброто от миналото, добавили са щипка магия и са ни подарили машина, която не просто ви вози, а ви кара да се чувствате живи. Представете си, че стоите в края на пистата в Силвърстоун. Ранна сутрин е, въздухът е хладен и влажен, а пред вас е този изумителен зелен силует. Когато завъртите ключа, не чувате жужене на миксер или тишина от батерии. Чувате как 5.0-литровият редови шестак се пробужда с онзи дълбок, гърлен глас, който само голям британски двигател притежава. Той не просто запалва - той прочиства гърлото си с леко изръмжаване, което ви казва: „Тук съм и днес ще се забавляваме“.

Влизаш вътре и... о, Боже! Кабината е празник за сетивата. Представете си, че сте се свили удобно в любимото си кресло пред камината, но това кресло може да вдига 200 км/ч. Ето толкова е уютно тук вътре. Има седеф, кашмир, велур и толкова много кожа, че вероятно в околните ферми е настанала лека паника. Превключвателите са от истинско сребро. Това не е просто интериор, това е бижутериен магазин на колела. Всичко това би накарало дори кралското семейство да се почувства малко бедно. Накъдето и да погледнете, виждате материали, които обикновено намирате в сейфовете на "Сотбис". Всяко копче, всяка ръчка е преработена с маниакално внимание. Lunaz са използвали опита си от Формула 1 не само за двигателя, но и за да направят всичко вътре да работи с хирургическа прецизност. Няма нищо разхлабено, няма нищо, което да скърца.

Restomod: Kalmar 7-97 Turbo Edition

 

В наши дни реставрациите на Porsche са по-често срещани от фалшивите усмивки на инфлуенсъри, но за всяка качествена икона се появяват поне петима „хакери“ с ъглошлайф и кутия с инструменти. Ето защо, когато фирма като Kalmar пусне нещо ново, е като да намериш студена бира в средата на Сахара. Същата, миналата година представи Kalmar 9x9.  Това, което виждате сега, е Kalmar 7-97 Turbo Edition. То е почит към оригиналното 911 Turbo от 70-те, но под ламарините, които всъщност са от въглеродни влакна се крие модерно инженерство, което би накарало Мъск да се засрами. Но истинското вълшебство е в аеродинамиката. Ян Калмар лично едва не се е разбил с 300 км/ч, защото старата форма на 911 при висока скорост действа като вендуза, която повдига предницата. След много часове компютърни симулации, те са препрофилирали всичко - от предния сплитер до легендарната „патешка опашка“ отзад. Сега колата е аеродинамично неутрална. Тя не иска да лети; тя иска да захапе асфалта и да не го пуска.

Двигателят е 3.2-литров боксер Mezger. С въздушно охлаждане! Точно както е заповядал Господ. Каlmar и Lorrtec са го преработили из основи. Сложили са по-леки бутала и ризи на цилиндрите, които могат да издържат на налягане, по-високо от това в главата на продуцент на риалити шоу. Резултатът? 650 к.с. На динометъра е вадил над 700, но Ян Калмар е решил да ги „укроти“ в името на баланса. Колата няма официално време от 0 до 100, защото Ян смята, че това е цифра за хора, които не могат да карат. Но знайте едно - този светлосин снаряд ще спре да ускорява едва когато удари електронния ограничител на 330 км/ч. Оригиналното 930 Turbo имаше прякора „Вдовецът“, защото обичаше да изхвърля собствениците си от пътя при всяка възможност. Kalmar обаче е решил да сложи край на тази семейна трагедия. Имаме 6-степенна ръчна кутия, задвижване на всички колела и адаптивно окачване от TracTive.

Вътре е рай от кожа, кован въглерод и един малък детайл, наречен „активен втори циферблат“. Той показва налягането на турбото и Apple CarPlay, без да разваля класическото табло с пет кръгли уреда. Седалките са тип „кофа“, а ако искате, можете да поръчате колата дори без задна седалка, за да спестите тегло. Цената? Около 900 000 долара. И това е без да броим цената на самото Porsche 993, което трябва да им доставите за донор и ДДС-то. Да, това са много пари. Можете да си купите малък остров или три хиперколи на батерии, които звучат като пералня. Но нито едно от тях няма да ви накара да се чувствате така, сякаш сте опитомили гръмотевична буря.

Restomod: Helderburg Defender

 Има обикновени коли, има скъпи коли и има класическия Land Rover Defender. От десетилетия той е като празно платно за хора с инструменти и големи мечти. Но това, което виждате тук, не е просто поредният „реставриран“ камион. Това е Arvon. И той идва от Арканзас, от ателието Helderburg. Цената? Около 393 000 долара. Това са пари за чисто ново Lamborghini или малък флот от яхти. Но почакайте да чуете защо!

Семейството, поръчало тази машина, е казало на Хелдербург: „Направете най-добрия Defender на планетата. Без компромиси!“. И те са го направили. Инженерите са прекарали над 3000 часа, за да го сглобят. Това е повече време, отколкото аз и Вие сте стояли на тоалетната чиния. Но за разлика от нас, момчетата от Арканзас са направили нещо, което струва двойно повече от цената на заводския Defender OCTA. Arvon е в друга лига.

Докато всички останали бързат да монтират огромни V8 двигатели или батерии, Helderburg са направили нещо брилянтно. Запазили са оригиналния 2.8-литров 6-цилиндров турбодизел! Но са го превърнали в произведение на изкуството. Той е напълно реновиран, с нова цилиндрова глава и двойна охладителна система. Твърдят, че може да работи на празен ход вечно под жаркото слънце, без дори да се изпоти. Това е колата, която искате, когато светът свърши, но все пак искате да изглеждате страхотно. Отвън е боядисан в зашеметяващ High Pearl Metallic Blue. Има нови брони, лебедка (защото все пак е Defender!) и разширени калници, които му придават онази мускулеста стойка, която обожаваме. Покривът е от светъл плат - идеален за плажа.

А интериорът? Тук става интересно. Забравете за спартанския интериор на оригиналния Defender, където таблото беше направено от метал и рециклирана пластмаса от стари кофи за боклук, а единственият ви комфорт беше фактът, че парното работи (понякога). Поръчката е била кабината да се усеща като у дома си в Хамптънс. Имаме кремава и кафява кожа, бели шевове и волан с дървена рамка. Има дори Apple CarPlay, така че можете да слушате любимата си музика, докато газите в калта. Това е малко странно - да виждаш високотехнологичен екран до скоростен лост, който изглежда така, сякаш може да превключва скоростите и на трактор. Но работи! Седалките не са просто претапицирани столове. Това са изцяло нови седалки, които всъщност държат тялото ви, вместо да ви оставят да се плъзгате по вратата при всеки завой. Отзад имаме две срещуположни пейки в класически стил, идеален за превоз на приятели, кучета или... е, каквото и да превозват хората в Хамптънс. Единственият проблем е, че след като сте платили близо 400 000 долара за него, вероятно ще искате да накарате всеки пътник да си събуе обувките и да си измие ръцете с дезинфектант, преди да се докосне до кремавата кожа. А това е малко трудно, когато сте насред нищото и току-що сте газили в 40-сантиметрова кал! 

Restomod: Gunther Werks Gemini

 
Ако някога сте се чудили какво се случва, когато вземете класическо Porsche 911 и му инжектирате чист адреналин и малко от гардероба на милански дизайнер, Gunther Werks имат отговора. Нарича се Gemini. И е доказателство, че една кола може едновременно да ви откъсне главата с ускорение и да изглежда толкова изтънчено, че дори кралската фамилия да ви кимне с одобрение. 

Всичко започва с Porsche 993 - последното истинско 911, преди инженерите в Щутгарт да решат, че водата е по-добра от въздуха за охлаждане на двигатели. По подобие на Gunther Werks 993 Speedster , взимат тази икона и я разширяват толкова много, че тя вече има собствен, адресна регистрация. Има вентилирани капаци и хриле по калниците, които не са там само за красота. Те са там, за да спрат колата да не излети в космоса, когато настъпите педала. Боядисана е в нещо, наречено „приглушено сиво“. Звучи скучно, нали?  Но не е. Изглежда великолепно. Джантите са в бяло злато - цвят, който обикновено е запазен за часовниците на диктаторите, но тук изглежда... правилно. Колата не крещи „вижте ме“ като някое оранжево Lamborghini, притежавано от инфлуенсър. Тя стои тихо и ви шепне: „Аз съм по-бърза от всичко, което си карал през живота си.“

Вътре е пълно с въглеродни влакна. Арматурното табло, вратите, конзолата - всичко е направено от материала, от който се правят изтребителите. Но тук идва странната част. Седалката на шофьора е покрита с японски деним, а седалката на пътника е от фина италианска кожа в цвят мандарина. Шофьорът получава работно облекло, а пътникът луксозна чанта. 

