Има нещо дълбоко меланхолично и същевременно комично в начина, по който съвременният корпоративен капитализъм се опитва да ни продаде поредната си метафизична концепция за щастие. Вчера мега-концернът Stellantis – това осмо чудо на глобалното автомобилно съглашателство – представи пред смаяния свят нещо, наречено STLA One. Името звучи като таен шифър от времето на Студената война или като нов модел прахосмукачка, но всъщност е „модулна архитектура за превозни средства“. На по-разбираем език: едно голямо ДНК за трийсетина различни коли, проектирано така, че да побира в утробата си всичко – от класическия, миришещ на петрол бензинов мотор, до тихата, стерилна батерия на бъдещето.
Ако се вслушате в корпоративното бърборене, тази архитектура щяла да има „общи интерфейси за намаляване на сложността“ и да донесе 20% ефективност на разходите. Това е поетичен начин да кажеш, че са открили как да произвеждат по-евтино, без да ни намаляват цената накрая! До 2030 година планът е 70% от частите в колите им да се повтарят. Представете си този прекрасен нов свят: купувате си Алфа Ромео за илюзия на егото, Фиат за градска скромност или Пежо за френски шик, а отдолу – едно и също желязо, заварено по един и същи начин от един и същи отегчен робот. Което, разбира се, според главния инженер Нед Курик, е „ярък пример за гъвкавост, без прехвърляне на неефективност“. Когато инженер започне да говори като политик пред бюджетна комисия, винаги трябва леко да си придържате портфейла. Да не говорим, че реално и сега е така.
Тази чудна - нова архитектура ще покрива сегментите B, C и D, което ще рече всичко – от малката градска кутийка до семейния крайцер, с който уикендът изглежда по-малко сив. Голямата цел? Да се произведат над 2 милиона бройки до 2035 година и най-после да се намали ценовата разлика с „най-добрите играчи в класа, опериращи в Европа“. Деликатен корпоративен евфемизъм за: „Китайците ни разказват играта и трябва спешно да спрем да харчим грешни пари за детайли“. Но истинският кибер-пънк започва в технологичния пакет. STLA One ще бъде първата платформа, която ще интегрира троицата STLA Brain (мозък), STLA SmartCockpit (умен кокпит) и технологията steer-by-wire. За незапознатите – последното означава, че воланът ви вече няма да има механична връзка с колелата. Въртите едно пластмасово колело, то праща сигнал по жицата до компютъра, компютърът го обмисля, консултира се с изкуствения интелект и чак тогава, евентуално, завива. Всичко това ще се появи по пътищата през 2027 година, за да може всяка марка в концерна да „персонализира потребителското изживяване“. Тоест, анимациите на екрана ви ще бъдат различни, докато хардуерът отдолу ви унифицира със съседа.
И накрая – батериите. Стратегията тук е наречена „интелигентна“, вероятно за да се различава от досегашните глупави опити. Ще се залага масово на LFP (литиево-железен фосфат) батерии, защото са по-евтини и не изискват деца да копаят редки метали в Конго под укорителните погледи на еко-активистите. Освен това батерията ще бъде интегрирана директно в структурата на купето (клетка-тяло). С други думи: вие не просто седите в кола, вие седите върху самата батерия. Архитектурата ще бъде 800-волтова, обещаваща бързо зареждане и „по-добро реално изживяване“. В крайна сметка, STLA One е опитът на Stellantis да събере хардуера и софтуера в един общ, гигантски технологичен стек. Голямото уеднаквяване на човечеството започва от шасито на колите ни. Остава само да се надяваме, че когато софтуерът реши да се актуализира в движение, „мозъкът“ на колата няма да е в лошо настроение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар