Представете си кола, която уж е спортно купе, но всъщност е швейцарско ножче на четири колела. Освен свалящите се панели на покрива, тази кола имаше най-великото безумие на епохата: подвижен заден капак! Сваляш го и го заменяш с огромна пластмасова рамка, която Nissan наричаше Sportback. Изведнъж от елегантно спортно купе имаш нещо, което прилича на кръстоска между катафалка и хладилник на колела, но пък можеш да натовариш цялата си багаж, включително и кучето! Гениално! Имаш си тарга, купе, комби и дори пикап в едно. Имаше само един малък проблем - свалянето на тези панели хич не беше автоматизирано. За да махнеш задния капак, ти трябваше втори човек и специален комплект инструменти, който Nissan любезно ти даваше в колата. Рекламите дори го представяха като страхотно романтично занимание за двойки! Представяте ли си днешните производители да ви кажат: Хей, скъпа, ела да развием 15 болта на багажника, за да си направим автомобил за уикенда.
Под капака се крият скромните, но доказали се 1.5, 1.6 или 1.8-литрови атмосферни, 4-цилиндрови двигатели, които услужливо вадят на масата мощност от 100, 120 и 127 к.с. Нищо, което да те залепи за седалката, но когато общото тегло е 1040 кг. и автомобилът е куплиран с 5-степенна, ръчна скоростна кутия и задвижване на предните колела, ти гарантира удоволствие, което днешните безлични автомобили просто не могат да ти дадат. Има и 3-степенен автоматик. Никакви електронни измами - сурово, аналогово усещане от 80-те, твърдо окачване и волан, който ти говори директно през пръстите.
Интериора те посреща с класическо, масивно табло и онази страхотна пластмаса с финозърнеста повърхност без дразнещ гланц. Панелите на вратите са с изваяни подлакътници, а седалките бяха перфектният баланс - меки, но с достатъчно странична опора, за да не се пързаляш в завоите, докато се мъчиш да овладееш положението. Командното табло е истински фестивал на тактилните удоволствия: чисти аналогови уреди с тахометър и скоростомер, оградени от симпатични контролни панели с истински, механични бутони за фаровете, чистачките, интериорното осветление и размразяването на стъклата. Всяко натискане издава удовлетворяващ звук и те кара да се чувстваш като пилот на изтребител, а не като оператор на смартфон.
Днес тези автомобили са истински капсули на времето. Пускаш стара касета, гледаш мигащите светлини на таблото, отваряш изскачащите фарове и забравяш за скучните съвременни кросоувъри. Защото колкото и да ни убеждават днес в практичност и стерилна сигурност, точно такива луди, ненужни и прекрасни автомобилни творения караха сърцата ни да туптят лудо. Евала на онази епоха! Епоха, която никога няма да се върне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар