**Тихата революция на британците: Range Rover Sport Electric е точно толкова разумен, колкото звучи

 

Така, замислете се за момент. Ето го и новия Range Rover Sport Electric. Появи се едва месец след като с едногодишно закъснение от JLR ни показаха големия Range Rover Electric. Разбира се, електрическата версия на Range Rover Sport, взима голяма част от технологиите на големия си събрат и, ако трябва да бъдем напълно честни, изглежда абсолютно същият като обикновения модел с двигател с вътрешно горене, който вече се продава. Което всъщност е доста разумно, защо да хабиш ресурс за нови ламарини, след като формата вече работи? Моделът ще се предлага в нива Dynamic HSE и Autobiography, като доставките ще започнат през първото тримесечие на 2027 г.

В новия Range Rover Sport Electric вътре е точно толкова британско, колкото бихте очаквали, ако британците бяха решили да живеят в луксозен космически кораб от 2027 година. Забравете за крещящите пластмаси и евтините светлинки. Тук всичко е обгърнато в онази специфична, успокояваща комбинация от фина кожа, устойчиви текстилни материали и матово дърво или алуминий, които сякаш ви казват: „Спокойно, няма за къде да бързаме, дори и батерията да се тресе на 800 волта“. Пред водача стои изчистен дигитален инструментален панел, а в центъра на таблото е разположен плаващ сензорен екран за инфо-развлекателната система Pivi Pro, който работи безупречно тихо, точно както и самият двигател под пода. Воланът е с удобен дебел ринг, а бутоните по него са приятно тактилни, вместо да са онези досадни сензорни панели, които сбъркват всяко докосване. Седалките заслужават отделна категория. Те са широки, регулират се във всички посоки и разполагат с функции за масаж и вентилация, които ви правят почти безразлични към факта, че пътувате през поредната сутрешна задръжка. 

Технически погледнато, машината е построена върху модернизирана версия на гъвкавата архитектура MLA-Flex, разполага с 800-волтова електрическа система и се задвижва от огромен литиево-йонен батериен пакет с капацитет от 118.5 кВтч. Не, няма да постигнете същия пробег като при обикновения хибрид, но пък на книга, батерията е достатъчно голяма, за да ви осигури едни прилични 600 километра с едно зареждане. Зареждането е с мощност до 350 кВт и позволява на батерията да се зареди от 10 до 80% само за 22 минути. Задвижването е поверено на два електромотора, които развиват 542 конски сили. С активната система Dynamic Launch Control, този автомобил ускорява до 100 км/ч за 4.5 секунди. малко по-малко от  версията SV Black. Разбира се, тук няма да чуете онзи характерен рев на 8-цилиндров мотор, но пък тишината също има своите предимства, особено когато пътувате спокойно. Между другото, инженерите са създали и специален „звуков пейзаж“, който според тях размивал границите между музика и инженерство. Дали това ще замени истинския бензинов рев? Съмняваме се, но поне са опитали. Що се отнася до офроуда, британците твърдят, че нищо не е загубено. Автомобилът разполага с въздушно окачване, активен контрол на накланянето и амортисьори с два клапана, които следят стотици параметри стотици пъти в секунда. Между другото, колата може и да гази във вода с дълбочина до 900 милиметра, което е напълно логично, ако решите да пресечете някое местно британско блато.

Новото BMW 3-series (G50) отказва да умре тихо в ерата на батериите

 

BMW ни показаха изцяло електрическото i3 (NA0) преди около шест месеца, но чак сега решиха да ни покажат и истинската кола - тази с истински двигател, който пали с бензин и вдига шум. Както подозирахме, новата бензинова серия 3 (G50) прилича на електрическото си братче толкова много, че само обучено куче би намерило разликата. Но баварците все пак са пипнали тук-там нещо, за да не стане объркване на паркинга пред мола. Важно е да се знае, ч буквата „i“ официално отпада от гамата на бензиновите модели, за да не се объркват купувачите с изцяло електрическите варианти.

Муцуната й е почти идентична с тази на електрическото I3 - същите фарове, същите „бъбреци“, но затъмнени и леко разширени. Понеже моторът има наглостта да отделя топлина, долната броня и въздухозаборниците са доста по-пропити с мъжественост. Капакът е малко по-дълъг и стои по-ниско, а прочутата чупка на Хофмайстер на задния прозорец, слава Богу, е все още там. Задната част е агресивна, с LED светлини, дифузьор и ауспух. Новото BMW 3-серия изглежда по-дълго и широко от електрическото, но физиката твърди друго. Дължината е 4754 мм, ширината е 1849 мм, а височината - 1455 мм. Защо има разлика с I3? Ами защото новата серия 3 използва обновена версия на старата CLAR архитектура, докато електричката се перчи върху напълно новата платформа. 

Платформата може да е стара, но баварците са пипнали окачването с нови предни мостове и адаптивни амортисьори срещу доплащане. Но най-хубавата новост е функцията Drift Moment. Името е глупаво, но функцията е смъртоносно сериозна. С един бутон този седан се превръща в чисто чудовище за каране с вратите напред. Малката уловка? Тази екстра ще дойде чак догодина чрез софтуерен ъпдейт. Под капака  се крие 3.0-литровия турбо редови шестак с 48-волтова, лека хибридна система. Резултатът? 443 к.с. и 580 Nm въртящ момент. В комбинация с 8-степенна, автоматична скоростна кутия и задвижване на четирите колела, този звяр лети до 100 км/ч (60 мили) за 3.9 секунди, преди да развие електронно ограничената максимална скорост от 250 км/ч. Ако пък си с по-скромни финансови възможности или просто искаш да стигнеш от точка А до точка Б без инфаркт, има модели с 2,0-литров, 4-цилиндров мотор с 255 коня и 400 Nm, които прави спринта за 5.9 секунди. Има и още по-слаба версия с 211 коня с ускорение до 100 км/ч. за 7.4 секунди и максимална скорост от 240 км/ч. Базовата версия също е оборудвана с лека хибридна система, но при нея мощността възлиза на 156 к.с. Те са достатъчни да постигнете 100 км/ч. за 9.5 секунди. Все пак теглото от 1680 кг. си казва думата. забравете за дизелови агрегати и механични трансмисии. Такива няма да има.

Вътре в купето ни очаква пълна революция. Воланът е със същия дизайн като при I3, оборудван с хаптични сензорни бутони. M Performance моделите получават специален волан с превключватели за функциите M Mode и Boost, като е наличен и head-up дисплей. Нова е и инфо-развлекателната система, която обхваща цялата дължина на предното стъкло и интегрира асистент с изкуствен интелект, задвижван от Amazon Alexa. Централно е разположен 17.9-инчов трапецовиден екран, задвижван от iDrive, но за разлика от по-големите модели на марката, няма опционален екран за пътника. Включено е обаче видео приложение, задвижвано от TiVo, което позволява на пътниците да гледат филми и телевизия при паркирано положение. Този баварски шедьовър предлага и пълен набор от модерни асистиращи системи от ниво 2+. Благодарение на гениалната технология Symbiotic Drive, колата безпроблемно приема твоите малки корекции на волана, без системата да се изключва ядосано, както правеха досадните стари асистенти в предишните поколения.

Ще бъде изключително интересно да наблюдаваме как купувачите в Германия и Европа ще преглътнат липсата на дизелов двигател и дали фокусът изцяло върху бензинови, Plug-in хибридни и електрически версии е бил печеливш ход или пълна корпоративна лудост. Засега поне цените в Германия са кристално ясни. базовата версия - 318, започва от 49 900 евро, а за върховия озлобен звяр М350 ще трябва да се изръсиш сериозните 80 900 евра. 

AC Schnitzer избегна софтуерната гилотина

 Гледаме го този свят и разбираме как всичко истинско се закрива. Тунинг компаниите днес изчезват една след друга, задушени от зелени регулации и софтуерни кастрации. Ако решиш да пипнеш мотора, да го напомпаш да има душа, ти скачат на врата. И точно когато отписахме легендите, става чудо. След почти четири десетилетия мачкане на асфалта и усъвършенстване на баварци, през март великите AC Schnitzer обявиха, че затварят сергията до края на 2026 г. Край. Завесата пада. Но в този свят понякога има и обрати, които не са само погребения.

 

Според анонимни източници, групата KOHL е преподписала сделката и продава AC Schnitzer на холандската AM Group от Ротердам. До сделка ще се стигне окончателно през ноември, а сумата е пазена в тайна. Но тук не говорим просто за разпродажба на едни букви. В пакета влизат техническата документация и свещените TUV сертификати - нещото, без което в днешна Германия дори не можеш да кихнеш законно в колата си. Защото тези хора никога не са били просто едни монтажници на пластмасови спойлери. От 1987 година насам те пилят двигатели, изпускателни системи, окачвания и аеродинамика. Създадоха епоха заедно със Schnitzer Motorsport по време на истинския „златен век“ на немския тунинг. 

И защо се стигна до кризата? Защото новите поколения купувачи ги интересува само дали екранът е достатъчно голям, а баварците минаха на ток и софтуерни таблети. Разходи, бюрокрация, бездушни ел-коли и липса на младежки интерес щяха да ги заличат. Защо изобщо някой би се мъчил да тунингова електричка? Та тези хора, дето купуват днешните батерийни тостери, са толкова далеч от истинската автомобилна култура, че след работа бързат да се приберат вкъщи, да си обуят вълнените чехли и да седнат да плетат пуловери. Какъв тунинг, какви пет лева, когато ти дават бездушен домашен уред на четири колела? Но ето го новият изпълнителен директор - Имран Аршад от Evolve Automotive. Човек с бензин в кръвта, който ще се опита да събере германския инженерен гений с холандския капитал. Гаранциите важат, инвентарът се продава до 2026 г., а легендата получава втори шанс. Дали ще успеят да оцелеят в ерата на батериите? Рано е да се каже. Но поне засега, смъртта се отлага. 

