Защо скучното Suzuki XL7 е всичко, от което едно семейство се нуждае

 Индонезийското подразделение на Suzuki наскоро представи този обновен семеен кораб на изложението в Джакарта. Казваме „кораб“, макар че по нашите географски широки стандарти той е по-скоро спретната кола с три реда седалки от типа на Dacia Jogger. Седем местната версия на Suzuki XL6 е  автомобил, който няма да промени хода на човешката история, няма да ви накара да крещите от възторг, но пък е абсолютно сензационно полезен. XL7 е дълъг 4 метра и половина, широкичък е 177 сантиметра, а височината му е 171 сантиметра. Размери, с които няма да имате никакви проблеми да се проврете до най-близкия магазин за градински маркучи, без да срутите фасадата на съседа. Какво са променили хората от Suzuki? Ами, направили са предната решетка една идея по-пластова. Знаете, колкото повече пластове има една пластмасова броня, толкова повече си мислите, че карате истински офроудър, макар че най-голямото препятствие пред този автомобил през целия му живот вероятно ще бъде леко заснежен трофей пред селското кметство. Имаме и нови декоративни панели вътре, в купето, както и прекрасен нов цвят – „ледено сиво-син“, комбиниран с черен покрив. Много модерно, много младежко. Направо ви идва да си пуснете електронна музика, докато карате децата на училище с трийсет километра в час. 

Интериорът разполага с класическо двуредово арматурно табло с малък централен екран. Никакви футуристични глупости, никакви гигантски телевизори, които да ви заслепяват нощем. Всичко е семпло, логично и лесно за почистване с влажна кърпа, което е от критично значение, ако имате три деца и поне едно куче. По-високите нива на оборудване вече предлагат и 360-градусова камера с видеорегистратор. Много полезно за онези тесни паркинги пред блока, където колониите от бели колчета сякаш се движат сами през нощта.

Под капака положението е меко казано разумно. 1.5-литров, бензинов двигател с атмосферно пълнене и мощност 88 к.с., носещ гордото име K15B. Никакви турбини, никакви сложни компютри, които да ви разплачат в сервиза. Скоростната кутия може да бъде 5-степенна ръчна или... 4-степенна автоматична. Да, четиристепенна! В епохата на автомобили с девет или десет предавки, Suzuki гордо ви предлага технология от миналия век, която работи тихо, кротко, безотказно и без излишни претенции. А моделите от среден до висок клас разполагат и с лека хибридна система SHVS, която повишава мощността до 103 к.с. и помага при потегляне и ви спестява някоя и друга капка скъпоценно гориво, докато чакате на светофара. 

Цената на това творение в Индонезия започва от около 274 милиона рупии, което е напълно разумно. Това е автомобил, създаден да върши работа. Той е като онзи надежден кухненски стол, който може би не изглежда като дизайнерско творение, но пък никога няма да се счупи под вас, докато си хапвате сутрешния сандвич. И знаете ли какво? В свят, пълен с прекалено скъпи и прекалено сложни машини, това си е направо освежаващо.

Обновеното Suzuki-Maruti Brezza предлага същият стар сюжет, но с нови мотори

 Четири години след появата си, индийското Suzuki-Maruti Brezza получава така наречения фейслифт за 2026 година. Какво всъщност се крие зад този нов опит за привличане на вниманието? На повърхността промените са едва забележими — козметични корекции по броните, нови цветове и няколко детайла, които целят да създадат фалшиво усещане за новост в едно вече познато тяло. 

В интериора положението остава същото, подсладено с изкуствена кожа, по-голям 10-инчов екран и няколко екстри, които съвременният потребител приема за задължителен стандарт, а не за лукс. Добавени са и полезни екстри като амбиентно осветление в 64 цвята, базови асистенти за сигурност и вентилирани седалки. Направо ти става едно такова дискотечно, докато броиш стотинките за бензин.

