Класики: Renault Clio V6

 

Има автомобили, които са създадени от маркетолози в скучни офиси, и такива, които са създадени от инженери, прекалили с еспресото и въображението. Renault Clio V6 е от вторите. Представете си стандартно Renault Clio – онази симпатична френска количка, с която баба ви ходи до магазина и след няколко години ще чукне 40 години. Сега изхвърлете задните седалки, сложете там огромен 3.0-литров V6 двигател и раздуйте калниците толкова много, че колата да изглежда като културист, облякъл тениска с три размера по-малка. Ето това е Clio V6. Всичко започна като концепция за промотиране на новото Clio, но публиката толкова полудя по идеята, че Renault се обадиха на Tom Walkinshaw Racing (TWR) и казаха: „Направете го!“. Така се роди Фаза 1.

Вместо отпред, 3.0-литровият мотор е разположен точно зад гърба ви. Това превръща колата от кротък хечбек в централномоторен звяр със задно предаване. Двигателят всъщност е донор от Renault Laguna, но след сериозна доза "стероиди" от инженерите, които добавиха нови бутала и повишиха степента на сгъстяване. Друг интересен факт е, че Всяко Clio V6 от първата фаза беше сглобявано на ръка в Швеция от TWR. Първото поколение (2001-2002) имаше 227 к.с. и беше... нека го кажем дипломатично – малко плашещо. С късото си междуосие и тежкия мотор отзад, то обичаше да се върти в завоите по-бързо, отколкото можете да кажете „О, ла ла!“. Ускорението до 100 км/ч. от място се случва за 6.2 секунди, а максималната скорост достига 235 км/ч. 

През 2003 г. се появи така наречената Фаза 2. Renault преместиха производството в собствената си фабрика в Диеп и поискаха помощ от Porsche (да, същите тези хора). Резултатът? Мощност fj 255 к.с., което го направи най-мощния сериен хечбек в света по онова време. Ускорението от 0 до 100 км/ч. е 5.8 секунди, максималната скорост достига 247 км/ч., а окачването беше преработено, за да не се опитва да ви убие при всеки по-остър завой. Заради огромния двигател и специфичната архитектура обаче, радиусът на завой на Clio V6 е огромните 13 метра. Това означава, че обикновено маневриране в града се превръща в упражнение с много пот и извинения. Забравете за пазаруването защото под предния капак има малко пространство колкото за чифт резервни обувки и може би една багета. Всичко останало е заето от механика и радиатори.

Днес, през 2026 г., Clio V6 вече не е просто стара кола, а ценен колекционерски екземпляр. С по-малко от 3000 произведени бройки общо (Фаза 1 и Фаза 2), цените им отдавна задминаха тези на чисто нови спортни модели. Запазени екземпляри често достигат суми от порядъка на 80 - 100 000 евро. Renault Clio V6 остава паметник на една ера, в която производителите имаха смелостта да правят напълно нелогични, непрактични, но абсолютно легендарни машини. Това е кола, която се кара с широка усмивка и здрава хватка на волана.

Kia Xceed се подмладява отново, докато роднините му бягат към Мексико

 Третото поколение на Kia Ceed беше малко като шведска маса – имаше за всекиго по нещо. Хечбек, комби, онзи доста наперен Proceed и накрая XCеed, който реши, че иска да бъде кросоувър. Но не от онези мързеливи кросоувъри, при които просто заваряват малко пластмаса върху калниците и вдигат окачването с два сантиметра. Не, той имаше собствена, динамична каросерия без излишни прозорци отзад, сякаш се опитваше да ни убеди, че е спортно купе, което тайно е посещавало фитнес. Сега обаче този "крос-хеч" отново е претърпял фейслифт и изненадващо се оказа последният оцелял от рода си, след като останалите му роднини бяха изпратени в пенсия, за да направят път на новата Kia K4. 

Отвън нещата са станали сериозни. Дизайнерите са приложили философията Opposites United, което означава, че предницата вече изглежда доста по-остро. Хоризонталните фарове са изхвърлени в коша за сметка на нови, вертикални тела, а решетката е толкова тънка, че едва я забелязвате. За сметка на това предната броня е получила огромен въздухозаборник – вероятно за да плаши пешеходците или просто за да изглежда така, сякаш може да погълне средно голям пудел. Отзад светлините са станали по-сложни от схема на компютър и са свързани със задължителната за сезона светодиодна лента. Профилът е същият, но джантите са с нови геометрични форми, а праговете са с нов дизайн.

