Днес ще се опитаме да подредим пъзела на една година, в която автомобилната индустрия реши да се застреля в крака, докато се опитваше да тича към светлото бъдеще. 2025 година ще остане в историята не с технологичен пробив, а с индустриална капитулация. Преди време ви казвахме, че насилствената електрификация е утопия, която ще изяде децата си. Днес документите са на масата и те са безпощадни.
Гледайте Германия. Символът на европейската мощ, Volkswagen, за първи път в своята 88-годишна история затвори завод на родна земя. В Дрезден, онази „Стъклена фабрика“, която трябваше да бъде витрина на прогреса, днес е на тъмно. Трийсет и пет хиляди души в цяла Германия се подготвят за съкращения. Това е цената на истината. Това е цената на прехода, който никой не поиска, но всички ни наложиха. Audi затвори завода си в Брюксел - 8 милиона произведени коли и 76 години история бяха задраскани заради „слабо търсене в премиум електрическия сегмент“. Три хиляди души на улицата в Брюксел. Иронията е пълна - сърцето на Европа спира да произвежда в името на европейските директиви. В Кьолн, положението също не е розово. Там, в историческото сърце на Ford, от януари светлините гаснат. Две смени стават една. Хиляда души ще си тръгнат с доброволни пакети за съкращение. Знаете ли какво е „доброволен пакет“? Това е изискан начин да ти кажат, че вече не си нужен на бъдещето, защото това бъдеще никой не иска да го купува. Два милиарда долара бяха излети в Кьолн, за да се превърне в „център за електромобили“. Убиха Fiesta. Убиха Focus. Погребаха моделите, които направиха Ford име в Европа, за да произвеждат Ford Explorer EV
и Capri - едни скъпи електрически заемки от Volkswagen. Резултатът? Пазарен провал. Докато в Америка Ford процъфтява с истински коли и над два милиона продажби, тук, в Европа, ние се самозаличихме. В Америка Тръмп отмени стандартите CAFE. Върна свободата на производителите да правят това, което хората искат, а не това, което чиновниците им нареждат. Европа обаче още се инати. Забраната за 2035 година все още виси като Дамоклев меч, макар и вече да се говори за „облекчения“ и „електрически горива“.
Но вижте по-нататък. Докладът на фирмата EY ни казва нещо стряскащо за архитектите на утопията. Половината от купувачите в световен мащаб се връщат към двигателя с вътрешно горене. Скок от 13%, само за година. Хората преосмислят. Хората отлагат. Хората просто не искат да бъдат част от този насилствен експеримент. Интересът към чистите електромобили се е сринал с десет процента. Дори хибридите губят почва под краката си. Stellantis също вдига бялото знаме. Почивка в Италия, почивка във Франция, спиране на производството на модели като Fiat Grande Panda и Alfa Romeo Tonale. Защо? Защото складовете са пълни с непродадени коли. Наричат го „предпазлив подход“. Ние го наричаме капитулация пред реалността.
Щетите вече са нанесени. Автомобилостроенето, което беше гръбнакът на нашия континент, днес е пациент на изкуствено дишане. Ние затваряме заводи, съсипваме работни места и гоним потребителя, за да постигнем една цифрова чистота, която ни прави индустриални инвалиди. Гледайте тези цифри. Те са епитафията на една ера. Насилствената електрификация не донесе спасение. Тя донесе тишина в заводите и страх в очите на работниците. Въпросът не е дали ще преминем към електричество. Въпросът е дали ще остане индустрия, която да го прави. Или ще се превърнем в един голям музей на затворени заводи, където само вятърът ще духа през празните халета в Кьолн, Дрезден и Брюксел. Това беше годината, в която батерията се оказа твърде тежка за икономиката ни. Годината, в която разбрахме, че прогресът не се случва с укази, а с пазарно търсене. Ние затворихме фабрики, съсипахме съдби и накрая разбрахме, че сме строили социализъм с електрическо лице, който фалира точно по същия начин като стария - с дефицит на разум.
Какво се случва в Китай? Тази огромна лаборатория, в която се провежда най-мащабният социален и индустриален експеримент на нашето време. Документите, които идват от Пекин, ни показват една реалност, която е колкото впечатляваща, толкова и плашеща. Там електрификацията не е просто избор, тя е държавна религия. Но вижте какво се случва в храма на тази религия. През изминалата година Китай произведе над 12 милиона електрически превозни средства. Това са 79% от световното производство. Представяте ли си? Светът се превръща в склад за китайски батерии. Китай произвежда два пъти повече батерии, отколкото светът може да поеме. И понеже собственият им пазар започва да се задушва, те започнаха да изнасят своята криза. Наричат го експорт, или по-скоро индустриален дъмпинг. Но докато числата растат, самите китайци започнаха да говорят за нещо, което наричат инволюция. Това е изискан начин да кажеш, че влагаш все повече усилия и пари за все по-малко резултат. Пазарът там се е превърнал в бойно поле. Ценовата война е безмилостна. BYD, този нов хегемон, сваля цените до нива, при които печалбата е мираж. Моделът Seagull вече струва по-малко от осем хиляди долара. Как се конкурираш с това? Отговорът е прост - не се конкурираш, ти умираш. От 500 производители на електромобили в Китай преди няколко години, днес са останали малко над сто. И прогнозите са, че до края на десетилетието само дузина ще бъдат финансово оцелели. Европа се опита да се защити с мита. Тридесет и пет процента върху китайските коли. И какво мислите, че направи Пекин? Те отвърнаха с мита върху сиренето рокфор и млечните продукти. Ето го лицето на модерната дипломация: ние им спираме евтините коли, те ни спират горгонзолата. Светът се е превърнал в пазар, на който разумът е дефицитна стока.
Весели празници, ако могат да бъдат такива след подобен обзор. И мислете за това, когато следващия път ви кажат, че бъдещето е задължително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар