Десет години Leapmotor. Десет години, в които тези хора превърнаха батериите в религия. Председателят им, някой си Джу Дзянмин, излезе пред тълпата, за да ни обясни как светът вече не е същият. И ни показа D99. Първият им „флагмански“ MPV. Или както му викаме ние - голям хладилник на колела за богати китайски семейства, които са решили, че животът на батерии е върхът на прогреса. Гледайте цифрите, защото те не лъжат, те направо плашат. 70 000 продадени бройки само за ноември. Догодина искали 1 милион. Милион електрически кутии, пуснати по пътищата. Джу казва, че успехът се дължал на технологиите. Ние казваме, че се дължи на това, че светът е решил да се самоубие по график.

Това чудовище D99 е дълго над 5.2 метра. Пет метра и двайсет и има междуосие от 3.10 метра. Огромен салон, в който да се возиш и да си мислиш, че си важен, докато всъщност си просто пътник в един китайски експеримент. Дизайнът е динамичен и обтекаем - прилича на сапунерка с активни решетки на бронята, които се чудят какво да охлаждат, при положение че под капака няма нищо истинско. Има и лазерен радар на покрива. Сякаш колата ще ходи на война, а не до детската градина. Отстрани е същата история. Огромни плъзгащи се врати със скрити релси. Дръжките, разбира се, са изцяло прибрани в ламарината – онзи тип дръжки, които в Китай скоро може и да ги забранят със закон. Защо ли? Ами защото ако тази батерия реши да стане на фойерверк, спасителите ще трябва да те вадят с отварачка за консерви, понеже няма за какво да хванат вратата. Но пък са сложили 19-цолови, безшумни гуми Michelin. Да не чувате как здравият разум напуска купето.

Вътре в това нещо работят два чипа Qualcomm Snapdragon. Обещават ни 1280 TOPS изчислителна мощност, като в Leap D19. Представяте ли си? Вашата кола има повече мозък от половината ни парламент, но пак не може да реши проблема с това къде ще я заредите в сряда вечер. Снимки на интериора няма, но се надяваме те да станат налични скоро.

И накрая малко за „сърцето“ на този флагман. Има два варианта за мазохисти. Единият е с удължител на пробега - демек носиш си малка електроцентрала и батерия от 80 кВтч. Другият е изцяло електрическият апокалипсис с 1000-волтова архитектура и батерия от 115 кВтч. Хиляда волта под задните седалки. Това не е кола, това е електрически стол с екстри. Засега не се знае дали това чудо ще дойде в Европа. Но не се притеснявайте - те ще намерят начин. Китайците винаги намират начин да ни продадат бъдещето в опаковка от черна пластмаса и хром. Честит юбилей на Leapmotor. Дано поне климатикът им работи, докато чакате три дена на опашка пред зарядното. Повече информация и снимки ще бъдат добавени в последствие.
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Конфигурацията вътре е 2+2+3 – седем места, в които са събрали целия съвременен потребителски кич, увит в лъскава пластмаса и течни кристали. Отпред, на шофьорското място, е същото като в по-малкия модел
D19. Голям централен екран, който ти свети в очите, дигитално табло и огромен прожекционен дисплей на стъклото, за да не забравиш случайно, че живееш в ерата на екраните. А отзад? На тавана са праснали още един екран. Защото нали децата не могат да издържат и пет минути, без да гледат нещо, докато баща им ги кара към поредния мол. Но истинската лудост започва, когато погледнете седалките. Предните облегалки се пускат изцяло назад и се съединяват с втория ред. Става едно голямо, равно легло. Мобилна спалня за уморени от консуматорство хора. Самите седалки на втория ред се въртят. Можеш да ги завъртиш на 90 градуса, за да гледаш през прозореца как покрай теб минава сивият, скучен живот, или на 180 градуса – с лице към третия ред. Слагаш по средата една голяма маса, която те ти тикат в комплекта, и ето ти – мобилен салон. Офис на колела, заседателна зала или просто място, където да си пиеш ракията, докато някой друг те кара. На третия ред – същата история. Отопление, бутони, електрически режими на сгъване. Тези седалки могат да изчезнат напълно в пода, за да има място за куфарите ви, купени на разпродажба. Или – забележете – могат да се обърнат наобратно, към багажника, за да се получи така наречената „рибарска седалка“. Да отидеш на язовира с петметров китайски електромобил, да отвориш багажника и да седиш на кожено кресло с подгряване, докато чакаш да клъвне. И там облегалките падат до долу. Всичко става на легло. Колите вече не са направени, за да ги караш. Направени са, за да спиш в тях, да гледаш телевизия и да се въртиш на 180 градуса, за да не гледаш пътя. Китайците са разбрали, че съвременният човек иска просто да бъде превозван в една голяма, топла, дигитална кутия. И ни я продават. А ние я купуваме и си мислим, че сме много модерни. Горчиво е, нали?

Няма коментари:
Публикуване на коментар