Под капака ситуацията е следната: два бензинови агрегата, които задават параметрите на движението. От една страна е 1.5-литровият атмосферен мотор с мощност 88 к.с., който се предлага и във вариант с метан (CNG), както и с лека хибридна система, вдигаща мощността до 103 конски сили. На върха на гамата е позициониран 1.0-литровият, 3-цилиндров турбо мотор със 110 конски сили, също оборудван с мека хибридизация. Преносът на мощност към пътя се осъществява чрез 6-степенна механична скоростна кутия като стандарт, докато за определени версии е налична и 6-степенна автоматична трансмисия. 

Фейслифт версията на Suzuki Landy или как да платиш повече за Тойота, но с емблема на Сузуки

 

Добре дошли в сивата, практична реалност на японския вътрешен пазар, където корпоративните споразумения отдавна са заменили инженерното вдъхновение. Тъй като Suzuki нямат нито бюджет, нито желание да разработват собствен миниван и преди 4 години, на бял свят се появи моделът Landy. Това е просто по-малко известният, пребрандиран брат-близнак наToyota Noah и Voxy, който току-що получи своята актуализации за 2026 година, повтаряйки едно към едно стъпките на истинския си създател. Външно Landy остава честен, макар и леко депресиращ пример за мързелив инженеринг. Вместо да копират базовата версия на Toyota Noah, от Suzuki са решили да заимстват по-спортната предна броня и агресивния бодикит от по-скъпите нива на оборудване. Резултатът е предна част, която е погълната почти изцяло от огромна, подредена пластмасова решетка. Изглежда заплашително, но нека не се лъжем – отдолу все още се крие скучна, осемместна семейна кутия за превоз на деца и торби с пазар. Специфичните детайли за Suzuki се изчерпват с емблемата и една лайсна в цвета на купето, а палитрата е толкова „вълнуваща“, че предлага три различни нюанса на сивото и черното. 

В интериора голямата новина е наличието на малко по-меки материали по арматурното табло и скромен 7-инчов екран за инструменталния панел пред водача. Но ето я и уловката – Suzuki не получава модерния 12.3-инчов дигитален ко cockpit, нито големите сензорни екрани за медията на Toyota. Колата се продава стандартно във фабрична спецификация „без аудио“. Буквално ви оставят празна дупка в таблото, а вие трябва да разчитате на дилърски опции с размери от 7 до 9 инча, за да има на какво да си пуснете радио.

Инженерната чистка е застигнала и задвижването. Традиционният 2.0-литров чист бензинов двигател е изхвърлен в историята. Единственият останал избор е самозареждащият се хибрид на Toyota, който съчетава добре познатия 1.8-литров атмосферен мотор 97 к.с. с един или два електрически двигателя с мощност от 94 и 41 к.с. Тъй като пиковите стойности на ДВГ и електромотора се достигат при различни обороти, математиката на Toyota не е просто събиране, а общата системна мощност се заковава на споменатите 138 коня. Версията E-Four със задвижване на четирите колела е получила нов режим за сняг, а подобреното обезшумяване обещава по-малко вибрации в купето, докато семейната кутия се придвижва към поредното училище. И сега най-абсурдната част от цялата тази сделка е математиката на ценообразуването. Suzuki очаква скромните 1200 продажби на година в Япония. Началната цена за базовата версия е около 24 100 долара, а по-скъпите достигат близо 26 000 долара. И тук идва парадоксът: оригиналната Toyota Noah, от която е клониран този автомобил, започва от много по-ниска цена – малко над 20 500 долара.

Suzuki Every и Mazda Scrum отново с фейслифт

 

Налага се да разгледаме една тема от автомобилния свят, която, макар на пръв поглед да изглежда малко суха, всъщност е отличен пример за прагматизъм, геометрична ефективност и... откровено чиновническо хитруване. Става въпрос за така наречения втори фейслифт на моделите Suzuki Every и Mazda Scrum. Поради специфичните данъчни закони и липсата на пространство, производителите в Япония често практикуват нещо, което в индустрията се нарича „badge engineering“ – или инженерство с емблеми. На по-прост език: Suzuki разработва и произвежда модела Every, а Mazda просто купува лиценза, за да забие собственото си лого на предната решетка и да прибере част от печалбата. Дори Nissan и Mitsubishi участват в тази схема със свои версии NV100 - Cliper 

. Това е триумф на икономическата логика над корпоративното его. 

Дизайнерите са се възползвали максимално от всеки наличен милиметър ламарина, за да създадат перфектния правоъгълник. За новата моделна година има леки естетически промени. Базовите работни версии са получили по-изчистена предна броня с мек, утилитарен вид. Ако обаче изберете пътническия вариант Wagon, получавате решетка тип „пчелна пита“, леко затъмнени фарове, алуминиеви джанти и прибиращи се странични стъпала. Това е японският еквивалент на това да сложите папийонка на пощальон. 

Вътре в кабината нещата са станали по-подредени и логични. Старите аналогови прибори са заменени от дигитален инструментален панел. Той е стандартен за цялата гама. Архитектурата на таблото е изчистена, а пластмасата е изцяло черна, което е изключително практично, защото прикрива петната от работа. Любопитен детайл е, че в базовата версия на Mazda на мястото, където обикновено стои екранът на мултимедията, има просто един голям, плосък пластмасов капак. Няма досадни менюта, няма радио, което да ви разсейва – скука. При Suzuki, разбира се, можете да си доплатите за 9-инчов дисплей, отопляем волан и дори за специална изолация в покрива, който намалява бумтящия шум от дъжда. Инженерна мисъл в чист вид. Ако сгънете задните седалки, които падат напълно плоско, получавате товарен капацитет от над 1100 литра. От Suzuki съвсем официално и сериозно заявяват, че това пространство е проектирано да побере точно 40 стандартни каси за японска бира. Или две детски колички. Очевидно таргетират доста разнообразни жизнени сценарии. 

Сега, нека погледнем под пода, където се намира двигателят. Той е разположен централно – конфигурация, която обикновено свързваме с Ferrari или McLaren, но тук целта не е баланс при 300 км/ч, а чисто пестене на място. Моторът е 3-цилиндров, с работен обем от точно 0.6-литра. В атмосферната си версия той произвежда скромните 48 к.с. Това означава, че ускорението от 0 до 100 км/ч... е събитие, което по-скоро се измерва с календар, отколкото хронометър. Но пък е наличен с 5-степенна ръчна скоростна кутия, което е чудесно. Версията с турбокомпресор вдига мощността до зашеметяващите за този клас 63 конски сили, но се предлага само с безстепенна трансмисия (CVT). Можете да избирате между задно задвижване или частично 4х4. Има и изцяло електрическа версия, наречена e-Every, но тя е базирана на платформа на Toyota и Daihatsu и струва два пъти повече, което според нас напълно обезсмисля идеята за евтин и достъпен транспорт. 

В Япония базовият модел Every PA с ръчни прозорци и задно задвижване започва от около 8 400 долара. Версията на Mazda е около 8 500 долара. Най-скъпият вариант с всички екстри, турбо и задвижване на четирите колела достига до около 14 300 долара. Това е една изключително разумна, добре обмислена и честна покупка. Тези автомобили не се опитват да бъдат бързи, нито се опитват да ви впечатлят със сложен дизайн. Те просто си вършат работата тихо и ефикасно.

Обновеното Suzuki Hustler получава устройство против глупост, докато ние все още чакаме такова за Народното събрание

 

Suzuki тихичко, в края на май, пускат на пазара фейслифт версията на своя кей-кар наречен просто Hustler. За хората от по-старото поколение думата „Хъстлър“ извиква едни много конкретни, предимно еротични асоциации, свързани с късния социализъм, скритите под дюшека списания и естетиката на Лари Флинт. Японците обаче имат друго виждане за нещата. За тях „Хъстлър“ е симпатична кутийка на колела, от която са продали точно един милион бройки. Милион! Това е забележителен триумф на формата над съдържанието, или по-скоро – триумф на японската способност да живееш в умален мащаб. Какво са променили в този малък мошеник? Предната решетка вече е обърнат трапец, свързан с фаровете, и – забележете – има флуоресцентно жълт акцент. Това, според пресрилийза, давало на предницата „динамичен и отличителен вид“. Преведено на разбираем език: колата изглежда така, сякаш е бременна в третия месец от някой по-голям SUV, но бебето е здраво. Емблемата отзад пък е направена от смола, което трябвало да изразява „игрив дух“. Обожаваме японския маркетинг. Когато нямаш пари за хром, просто казваш на купувача, че пластмасовата емблема развива игривия му дух. 

