**Toyota bZ3 2026: Малко по-умна, малко по-зелена и малко по-скъпа

 

Докато целият свят се занимава с отваряне на шампанско и гърмене на фойерверки, в Китай съвместното предприятие FAW-Toyota реши, че 31 декември е идеалният момент да пуснат обновената версия на своя електрически седан bZ3. Името звучи по-скоро като прахосмукачка-робот, отколкото като кола, но това е положението. Електрическият модел ще се предлага в два варианта, които са нарекли Joy и Pro. Вариантът Joy, струва около 15 700 долара и обещава 517 км пробег, докато Pro версията ще ви струва 18 600 долара за 616 км. Трябва да отбележа, че тези цифри са по цикъла CLTC, което означава, че са донякъде оптимистични. В реалния свят вероятно ще стигнете до края на улицата и малко след това (30 лева за 100 километра: Когато токът ти излезе по-солен от най-скъпия бензин). 

Външно колата е получила така наречения дизайн „акула чук“.  Има и вградени фарове, както и добавен лидар на покрива, който прилича на малка подутина. Отзад светлините с форма на „Y“ са заменени с хоризонтални линии. Малко по-подредено е, предполагаме. Размерите са същите като преди, което е логично. Под ламарините има един електромотор отпред и батерия Blade на BYD. Моделът Joy има 181 к.с., а Pro - 241. Можете да я заредите от 30% до 80% за 27 минути, което е точно колкото време ви трябва, за да изпиете една чаша чай и да прочетете няколко страници от упътването. 

В интериора са направили една много важна промяна. Старият вертикален екран е заменен с 15.6-инчов хоризонтален монитор. Това е правилното решение - телевизорите са хоризонтални, кината са хоризонтални и човешките очи са разположени хоризонтално. Има и нов волан, който изглежда съвсем обикновено, и амбиентно осветление за тези, които обичат колата им да свети като коледна елха. Основното подобрение по отношение на управлението е системата Momenta 5.0. Тя разчита на 32 сензора - един лидар, пет радара, 12 ултразвукови датчика и 11 камери. Всичко това се управлява от чип с мощност 544 TOPS. Това е огромна изчислителна мощ, която позволява на колата да се паркира сама и да ви помага при шофиране в града, но е значително под 1280-те в Leap D99. 

Тиха нощ, свята нощ... и един Hyundai, който гори като Римска свещ

 Докато се редите на опашки за свинско и се чудите коя маруля е по-малко нитратна, корейците от Hyundai са ви приготвили истински коледен подарък. Светещ. И не говорим за лампичките по елхата, а за вашия Hyundai Tucson, модел 2022-2024. Петдесет и една хиляди коли се прибират в бокса, защото някой инженер в Сеул е решил, че водата и токът са добри приятели. Оказва се, че ако сте си поръчали пакет за теглене (теглич), кабелният сноп е монтиран точно там, където се събира цялата помия от пътя. Влиза вода, става късо и хоп - готово! Коледно чудо. Или спирачките ви отзад не светят и някой TIR ви превръща в консерва, или направо целият кабелен сноп решава да се самозапали от радост.

И понеже сме в сезона на „тихата нощ“, Hyundai ви съветват нещо трогателно: паркирайте далеч от сгради. Не пред гаража, не под навеса, а някъде в полето. Защото колата ви може да реши да се превърне във фойерверк всеки момент. А ремонтът? Ремонтът ще е през втората половина на февруари. Дотогава пейте „Тиха нощ“ и се надявайте да не завали сняг, че току-виж кабелите се разчувствали от влагата. Има и още. Продали са над 1300 кабела на ентусиасти тип „направи си сам“. Тези, дето обичат да чоплят в гаража, докато жената реже руската салата. Сега Hyundai се чудят как да ги намерят, защото тези модификации са като незаконните деца - никой не знае точно къде са. 

Това е поредният епизод от сериала „Корейски кабели“. Първо бяха 136 000 броя Hyundai Santa Fe със скапани стартери, после още 143 000 големи джипове със слепи камери.  Плащаш близо 100 бона, за да ти кажат, че в новогодишната нощ колата ти е пожароопасна зона и е по-добре да я държиш на три километра от къщата си.

Тунинг легенди: AC Schnitzer

 

Някои хора вярват, че германците са лишени от чувство за хумор. Те смятат, че в Аахен прекарват вечерите си в четене на инструкции за експлоатация на перални машини и пиене на хладка вода. Но тези хора грешат. Защото в Аахен се намира AC Schnitzer. Те са за BMW това, което е лютият червен пипер за вашата закуска - нещо, което първоначално изглежда като добра идея, после ви кара да плачете, но в крайна сметка ви кара да се чувствате по-живи от всякога. Schnitzer. Звучи като нещо, което бихте поръчали в баварска кръчма заедно с три литра бира, но всъщност това е фамилията на хора, които са прекарали десетилетия в това да обясняват на инженерите от Мюнхен, че са си оставили ръцете. Те вземат стандартно BMW, което вече е по-сложно от космическа совалка, и казват: "Хубаво е, но защо няма крило, голямо колкото маса за пикник?".

