От ракетите в космоса до баничарките от Шанхай: Тъжната съдба на АвтоВАЗ и техния SKM M9

 

Спомняте ли си руското автомобилостроене? Онази гордост, дето бълваше Лади и Москвичи – дървени, корави, но поне руски. Забравете за това. Днес Русия е просто един голям пазар, на който китайците си продават старите стоки, а местните заводи само лепят нови емблеми. Глобализация за бедни. Миналата пролет АвтоВАЗ гръмко обяви, че пуска нова марка за баничарки и бусове – SKM. Нароиха се някакви модели M7, дето уж бяха новост, а всъщност се оказаха чистокръвен китайски модел на Shineray Group. Сглобяват ги в Толяти, а от няколко дни ги бутат по дилърите. И понеже апетитът идва с яденето, сега на изложението в Москва ни показват и следващото чудо – SKM M9. В официалното прессъобщение, написано с онзи сух, бюрократичен език, се казва, че моделът бил разработен от някаква си фирма „Промтех“, сертифициран партньор за прототипи. Лъжа. Нищо не са разработили. Историята е същата – взели са един китайски бус НMaxus V70, собственост на корпорацията SAIC, който по света се продава и като Chevrolet Express, че дори и като Iveco. Руснаците са избрали версията на Iveco, сменили са табелката на решетката и хоп – ето ви нов руски автомобил. Гордост за нацията.

Щели да предлагат цяло семейство: ванове, микробуси по 7, 8 или 9 места. Имена – звучни, като за пред чужденци. Версията „Business” имала масичка и трансформиращи се седалки – да си пиеш водката на задната седалка, докато бусът се друса по разбитите пътища. Версията „Transfer” била с повече места, а „Comfort” – по-дълга и по-висока. Има и изцяло метален ван с огромно товарно пространство, за да има къде да се товари китайската стока, която залива пазара.

Техническите детайли са стандартни. 2.0-литров дизел със 150 коня, 6 предавки за бедните и 9-степенен автоматик за тези с по-дълбоки джобове. Задвижването е предно, теглото е 3.5 тона, така че се кара с нормална книжка. Като екстри обещават климатик и някаква медийна система – екстри от края на миналия век, които днес ни ги продават като космическа технология. Това е днешната реалност. Една империя, която някога правеше ракети, днес е принудена да пребоядисва китайски микробуси и да ги представя за връх на инженерната мисъл.