Вътре в купето луксът е повдигнат до нови висини – добавили са кафяви акценти по седалките и декорация на таблото в цвят „оръжеен метал“. Истинското чудо обаче е в управлението. Японците са подобрили „естественото връщане на волана на кръстовища“ и са сложили система, която предвижда нестабилността в завоите. Тоест, колата мисли вместо вас. Тя знае кога сте сбъркали и нежно ви коригира, което е прекрасна метафора за съвременното общество. Освен това, за първи път в този клас, имате монитор за мъртвата зона и система за предупреждение при напречен трафик отзад. Автомобилът е оборудван с радар, монокулярна камера, адаптивен круиз контрол, който спира и тръгва сам в задръстванията, и електрическа ръчна спирачка. За по-претенциозните интелектуалци се предлага версията Hustler Tough Wild – „Суров и див“. Той е за хора, които искат да изглеждат така, сякаш всеки уикенд превземат дюните на Сахара, но всъщност най-далечното им пътуване е до кварталната аптека. Има блокова решетка и големи букви „SUZUKI“. 

Изключително драматично решение за кола, която се задвижва от 0.6-литров 3-цилиндров мотор. Този двигател е толкова малък, че ако го извадите, можете да го ползвате за миксер или за задвижване на по-голяма сокоизстисквачка. Мощността му продължава да варира между 52 и 64 к.с. Те задвижват предните или четирите колела, като при всички случаи трансмисията е CVT. Цените, изразени в йени, звучат стряскащо – милион и половина, два милиона. Но всъщност това са между 10 и 13 хиляди долара. За тези пари получавате кола, която харчи под 5л/100км. и е толкова технологична, че може сама да попълни данъчната ви декларация. В крайна сметка, новият Hustler е едно прекрасно напомняне, че големината няма значение. Важно е усещането за градско кафяво в интериора и фактът, че докато светът отива по дяволите, в Япония все още има хора, които се вълнуват от формата на обърнатия трапец върху предната решетка. 

. 

Новото Suzuki Across е тук и е точно толкова вълнуващо, колкото пребоядисана ограда

 

Без изненади. Suzuki представи най-новия си конкурент на Toyota RAV4 за Европа, уверено твърдейки, че е също толкова добър, колкото оригинала. Което, честно казано, не е кой знае какво преувеличение, след като новият Suzuki Across отново е Toyota RAV4 в различни дрехи, оборудван със същата Plug-in хибридна система. Точно както предишния модел, той се придържа към изпитания метод на щедро вземане назаем и възможно най-малко усилия за промяна. Докато предишният Across се опитваше да се прави на различен със своята предница, заимствана от китайския модел Toyota Wildlander, обновената версия най-после се предаде пред мързела. Сега той е практически идентичен с RAV4 Adventure. В резултат на това Suzuki напълно пропуснаха нивата на оборудване Core и GR Sport. Вместо това са избрали здравия стил Adventure, но не заради някакъв внезапен порив към приключения, а защото преоформената решетка на този модел позволява по-лесното монтиране на по-масивната емблема на Suzuki. Инженерна мисъл в най-чистата ѝ, икономична форма. За да бъде объркването пълно, Suzuki пуснаха на пазара на Сейшелските острови съвсем различен Across, който всъщност е преименуван Suzuki Victoris. Така че, ако си купите Across в Европа, получавате Toyota, а ако го купите на Сейшелите - нещо съвсем друго. Очевидно един модел не е бил достатъчно объркващ за маркетинговия отдел.

Вътре оформлението и дизайнът също остават изцяло на Toyota, с изключение на емблемата на Suzuki на волана. Стандартните характеристики включват 12.3-инчов дигитален панел и 12.9-инчов инфоразвлекателен екран. Имате пет USB-C порта, което е малко прекалено, и безжично зареждане за телефон.

По отношение на задвижването, новият Across се предлага изключително като Plug-in хибрид. Suzuki са решили да не се занимават със самозареждащия се вариант на RAV4. Конфигурацията се състои от 2.5-литров бензинов двигател и два електрически мотора, произвеждащи комбинирана мощност от 304 к.с. Всичко това минава през E-CVT скоростна кутия към четирите колела. Интересното е, че Across ускорява от 0 до 100 км/ч за 6.1 секунди, докато оригиналната Toyota го прави за 5,8 секунди. Може би лепилото за новата емблема е било твърде тежко. Батерията е с капацитет 22.7 кВтч, което би трябвало да е достатъчно за около 100 км пробег на ток, ако не бързате.

Може ли кола като Suzuki Wagon R, да разтресе Америка и Европа?

 

Японците знаят как да правят малки, квадратни неща, които да не се чупят. Едно от тези квадратни неща е Suzuki Wagon R, който за своите шест поколения е продаден вече 10 милиона пъти. Това е цяла България в малки, квадратни колички. Не е шега работа. Това означава, че на всеки ъгъл в Токио има един, нали? И сега, точно преди да дойде Дядо Коледа с големия си червен камион, Suzuki решиха да ни дадат още от същото. Пуснаха на пазара някаква обновена версия на малкият си модел, който вече ще се предлага само с  една визия, тази на по-луксозната версия Custom. Има и нова цветова гама с няколко по-луксозни цвята. 

В интериора всичко е познато, но веднага се вижда новата графика на инструменталният панел с интегриран 4.2-инчов цветен, който ти показва показва дали не си напуснал лентата - функция, която вече е стандартна. Има и нов мултифункционален кожен волан, който може да се поръча и с подгрев. Функциите за подпомагане на водача са подобрени. Сложили са някаква спирачка за смекчаване на щетите при сблъсък. Сензори отпред, сензори отзад и подобрен пакет от функции за безопасност. 

Факта, че това е "Kei" модел, то не можем да очакваме нещо повече за задвижване от 0.66 литров, 3-цилиндров мотор в две версии на мощност,  които могат да те прекарат през най-голямото токийско задръстване с минимални разходи. Тук говорим за хибриди, разбира се. Не че са сложили кой знае колко батерии, но има нещо, което да ти помогне да потеглиш от светофара. 54 или 64 к.с. в зависимост от версията и 5-степенна, механична или CVT трансмисия задвижваща предните или четирите колела. Наздраве! За още 10 милиона.

И сега става интересно. Тези коли, известни като Kei cars, са изключително малки и отговарят на строги японски стандарти. Но явно политическите ветрове се обръщат. Чува се, че Доналд Тръмп, този голям любител на огромните американски камиони и още по-големите драми, обмисля да разреши продажбата на точно такива миниавтомобили в САЩ. Защо? Защото са евтини, защото са практични и защото, вероятно, са поредният начин да дразниш европейците. А европейците? Те са по-зле. Президентът на Renault - една от най-големите френски марки, дето правят коли за цяла Европа, излезе с предложение този стандарт за малки коли да се приеме и на Стария континент. Значи, Рено иска да продава в Европа коли, които са буквално проектирани за пренаселените улици на Токио. Вероятно, за да могат да бълват по-евтини и по-малки боклуци, докато ни убеждават, че това е "екологично". Корупция? Лобизъм? Разбира се. Сигурно ще измислят и някакви нови субсидии за тези които си купят подобна квадратна количка. 

Suzuki Carry / Nissan Cliper / Mazda Scrum Truck след 12 г. събуждане. Или как се прави фейслифт за бедни.

 

След цели 12 години на дълбок сън, някой в Suzuki най-сетне е извадил главата си от оризовите кюфтета и е решил: "Май е време за промяна." И какво ни дават? Фейслифт на Suzuki Carry с по-остър стил, казват. Всичко се прави, за да удължат живота на този пикап на наситения пазар на кей-автомобили в Япония. Пазар, на който колите са толкова малки, че можеш да ги прескочиш, ако си пиян. Suzuki показват Carry и Super Carry. Разбира се, пак ще ги има във всички възможни конфигурации - самосвали, фургони, нещо като детски конструктор за зрели хора, както и с емблемите на Nissan и Mazda. Най-голямата визуална промяна разбира се е отпред. Носът е преработен. Хоризонтални фарове с LED технология. Решетката е по-тънка, въздуховодът малко по-голям, а огледалата са с нов дизайн. Това е! Останалата част от каросерията? Непроменена. Все същата практична метална табла с падащи страници. След всичко това обаче, остава някак си горчиво чувство, че идентичният Daihatsu HiJet, който бе обновен преди 4 години е по-добър.

Вътре? Няма криене на 12 годишния интериор. Но поне са подобрили спецификациите. Сега всеки модел има цифрово табло , зад ретро волана с два лъча, а ако наистина се наложи, може да сложите мултимедийна система с 8-инчов сензорен екран. Оборудването е подобрено. Сега имаме сензорна спирачна система с функция за предотвратяване на сблъсък, система за разпознаване на пътни знаци и най-важното: помощ при излизане от кал. Нещо като тракшън контрол. 

За задвижване имаме същият 0.66 литров, 3-цилиндров бензинов мотор с мощност 50 к.с., куплиран с 5-степенна, механична или CVT трансмисия. Цената обаче е под 7000 долара, но може да достигне до 9 800 в зависимост от версията. За тия пари, толкова!

Suzuki Vision e-Sky показва бъдещето на японските kei модели

 

Изглежда, че напоследък светът проумя, че не всеки се нуждае от двутонен SUV, за да отиде до магазина за мляко. Тазгодишното изложение за мобилност в Токио подчертава точно това - как компактният дизайн и електрическата ефективност могат да се прегърнат. И ето, Suzuki се появява, демонстрирайки тази идея с концепцията Vision e-Sky, която е предвестник на бъдещ сериен модел. 

От Suzuki твърдят, че това мини-нещо е проектирано за ежедневно пътуване до работа и обратно и ктратки пътувания до близкия МОЛ.  Прекрасно. Звучи като нещо, което бихте си купили, ако сте решили окончателно да се откажете от напрежението в живота си и да приемете ниската скорост. Любопитно е, че това е и първият автомобил с новата емблема на марката, която бе представена преди няколко седмици. Визията на Suzuki Vision e-Sky е на хечбек с доста къс преден надвес. Фаровете са С-образна форма, комбинирани с осветена решетка. Има и плоски дръжки, от онези, които трябва да се прибират, макар че, предвид склонността на регулациите да усложняват живота ни, този елемент може и да изчезне в производствената версия. Размерите му са спазени до милиметър, за да е в категорията кей модел. Дължина - 3.4 метра, ширина - 1.47 и височина 1.62 метра. По същество е кутия за обувки с колела. Нямаме данни за мотора или батерията, но обещават над 270 км. пробег.  Достатъчно, за да обиколите голяма част от София и да се върнете вкъщи. 

Интериорът изглежда почти готов за производство.  Има си цифров панел с два екрана и плаваща конзола между седалките, а арматурното табло като цяло може да служи за маса. Идеално за сандвича ви по време на задръстване, или докато чакате да се сдобиете с малко електричество от зарядната станция. Имаме и модерен волан със сензорни бутони за управление дори и на климатика, което всички се надяват да отпадне в серийната версия. Като цяло, тя трябва да се появи на пазара в Япония някъде през 2027 година, което означава, че ще трябва да почакаме. за да видим крайният резултат. Какъвто и да е случаят, поне ще е малък, електрически за радост на Грета Тунберг и изглежда честен. Това е добро начало.

Фейслифт версията на Suzuki XBee не се притеснява да бъде практична, въпреки по-малката си мощност.