Вътре е настъпила пълна дигитална революция. Арматурното табло вече имитира новите електрически модели на марката – знаете ги, онези безшумни неща, които се движат с батерии от дистанционно. Имаме огромен извит панел, обединяващ два 12.3-инчови екрана, и волан с два лъча, по който има повече бутони, отколкото в кабината на Боинг. 

Под капака нещата са малко по-мистериозни. Знаем, че ще има бензинови мотори и меки хибриди – защото очевидно днес не можеш да си купиш кола, без тя да има някакъв вид електрическо подпомагане. Предишните версии имаха 1.0-литров двигател със 115 к.с., който е симпатичен, но вероятно ще се поти по баирите, и по-сериозния 1.6 T-GDI със 150 или 180 к.с., комбиниран със 7-степенна, двудискова трансмисия. Производството остава в Словакия, но XCeed вече е самотен вълк. Докато братята му Ceed се превърнаха в мексиканската K4, Xceed ще трябва да държи фронта в Европа рамо до рамо със Sportage и новата вълна от електрически нашественици. В свят, който полудява по батериите, този кросоувър е последният мост към класическото европейско шофиране. Дали ще оцелее дълго? Вероятно, докато на хората не им омръзне да плащат 27 000 евро за нещо, което не се зарежда в контакта. Но дотогава, това е най-стилният начин да кажете "не" на скучните хечбеци. 

Класики: Volvo 480

 

Трябва да започнем с един много важен факт. Volvo 480 не е просто кола. То е исторически вододел. Преди него Volvo правеха автомобили, които приличаха на тухли, направени от хора, които се страхуват от вятъра. Но през 1986 година някой в Гьотеборг (или по-точно в Холандия, където е сглобено това нещо) е решил, че е време за аеродинамика. И за изскачащи фарове. 480 е първото Volvo с предно предаване. За един пурист това е шокираща вест, но за инженера това е триумф на пакетирането. 

То е изградено в Борн, в старата фабрика на DAF. Дизайнът му е нещо, което наричаме Shooting Brake – триврат хечбек, който се опитва да бъде купе, но всъщност е много практично малко комби. Има безрамков стъклен заден капак, точно като при легендарното 1800ES. Това е много подредено. Най-впечатляващото обаче са фаровете. Те са там, защото американците имат едни много досадни правила за минималната височина на светлините. За да запазят ниския нос на колата, инженерите са монтирали механизми, които ги вдигат. Това е единственото Volvo в историята с подобна функция. 

Под капака намираме 1.7-литров двигател на Renault. Той не е това, което бихте нарекли „вълнуващ“, но е надежден като стара печка. По-късно се появява Turbo версия със 120 конски сили и 2.0-литров атмосферен агрегат. Шасито е доработено от Lotus. Да, правилно чухте – хората, които правят леки спортни коли, са пипали задната ос на това Volvo. Резултатът е управление, което е „послушно“. Това е добра дума. Означава, че колата не се опитва да ви убие, когато влезете в завой с малко по-висока скорост.

Вътре 480 разполага с нещо, наречено „Информационен център“. Това е напълно електронен дисплей, който ви казва разхода на гориво, средната скорост и колко километра ви остават до празен резервоар. През 1986-а това беше по-впечатляващо от кацането на Луната. Освен това имаше „Follow-me-home“ светлини, които остават включени 30 секунди, за да ви осветят пътя до входната врата. Volvo 480 имаше и една функция, която днес наричаме „интелигентна“, но през 1986-а беше чиста проба магьосничество. Ако предните ви чистачки работят и включите на задна предавка, задната чистачка се активира автоматично. Освен това ранните модели имаха функция в CEM модула, която превключваше чистачките на максимална скорост, ако натиснете педала на газта до ламарината – логиката беше, че ако бързате толкова много, вероятно имате нужда от максимална видимост.