Всичко започва през 1987 година. Докато останалият свят се опитваше да разбере как точно се танцува диско, двама господа на име Вили Кол и Херберт Шнитцер решиха, че стандартните BMW-та са твърде... цивилизовани. Кол беше най-големият дилър на марката в Германия, а Шнитцер - човек, който буквално закусваше със зъбни колела и бензин, благодарение на успехите си в моторните спортове. Те събраха имената си.  "A" от Аахен и "C" от фамилията Кол, добавиха легендарното Шнитцер и създадоха място, където германската прецизност се среща с чистата, неподправена хулиганщина. Първото им творение беше ACS7, базирано на BMW 7-series E32. Те взеха една лимузина за бизнесмени и я превърнаха в нещо, което плаши децата. След това дойде ACS3, базирано на BMW 3-series E30. Това беше кола, която не просто се движеше по пътя, а го хапеше. Оттогава насам, те са прекарали десетилетия в това да обясняват на инженерите от Мюнхен, как се правят коли. През 2005 г. техният Tension, базиран на M6, разви 331 км/ч на пистата Нардо, превръщайки се в най-бързото BMW с регистрационни номера. Две години по-късно решиха, че искат да бъдат екологични по своя си откачен начин и направиха кола на газ, която вдигна 318 км/ч. После направиха същото с дизели, поставяйки рекорди на Хокенхаймринг и Заксенринг. 

Напоследък обаче светът полудя по електрическите играчки. И AC Schnitzer, в момент на чист германски прагматизъм, решиха да тунинговат BMW i4 (G26). Да, точно така. Те взеха кола, която се захранва от същите неща като вашата самобръсначка, и решиха, че тя се нуждае от преден спойлер и по-ниско окачване. Ироничното е, че дори са сложили и аеродинамични елементи, за да я направят по-ефективна. Но нека бъдем честни - да тунинговаш електрическа кола е като да сложиш спортни маратонки на хладилник. Може и да изглежда по-бърз, докато стои в ъгъла, но в края на краищата пак е просто бяла техника с кабел. 

AC Schnitzer си остават едни от последните бастион на здравия разум в един свят, който става твърде стерилен. Те са хората, които казват: "Да, светът може и да свършва, но защо да не го посрещнем със 600 конски сили и спойлер, който може да се види от космоса?". 

Restomod: OMD 412 Superfast

 

Това, което виждате, е Ferrari 412 от 1987 година, което струва близо 2 милиона долара. Вероятно в този момент се питате: „Защо?“. Защо някой би хвърлил 1.8 милиона долара за реставрация на едно от най-противоречивото, най-ъгловатото и най-малко обичано Ferrari, правено някога? Отговорът е прост - собственикът просто харесва тази кола. Всички имаме по някой приятел с ужасен вкус, който обожава неща, които останалият свят иска да запали и да изхвърли в морето. Но този конкретен проект е започнал като „малко освежаване“ и бързо се е превърнал в лавина от безумие, след като момчетата от Otsuka Maxwell Design са започнали да предлагат идеи, които биха звучали логично само след пет бутилки джин. 

От оригинала са останали само рамката и стъклата. Всичко останало е било подложено на хирургическа намеса. Броните са прибрани, калниците са раздути с истински метал, а отзад има спойлер, който вероятно може да се използва за рязане на хляб. Оригиналните изскачащи фарове са били изхвърлени, защото са били „твърде тъпи“, и са заменени с модули, вдъхновени от легендарното F40. Огледалата пък са от Chevrolet Camaro. Да, правилно прочетохте, на това Ferrari са му монтирали части от кола, която обикновено се кара от хора с татуировки на врата в Алабама. Целият този миш-маш е боядисан в „Superfast Gold“, има 18-цолови джанти и карбон-керамични спирачки от F430. За направата му са били нужни 5000 часа. За това време можете да построите катедрала или да се научите да разбирате жените, но те са избрали да направят това.

Сега стигаме до важната част. Под капака не е оригиналният мотор, който вероятно е имал мощността на миксер. Там е монтиран 6.5-литровият V12 от Ferrari 812 Superfast. Той произвежда близо 800 к.с. Това е толкова много мощност, че ако настъпите педала докрай, вероятно ще промените скоростта на въртене на Земята. И понеже 812 не се предлага с ръчни скорости, те са взели трансмисия от 599 и са я превърнали в ръчна с чиста проба магьосничество. Има и мотор за чистачките от... Toyota. Защото явно дори при бюджет от 2 милиона долара, японската технология за избърсване на дъжд е непобедима.

В интериора положението е още по-абсурдно. Имаме цифров инструментален панел и модерна инфотейнмънт система. Седалките са тапицирани с монголски кашмир, който струва 1000 долара на метър. Ако се полеете с кафе, по-евтино ще е да изгорите колата и да си купите нова. Дръжките на вратите и скоростният лост са изработени от орех, отсечен точно в годината, в която колата е произведена. Килимът пък е същият като в Rolls-Royce - вероятно е направен от косата на ангели. Има и бутони за режим „мокро“, за изключване на контрола на сцеплението и за „Launch Control“. Последното е особено полезно, ако искате да се изстреляте в съседната нива с цената на 1.8 милиона долара. Смислено ли е? Не. Но е Ferrari с V12, ръчни скорости и кашмирен салон. И в един свят, пълен с електрически скучни кутии, това е най-хубавото нещо, което сме чули до днес.