Под задния капак се намира 4.0-литров боксерен, 6-цилиндров шедьовър, сглобен от Rothsport Racing. Той има хоризонтален вентилатор, който изглежда като нещо, откраднато от самолет Spitfire. При нормално каране имате 608 к.с. Но ако натиснете бутона „Track“, мощността скача на 862 к.с. и това в кола, която тежи колкото пакетче чипс. Цената? Gunther Werks не казват, защото са твърде възпитани, за да говорят за пари пред непознати. Но програмата Turbo започва от 850 000 долара. Като добавите и денима, и златото, вероятно ще ви трябват около милион.

Restomod: Peter Brock Corvette Sting Ray

 

Има автомобили, които са просто... добри. Има такива, които са важни. И после идва Corvette Sting Ray от 1963 година. Това не е просто кола. Това е моментът, в който Америка реши, че може да бъде по-секси от Италия, без да се налага да яде само паста и да закъснява за работа. Но има един проблем. Когато Питър Брок е скицирал това чудо през 1957 г., той е бил само на 21. Имал е велики идеи, но тогава се появили счетоводителите от GM. А счетоводителите, както знаем, са хора, чиято единствена цел в живота е да изсмучат радостта от всичко красиво. Те казали: „Твърде скъпо е“, „Твърде трудно е“ и „Направи фаровете да се вдигат, защото изглеждат като очи на жаба“. 

Сега Питър Брок е на 89 години. Той е легенда. Той е човекът зад Shelby Daytona. И той най-накрая е решил, че му е писнало да чака разрешение от идиоти в костюми. Той е създал това, което виждате на снимките - рестомод наречен „Студийна концепция“. Това е Corvette-ът, който Chevrolet трябваше да построи, ако имаха топки. Отвън колата е боядисана във Ferrari Azzurro California Blue. Боя от Ferrari върху Corvette? Това е като да облечеш каубой в копринен костюм от Армани. И изглежда величествено! Няма го излишния хром. Няма ги фалшивите отвори. Всичко по тази кола има функция. Дори фаровете вече не са онези нещастни механизми, които се разваляха веднага щом ги погледнеш накриво.

Под предния капак не е някакъв античен чугун. Там е монтиран LT4 V8, който произвежда 725 к.с.. Седемстотин двайсет и пет! Това е мощност, която обикновено се изисква за задвижване на малък самолетоносач. Мощността отива към задните колела през 5-степенна ръчна кутия Tremec. Истинска кутия за истински мъже, а не за хора, които си лакират ноктите. Шасито е подсилено от Art Morrison, спирачките са Wilwood, а окачването е от Corvette C7. Това означава, че когато натиснете педала, колата няма просто да се превърне в облак от дим и съжаление, а всъщност ще завие. Нещо, което оригиналните американски коли от 60-те правеха само по случайност. Най-хубавото е, че Брок не е сложил огромни джанти, които изглеждат като от клип на рапър от 90-те. Той е запазил пропорциите. 

Отвътре има кожа Douglas и седалки Sparco. Има климатик и звукоизолация. Можете да карате този звяр до магазина за хляб, без да пристигнете там с временна глухота и разклатени зъби. Тази кола ще бъде продадена на аукцион през 2026 година. Тя е доказателство за това какво се случва, когато оставиш един гений да работи на спокойствие. Това е личната интерпретация на Питър Брок за „най-доброто“. И ако смятате, че вашият проект в гаража, който стои на трупчета от пет години някога ще изглежда наполовина толкова добре, значи сте по-луди от човек, който вярва, че електрическите тротинетки са бъдещето.

Restomod: HPE SV Elise R500

  Днес всички модерни суперколи са станаха твърде дебели. Те тежат колкото малки планети и са пълни с компютри, които ви пречат да се убиете. Но в едно хале в Бромсгроув, група луди британци са решили, че това е пълна глупост. Те са взели стария Lotus Elise S1 - колата, която беше толкова малка, че трябваше да се намажете с вазелин, за да влезете в нея - и са изхвърлили всичко. Буквално всичко. Сега тя е направена от въглеродни влакна и тежи едва 620 килограма. Това не е кола. Това е маратонка с двигател! 

Оригиналният мотор на Rover беше добър само за едно нещо - да прегрява в най-неподходящия момент. Затова момчетата от HPE са го пратили в кофата и са монтирали 2.1-литров звяр от Honda. Той произвежда 330 к.с. и се развърта до 9 500 оборота. При тези обороти звукът не е просто шум. Това е физическо нападение над тъпанчетата ви. Това е звукът на триста тридесет разгневени оси, които се опитват да избягат от карбоновата кутия. Тъй като колата тежи колкото кутия цигари, тя ускорява с такава ярост, че лицето ви ще се озове някъде в областта на ушите ви. Няма серво на волана. Няма ABS. Няма дори тапицерия на пода. Има само волан, велур и два стола от въглеродни влакна, които са по-твърди от характера на Шерминатора. Скоростната кутия е секвенциална - дърпате лоста и следващият зъбчат механизъм ви удря в гърба като професионален боксьор.

Цената е 350 000 паунда. Без данъците. Това са близо деветстотин хиляди стари лева за кола, в която няма дори поставка за чаша! За тези пари можете да си купите Ferrari, Lamborghini или малък африкански остров. Но Ferrari-то е за хора, които искат да бъдат видени. Този Lotus е за хора, които искат да видят как целият свят се превръща в размазано петно, докато се борят за живота си на всеки завой. Той е шумен, той е опасен и е напълно безсмислен. И точно затова е най-великото нещо, което видях тази седмица!

Restomod: OMD 412 Superfast

 

Това, което виждате, е Ferrari 412 от 1987 година, което струва близо 2 милиона долара. Вероятно в този момент се питате: „Защо?“. Защо някой би хвърлил 1.8 милиона долара за реставрация на едно от най-противоречивото, най-ъгловатото и най-малко обичано Ferrari, правено някога? Отговорът е прост - собственикът просто харесва тази кола. Всички имаме по някой приятел с ужасен вкус, който обожава неща, които останалият свят иска да запали и да изхвърли в морето. Но този конкретен проект е започнал като „малко освежаване“ и бързо се е превърнал в лавина от безумие, след като момчетата от Otsuka Maxwell Design са започнали да предлагат идеи, които биха звучали логично само след пет бутилки джин. 

От оригинала са останали само рамката и стъклата. Всичко останало е било подложено на хирургическа намеса. Броните са прибрани, калниците са раздути с истински метал, а отзад има спойлер, който вероятно може да се използва за рязане на хляб. Оригиналните изскачащи фарове са били изхвърлени, защото са били „твърде тъпи“, и са заменени с модули, вдъхновени от легендарното F40. Огледалата пък са от Chevrolet Camaro. Да, правилно прочетохте, на това Ferrari са му монтирали части от кола, която обикновено се кара от хора с татуировки на врата в Алабама. Целият този миш-маш е боядисан в „Superfast Gold“, има 18-цолови джанти и карбон-керамични спирачки от F430. За направата му са били нужни 5000 часа. За това време можете да построите катедрала или да се научите да разбирате жените, но те са избрали да направят това.

Сега стигаме до важната част. Под капака не е оригиналният мотор, който вероятно е имал мощността на миксер. Там е монтиран 6.5-литровият V12 от Ferrari 812 Superfast. Той произвежда близо 800 к.с. Това е толкова много мощност, че ако настъпите педала докрай, вероятно ще промените скоростта на въртене на Земята. И понеже 812 не се предлага с ръчни скорости, те са взели трансмисия от 599 и са я превърнали в ръчна с чиста проба магьосничество. Има и мотор за чистачките от... Toyota. Защото явно дори при бюджет от 2 милиона долара, японската технология за избърсване на дъжд е непобедима.

В интериора положението е още по-абсурдно. Имаме цифров инструментален панел и модерна инфотейнмънт система. Седалките са тапицирани с монголски кашмир, който струва 1000 долара на метър. Ако се полеете с кафе, по-евтино ще е да изгорите колата и да си купите нова. Дръжките на вратите и скоростният лост са изработени от орех, отсечен точно в годината, в която колата е произведена. Килимът пък е същият като в Rolls-Royce - вероятно е направен от косата на ангели. Има и бутони за режим „мокро“, за изключване на контрола на сцеплението и за „Launch Control“. Последното е особено полезно, ако искате да се изстреляте в съседната нива с цената на 1.8 милиона долара. Смислено ли е? Не. Но е Ferrari с V12, ръчни скорости и кашмирен салон. И в един свят, пълен с електрически скучни кутии, това е най-хубавото нещо, което сме чули до днес.