За девет години са произведени точно 76 375 екземпляра. Беше ли добре направено? Не съвсем. Някои го наричаха „купето от ада“ заради проблемите с електрониката. Но пък беше прогресивно. То използваше композитни материали за предния капак и брони, които издържат на удар с 8 км/ч без повреда. Любопитен факт е, че Volvo почти пускат 480 Cabriolet през 1991 г. Имало е готови прототипи (единият и до днес е в музея в Гьотеборг). Проблемът? Основният доставчик на покривните механизми обявява фалит седмици преди старта на производството. Volvo решават, че е твърде скъпо да започват отначало, и така светът остава без единственото в историята Volvo с изскачащи фарове и без покрив. Днес Volvo 480 е класика за хора, които не искат да бъдат като останалите. То е за тези, които оценяват странната форма, изскачащите фарове и факта, че е проектирано от холандци, задвижвано от французи и настроено от британци, за да бъде шведско. Ако намерите такова, което не е ръждясало и на което електрониката му все още работи – купете го. То е едно от малкото Volvo-та, които наистина си заслужава да бъдат запазени. 

Планираното бъдеще на Kia до 2030 година: 28 млрд. евро за батерии и надежди

В Сеул, корейските стратези на Kia току-що разгърнаха една пътна карта. Четиригодишна. Наричат я прогрес или по-скоро, опит за превземане на битието чрез технологии. 14 електрически модела. 13 хибрида. 49 трилиона вона, което се равнява на около 28 милиарда евро. Суми, които звучат като заглавие на научнофантастичен роман. Но тук фантастиката е заменена от студения разчет на пазара. 

Kia обещава за Telluride и Seltos, хибридни варианти, разбира се. Към тях се присъединява и Kia K4, която ще се опита да ни убеди, че седанът все още има място в сърцето на модерния човек. Но истинската експанзия е при електричеството. 14 модела. Девет от тях са SUV-та. Защото светът очевидно е решил, че трябва да гледа на пътя отвисоко, дори когато се движи на батерии. И накрая, споменават се три модела, наречени PBV построени върху нещо наречено - Platform Beyond Vehicle. Платформи отвъд превозното средство. Това вече не са просто коли. Това са модулни пространства, които могат да бъдат офис, склад или магазин. Машината се превръща в слуга на икономиката. Обещават дори пикап с каросерия върху рама. Истински работник, но с удължен пробег благодарение на електричеството.

Те ни казват, че батериите ще пораснат с 40%. Двигателите щели да станат по-силни. Пето поколение батерии. Защо не шесто? Или седмо? В това препускане към „електрическото спасение“ никой не пита човека – онзи, който ще седи зад волана – дали иска да бъде част от този глобален експеримент. А пикапите? Те също ще бъдат хибриди. Сигурно и те ще имат „душа“, макар и дефинирана от софтуер. Защото до 2027 година Kia планира да завърши своето първо „софтуерно дефинирано превозно средство“. Вече няма да купуваме автомобили. Ще купуваме компютри на колела, които милостиво ще ни позволяват да ги управляваме.

И още нещо, което заслужава внимание. Автономното шофиране. Ниво 2++. Партньорство с Nvidia. Планове за 2029 година. Те искат да ни отнемат последната илюзия за свобода – контрола върху посоката. Машината ще решава вместо нас. А ние? Ние ще бъдем просто пасажери в собствения си живот, обградени от милиони зарядни устройства – в Европа, 240 000 в Америка и 480 000 в Южна Корея, навсякъде. Милион зарядни станции... истинска гора от кабели. Целта е ясна: 4 милиона продадени коли до 2030 година. Мащаб, който плаши. Една индустриална лавина, която не признава граници. Питаме се обаче... сред тези трилиони вона и милиони батерии, дали някъде не е останало място за обикновеното удоволствие от пътя? Или всичко вече е просто статистика в един доклад за инвеститори? 

Екзотични: Visuva S2

 Вижте го това нещо. Нарича се Visuva S2. Прилича на реквизит от филм, в който човечеството е загубило битката с разума, но е спечелило битката с калта. Миналата година ни го обещаха като поредната виртуална мечта, а днес вече е тук – в един единствен, самотен екземпляр. Кола, която не е точно кола, а по-скоро среден пръст към асфалта и добрия вкус. Конструкцията му не е някаква нежна алуминиева черупка, а пространствена рама. Скелет, който няма да ви предаде, когато решите да газите през всичко, което държавата нарича „път“. Четири места – колкото да качите най-близките си хора, преди да изчезнете в гората.