Baojun и Huawei представят интелигентната примка на прогреса с името Huajing S

 

Сега ще се запознаем с едно сливане, което би трябвало да ни респектира, ако не ни плашеше толкова. Става дума за SAIC-GM-Wuling и Huawei. Техният общ плод, наречен Baojun Huajing S, вече е тук. Един шестместен SUV, който не е просто превозно средство, а поредният терминал, в който доброволно ще депозирате остатъците от своята свобода. Интелигентно шофиране, интелигентен кокпит, интелигентно производство. Това са трите стълба към които марката ще се придържа в бъдеще. Но никой не пита за интелигентността на потребителя, който ще бъде обгърнат от системата HarmonySpace 5.0 и облачните услуги на Huawei.  Искат да вкарат „високия интелект“ в сегмента. Демократизация на следенето? Или просто нов начин да ни обяснят, че без лазерното зрение Limera в кабината, ние сме нищо? Huawei вече оплита в мрежите си Seres, Chery, BAIC, а сега и SAIC. Мащабите са зашеметяващи, а имената звучат като заклинания - Aito, Luxeed, Stelato. Сякаш не купувате кола, а се включвате в нов световен ред.

Huajing S е дълъг е дълъг 5.2 метра. Тежи над 2 тона и половина. Една масивна крепост на платформата Tianyu, с Z-образни фарове, които ни гледат строго, почти изпитателно. Под капака има един малък 1.5-литров турбо двигател. Слаб глас за такова огромно тяло. Но тук магията е в батерията - Wuling Magic Battery с капацитет от 41.9 кВтч. Магия... Колко често в днешно време използваме тази дума, за да прикрием чистото инженерно безумие? Обещават ни електрически пробег от 130 или 170 километра. Малко, ще кажете вие. Но достатъчно, за да стигнете до следващата точка, където алгоритъмът на Huawei ще пресметне следващия ви ход.

Разбира се, ние няма да спрем дотук. В момента, в който се появи и най-малкият детайл, в който истината за тази машина стане налична, тя ще бъде добавена към този текст. Длъжни сме да го направим. Заради паметта и заради правото ви да знаете какво точно ви продават под маската на прогреса.

Leap D99 ни представя бъдещето, в което никой не ни пита дали искаме да влезем

 

Десет години Leapmotor. Десет години, в които тези хора превърнаха батериите в религия. Председателят им, някой си Джу Дзянмин, излезе пред тълпата, за да ни обясни как светът вече не е същият. И ни показа D99. Първият им „флагмански“ MPV. Или както му викаме ние - голям хладилник на колела за богати китайски семейства, които са решили, че животът на батерии е върхът на прогреса. Гледайте цифрите, защото те не лъжат, те направо плашат. 70 000 продадени бройки само за ноември. Догодина искали 1 милион. Милион електрически кутии, пуснати по пътищата. Джу казва, че успехът се дължал на технологиите. Ние казваме, че се дължи на това, че светът е решил да се самоубие по график.

Това чудовище D99 е дълго над 5.2 метра. Пет метра и двайсет и има междуосие от 3.10 метра. Огромен салон, в който да се возиш и да си мислиш, че си важен, докато всъщност си просто пътник в един китайски експеримент. Дизайнът е динамичен и обтекаем - прилича на сапунерка с активни решетки на бронята, които се чудят какво да охлаждат, при положение че под капака няма нищо истинско. Има и лазерен радар на покрива. Сякаш колата ще ходи на война, а не до детската градина. Отстрани е същата история. Огромни плъзгащи се врати със скрити релси. Дръжките, разбира се, са изцяло прибрани в ламарината – онзи тип дръжки, които в Китай скоро може и да ги забранят със закон. Защо ли? Ами защото ако тази батерия реши да стане на фойерверк, спасителите ще трябва да те вадят с отварачка за консерви, понеже няма за какво да хванат вратата. Но пък са сложили 19-цолови, безшумни гуми Michelin. Да не чувате как здравият разум напуска купето. 

Вътре в това нещо работят два чипа Qualcomm Snapdragon. Обещават ни 1280 TOPS изчислителна мощност, като в Leap D19. Представяте ли си? Вашата кола има повече мозък от половината ни парламент, но пак не може да реши проблема с това къде ще я заредите в сряда вечер. Снимки на интериора няма, но се надяваме те да станат налични скоро. 

И накрая малко за „сърцето“ на този флагман. Има два варианта за мазохисти. Единият е с удължител на пробега - демек носиш си малка електроцентрала и батерия от 80 кВтч. Другият е изцяло електрическият апокалипсис с 1000-волтова архитектура и батерия от 115 кВтч. Хиляда волта под задните седалки. Това не е кола, това е електрически стол с екстри. Засега не се знае дали това чудо ще дойде в Европа. Но не се притеснявайте - те ще намерят начин. Китайците винаги намират начин да ни продадат бъдещето в опаковка от черна пластмаса и хром. Честит юбилей на Leapmotor. Дано поне климатикът им работи, докато чакате три дена на опашка пред зарядното. Повече информация и снимки ще бъдат добавени в последствие. 

Защо новият Nissan Versa всъщност не е съвсем нов и има ли това някакво значение?