Поредният фалшив фейслифт на кола, която дори самата тя не знае как се казва

 Добре дошли в поредния епизод на китайския сериал с объркани имена и вечно „нови“ автомобили. Защото какво е един китайски кросоувър, ако поне три пъти в годината не му сменят името, за да не вземе клиентът случайно да разбере какво купува? Спомняте ли си онова чудо  Geely Boyue / Atlas? То излезе на пазара през 2022-а и под името Cityray и Boyue Cool. После думичката „Cool“ взе, че им омръзна, та стана просто Atlas (Boyue). А за да е пълна объркацията, същият този кросоувър в родината си се води Boyue L или Atlas L. Гениално, нали? Защо да е лесно, като може да е пълна каша. 

И ето ни сега, малко повече от година след поредния фейслифт, Geely ни представят обновен Boyue за моделната 2027 година. Какво са променили? Екстериорът уж следва същата концепция. Фаровете са същите, но радиаторната решетка е издута, а предната броня е станала по-агресивна с по-големи въздухозаборници, колкото да плаши гълъбите пред блока. Отзад обаче дизайнерите са се развихрили на макс. Бумеранговите светлини от миналото са изпратени в пенсия, за да отстъпят място на аеродизайн, заимстван директно от флагмана Xingyue L. А четирите ауспуха са заменени с две скромни правоъгълни хромирани лайсни, защото истинските тръби вече не са модерни. 

Вътре? Вътре положението е за напреднали детективи. На пръв поглед всичко е познато. Същият 14.6-инчов екран в центъра, същият 10.2-инчов дигитален панел пред шофьора. Но ако се вгледаш внимателно в разделителния тунел, ще забележиш революцията: нов селектор на скоростите и поставки за чаши, обединени в едно общо пространство без прегради, което се затваря със завеса.  Под капака на този дълъг 4.5 метра кросоувър се мъдри познатият 1.5-литров бензинов мотор със 181 конски сили, съчетан със 7-степенна, автоматична скоростна кутия задвижваща само предните колела. Максималната скорост е 198 км/ч - колкото да стигнеш навреме до следващия сервиз за смяна на името.

Alfa 33 Stradale Perla Nera перлата в черно, която доказва, че италианците все още знаят как се правят коли

 Понякога от Италия идва само мълчание. Дълго, мъчително мълчание. Но когато рефлексът им за показност се събуди, те ревливо ти напомнят защо тази марка или ще я обичаш до припадък, или ще я зачеркнеш завинаги. Сега от Alfa Romeo са решили да ни осветят с поредното произведение на изкуството, а именно ултра ексклузивната Alfa 33 Stradale Perla Nera. Това не е просто кола. Това е твоя лична черна дупка на колела, създадена от специалното подразделение Bottegafuoriserie. Кристиано Фиорио - човекът с важната титла там, гордо обяснява, че всеки детайл е измислен съвместно с анонимен, но безумно богат колекционер, който лично е кръстил творенията Perla Nera.

Визуално колата крещи от лукс. Каросерията е от чисто ръчно положен карбон, покрит с матово черно лаково покритие, което поглъща светлината около вас. Добавяме към това черни трилъчеви джанти и спирачни апарати в същия тон, колкото да се знае, че тук няма място за компромиси. Вътре положението е още по-абсурдно в най-хубавия възможен смисъл. Кабината е комбинация от открит карбон и алкантара, а седалките са шити по мярка за конкретния собственик след специални сесии за монтаж. Имаме инициали на щастливеца върху селектора, легендарните четири детелини Quadrifoglio, емблеми Perla Nera и дори специален комплект багаж, обвит в същата скъпа алкантара.

Зад гърба ви мърка чудовищен V6-цилиндров битурбо двигател с мощност от 620 конски сили, същият като при  Alfa Romeo 33 Stradale. Мощността се излива към задните колела през 8-степенна скоростна кутия с двоен съединител. Забравете за електрическите фантазии със 750 коня, за които някой спомена някога. Слава богу, разумът все още надделява над батерийната лудост. 

Цената? За нея не се говори, но имайки предвид, че стоковата версия струва над 1.7 млн. евро, то можем да си представим заз какво става въпрос. Преди да отиде в гаража на анонимния милионер, този черен звяр ще бъде изложен в музея на Alfa Romeo в Арезе до 18 октомври. И накрая какво? Италианският дизайн отново ни кара да си затворим очите за банковата сметка. 

