Chery Tiggo 9 наличен в Европа с цена от 50 000 евро

Новият Chery Tiggo 9 CSH вече е наличен в Европа с цена от близо 50 000 евро. Моделът не трябва да се бърка с предлаганият в Китай - Chery Tiggo 9, тъй като по-скоро  това е европейска версия на Cherry Tiggo 8L и всъщност е самозареждащ се хибрид,  с технология наречена гръмко Chery Super Hybrid. Една система, която сякаш се опитва да хване всички зайци наведнъж: имаш 1.5-литров турбо мотор, два електромотора, три степенна трансмисия... цяла инженерна епопея, за да имаш задвижване на всички колела. Резултатът е 428 к.с. и ускорение от 0 до 100 км/ч за едва 5.4 секунди. Преди време такива цифри бяха запазени за други автомобили, за хора с други джобове. Но ето  - Китай отново пренаписва ценоразписа на бързината. И понеже днес вече не може без екология, при това безумие от коне, Chery се хвали с 1400 км. пробег.  А можело и само на ток - цели 146 км. Впечатляващо. Батерията е с капацитет  34.5 кВтч. и от 30 до 80%  може да се зареди за някакви си 18 минути. Не са малко. Разполага и с възможност за двупосочно зареждане.  Дреболия, но показва посоката: колата вече не е просто превозно средство, а... енергиен център на колела. 

Този Tiggo 9 CSH идва само във върховото ниво на оборудване - Summit. Явно за Chery няма средно положение. Искат да ви убедят, че сте на върха. Дишате чист въздух с някаква си C-Pure технология с филтрация и йонизатор. Сякаш не карате кола, а сте в стерилна клиника. Седалките? Масаж, отопление, вентилация. На първия ред. А на втория? Пак отопление и вентилация. Климатикът стига дори до третия ред. Седем пътника, всеки обгрижен. Лукс за масите. И черешката на тортата, разбира се е режимът за домашни любимци. Поддържа хладно и те предупреждава чрез мобилно приложение, ако температурата в колата се повиши докато е паркирана. Едно време колата беше за хора, сега е за човека и неговия... пес. Освен това моделът разполага с екрани. Един за инфо-развлекателната система с размер 15.6-инча и 2.5K резолюция. Другият е за цифровият инструментален панел пред водача с размер 10.2-инча. Всичко това се дирижира от чип Qualcomm Shapdragon който намира място в повечето телефони, а сега вече е в колите. Скоро, явно ще разговаряме с автомобила си по-често, отколкото с роднините си.

Сигурността се осигурява от 10 въздушни възглавници и 19 - ADAS системи. Адаптивен круиз контрол, поддържане на лентата, автоматично спиране... Колата вече е по-умна от шофьора. Асистент за задръствания, автоматично паркиране. Скоро ще се чудим за какво изобщо сме нужни зад волана. Виртуалният асистент се казва Hello CHERY и работи с естествени гласови команди. Има и  приложение за телефона, чрез което палиш, пускаш климатика, проверяваш батерията и може да правиш още много неща. Аудио система е от SONY с 14 високоговорителя, като някои от тях са интегрирани в облегалката за глава на водача. За да чува той музиката по-добре от всички. 

И накрая - цената. 49 600 евро на някои европейски пазари. Не е малко, но за този "пакет" от коне, лукс, чипове и въздушни възглавници, изглежда като опит за удар в десетката. Това го доказва и 7 годишната гаранция за колата и 8 за батерията. Chery Tiggo 9 CSH е поредното доказателство, че Изтокът вече не просто копира, а диктува правилата. Дали ще бъде приет? Това е въпросът. И колко дълго ще издържи този хибриден "съмит", преди да излезе нещо още по-впечатляващо. Защото часовникът в Китай тиктака бързо. А, и щяхме да забравим. Моделът ще се предлага и под името EBRO S900, което означава, че ще се произвежда в Испания. Това най-вероятно ще се случи още следващата година. 

Стратегическия пропаганден проект на Индонезия е да представи "Национален автомобил" в рамките на 3 години

 

Ето, и Индонезия реши да се изпъчи. Имат си национален автомобил, знаете ли. Най-вероятно скоро и Камбоджа ще направи кола. Показаха го като концепция наречена i2C, а президентът -  Прабово Субианто, се изправи и казва: „Работим! Производството почва до три години!“. Това е като да обещаеш на детето си, че ще го водиш на „Дисниленд“, но след три години и само ако събереш достатъчно капачки от бира.