 

Тези изображения, които виждате, са на новия Nissan Versa  или познат още, като Sunny и Almera. Очевидно някой е забелязал автомобила по време на рекламни снимки в Мексико, което подсказва, че Южна Америка ще бъде първата територия, която ще се наслади на неговото присъствие. В САЩ моделът вече не се предлага и сега там, вече не можеш да си купиш кола под 20 000 долара. Нов модел ли е това или просто поредното разкрасяване? Не бързайте да използвате думата „изцяло нов“, защото ако погледнете страничния профил, ще забележите, че той е абсолютно идентичен с досегашния. Всичко - чак до характерната чупка на C-колоната е познато. Това ни навежда на мисълта, че под ламарините се крие старата платформа Nissan V, вероятно с няколко нови болта тук и там за повече здравина.

 Дизайнерите са заложили на актуалната мода с двуредови светлини - дневните светлини са разположени най-отгоре, а основните осветителни тела са сгушени по-долу. Това придава на предницата далеч по-изчистен и логичен вид в сравнение с предишния модел. Тънките светлинни ленти са свързани с ивица в черен гланц, в центъра на която гордо стои емблемата на Nissan. Предната решетка сега е по-широка и обгръщаща, което е приятен детайл, а долният въздухозаборник е дискретно украсен с малко хром. Дори алуминиевите джанти не са лишени от вкус. Задната част обаче не е толкова сполучлива. Вместо светлините да се срещат по естествен начин, те са разделени от масивна пластмасова лента с надпис Versa. Изглежда, че само вътрешните сегменти върху капака на багажника са нови, докато външните тела са останали непроменени. Все пак графиката вътре е преработена и излъчва нещо, което маркетолозите вероятно наричат „топло сияние“. 

Според настоящата информация, която не е официална, ще намерите 1.6-литровия, 4цилиндров агрегат с мощност 124 к.с., което е напълно достатъчно, за да стигнете до магазина, без да предизвикате фурор. Лошата новина е, че 5-степенната ръчна скоростна кутия е изпратена в пенсия, оставяйки ни на милостта на безстепенната CVT трансмисия. В Югоизточна Азия пък ще разчитат на 1.0-литров, 3-цилиндров двигател с турбо, който е малко по-слаб с неговите 100 к.с., но вероятно по-икономичен.

Интериорът все още е обвит в мистерия, макар да се обещават цифрови прибори и по-умни системи за безопасност. Ще ви държим в течение, ако се появи нещо по-вълнуващо. Но не затаявайте дъх.

**Foxtron Bria: Когато производителят на чипове реши, че може да произвежда и автомобили

 

Foxtron Bria. това е името на първият сериен модел на новата марка, който ще бъде наличен на пазара в Тайван от следващата седмица. В Тайпе, бързат да доставят тези машини преди Лунната нова година. Сякаш бързането някога е било добър съветник в инженерството. Но това е новият свят - тук не се чака за качество, тук се кликва за притежание.  

Казват ни, че Bria е в Б-сегмента, но с междуосие на лимузина. Две хиляди и осемстотин милиметра. Тук веднага възниква въпросът - къде отиде маневреността, къде е духът на компактния градски автомобил, или просто сме решили да разпъваме платформите, докато станат удобни за рекламите? Дизайнът е идентичен с този който видяхме в предпроизводствената версия преди месец (Foxconn продава илюзия за достъпност, докато си обслужва шефовете). Коефициент на съпротивление 0.26. Имаме предни дифузьори, въздушни завеси, активни системи... Цяла армада от термини, които трябва да ни убедят, че въздухът е наш враг, а софтуерът - наш спасител. Имаме и пикселизирани мигачи. 

Но нека погледнем под обвивката. Литиево-желязо фосфатна батерия с капацитет от 57.7 кВтч. Обещават мощност от 229 к.с. и автономия от 516 км. За тези на които това не е дестатъчно ще има и версия с два електромотора с обща мощност от 400к.с., които ще ускоряват това джудже до 100 км/ч. за 3.9 секунди.  Нима ще се състезаваме с времето или просто искаме да скрием факта, че при това натоварване пробегът от 466 км. ще се стопи като мартенски сняг в Тайпе?

В интериора главният акцент е 15.6-инчовия сензорен екран. Плаващ. Пред водача е позициониран 9.2-инчов дисплей за инструментариума. Дори вентилационните отвори са електрически управляеми. наличните асистенти подпомагащи шофирането позволяват автономно движение от 2-ро ниво. Предните седалки са електрически, а климатичната инсталация е двузонова. Тези неща би трябвало да ни накарат да охкаме и ахкаме. Foxtron Bria е един опит на Hon Hua Advanced Technology да ни продаде „хоризонтална прозрачност“ и „вертикална интеграция“. Но дали под тези пластмаси и екрани има душа? Или просто сме свидетели на поредния електронен уред, който е получил правото да се движи по пътищата?

30 лева за 100 километра: Когато токът ти излезе по-солен от най-скъпия бензин

 

Якеши, Монголия. Място, където природата не се интересува от маркетинговите ви брошури. Там, в този леден ад, китайците решиха да направят нещо мащабно. Събраха 67 коли, за да видят колко точно ни лъжат производителите. Дори от Световните рекорди на Гинес дойдоха, за да потвърдят, че това е най-голямото масово замразяване на батерии в историята. Резултатите са шамар за всеки, който вярва в розовото електрическо бъдеще. Представете си, че си купувате хляб, но ви дават само половината. Точно това се случва с пробега на тези коли при температури между минус 10 и минус 25 градуса. Победителят е Xpeng P7, който е успял да изцеди едва 53 процента от обещаното. Половината! Всичко останало е изчезнало в студа, сякаш никога не го е имало. И това е първото място.