Германският колапс: Mercedes-Benz следва Volkswagen по пътя към пропастта

 След като стана ясно, че Volkswagen изпадна от елита и се срива към дъното, германското индустриално чудо се пропуква зрелищно, а на върха на този фарс гордо стои бляскавият Mercedes-Benz. Колко удобно - същата марка, която години наред ни убеждаваше в своето технологично превъзходство, днес тихомълком поглежда към спасителния бряг на затварянето на заводи. За да бъдем точни, става въпрос за затваряне на 4 завода до 2034 година. и то само в Германия. Миналата година компанията отчете загуба от 800 млн. долара, а от началото на годината до сега цифрата надхвърля 1.1 милиарда.

Михаел Шибе, шефът на производството, се разхожда из завода в Зинделфинген и раздава благосклонни ултиматуми: „Ще пазим работните места, ама ако не става - режем един завод за сглобяване и един за силови агрегати.“ Прекрасна пазарна логика. Когато Унгария ти взима акъла със средно 15 евро на час, а в скъпата германска родина плащаш по 28 - сметката изведнъж спира да излиза. Разбира се, синдикатът IG Metall веднага скача на задните си крака. Тяхната реакция е класическа латинска драма - заплахите не били начин да се оформя бъдещето, нямало да позволят натиск, отговорът им бил категоричен „не е под наш контрол“. Големите играчи се изправят един срещу друг, а сметката както винаги ще плати обикновеният човек. И за капак на всичко, китайският дракон вече диша във врата на Европа. BYD, Geely и компания с лекота разбиват европейските цени, докато продажбите на Mercedes в Китай се сгромолясват с 30%, а американските мита наливат още милиарди долари в огъня. Великият германски автомобилен сектор се люлее на ръба на пропастта, а ръководството му продължава да се чуди защо балоните с горещ въздух не летял вечно. 

Фактите са това, а всеки да си прави изводите. Истинската драма обаче започна едва тогава, когато Брюксел със сляпата си вяра в зелените утопии наложи пълната електрификация. Резултатът е налице - сметката е платена, а илюзиите за екологичен рай рухват под тежестта на суровата реалност. Хиляди работници на улицата с безумни сметки за ток.

Класики: Nissan Pulsar EXT

 

80-те години! Златната ера, в която правилата за безопасност бяха пожелателни, маркетинговите отдели пиеха кафе, вместо да ни казват какви коли да караме, а на инженерите с очила и разрошени коси им позволяваха да правят абсолютно всичко, което им хрумне след пет бутилки евтино вино. И тогава на сцената излиза Nissan. Те по принцип обичат да експериментират, но Nissan Pulsar EXT беше направо от друга планета. 

Представете си кола, която уж е спортно купе, но всъщност е швейцарско ножче на четири колела. Освен свалящите се панели на покрива, тази кола имаше най-великото безумие на епохата: подвижен заден капак! Сваляш го и го заменяш с огромна пластмасова рамка, която Nissan наричаше Sportback. Изведнъж от елегантно спортно купе имаш нещо, което прилича на кръстоска между катафалка и хладилник на колела, но пък можеш да натовариш цялата си багаж, включително и кучето! Гениално! Имаш си тарга, купе, комби и дори пикап в едно. Имаше само един малък проблем - свалянето на тези панели хич не беше автоматизирано. За да махнеш задния капак, ти трябваше втори човек и специален комплект инструменти, който Nissan любезно ти даваше в колата. Рекламите дори го представяха като страхотно романтично занимание за двойки! Представяте ли си днешните производители да ви кажат: Хей, скъпа, ела да развием 15 болта на багажника, за да си направим автомобил за уикенда.

Под капака се крият скромните, но доказали се 1.5, 1.6 или 1.8-литрови атмосферни, 4-цилиндрови двигатели, които услужливо вадят на масата мощност от 100, 120 и 127 к.с. Нищо, което да те залепи за седалката, но когато общото тегло е 1040 кг. и автомобилът е куплиран с 5-степенна, ръчна скоростна кутия и задвижване на предните колела, ти гарантира удоволствие, което днешните безлични автомобили просто не могат да ти дадат.  Има и 3-степенен автоматик. Никакви електронни измами - сурово, аналогово усещане от 80-те, твърдо окачване и волан, който ти говори директно през пръстите. 

Интериора те посреща с класическо, масивно табло и онази страхотна пластмаса с финозърнеста повърхност без дразнещ гланц. Панелите на вратите са с изваяни подлакътници, а седалките бяха перфектният баланс - меки, но с достатъчно странична опора, за да не се пързаляш в завоите, докато се мъчиш да овладееш положението. Командното табло е истински фестивал на тактилните удоволствия: чисти аналогови уреди с тахометър и скоростомер, оградени от симпатични контролни панели с истински, механични бутони за фаровете, чистачките, интериорното осветление и размразяването на стъклата. Всяко натискане издава удовлетворяващ звук и те кара да се чувстваш като пилот на изтребител, а не като оператор на смартфон.  