И сега идва най-интересното – изборът на сърце за това чудовище. Можете да имате стария, честен 4.3-литров V8 на Toyota с 280 коня и шест скорости. Вечна машина, която ще работи и след като слънцето изгасне. Или, ако сте модерни, 3-литров V6 от Great Wall с 350 коня и девет скорости. Китайска мощ за новия световен ред. Всичко това е опаковано с постоянно задвижване на четирите колела, понижаващи предавки, блокировки и редуктори. Можете дори да му сложите гуми с ниско налягане – онези огромни балони, с които се гази през блатата, докато политиците ни обясняват как трябва да караме тротинетки.

Цената? 25 милиона рубли или 284 336 евро, за машина, която според документите изобщо не е автомобил. Това е „самоходно превозно средство“. Виждате ли абсурда? Даваш сума, с която можеш да купиш половин квартал в провинцията, и накрая КАТ ти казва: „Трябва ти книжка за трактор, момче“. Защото в техния объркан свят, за да си истински свободен и да газиш в дълбокото, трябва да си официално регистриран като тракторист. Visuva S2 е паметник на парадокса – лукс за милиони, опакован като земеделска техника.

Cadillac CT5-V Blackwing F1: Най-накрая кола, която се храни с динозаври, а не с батерии AA

 

Cadillac решиха да отпразнуват навлизането си във Формула 1 по единствения начин, който американците познават – като вземат един огромен чук и ударят с него по всичко, което изглежда твърде изискано. Резултатът е CT5-V Blackwing F1 Collector Series. Името е по-дълго от пистата в Монако, а колата е по-шумна от стадо слонове в магазин за порцелан. Напоследък Cadillac се беше превърнал в компания за производство на бездушни, електрически хладилници на колела. Гамата им е задръстена от огромни, тежки SUV-та, които имат вълнуващия характер на микровълнова фурна и се управляват като претоварен ферибот. Но сега, сякаш някой в офиса им е изпил три литра бърбън и е решил да изхвърли батериите в боклука и ни дават това. Отвън колата е боядисана в Midnight Stone Frost – име, което звучи като скъп парфюм, но всъщност е просто сиво. Има и карбонови елементи и малки лога на F1, за да знаят съседите ви, че не сте си купили поредния скучен електрически „автобус“, а машина за производство на адреналин.

Под предния капак не намираме някакъв хилав електромотор, който звучи като развален сешоар, а истински, праведен 6.2-литров V8. Благодарение на компресор, разработен с помощта на GM Motorsports, мощността е набъбнала до 685 конски сили. Това са със 17 коня повече от стандартния модел. Ще усетите ли разликата? Вероятно не. Но е важно да знаете, че ги имате, докато превръщате задните си гуми в синя мъгла, вместо да се чудите къде е най-близкият контакт за зареждане. Целият този разкош се управлява чрез 6-степенна ръчна скоростна кутия. Ръчна! В свят, в който електрическите коли се опитват да ви отнемат всяко човешко право, Cadillac ви дава лост, с който да се борите. Има и карбоново-керамични спирачки и окачване, което е толкова твърдо, че ще разберете какъв е бил номиналът на монетата, върху която току-що сте преминали.

Отвътре намираме кожа, 3D-принтиран детайл върху скоростния лост и огромен 33-инчов екран. Но за разлика от техните електрически модели, тук екранът не е най-интересното нещо в колата – той е просто фон за симфонията, която излиза от четирите ауспуха отзад. Имате спортни седалки, облечени в черна кожа, която е толкова мека, че вероятно е била галена от ангели преди да бъде монтирана. Шевовете и кантовете са сребристи, а на подглавниците са релефно щамповани логата на Формула 1 – за да не забравяте нито за миг, че не седите в поредния безличен електрически джип, с който се ходи до мола. Ще бъдат произведени точно 26 бройки. Само за САЩ и Канада. Това означава, че докато вие четете това, те вече са купени от хора, които предпочитат миризмата на изгорен бензин пред тишината на батериите. Това е последният мохикан в свят на стерилни електрокари. И слава Богу за това.

Защо новият Hongqi З567 е само за избрани и много богати?