Нататък става страшно. Прехвалената Tesla Y се срива на 31-во място. Постигнала е едва 35 на сто от пробега си. Купуваш кола, за да стигнеш до морето, а тя те оставя някъде около Пазарджик, защото е станало малко по-студено. Последен в списъка е Li Auto i8 с жалките 34 процента. Иронията тук е жестока - собственикът на медията, която прави теста, е същият човек, който произвежда тази кола. Поне трябва да му признаем, че е честен в провала си. 

При разхода на енергия нещата са същите. Малките градски колички като BYD Seagull

 харчат по 23 киловатчаса на сто. Колкото един малък апартамент с включени печки. А модерният SUV на Xiaomi и прехвалената Tesla на Мъск горят толкова ток в студа, че започваш да се питаш дали не возиш в багажника работеща леярна за стомана. Сега малко да сметнем. Това е моментът, където утопията се сблъсква с пазарната икономика. Средната цена на публичните зарядни устройства в момента е около 0.80 - 0.90 лв./кВтч. Да приемем средно 0.85 лв. Това означава, че при разход от 34-35 кВтч. на Tesla Model Y, плащаш близо 30 лв. за да изминеш 100 км. Вижте ги тези цифри. Гледайте ги внимателно. Когато ви продават електрически сън и ви казват, че ще карате почти без пари. Истината е, че в студа електричката на публична станция ти излиза двойно по-скъпо от „мръсния“ дизел. Но никой няма да ви го каже това в рекламния клип, нали? Там винаги е лято, винаги е евтино и винаги имаш ток. Само дето зимата в Монголия или на Витиня, не чете рекламни брошури.

Сметката става още по-жестока, когато добавим фактора „време“. Защото времето, в което зъзнеш на бензиностанцията, докато кабелът се опитва да вкара живот в измръзналия софтуер, никой не ти го връща. Да вземем данните от теста: зареждане от 30% до 80%. Това е онзи „златен стандарт“, в който батерията е най-бърза. Забравете за пълнене до 100% - на минус 20 градуса това е процес, по-бавен от четенето на „Война и мир“. Ето какво казва хронометърът в ледения ад. Ако караш Tesla Model Y, в този тест тя е заредила за 35 минути. Но това са само около 50% от батерията. Тъй като на студа тази батерия ти дава едва 35% от реалния си пробег, тези 35 минути на станцията ти купуват скромните 80 до 100 километра път. Чакаш половин час, за да караш един час. Това не е транспорт, това е инквизиция между две зареждания. А тук има и една скрита уловка, за която мълчат. Тези 35 минути са при идеални условия на станцията. Ако пред теб има още двама такива нещастници, които чакат „да пият ток“, времето се умножава. В Якеши са тествали колите една по една. На магистралата обаче никой не те чака. 

И ето ти картинката: плащаш 30 лева за 100 километра, чакаш половин час на вятъра (преживяване тип „сибирски затворник“) и накрая трепериш дали ще стигнеш до следващата станция, защото парното ти изяжда километрите пред очите ти. Това е новата свобода. Свободата да планираш живота си спрямо един кабел. Насилствената електрификация ни превръща в роби на батерията, които плащат тройно, за да стигнат два пъти по-бавно. Ако това е прогресът, Аз предпочитам да си остана в миналото. Лека нощ!

KGM Musso се изправя срещу утопията

 

Мусо. Едно име, което звучи като спомен от времената, когато колите бяха от желязо, а мъжете не се срамуваха да миришат на нафта. Корейците от KG Mobility, които преди наричахме SsangYong, решиха да извадят този дух от гроба. Но, разбира се, първо се опитаха да ни излъжат. Пробваха да пробутат името Musso на една електрическа играчка - KGM Musso EV, базирана на кросоувър. Сякаш можеш да сложиш името на вълк върху батерия за дистанционно. Слава богу, разумът - или страхът от фалит е надделял. Сега ни показват истинското Q300. Истинското Musso. Машина, която не се срамува от произхода си. Дизайнът е ъгловат, груб, с квадратни фарове, които сякаш те гледат с недоверие. Няма го онова нежно заобляне на модерните градски колички. Тук има пластмаса, която не е боядисана, защото е предвидено да се дере в клони и камъни, а не да лъщи пред мола. На капака пише Musso. С големи букви. За да не забравяш какво караш.

Вътре положението е още по-прекрасно в своята нормалност. Няма много снимки, но от това с което разполагаме, оставаме с впечатлението, че интериорът ще е близък с този на Rexton и Khan, но с физически копчета за климатика. Истински, въртящи се копчета с дисплеи. Не е нужно да ровиш в пет подменюта на някакъв таблет, докато се опитваш да не влезеш в канавката. Има си и скоростен лост, а не някакво копченце, което се чудиш дали си натиснал.

Това не е кола за селфита. Това е камион. Базиран е на старата рамкова платформа на Rexton. Плътен заден мост, пружини, носеща рама. Желязо върху желязо. Дълъг е над пет метра, товари над един тон и тегли три тона и половина. Това е работна сила, а не лайфстайл аксесоар. И най-важното - под капака няма кабели и обещания за екологичен рай. Обещани са бензин и дизел. Вероятно онзи 2.2-литров турбодизел, който просто работи. Без да ти обяснява колко е загрижен за теменужките в Алпите. Бензиновият най-вероятно ще е 1.5 литровият, турбо мотор от KGM Actyon, който ще се предлага само с автоматична трансмисия за повече престиж. 

Обзор за 2025г. Електрическата гилотина и нейните щастливи палачи

 Днес ще се опитаме да подредим пъзела на една година, в която автомобилната индустрия реши да се застреля в крака, докато се опитваше да тича към светлото бъдеще. 2025 година ще остане в историята не с технологичен пробив, а с индустриална капитулация. Преди време ви казвахме, че насилствената електрификация е утопия, която ще изяде децата си. Днес документите са на масата и те са безпощадни. 

Гледайте Германия. Символът на европейската мощ, Volkswagen, за първи път в своята 88-годишна история затвори завод на родна земя. В Дрезден, онази „Стъклена фабрика“, която трябваше да бъде витрина на прогреса, днес е на тъмно. Трийсет и пет хиляди души в цяла Германия се подготвят за съкращения. Това е цената на истината. Това е цената на прехода, който никой не поиска, но всички ни наложиха. Audi затвори завода си в Брюксел - 8 милиона произведени коли и 76 години история бяха задраскани заради „слабо търсене в премиум електрическия сегмент“. Три хиляди души на улицата в Брюксел. Иронията е пълна - сърцето на Европа спира да произвежда в името на европейските директиви. В  Кьолн, положението също не е розово. Там, в историческото сърце на Ford, от януари светлините гаснат. Две смени стават една. Хиляда души ще си тръгнат с доброволни пакети за съкращение. Знаете ли какво е „доброволен пакет“? Това е изискан начин да ти кажат, че вече не си нужен на бъдещето, защото това бъдеще никой не иска да го купува. Два милиарда долара бяха излети в Кьолн, за да се превърне в „център за електромобили“. Убиха Fiesta. Убиха Focus. Погребаха моделите, които направиха Ford име в Европа, за да произвеждат Ford Explorer EV

 и Capri - едни скъпи електрически заемки от Volkswagen. Резултатът? Пазарен провал. Докато в Америка Ford процъфтява с истински коли и над два милиона продажби, тук, в Европа, ние се самозаличихме. В Америка Тръмп отмени стандартите CAFE. Върна свободата на производителите да правят това, което хората искат, а не това, което чиновниците им нареждат. Европа обаче още се инати. Забраната за 2035 година все още виси като Дамоклев меч, макар и вече да се говори за „облекчения“ и „електрически горива“. 

Но вижте по-нататък. Докладът на фирмата EY ни казва нещо стряскащо за архитектите на утопията. Половината от купувачите в световен мащаб се връщат към двигателя с вътрешно горене. Скок от 13%, само за година. Хората преосмислят. Хората отлагат. Хората просто не искат да бъдат част от този насилствен експеримент. Интересът към чистите електромобили се е сринал с десет процента. Дори хибридите губят почва под краката си. Stellantis също вдига бялото знаме. Почивка в Италия, почивка във Франция, спиране на производството на модели като Fiat Grande Panda и Alfa Romeo Tonale. Защо? Защото складовете са пълни с непродадени коли. Наричат го „предпазлив подход“. Ние го наричаме капитулация пред реалността. 

Щетите вече са нанесени. Автомобилостроенето, което беше гръбнакът на нашия континент, днес е пациент на изкуствено дишане. Ние затваряме заводи, съсипваме работни места и гоним потребителя, за да постигнем една цифрова чистота, която ни прави индустриални инвалиди. Гледайте тези цифри. Те са епитафията на една ера. Насилствената електрификация не донесе спасение. Тя донесе тишина в заводите и страх в очите на работниците. Въпросът не е дали ще преминем към електричество. Въпросът е дали ще остане индустрия, която да го прави. Или ще се превърнем в един голям музей на затворени заводи, където само вятърът ще духа през празните халета в Кьолн, Дрезден и Брюксел. Това беше годината, в която батерията се оказа твърде тежка за икономиката ни. Годината, в която разбрахме, че прогресът не се случва с укази, а с пазарно търсене. Ние затворихме фабрики, съсипахме съдби и накрая разбрахме, че сме строили социализъм с електрическо лице, който фалира точно по същия начин като стария - с дефицит на разум. 