Днес тези автомобили са истински капсули на времето. Пускаш стара касета, гледаш мигащите светлини на таблото, отваряш изскачащите фарове и забравяш за скучните съвременни кросоувъри. Защото колкото и да ни убеждават днес в практичност и стерилна сигурност, точно такива луди, ненужни и прекрасни автомобилни творения караха сърцата ни да туптят лудо. Евала на онази епоха! Епоха, която никога няма да се върне.

**Zotye рециклира стар провален проект под ново име

 Фатално познатият автомобилен призрак Zotye Auto отново възкръсва от мъртвите. Да, точно така! След дълго медийно мълчание и поредния фалит, компанията прави своето второ официално завръщане на сцената. И с какво ли решават да покорят света този път? С малък електрически автомобил, разбира се, който според скромните им надежди ще стане хит в чужбина, защото местните вече са видели достатъчно. Избраният спасител на марката носи гръмкото име Zotue Wink Y01. Превозното средство в момента е в пилотно производство, а външно прилича на десетки други китайски творения - нещо средно между микробус и недоразвита кутия с триъгълни фарове, тясна LED лента и огромно предно стъкло, което сякаш е взето назаем от оранжерия. Размерите му са скромни. Дължина от малко под 4 метра и междуосие от 2520 мм, позиционирайки го някъде в нишата на компактните градски модели. 

Технически спецификации почти липсват, но от компанията бодро ни уверяват, че батерията, моторът и интелигентните системи ще отговарят на „международни стандарти“. Звучи обещаващо, нали? Само че има една малка подробност. Този „нов продукт“ всъщност ни е подозрително познат. Колата е зловещо копие на електрическия автомобил  EEZI Vc, представен още през лятото на 2022 година от стартърпа EEZI Technology. Историята на този дизайн обаче е истинска латиноамериканска сапунена опера с китайски субтитри. През същата година проектът се озовава в каталозите на BAIC под името Hoen O2, задвижван от един електродвигател със 108 конски сили. Твърдеше се, че производството ще стартира през 2023 г., но резултатът беше оглушителна тишина и липса на каквито и да било продажби. След това същият този автомобил трябваше да се превърне в основа в основа за GAC Zotue U2 EV. Накратко казано - новият Wink Yot Y01 не е никакъв технологичен пробив, а просто един отдавна прашен и забравен автомобилен Франкенщайн, който собственото му дъщерно дружество върти в кръг от години. Китайска му работа.

Защо Volkswagen изтегля близо три милиона автомобила?

 Volkswagen Group с трепет посреща едно от най-мащабните изтегляния в новата си история, обхващащо умопомрачаващите 2.9 милиона автомобила по целия свят. Продават скъпи коли с обещания за безупречно качество, а после да се оказва, че едно малко болтче в кормилния механизъм може да те прати директно в отвъдното. Проблемът далеч не е само при майките марки Volkswagen и Audi, а засяга наред и чешката гордост Skoda, и испанските призраци от Seat, както любезно ни информира германският вестник Handelsblatt. Сухата статистиката е безмилостна: над 2.16 милиона са фолксвагени, милион и нещо отиват за Skoda, около 700 000 за луксозните Audi-та и скромните 200 000 за Seat. Всички засегнати модели са произведени между 2013 и 2024 година и са основани върху MQB платформата на концерна. 

Според Германската федерална администрация за моторни превозни средства драмата се крие в един злополучен болт в кормилния механизъм. Става въпрос за крепежна връзка в конструкцията на рейката. Болт, който ръждясва и просто може да се окъсне и в най-романтичния момент от шофирането да те остави с пълен шок без никаква възможност да управляваш волана. за сега не са регистрирани такива случаи, но от щаба на компанията вече тихо си пресмятат колосалните финансови загуби от извънредната сервизна акция и предстоящите разходи. 

Краят на шведската приказка: Как китайските собственици и зеленият преход затвориха век автомобилна история

Всяка приказка има своя край. Дори когато тази приказка е започнала преди почти век в студената шведска земя. Медиите в Швеция го казват право в очите - влиянията идват от китайските собственици, а посоката е само една: дизайнът и развоят се изпаряват от Скандинавия, за да отстъпят място на решенията на Geely Group. Заводите се местят, географията се пренаписва, а производството потегля към Китай, Северна Америка и Словакия. Още през май миналата година Volvo зачеркна 3000 служители в родината си. А днес става пределно ясно, че емблематичните модели XC60 и XC90 изобщо няма да се завърнат в Торсланд. Производството им се изнася отвъд океана - в САЩ, докато основният завод в Швеция минава изцяло на ток, за да посрещне новото поколение начело с Volvo EX60.