Това е серийният Hongqi P567, който бе показан като концепция миналата година (Hongqi с луксозен офроудър на автоизложението в Шанхай). Първият „брутален“ SUV на марката, която едно време возеше само китайските партийни величия. Днес обаче е друго. Днес бруталността е мода, а модата, както знаем, е последното убежище на тези, които няма какво друго да предложат. Дизайнът e умишлено груб. Разбирайте – квадратен. Прилича на хладилник, на който са сложили радиаторна решетка с вертикални ламели и една светеща червена ивица по средата. Решетката между другото ще се различава в зависимост от версията. Масивни брони, LED фарове и лидар на покрива ще са детайлите, които ще присъстват във всички модификации. Отзад е класика – резервната гума е на капака, който се отваря надясно. Като на старите джипове, дето ни возеха през деветдесетте към места, от които не се връщаше всеки. Камерата за задно виждане е там, по средата, гледа света с едно око и вероятно се чуди какво прави в този кич. 

Вътре? Пълна скука. Но луксозна. Минимализъм, казват. Ние му казваме „липса на въображение“. Четири спици на волана, някакви екрани и два мистериозни джойстика на централния тунел. Никой не знае за какво са. Може би единият е за пускане на химна, а другият – за поръчване на ориз. Това е кола за хора, които искат да покажат, че са по-богати от държавата, но не по-умни от нея. 

За задвижване имаме четири електродвигателя. 843 конски сили. 1320 нютонметра въртящ момент! Това не е кола, това е локомотив, който ускорява до сто за 4.5 секунди. Има 2-литров турбомотор, който не движи колелата, а само зарежда батерията. Генератор! Представяте ли си – карате „китайския Ролс-Ройс“, а под капака нещо бръмчи като агрегат на строителен обект. Технологията е плашеща. Векторно разпределение на въртящия момент, блокажи на диференциалите. В хибриден режим обещават 1350 километра пробег. 1350 километра без спиране! Това е мечтата на всеки, който иска да избяга от реалността, без да се налага да говори с бензинджии. В свят, който уж се бори за климата, ние продължаваме да купуваме петметрови крепости на батерии. Това е новата експанзия. Не с танкове, а с луксозни всъдеходи, които светят, мислят вместо нас и ни струват повече, отколкото можем да си позволим. 

Новата маска на Jeep Avenger: Още LED светлини и един съвсем истински ауспух

 Когато през 2022 година се появи Jeep Avenger, светът на традиционалистите претърпя малък шок. Jeep, марката, която свързваме с огромни машини, газещи през кал и камъни в американската пустош, изведнъж представи кросоувър, който е по-къс от Volkswagen Polo. Нещо повече – той беше изцяло електрически. Беше революция, макар и малко странна, предвид факта, че този Jeep беше предназначен предимно за тесните улички на Рим и Париж, а не за каньоните на Юта. Сега обаче се случва нещо доста любопитно. Бразилският офис на марката, където Avenger досега не се продаваше, изпревари европейците и пръв публикува снимки на обновения модел. И това всъщност е доста логично, защото Бразилия ще стане вторият дом на Avenger – там той ще се сглобява и ще се продава като глобален модел. Какво са променили? Е, не много, но достатъчно, за да го забележите, ако сте от хората, които обръщат внимание на детайлите. Традиционната решетка със седем секции вече е по-изпъкнала, а всеки сегмент има собствено осветление. Това е малко излишно, но пък изглежда добре под светлините на Рио де Жанейро. Фаровете и задните светлини са получили нови LED акценти, а предната броня е украсена с малко повече сребриста пластмаса. Приятно е.

Вътре нещата все още са обвити в тайна, но можем да предположим какво се случва. Тъй като Avenger използва платформата CMP на Stellantis, вероятно ще видим нови, по-големи екрани и софтуер, който се надяваме да работи малко по-бързо от предишния. Интересното е, че европейските модели вероятно ще получат повече системи за безопасност, просто защото нашите чиновници в Брюксел са много по-взискателни от тези в Бразилия.

Най-съществената разлика обаче е под капака. В Европа ние сме обсебени от електричеството и хибридите. В Бразилия обаче нещата стоят по-различно. На снимките от Рио ясно се вижда ауспух. Там хората предпочитат горивото, което често е смесено с биоетанол от захарна тръстика и най-вероятно под капака място ще намери 1.3 литровият агрегат с мощност 176 к.с. от Renegade. За нас в Европа, гамата за съжаление вероятно ще си остане същата – електрическа версия със 156 коня или хибрид със 100. Има и версия 4xe с двойно предаване, която е за по-приключенски настроените градски хора. В крайна сметка, Avenger ще се произвежда на две места – в Полша за нас и в Бразилия за останалата част от света. Това е един малък, симпатичен автомобил, който се опитва да бъде всичко за всички. И докато има къде да си включите телефона и достатъчно място за покупките от супермаркета, предполагаме, че това е напълно достатъчно.