Какво се случва в Китай? Тази огромна лаборатория, в която се провежда най-мащабният социален и индустриален експеримент на нашето време. Документите, които идват от Пекин, ни показват една реалност, която е колкото впечатляваща, толкова и плашеща. Там електрификацията не е просто избор, тя е държавна религия. Но вижте какво се случва в храма на тази религия. През изминалата година Китай произведе над 12 милиона електрически превозни средства. Това са 79% от световното производство. Представяте ли си? Светът се превръща в склад за китайски батерии. Китай произвежда два пъти повече батерии, отколкото светът може да поеме. И понеже собственият им пазар започва да се задушва, те започнаха да изнасят своята криза. Наричат го експорт, или по-скоро индустриален дъмпинг. Но докато числата растат, самите китайци започнаха да говорят за нещо, което наричат инволюция. Това е изискан начин да кажеш, че влагаш все повече усилия и пари за все по-малко резултат. Пазарът там се е превърнал в бойно поле. Ценовата война е безмилостна. BYD, този нов хегемон, сваля цените до нива, при които печалбата е мираж. Моделът Seagull вече струва по-малко от осем хиляди долара. Как се конкурираш с това? Отговорът е прост - не се конкурираш, ти умираш. От 500 производители на електромобили в Китай преди няколко години, днес са останали малко над сто. И прогнозите са, че до края на десетилетието само дузина ще бъдат финансово оцелели. Европа се опита да се защити с мита. Тридесет и пет процента върху китайските коли. И какво мислите, че направи Пекин? Те отвърнаха с мита върху сиренето рокфор и млечните продукти. Ето го лицето на модерната дипломация: ние им спираме евтините коли, те ни спират горгонзолата. Светът се е превърнал в пазар, на който разумът е дефицитна стока.

Весели празници, ако могат да бъдат такива след подобен обзор. И мислете за това, когато следващия път ви кажат, че бъдещето е задължително.

**Забравете скуката: Новият Lexus RZ 600e ускорява като суперкола и изглежда като изтребител!

 

След премиерата на обновеният Nissan Ariya Nismo, Lexus веднага отговаря с нещо, което кара обикновените електромобили да изглеждат като колички за голф, а именно  RZ 600e F Sport Performance. Името е толкова дълго, че докато го изговорите, батерията му вероятно вече е спаднала с пет процента. Забравете за дискретността. Този Lexus RZ изглежда така, сякаш е избягал от пистата, докато никой не е гледал. Взели са бодикита от въглеродни влакна от лимитирания RZ 450e и са го довели до крайност. Имаме вентилиран преден капак, масивен преден сплитер и по-широки калници, които крещят „махай се от пътя ми!“. Защо му е вентилация на предния капак, след като под него няма двигател, който да диша, не става ясно. Отзад нещата стават още по-сериозни с огромен дифузьор и двукомпонентно задно крило, което не е само за красота. То създава истинска притискателна сила, за да държи тази мощна машина залепена за асфалта. И всичко това е кацнало върху 21-цолови матово черни джанти Enkei, зад които надничат гигантски 6-бутални спирачки. Окачването пък е свалено с 20 мм - защото, нека бъдем честни, по-ниското винаги е по-яко!

Сега стигаме до същината - мощността. Инженерите са се заиграли с двата електродвигателя и са изцедили от тях цели 420 к.с.! Това прави 600e най-мощният RZ, правен някога. Той оставя своите братовчеди от Toyota и Subaru да му дишат праха. Ускорението от 0 до 100 км/ч се случва за зашеметяващите 4.4 секунди! Това е територията на истинските спортни коли, при това в електрически SUV, който все пак може да измине до 525 км с едно зареждане. Или поне, така казват. Всички знаем, че ако решиш да ползваш тези 420 коня и „агресивната аеродинамика“, ще търсиш зарядно още преди да си излязъл от квартала.

Вътре нещата са също толкова вълнуващи. Воланът не е просто кръг - той прилича на дръжка на косачка, защото явно кръглите волани са твърде „20-ти век“. Няма механична връзка, само чиста технология! А най-доброто? След фейслифта на Lexus RZ моделът вече има и „Интерактивно ръчно управление“. Да, точно така - симулирано ръчно управление в електромобил, за да се чувствате като истински пилот, докато седите в спортните седалки от Ultrasuede. Но реалността е, че това е като да си купиш електронен четец, който има монтиран механизъм за плюнчене на пръста, за да ти е „по-автентично“ прелистването на страниците. Цената в Япония започва от около 78 000 долара, което е доста за един Lexus, но за тази доза адреналин и карбон? Струва си всеки цент! Lexus най-накрая разбраха, че електрическото бъдеще не трябва да е скучно. То трябва да бъде бързо, шумно (дори и без звук) и абсолютно вълнуващо! Но за да имате такъв трябва да живеете в Япония, защото тази версия е налична само с волан от грешната страна и експорт за сега не се предвижда. 

Ford Taurus Facelift: Разумният избор в свят на излишна мощност

 След фейслифта на Mondeo, Ford са обновили и седана Taurus, който е наличен на  пазарите в Близкия изток. И преди да сте попитали - не, той няма нищо общо с онзи огромен, леко тромав американски седан, който помните от филмите. Този тук е по същество Mondeo, но с различен етикет на задния капак, защото в някои части на света хората все още държат на имената. Интересното е, че докато китайското Mondeo притежава екран, който е толкова голям, че практически може да се използва за прожектиране на кино в лятна вечер, при Taurus е спестено това удобство. И честно казано, това е добра новина. Когато екранът заема цялата широчина на арматурното табло, човек започва да се чуди дали кара кола, или управлява диспечерски пункт на летище. Вътре откриваме 12.3-инчов панел пред водача и 27-инчов екран за инфотейнмънт системата. Важната новина тук не е размерът, а чипът Snapdragon 8155. Това означава, че менютата ще се движат плавно, а гласовият асистент може би действително ще ви разбере от първия път, вместо да ви пусне радио „Веселина“, когато искате да увеличите температурата. Най-добрата промяна обаче е в централната конзола. Има нови поставки за чаши и двойно безжично зареждане за телефони. Но истинският триумф на здравия разум е преместването на физическите бутони под вентилационните отвори. Наличието на истински бутон, който можете да натиснете, без да сваляте очи от пътя, е върхът на ергономичното инженерство.