Всичко това се прави уж за ефективност. Намаляване на платформите, рязане на разходи, опростяване. Но цената е безпощадна. Говорим за 6500 работни места под въпрос. Електрическите коли се сглобяват с по-малко ръце и по-малко компоненти. И докато шефовете чертаят светли графики на хартия, примерът с фабриката на Ford в Кьолн (Обзор за 2025г. Електрическата гилотина и нейните щастливи палачи) показва какво се случва, когато пазарът откаже да купува насила наложената зелена идеология  - празни халета и спад в капацитета.

С този ход се затваря 62-годишна ера в Торсланд. И по-страшното - на практика приключва цяла 100 годишна епоха на производство на автомобили с двигатели с вътрешно горене в Швеция. Европа се прекроява тихомълком. Белгия пази гъвкавост, Словакия гърми с нови фабрики, Америка поема големите мастодонти, а Китай дърпа конците отзад. Трансформацията е факт. Въпросът е само кой ще плати сметката, когато токът свърши, а работните места вече ги няма. Истинският въпрос остава без отговор.

.

Защо индийската Mahindra Thar OG е най-големият кошмар на американските юристи

 

Гледйки това индийско творение веднага се сещаме за приказката за евтиното месо и кучетата. Mahindra Thar е може би най-успешният плагиатски удар в съвременната автомобилна история и е официално най-известният имитатор на Jeep Wrangler, който събира фанфари из прашните улици на Делхи. Сега индийците отново са решили да освежат двувратия си патентен казус с ново шаси, малко повече мощност и онази вродена нагласа да продават илюзия за приключения на половин цена. Второто поколение на това чудо се появи през 2020 година, а сега получава преработен стил, заимстван направо от по-големия си братThar Roxx. Отпред те посреща решетка с 5 слота, която страшно много иска да бъде американска, но е прекалено заета да избягва съдебни дела. Имаме нови LED фарове с C-образни дневни светлини, 19-цолови джанти и палитра от цветове, които да прикрият факта, че караш бюджетен клонинг. 

Вътре положението е съчетание от модерен копнеж и селска реалност с 10.2-инчов екран за развлечения, съчетан с аналогови уреди, за да не се обърка средностатистическият офроудър. Имаме стартиране с бутон, подлакътници с поставки за чаши и, слава Богу, миещ се под с дренажни тапи за калните обувки, защото след всяко излизане извън пътя ще ти трябва маркуч.

 Под кожата пък се крие ново шаси от Thar Roxx с подобрена твърдост, по-висок просвет от 232 милиметра и ново окачване, което да те спаси от неизбежното преобръщане. Амортисьорите DAVINCI и честотно зависимото окачване се мъчат да придадат на колата европейски маниери, но воланът с електрически усилвател веднага ти напомня, че тук луксът е чисто пожелателен. Двигателите също са получили някой и друг кон отгоре. 2.2-литровият турбодизел вече вади 150 коня, а бензиновият 2.0-литров мотор стига до 160 конски сили. Но истинската драма е в цената. Базовият модел започва от около 10 800 долара в Индия, докато истинският Jeep Wrangler там струва сочните 69 000 долара. С други думи - срещу цената на един американски оригинал можеш да си купиш шест броя Mahindra и да направиш малък семеен фронт. В САЩ обаче няма да го видят, защото юристите на Stellantis щяха да припаднат още на първата митническа проверка. Евала на глобалната конкуренция.

**VinFast VF Wild е поредната илюзия с бензинов генератор в мазето и цена от 29 000 евро

 

Гледаме това азиатско чудо на техниката и се питаме - дотам ли я докарахме, че да чакаме виетнамците да ни учат как се прави пикап с удължен пробег? Виетнамската марка VinFast излиза на сцената с модела VF Wild, дълъг почти 5.4 метра, с който се опитват да плашат ветерани като Ford Ranger и ToyotaToyota Hilux. Само че техническата рецепта е съвсем друга, белязана от онези модни съвременни абревиатури, с които маркетинг отделите се опитват да ни убедят, че караме нещо екологично.

Става въпрос за системата EREV - електрическо превозно средство с удължен пробег. Нашенският шофьор си представя нещо мощно, ревящо и готово за кал, но тук колелата се въртят изцяло от един скромен електромотор с 217 конски сили. Бензиновият двигател стои кротко под капака, но никога не е свързан с колелата. Той просто работи като шумен генератор, за да пълни батерията, докато се мъчиш по магистралата. Батерийният пакет LFP е с капацитет 46.4 кВтч и обещава над 250 километра чисто електрически пробег, който уж скачал до над 1000 километра, ако запалиш бензиновия генератор и изгориш малко гориво. Размерите са сериозни. Дължина от 5.38 метра и товарна платформа с полезен товар от 750 килограма. 