Mazda освежава своя хибриден близнак на Yaris

 

Има нещо много объркващо в света на малките коли напоследък. Вземете например Mazda 2. В Европа в момента можете да си купите изчезващата вече Mazda 2, която всъщност е Mazda, но можете да си купите и Mazda 2, която... е Toyota. Mazda просто взеха превъзходнияYaris, залепиха му своята емблема и казаха: „Готово, направихме хибрид!“. И сега, за 2026 година, те са решили да разкрасят тази „Mazda-Yaris“, за да я поддържат свежа. Има нови брони и цветове с фантастични имена като „Fern Green“ (папратово зелено) и „Charcoal Grey“. 

Но по-важното е, че са добавили купища неща вътре! Дори в най-базовото ниво „Prime-Line“ вече получавате отопляеми седалки. Представете си – топъл гръб в малка градска кола, без да плащате цяло състояние! Има и електрически стъкла отзад, така че децата ви най-накрая ще спрат да се оплакват (може би). Пред водача вече е монтиран 12.3-инчов цифров инструментален панел, а мултимедията е нова с 10.5-инчов екран. Mazda винаги са държали на малко по-премиум усещането и тук са се опитали да вкарат малко от своя дух. В по-високите нива на оборудване получавате нови, гланцово черни акценти по централната конзола и панелите на вратите. Изглежда лъскаво, докато не оставите първия отпечатък от мазен бургер върху него, но пък придава на кабината много по-скъп вид. Седалките са тапицирани с нови материи, а при Homura Plus получавате и комбинация от текстил и изкуствена кожа, която държи тялото ви точно там, където трябва да бъде в завой.

Под капака обаче няма изненади. Там работи хибридната система на Toyota с 1.5-литров двигател. Имате 116 конски сили, което означава, че ще вдигнете 100 км/ч за около 9.7 секунди. Не е точно ракета, но за провиране в трафика е абсолютно перфектна. Странното е, че Mazda не са получили по-мощната версия със 131 коня, която Toyota пази за себе си. Малко е като да заемеш якето на брат си, но той да извади подплатата, преди да ти го даде. Така че, ако искате малка и надеждна японска кола, която харчи колкото запалка, тази „Mazda-но-всъщност-Toyota“ е вашият човек. Тя е практична, добре оборудвана и сега има подгряване на седалките. Какво повече му трябва на човек?

**Два реда седалки и походно легло: Един поглед към новия електрически Onvo L80

 

Ето ви една интересна ситуация. Има една марка, наречена Onvo – това е нещо като по-достъпното подразделение на Nio. А Nio, както вероятно знаете, се занимава с производство на електрически превозни средства, които се опитват да бъдат много умни. Сега Onvo решиха, че е добра идея да направят нов кросоувър, наречен L80. Стратегията им тук е доста… да кажем, позната. Вдъхновени са от Mazda. Знаете ли, Mazda пусна CX-90, който има три реда седалки, и CX-70, който е същата кола, но с два реда седалки, за хора, които нямат толкова много приятели или деца. В Европа пък, тези модели се продават като Mazda CX-80. Onvo са направили точно това с техния L90. Взели са L90, извадили са третия ред седалки и са го нарекли L80. На хартия това е доста голяма машина. Дълга е над пет метра. Широка е близо два метра. Това означава, че ако живеете в стария Пловдив, ще имате известни затруднения при паркирането. Но пък, ако успеете да я вкарате в гаража си, ще откриете, че тя е пълна с интересни неща. 

Например, няма табло пред вас. Вместо това има голям head-up дисплей, който проектира информацията върху предното стъкло чрез „добавена реалност“. Освен това в центъра има 17-инчов таблет, който прави всичко, което един модерен таблет трябва да прави. Има и гласов асистент с изкуствен интелект. Аз лично не съм голям фен на идеята колата ми да „мисли“ за неща, но предполагам, че за някои хора това е полезно. Най-впечатляващата част обаче е вътрешното пространство. Тъй като вече няма трети ред седалки, багажникът е пораснал до 1200 литра. Това е много място. Ако решите да сгънете и задните седалки, стават 2600 литра. Всъщност, те са помислили за това като за превозно средство за пътуване – предлагат походна кухня и матрак за двама души. Това звучи като един много цивилизован начин да спите в колата си, докато я зареждате. 

Това обаче се обезсмисля, тъй като колата е построена върху 900-волтова платформа. Имате избор – или само задно задвижване с 462 к.с., или задвижване на четирите колела с общо 598 коня. Версията със задно задвижване ще ви закара на 615 километра с едно зареждане, което е прилично разстояние за кросоувър с размерите на малък кораб. И двете версии използват една и съща 85 кВтч. литиево-железно-фосфатна батерия. Цената в Китай започва от около 36 000 долара. За кола с тези размери, технология и възможност да пренасяте кухня, това изглежда като подарък. 

**Volkswagen ID. Polo: Колата, която иска да бъде вашият любим ретро-футуристичен другар

 

Ето го седмото поколение на Volkswagen Polo, което видяхме за първи път преди два месеца (**Volkswagen ни показа голата истина за една закъсняла носталгия). VW са решили да го наричат – ID. Polo. Защото, разбира се, всичко вече трябва да започва с „ID.“, сякаш купуваме нова парола за електронната си поща, а не автомобил. Но не оставяйте това да ви подведе! Това Polo е изцяло електрическо, седи върху чисто нова платформа, наречена MEB+, и VW се кълнат, че началното му ниво ще бъде... е, „достъпно“. В Германия цените ще започват от около 25 000 евро за базовия „Trend“. Звучи добре, нали? Само че, ако отидете в шоурума днес с парите в джоба, ще ви кажат: „О, съжаляваме, в момента имаме само средното ниво Life“. А то струва почти 34 000 евро. Това е класическата тактика – обещават ти евтина кола, но ти продават такава с екстрите, от които всъщност нямаш нужда.

Дизайнът? Е, той изглежда точно като концепта Volkswagen ID.2all, който видяхме преди време. Дебели джанти, скрити дръжки на задните врати и този осветен червен кръг отзад. Изглежда малко като усмихнат робот, но пък е чаровен. Интериора и той не е тайна., тъй като го видяхме в началото на годината, когато разбрахме, че VW връща бутоните в ID.Polo, за да има какво да натискате. Volkswagen най-после са разбрали, че ние, шофьорите, искаме да натискаме неща! Дизайнерът Андреас Миндт е направил кабината да се усеща като „познат приятел“. Имате 13-инчов екран за всичко важно, но най-яката част е, че има режим „ретро дисплей“, който прави километража да изглежда като на стария Golf Mk1. Колко гениално е това?! Но има и още. В кола от този клас, която струва под 25 000 евро (теоретично), те са сложили пневматични масажни седалки! Това си е чист лукс. Добавете и 425-ватова система Harman Kardon, и това Polo спира да бъде просто „градска кола“ и започва да прилича на нещо, в което искате да живеете.

Под „капака“ (който вече крие само кабели) нещата са интересни. Имате версии със 116 или 135 к.с, които идват с по-малка батерия за 330 км пробег. Но ако искате истински екшън, вземате версията с 211 коня и по-голямата батерия за 455 км. А през 2027 г. идва GTI! Да, електрическо GTI. Знаeм какво си мислите, но нека не се отчайваме още. Най-хубавото на новата платформа MEB+ е, че няма двигател, който да пречи на багажа. Получавате 441 литра обем. Това е с 25% повече от старото Polo с бензинов двигател! И е доста по-просторно вътре. Истинско инженерно постижение, което се усеща, когато се опитате да натъпчете седмичния си пазар в колата. Има и Vehicle-to-Load, което означава, че можете да включите електрически велосипед или кафемашина към колата. Идеално!

Tenet T4L е руско „чудо“, сглобено от частите на два китайски модела

 

В Русия пак са „открили“ топлата вода. Марката Tenet, която се появява от нищото като гъби след дъжд в завод в Калуга, изкара нов кросоувър – T4L. Рекламират го като „семеен“, „елегантен“ и „модерен“. Всички тия клишета, които сме чели в рекламните брошури още от времето на соца. Казват, че е за „градски и провинциални пътувания“. На езика на маркетинга това означава: „кола, с която ще стигнеш до дачата, стига да не завали, защото тя е предно предаване“. Защото, разбира се, въпреки че е кросоувър, задвижването е само на предните колела. С 147 коня и 6-степенна кутия, която се опитва да бъде автоматик, но вероятно се дави в собствените си амбиции.

Истинският фокус обаче е в „дизайна“. Хората в интернет вече разнищиха, че това е „франкенщайн“ – събрали са Cheru Tiggo 4 и Tiggo 7, залепили са ги един за друг с малко хром и воала – готово е новото „руско чудо“, което прилича на друг руски збирщайн - Xcite X-Cross 7. Разбира се, размерите не съвпадат съвсем с оригинала, което веднага поражда въпроса: дали самите те знаят какво са сглобили, или просто са решили, че ако променят два милиметра, никой няма да разбере, че това е пребрандиран китайски автомобил, който се продава на три континента под пет различни имена? Това е Tenet T4L. Още един „национален“ модел, който се сглобява в Калуга от части, дошли в контейнери от другия край на света. 

Вътре е като в магазин за електроника – три екрана, сензори за всичко, 360-градусови камери... Има дори и „телематична система“. Можеш да си включиш двигателя от телефона, да си пуснеш климатика, да видиш къде е колата. Прекрасно. Сега вече можеш да разбереш дистанционно, че колата ти не иска да запали, докато си стоиш на топло вкъщи. Зимният пакет предлага отопление на всичко – седалки, стъкла, чистачки, дюзи. И восък в кухините. Защото в Русия знаеш, че ако не намажеш колата с восък още в завода, до следващата пролет тя ще е станала на ръжда.

**Kaiyi E-Qute 04 Max е кола, която изглежда като грешка в Excel

 

Китайците от Kaiyi Auto, които са някакво далечно и вероятно нежелано дете на Chery, решиха, че светът има отчаяна нужда от още една мини-електрическа играчка. Пуснаха „новия“ E-Qute 04 Max. Забележете епитета „Max“. Обикновено това означава нещо по-голямо, по-мощно и по-луксозно. Тук обаче „Max“ е като да наречеш хамстер „Годзила“, само защото си му дал малко повече ядки. Това нещо може да се смята за четириврата версия на Kaiyi Shiyue EV. Това чудо на техниката ще се продава за около 7-8 хиляди долара, а в Европа ще струва около 7000 евро. Срещу тези пари получавате кола, която е с 3725 мм дължина. Колко е това ли? Ами, ако решите да паркирате до някой истински автомобил, съществува сериозен риск шофьорът на големия джип просто да не ви види и да седне върху вас, докато паркира.

Интериорът е нов. Премахнали са физическите копчета, защото е технологично-минималистично. На български това означава: „нямахме пари за истински бутони, затова забихме един екран, който ще ви докара нервна криза, докато се опитвате да си намалите парното“. И за да е пълна гаврата с купувача, са намалили местата от 5 на 4. Явно са решили, че собственикът на такъв автомобил не може да има толкова приятели, колкото са пръстите на едната му ръка.

Най-големият акцент е двигателят със зашеметяващите 74 к.с. Седемдесет и четири! Това е мощност, с която можете да изпреварите единствено каруца или доставчик на Glovo, ако той е спрял за почивка. Пробегът е 310 км, но по цикъла CLTC – което е китайският еквивалент на „ако караш по нанадолнище, с попътен вятър и не си дишаш, за да олекотиш колата“. Има обаче и бързо зареждане: от 30 до 80% за 30 минути. Е, ако батерията не прегрее, разбира се. Защото Kaiyi, в своята безкрайна мъдрост, не са сложили течно охлаждане. В такъв случай се случва явлението „rapidgating“ – термин, измислен от хора, които са разбрали, че „бързото“ зареждане е просто илюзия за хора, които нямат представа как работят законите на термодинамиката. В крайна сметка, Kaiyi E-Qute 04 Max е олицетворение на китайската стратегия: правим нещо малко, нещо евтино, слагаме му екран, наричаме го „Max“ и се надяваме някой да го купи по погрешка, мислейки го за истинска кола. А ако не го купи – винаги можем да кажем, че е „превозно средство за селски райони“. Защото за града очевидно трябва нещо повече от хамстер на батерии.