Нататък става страшно. Прехвалената Tesla Y се срива на 31-во място. Постигнала е едва 35 на сто от пробега си. Купуваш кола, за да стигнеш до морето, а тя те оставя някъде около Пазарджик, защото е станало малко по-студено. Последен в списъка е Li Auto i8 с жалките 34 процента. Иронията тук е жестока - собственикът на медията, която прави теста, е същият човек, който произвежда тази кола. Поне трябва да му признаем, че е честен в провала си.
При разхода на енергия нещата са същите. Малките градски колички като BYD Seagull
харчат по 23 киловатчаса на сто. Колкото един малък апартамент с включени печки. А модерният SUV на Xiaomi и прехвалената Tesla на Мъск горят толкова ток в студа, че започваш да се питаш дали не возиш в багажника работеща леярна за стомана. Сега малко да сметнем. Това е моментът, където утопията се сблъсква с пазарната икономика. Средната цена на публичните зарядни устройства в момента е около 0.80 - 0.90 лв./кВтч. Да приемем средно 0.85 лв. Това означава, че при разход от 34-35 кВтч. на Tesla Model Y, плащаш близо 30 лв. за да изминеш 100 км. Вижте ги тези цифри. Гледайте ги внимателно. Когато ви продават електрически сън и ви казват, че ще карате почти без пари. Истината е, че в студа електричката на публична станция ти излиза двойно по-скъпо от „мръсния“ дизел. Но никой няма да ви го каже това в рекламния клип, нали? Там винаги е лято, винаги е евтино и винаги имаш ток. Само дето зимата в Монголия или на Витиня, не чете рекламни брошури.
Сметката става още по-жестока, когато добавим фактора „време“. Защото времето, в което зъзнеш на бензиностанцията, докато кабелът се опитва да вкара живот в измръзналия софтуер, никой не ти го връща. Да вземем данните от теста: зареждане от 30% до 80%. Това е онзи „златен стандарт“, в който батерията е най-бърза. Забравете за пълнене до 100% - на минус 20 градуса това е процес, по-бавен от четенето на „Война и мир“. Ето какво казва хронометърът в ледения ад. Ако караш Tesla Model Y, в този тест тя е заредила за 35 минути. Но това са само около 50% от батерията. Тъй като на студа тази батерия ти дава едва 35% от реалния си пробег, тези 35 минути на станцията ти купуват скромните 80 до 100 километра път. Чакаш половин час, за да караш един час. Това не е транспорт, това е инквизиция между две зареждания. А тук има и една скрита уловка, за която мълчат. Тези 35 минути са при идеални условия на станцията. Ако пред теб има още двама такива нещастници, които чакат „да пият ток“, времето се умножава. В Якеши са тествали колите една по една. На магистралата обаче никой не те чака.
И ето ти картинката: плащаш 30 лева за 100 километра, чакаш половин час на вятъра (преживяване тип „сибирски затворник“) и накрая трепериш дали ще стигнеш до следващата станция, защото парното ти изяжда километрите пред очите ти. Това е новата свобода. Свободата да планираш живота си спрямо един кабел. Насилствената електрификация ни превръща в роби на батерията, които плащат тройно, за да стигнат два пъти по-бавно. Ако това е прогресът, Аз предпочитам да си остана в миналото. Лека нощ!




Няма коментари:
Публикуване на коментар