Ако отвън пикапът се опитва да се прави на суров работник, в интериора нещата отиват към футуристична космическа станция, сготвена от виетнамски компютърни дизайнери. Вътре те посреща една изчистена, почти ефирна атмосфера с панорамен стъклен покрив, който разкрива гледка към небето, докато се мъчиш по прашните пътища. Централната конзола залага на изпипани материали, футуристичен волан, 10-инчов екран и онази плаваща архитектура, която съществува само за да печели дизайнерски награди на концептуални изложения. Но да бъдем честни. В базовата версия ще получиш твърда пластмаса, която мирише на евтин китайски пазар и се драска само като я погледнеш криво. Екология, рециклирани материали и сурова действителност.

Цената? Във Виетнам започва от около 28 800 евро, а предварителните поръчки вече вървят. Засега износ към Европа обаче няма. И честно казано, след като разгледаш тази електрическа концепция с бензинов генератор в мазето, някак си не ти и липсва. Евала на глобализацията.

Електрическото Renault 8 Gordini си остава само една красива лъжа

 

В този наш безкрайно технологичен и напълно изтрещял свят, в който отчаяно се опитваме да опаковаме батериите в красиви опаковки от миналото, французите отново са решили да се подиграят с нашата носталгия. От Renault явно не смятат да спрат дотук с разкопаването на собствените си гробници за стари икони. Сега на дневен ред е възкресението на легендарния Renault 8 и по-точно спортната версия - Gordini от 60-те, онази ракета с бели ивици, която някога е събираше погледите по планинските проходи, а сега се завръща под формата на електрическо двуместно купе за забавление. 

Разбира се, нека бъдем прагматични и осъзнаем, че това чудо няма да се произвежда. То е просто поредното скъпоструващо упражнение по стил, което ни казва: „Гледайте колко хубаво беше всичко преди 60 години, преди да ви затворим в безшумни софтуерни консерви на ток“. Оригиналният R8 Gordini от 1964 година беше онази шумна, избухлива машина със заден двигател и задно предаване, която караше пилотите да се потят, а феновете да въздишат. Днешният му наследник запазва неговият дух, но с ниска, широка стойка, дължина от 4.12 метра и брутални 19 и 20-цолови джанти. Отпред ви посрещат шест кръгли LED фара, вкопани във V-образен нос без решетка, а под въглеродните влакна на каросерията се крие електрически мотор с мощност от 266 к.с., изпращащ всичко към задните колела. 

За щастие, интериорът поне е спестен от модерната дигитална лудост. Няма ги онези огромни стъклени екрани, които ни заслепяват нощем. Вместо това французите са заложили на шест кръгли аналогови циферблата с дебели рамки, монтирани върху полиран алуминий, физически превключватели и кадифени седалки тип „кофа“. В крайна сметка, тази синя мечта няма да отиде в поточните линии. Тя е просто скъп артефакт, който след изложението в Париж тихо ще се пенсионира в новия музей на марката във Флинс. Защото в днешно време истинската емоция е разрешена само под формата на еднократен концепт. 

**Какво се крие зад луксозната фасада на новото електрическо Bentley Torcal?

Това е Bentley Torcal. Днес автомобилните компании обичат да ни казват, че всяка нова концепция е малък скок за човечеството. Но когато отстраним маркетинговия блясък, се оказва, че чисто и просто имаме работа с едно префасонирано Porsche Cayenne. И, да - не е нищо особено. Дори е запазило същата архитектура на каросерията. След няколко години усърдна разработка, британците току-що представиха първия си истински електромобил. 

Този нов SUV разполага с умопомрачаващите 888 конски сили, 1350 Nm въртящ момент и достатъчно батерия, за да измине до 600 километра по цикъла WLTP. По-важното обаче е, че Torcal не е просто електрическа Bentayga с малко по-скъпи стелки. Той става четвъртата моделна линия на марката и въвежда нов дизайнерски език, който компанията твърди, че ще определя бъдещето ѝ. Визуално  Torcal е доста интересен. Въпреки че е дълъг 5 метра, той всъщност е най-късият модел с четири врати в гамата на Bentley. Отпред доминира огромна осветена диамантена решетка, комбинирана с тънки като бръснач дневни светлини, докато задната част залага на изчистени хоризонтални линии. В крайна сметка, независимо от външния вид, най-съществената промяна остава онази скрита под ламарината електрическа същност. 