 

Това е Suzuki XBee! Чудат малък автомобил, който изглежда като нещо, което е проектирано от човек, който е решил да смеси джип с детска играчка. Разбира се, японски, а японците обичат тези форми. Suzuki са решили, че този ексцентричен малък модел трябва да бъде основно освежен, за да не забравим, че съществува. Резултатът е нещо, което се е получило след като са сложили голф количка и Suzuki Jimny в пералната. Най-забележимото е предната част. Вече не изглежда толкова...уморена. Има полукръгли LED фарове, които му придават вид на леко изненадана панда, и по-тънка решетка. Бронята е по-масивна - вероятно за да оцелее, ако се сблъска с някакъв предмет на пътя, което в Япония реално е невъзможно. Останалото си е същото, което си е добре. Задната част има само леко ревизирана броня и нови LED светлини.  Нищо сериозно, просто промени по пластмасата и крушките. 

Интериорът е познат, но с някои задължителни подобрения. Основната промяна е 7-инчовият цифров инструментален панел, защото вече никой не иска аналогови стрелки, особено в Япония. Също така, клиентите вече могат да добавят и head-up дисплей и 9-инчова инфо-развлекателна система, за да имаш усещането, че си в команден център на детска площадка. Има и нов волан с пера за превключване на предавките на CVT трансмисията. Това е толкова безсмислено, че вече почти го харесваме. Предлага се и пакет, който добавя кожени детайли и водоотблъскваща тапицерия. Това е за хората, които знаят, че е практично и да не се притесняват от разливи на кафе или кал от обувките. Практичността за японците е приоритет, както винаги.

Сега към двигателя. Преди е имаше 1.0-литров турбо, който беше като развълнувана пчела. Сега той е заменен с нов - 1.2 литров, 3-цилиндрово мотор с лека хибридна технология. Той обаче доставя едва 81 к.с., което потвърждава факта, че живеем в ужасно време. Може да има предно или 4WD задвижване. Вероятно ще е толкова бавен, че ще имаш време да прочетеш цяла книга, докато стигнеш до 100 км/ч. Обновеният модел вече е наличен за поръчка с цена, която започва от около 14 700 долара. 

Suzuki се отказа от блясъка на своята емблема

 Живеем в епоха, в която лъскавите значки избледняват. Потъват в паметта, отстъпват място на нещо по-плоско, по-семпло. Като че ли е дошло времето за масово обезличаване. Светът на автомобилите, този някогашен символ на величие, днес се поддава на капризите на дигиталната ера. Марките изведнъж проумяха, че екранът на смартфона е тяхното бойно поле. И там, на това малко екранче, обемните емблеми изглеждат като ненужен товар. Затова започнаха да ги „изстискват“, докато не остане нищо друго освен един плосък силует.

Последни в този поход на опростяването са Suzuki. Техният нов знак е първият сериозен редизайн от 2003 г. насам. Някогашното „S“ от 1958 г., което почти не се е променяло, сега е изтъркано от всичко излишно. Хромът е отстъпил пред „сребристо с висок блясък“ - може би защото звучи по-екологично.  Това обаче не е въпрос на вкус, а на оцеляване в новата реалност. Някога логото бе като герб, носеше тежест, символизираше история. Сега е просто икона на дисплея. Новият знак на Suzuki ще се появи първо върху концептуалните модели на изложението в Япония през 2025 г. След това ще тръгне по целия свят. И тъй като пропорциите са същите, лесно ще се монтира на съществуващите модели. Просто и елегантно. Без излишни движения. Без болтове.

Президентът на компанията, Тошихиро Сузуки, говори за „ангажимента на Suzuki да се поставим на мястото на клиента“ и за „нови предизвикателства“. Думи, които звучат добре, но зад които се крие нещо по-прозаично. Светът се променя. И ако не си достатъчно „плосък“, просто няма да те забележат.

Suzuki Victoris е големият малък SUV на марката за Индия и региона

 

За десетилетия Suzuki се закотви в света на малките коли и още по-малките SUV-ове. Тези машини не се отличаваха с размера си, а с характера, който се чувстваше огромен. Спомнете си Swift и  Vitara.  Това са коли, които са прекарали живота си в задръстванията на Лондон или по тесните улички на някой японски град. Сега, обаче, изглежда, че японците са на мнението „Повече е повече“, и ни предлагат най-новия си шедьовър наречен Suzuki Victoris. Тази машина е близка роднина на Grand Vitara, но сякаш е ходила на фитнес, инсталирала е всички възможни приложения на телефона си и е получила цял куп нови играчки. Тя е като онзи ваш приятел, който от нищото започва да носи дизайнерски дрехи и да се хвали с последното си „технологично постижение“. За да стане малко по-объркващо, японците ще предлагат този модел на някои пазари и под името Across, но не като пряк наследник на настоящото Suzuki Across, което пък е ребаджната версия та предходното поколение Toyota RAV4.

Victoris е дълъг 4.36 метра, 1.79 широк и висок 1.65 метра. И ако това ви звучи познато, то е защото е почти идентичен със спомената вече Grand Vitara. С няколко милиметра по-висок и по-широк - като някой, който е качил 2 килограма мускулна маса, които никой не забелязва. Междуосието е същото, което означава, че вътрешното пространство е до голяма степен непроменено. За европейците това ще си е поредният субкомпактен SUV, който ще се конкурира с всичко. Но за индийския пазар, това е върхът на хранителната верига. Това е флагманският модел на Suzuki, ако изобщо може да се използва такава дума за нещо произведено от тази марка. може би, все пак Suzuki Maruti Invicto ще продължи да бъде най-скъпият модел в гамата на Maruti, но той е друга категория. 

Въпреки че е базиран на същата платформа, Victoris има изцяло нов костюм. Предницата е с огромни LED фарове, които се простират като нахални очи, и тънка решетка, които му придават сериозен поглед. Отстрани имаме квадратни арки на колелата, 17-цолови джанти и леко променен прозорец, който може би ще забележите, ако имате много остро око и сте напълно обсебени от детайлите. Отзад, обаче, всичко е изцяло ново. LED светлини, които се простират по цялата ширина, с дизайн, който изглежда подозрително футуристичен. Дали са откраднали някоя идея от Kia? Вероятно. Но изглежда добре.

Интериорът е мястото, където Victoris наистина блести. Вместо да се преструват, че е някакъв обикновен автомобил, от Suzuki са го натъпкали с всичко, което може да се намери в една луксозна къща. Има 10.1-инчов дисплей, който стои като таблет централно на таблото. Добавете към това амбиентно осветление с 64 цвята, което може да промени атмосферата в колата от "депресия" до "дискотека". Има вентилирани предни седалки, безжично зареждане и аудио система от Harma с Dolby Atmos, която ще ви накара да се чувствате сякаш сте на концерт на любимата си група. И сякаш това не е достатъчно, има камера с обзор 360 градуса, Alexa, която да ви казва кога да завиете, и дори задна врата, която се отваря сама. Това е и първият Maruti Suzuki с второ ниво на автономия за шофиране. Нещата наистина започват да стават сериозни.

Както вече знаем Suzuki Maruti Victoris споделя същата платформа Heartect с Grand Vitara, което означава, че и двигателите са същите. Има версия с лека хибридна система, пълен хибрид и  дори опция за природен газ. Най-интересният от всички е "Strong Hybrid" с 1.5-литров, бензинов мотор, комбиниран с електрически мотор. Истинската мощност подавана към четирите колела е 116 к.с., което става  чрез шестстепенна автоматична скоростна кутия. С други думи, не е бърз, но ще ви отведе където искате, без да се налага да спирате на всяка бензиностанция. Това е автомобил, който е проектиран да бъде надежден и икономичен, а не да печели състезания. Базовата версия обаче ее оборудвана със същият мотор без каквото и да е електрификация и мощност от 88 к.с. Над него е разположена версията с лека хибридна система, която разполага с мощност от 103 к.с. Тя се предлага серийно с 5-степенна, механична скоростна кутия, но срещу доплащане е налична и 6-степенна, автоматична, която срещу още малко пари може да задвижва и четирите колела.