Външните промени са фокусирани върху предната част. Фаровете са станали по-изчистени и имат LED графики, които Ford твърдят, че напомнят на Mustang Mach-E . Лично ние не виждаме приликата, но новата решетка и по-спортната броня определено придават на автомобила по-подреден вид. Отзад са променили графиката на светлините и са добавили дифузьор в цвета на каросерията. Дължината на колата е точно 4935 милиметра. Това е важна цифра, ако разполагате с гараж, строен през 70-те години. Междуосието е 2945 милиметра, което означава, че отзад има достатъчно място за краката на един пораснал човек, без той да се чувства като в кутия за обувки.

Под предния капак нещата са останали успокояващо предвидими. В Близкия изток ще получите 2.0-литров 4-цилиндров двигател с турбокомпресор. Той произвежда 239 к.с., което е напълно достатъчно, за да се движите с разумна скорост. Скоростната кутия е 8-степенна, автоматична - истински механизъм със зъбни колела и малки феродови дискове, а не от онези модерни хрумвания. Разбира се, има и хибридна версия. Тя комбинира 1.5-литров мотор със 185 к.с. и електрически двигател с мощност 64 к.с. Тук обаче е монтирана безстепенна трансмисия (CVT). Знаете мнението ни за тях - те звучат малко като развалена прахосмукачка, когато решите да побързате, но за кротко придвижване в градския трафик са съвсем логичен избор.

Все още не знаем дали тези подобрения ще стигнат до Ford Evos - онзи странен хибрид между кросоувър и фастбек, който е познат и като Mondeo Sport. Но за момента, обновеният Taurus остава един приличен, добре изглеждащ и напълно логичен седан за хора, които не искат животът им да е твърде сложен. А ние? Ние се чудим защо Ford освободи европейският пазар от подобен тип автомобили. 

Докато Европа си брои стотинките в Китай, Chery произвежда бъдещето на килограм и представя три концепции едновременно

 

Докато се вайкамe за цените на водата, в Китай хората от Chery и тяхната марка Exeed решиха да ни покажат бъдещето. Или поне тяхната версия за него. Наредили са едни прототипи, едни концепции - четири парчета общо, като едната вече е в производствен вид който видяхме като Exeed ES7 GT. Гледаш ги и се питаш: това кола ли е, или космически кораб за масова употреба?

Първият модел който виждаме за пръв път е Exeed ES8. Видимо концепцията е развитие на това което видяхме миналата година като Chery HuntingWind. Тук са вкарали тежката артилерия на Huawei - операционната система HarmonyOS и чип Snapdragon. Вътре е като в геймърски клуб - 15,6-инчов екран, 23 високоговорителя и седалка до шофьора, която пада на 180 градуса. С други от така наречените седалки без гравитация ,  в които можеш да си легнеш и да спиш, докато колата ти пее и те кара нанякъде. Продължават да говорят за за твърдотелни батерии и мотори до 30 000 оборота в минута. Максимална скорост 260 км/ч. Всичко това звучи страхотно, докато не се сетиш, че серийният модел вероятно ще е доста по-постен. Но пък обещават „ride-by-wire“ управление - демек нямаш механична връзка между волана и гумите. Всичко е софтуер управляват от IA. Дано не забие точно в завоя.

За десерт ни показаха кросоувърите. ET8 изглеждат като издялан с брадва - ъгловат, агресивен, със задни врати, които се отварят обратно на движението. Малко прилича на нещо, с което биха те возили в антиутопичен филм. А ET9 е техният бъдещ флагман. Там вече имаш лидар над предното стъкло - окото на изкуствения интелект, който трябва да ни замени зад волана. И двете концепции са напълно действащи и са базирани върху платформата на Chery Fulwin T11. За разлика от него ET8 и ET9 изглеждат сериозно с ъгловат дизайн, сякаш е дялан с теслата на някой бъдещ диктатор. Предницата е стръмна, солидна, с едни сложни светлини, които ти намигат технологично. Отзад пък са сложили едни заострени стопове, колкото да не забравиш, че това е дизайн от бъдещето, а не от гаража в съседния блок. Най-вероятно тази ET8 е предназначена за техния си пазар, а ET9 да е бъдещият им флагман. Пълна каша от абревиатури, в която само един китаец и вероятно изкуственият им интелект могат да се оправят. 

 Всички тези три играчки нямат дата за производство. Никой не бърза да каже кога точно ще ги пуснат по конвейера. Вероятно комбито ще е първо и то, може би още догодина ще се търкаля по улиците в Китай. Но дотогава китайците сигурно ще измислят още пет модела, които да ни убедят, че старият ни свят на бензин и ламарина е окончателно мъртъв и трябва да погледнем към новият - техният свят.