Автомобилният производител ще го предлага в две версии при пускането на пазара. Стандартният Torcal развива 821 к.с., което му позволява да ускори от 0 до 100 км/ч за 3.3 секунди и да достигне максимална скорост от 250 км/ч. Версията Torcal S пък стига до 888 к.с. при активирана система Launch Control. Това намалява времето за спринт до 100 км/ч до 2.8 секунди и вдига максималната скорост до 260 км/ч. Любопитното е, че според инженерите е могло скоростта да бъде и по-висока, но умишлено са решили да спрат дотук, защото няма да има ток да измините дори и 100 км. Официалното заключение им е било, че ускорението след тази граница ставало леко неудобно за повечето клиенти. И двете версии използват синхронни двигатели с постоянни магнити и модерна 800-волтова архитектура. Между колелата е разположена батерия с използваем капацитет от 113 кВтч, подкрепена от солидна 10-годишна гаранция. С помощта на мощно зарядно устройство Torcal може да поеме до 400 киловата, което позволява зареждане от 10 до 80%, за по-малко от 20 минути. Разбира се, повечето собственици вероятно ще зареждат своя автомобил тихо и кротко в имението, двореца или където там се намира колата през нощта, така че тези ултрабързи зарядни станции ще останат за екстремни случаи на пътя. 

Нека обърнем внимание на интериора. Защото, както знаете, дори едно Bentley от уж по-достъпното или начално ниво си остава Bentley. Вътрешността на Torcal е напълно достойна за прочутата емблема на капака. Кабината е обзаведена с разкошна кожа, фини многослойни дървени фурнири или въглеродни влакна, ако сте избрали по-спортната версия S, както и с нещо доста любопитно: първата по рода си мериносова вълна, използвана в автомобилния свят. Разбира се, на арматурното табло ще откриете същия извит стъклен екран, който вече видяхме в Cayenne, но тук софтуерът е изцяло преработен и адаптиран с умереност от специалистите на Bentley. Има обаче нещо много важно, което няма да намерите в Torcal - екран за пътника до вас. Директорът на продуктовата линия на марката, Мартин Пейдж, споделил пред медиите, че макар идеята да е била обсъждана по време на разработката, екипът е решил умишлено да се откаже от нея. Причината? Икономии? Не! Технологията трябва да добавя истинска стойност към пътуването, а не да доминира над цялото преживяване и да ви заслепява с излишни пиксели. 

Как Citroen превърна малките градски коли в скъпи пътешественици

В наши дни производителите обичат да ни казват, че всяко излизане до кварталния магазин е едва ли не епично приключение. Но от Citroen поне си го канят директно. За тях приключението не е катерене по отвесни скали или газене на кал до шията с някой чудовищен джип. Не. То е просто начин да направим ежедневието си малко по-малко скучно. В крайна сметка, кросоувърите се купуват точно заради това - да се чувстваш малко по-високо, малко по-уверен и готов за път, дори ако този път води само до местната ритейл парк. Сега французите представят нова линия наречена - OUTDOOR, която застава гордо на върха на гамата. Тя комбинира вече познатия френски комфорт с малко по-взривен дизайн и един симпатичен талисман на име Migoo - нещо средно между анимационен герой и добродушен планински трол с леки пакостливи нотки, който се появява тук-там като детайл на автомобилите. 

Първото предложение което имаме е C3 OUTDOOR. Това е малка, пъргава градска калинка, която трябва да ви помогне да избягате от еднообразието на трафика. Отличава се с нова предна броня със сериозно изражение, защитни сиви панели в стил истински офроудър и 17-цолови джанти. Интересен детайл са акцентите в цвят "Infra Rouge" - едно ярко червено, което се появява по емблемите и детайлите. В купето ви посрещат удобни седалки "Advanced Comfort" с лазерно бродиран Migoo на облегалките, червени колани и надписи OUTDOOR. Предлага се с бензинов двигател с мощност 110 конски хибрид и на ток, с пробег до 323 километра.

След него се появява C3 Aircross OUTDOOR. Тук нещата стават по-семейни и малко по-просторни. Получавате функционални багажници на покрива, които директно ви подсказват, че можете да натоварите багаж за уикенд сред природата, както и специфични брони и вертикални декоративни елементи. Този модел е наличен с бензинови мотори, хибриди с мощност от 110 и 145 коня, както и като електромобил с пробег до 397 километра. 

И накрая идва кошмарът - Ami OUTDOOR. Това е приклюенската версия на онова малко електрическо кутийче за микромобилност, което можете да карате и без стандартна шофьорска книжка в някои европейски държави. Новото тук е, че затворената версия вече получава платнен шибедах, запазен досега само за по-спартанския вариант Ami Buggy. Оцветен е в ексклузивен цвят "Khaki Green", с бели джанти, специални стикери и същите симпатични акценти с талисмана Migoo вътре. В крайна сметка, това е една освежаваща доза въображение от страна на Citroen. Не претендират да покоряват планински върхове, но пък ви дават възможност да избягате от сивото ежедневие със стил. Или казано накратко - Citroen намери начин да ви вземе над 30 000 евро за нещо, което не ви е нужно.