Това не беше просто маркетингов трик. Под капака място намираше 2.5-литров Duratec V6 с 24 клапана. В стандартния ST24 той имаше 170 коня, но за ST200 инженерите полудяха. Сложиха по-голям дросел, нови разпределителни валове и изпускателна система, която звучи като разгневен лъв. Резултатът? 205 к.с.! Тази агрегат реално толкова тясно свързан с моторните спортове, че всъщност използва всмукателни колектори, разработени от легендарните Cosworth?
Влизаш вътре и... о, небеса! Седалки Recaro в синьо и черно. Дори воланът е син! Това е толкова „деветдесетте“, че почти очаквате да чуете Prodigy от касетофона. Въпреки че Imperial Blue е иконичният цвят, Ford произведоха изключително лимитирана серия от около 300 бройки в специалното изпълнение „Limited Edition“, които имаха още по-луксозен кожен интериор. А ако видите комби (Estate) ST200 - купувайте го веднага! Те са по-редки от честни чейнчаджии. Произведени са само около 800 бройки за целия свят! Имаго и във версия фасбек с 5 врати. Но всичко това имаше смисъл, защото ST200 беше пряко свързан с BTCC (Британския шампионат за туристически автомобили). Идеята беше проста: „Спечели в неделя, продай в понеделник“. И работеше!
Макар и да не блести с някакви динамични характеристики Mondeo ST200 е кола с душа. От 0 до 100 км/ч. ускорява за 7 секунди, а максималната скорост е малко над 230 км/ч. Тя не е толкова бърза и дори не е от най-красивите, но в своето Imperial Blue сияние е последното нещо от една порода аналогови герои. Ако намерите такава, която не е изгнила до нивото на консервна кутия - вземете я. Защото Ford вече не правят такива неща. Всъщност, никой не прави такива неща.





Няма коментари:
Публикуване на коментар