И сега  най-важното: Прабово преди време нарежда на всички министри, заместник-министри, генерални директори, областни управители, кметове - всички да ползват една друга кола или по-скоро военен джип направен пак в Индонезия. Няма мърдане. Няма "Ауди" или "Мерцедес". Сега ще караш индонезийския джип. Това е все едно да задължиш всички в нашето правителство да карат "Лада Нива". Но тук става още по-заплетено, както във всеки балкански/азиатски проект. Индонезийският военен джип е едно. Но „националният автомобил“ от изложението - i2C (което звучи като грешка в имейл) е съвсем друго. Той е продукт на друг военен изпълнител - PT TMI. 

 i2C е триредов електрически SUV с дизайн вдъхновен от Kia EV9. Преведено: Гледахме корейците, хареса ни и го прекопирахме. Разбира се, местно е само вдъхновението. Самият проект i2C ще ползва платформа и технологии от все още неназован китайски производител. Обещават 204 коня, 83 кВтч. батерия и 617 км пробег (по китайския цикъл CLTC, което в реалния живот е колкото от София до Пловдив и обратно). Производство е предвидено за  края на 2027 г. или началото на 2028 г. 

BYD направиха кола с 3000 к.с., за да постигнат "рекорд", който не е съвсем рекорд.

 Китайската автомобилна индустрия реши да ни докаже нещо. И то не е, че правят добри коли, а че могат да бълват световни рекорди с електрическите си машини, както баба прави тутманици. Цялото лято беше посветено на една и съща драма: кой е по-бърз на „Нюрбургринг“? Първо, Xiaomi - тези, дето правеха телефони се изпъчиха с техния суперседан SU7 Ultra. Направиха силно представяне на „Зеления ад“, а някакъв техен прототип дори се намърда в челната тройка. Е, добре. 

Но малко след това се появи Големият Батко - BYD, и тяхната „луксозна“ марка Yangwang. И извадиха нещо, което звучи като шега: екстремната хиперкола YangWang U9 във версия Track. Не стига, че била най-мощният сериен автомобил на пранетата със своите 3019 к.с., ами и поставила абсолютен рекорд за скорост, изтривайки усмивката на Xiaomi от първото място на „Нюрбургринг“ за електрически модели. Китайската надпревара за величие продължава. 

Хиперколата на BYD е построена на платформата - e4 с хидропневматичното окачване DiSus-X. Но тук идва смешната част: Xtreme версията е повече от два пъти по-мощна от „скромните“ 1306 к.с. на стандартния модел. Говорим за 3019 к.с. Защото, нали, ако правиш хиперкола, направи я да изглежда като претоплен сарказъм. Всичко това е постигнато благодарение на 1200-волтова архитектура и подсилена охладителна система. Четири електродвигателя, всеки с по 755 к.с., се въртят с до 30 000 оборота в минута. И това прави U9 Xtreme най-мощният сериен модел в света. Колко точно „сериен“ е един модел, който ще бъде произведен в 30 бройки, е въпрос, на който само маркетинг отделът на BYD може да отговори. 

В края на август, един немски пилот, Марк Басенг, успя да настъпи предпроизводствения U9 Track до 472 км/ч. BYD веднага обявиха „световен рекорд“. Само че по това време колата не беше в производство, а абсолютният рекорд от 2016 г. си стои при един студентски автомобил с 550 км/ч., както и Koenigsegg Jesco Absolut със заявените 535 км/ч. За да коригират този „неловък“ пропуск, на 14 септември серийният Yangwang U9 Xtreme се върна на полигона в Папенбург и успя да вдигне 496 км/ч., като направи отвяRimac Nevera с неговите 412 км/ч постигнати също чрез батерия. Постижението е сертифицирано. Но.... тъй като пробегът е направен само в едната посока, официалният световен рекорд за шосейни автомобили си остава при SSC Tuatara с 455,3 км/ч. Тоест, направиха голяма сензация от нещо, което не е официален рекорд. Класика. Където обаче няма „но“-та, е на „Нюрбургринг“. Зад волана на китайската машина беше друг опитен германец - Мориц Кранц. И под негово ръководство U9 Xtreme завъртя ринга за 6 минути и 59.157 секунди. Това е първият път, когато сериен електрически автомобил чупи 7 минути на тази писта, измествайки Xiaomi SU7 Ultra с цели 5 секунди. 

Това, което Yangwang решиха да не обясняват, е цената. Xiaomi SU7 Ultra е „скромен“ седан, който струва $75 000. Базовият Yangwang U9 започва от $252 000, а този Xtreme, произведен в само 30 бройки, ще бъде още по-скъп.

**Macan GTS: Електрическият SUV на Porsche, който не се страхува от пистата.

Porsche може да е преразгледала амбициозната си цел 80% от гамата да бъде електрическа до 2030 година, но това далеч не е отказ от стратегията. Напротив. Марката от Щутгарт просто прецизира подхода си, осигурявайки адекватно електрическо „меню“, което да отразява разнообразието на досегашните модели с ДВГ. Логично, за прехода се заимстват някои от най-познатите емблеми от бензиновата ера. След Porsche Macan EV, 4, 4S и върховия Turbo, сега е ред на GTS да влезе в играта. Верен на традициите, GTS е версията, която е най-фокусирана върху водача, съчетавайки по-остро управление и отличителни визуални акценти, като се позиционира точно под Turbo по отношение на чистата мощност. 

Външно, Macan GTS заема предната броня от Turbo, но добавя черна облицовка на долните въздухозаборници и съответстващи акценти около страничните отвори. Визията е подсилена от затъмнени LED матрични фарове. М оделът идва серийно с 21-цолови джанти в цвят Anthracite Grey, а за по-внушително присъствие се предлагат и 22-инчови RS Spyder Design. Цветовата палитра на Porsche включва 15 стандартни и опционални нюанса (сред които Chalk, Carmine Red и Lugano Blue), плюс допълнителни 60 тона от Porsche Exclusive Manufaktur. По-агресивните предна и задна част на GTS са част от пакета Sport Design, който ще бъде достъпен за всички нива на Macan EV от лятото на 2026 г., но без специфичните за GTS контрастни черни акценти.

Интериорът е издържан в Race-Tex стил и черна кожа. Купувачите имат възможност да съчетаят интериорните шевове с един от външните цветове (Carmine Red, Slate Gray Neo и Lugano Blue). Логото на GTS е навсякъде: на волана, адаптивните спортни седалки с 18-посочно регулиране и на графиката на дигиталното табло. Както при всички версии на Macan EV за моделна година 2026, GTS се възползва от редица подобрения, включително дигитален ключ, нови функции за паркиране, гласов асистент с изкуствен интелект, подобрени опции за игри в автомобила и увеличен капацитет за теглене от 2495 кг.

По мощност, GTS се позиционира между 4S и Turbo. Двойната електрическа система генерира 509 к.с. стандартно и до 563 к.с. в режим Overboost. Тези цифри се дължат на споделянето на задния електромотор и предавателното число на Turbo. С включен Launch Control, ускорението от 0 до 100 км/ч. става за 3.6 секунди - само половин секунда по-малко от Turbo. Максималната скорост достига 250 км/ч. Porsche твърди, че електрическият GTS изминава четвърт миля за 12 секунди, изоставайки от Turbo с шест десети. Както и останалата част от гамата, SUV-ът разполага с батерия с капацитет 100 кВтч. и може да зареди от 10 до 80% за 21 минути на бърза станция. Режимът Track Endurance, заимстван от Porsche Taycan, охлажда батерията, позволявайки „забележимо“ по-дълги динамични шофирания. Макар задвижването на задните колела да остава опция, GTS идва стандартно с диференциал с ограничено приплъзване, пакет Sport Chrono и система Porsche Torque Vectoring Plus. Най-важното за пътното поведение: въздушното окачване на GTS е с уникална калибровка, отличителна настройка на амортисьорите и ролбарите, както и по-ниска стойка. Добавени са и два ексклузивни звукови профила, свързани с режимите Sport и Sport Plus.

Toyota Land Cruiser FJ няма да се предлага в Европа и Америка

Toyota хвърля на сцената една сянка от миналото. Land Cruiser FJ. FJ - две букви, натоварени с тежестта на историята, препратка към онзи легендарен, брутален FJ40 и към по-скорошния, но вече култов FJ Cruiser. Две букви, които сега били разшифровани като „Свобода и радост“. Свобода. Радост. Колко лесно се произнасят тези думи днес, когато става дума за кола. Този нов Land Cruiser FJ е построен върху простата, но доказана платформа IMV отToyota Hilux Rangga и има една амбиция: да донесе „Land Cruiser преживяването“ на една нова, по-неангажирана публика. Публика, която може би не помни, какво е да си истински кален. За да бъде "достъпен", FJ е запазил скромни размери. Взел е супер късата рама на бюджетнияToyota Champ - единственият начин да се вмести в днешната икономическа реалност. Той е къс  - 4575 мм и 2580 мм междуосие, но е висок - 1960 мм. Най-високият от братята си на IMV платформата. Като човек, който е стъпил на пръсти, за да го забележат. 

Вътре и вън, дизайнът е масивен, правоъгълен, сякаш е излязъл от кутия. Но има финес - осмоъгълна предна маска, С-образни дневни светлини, които дават тон. А кръглите ретро фарове? Опция. Защото миналото вече е опция. Там, където другите коли имат елегантни линии, FJ има стъпаловидна линия на прозорците и дебели С-колони. А резервната гума е отвън, на странично отварящата се задна врата, която е стъклена. Всичко това  с масивни черни пластмасови разширения. Броните дори са разделени на секции, за да можеш да смениш само повредената част. 

Интериорът? Там е по-сложно. Многослойното табло и плоските панели на вратите напомнят на бюджетния Champ. Но, разбира се, с по-добри материали. Има нещо като заем от по-големия брат Land Cruiser 250 : волан, дисплей (вероятно 12.3-инчови), дигитални контроли. FJ е стриктно 5 местен. Тук няма място за семейната суета и 7 места. Багажникът е обзаведен с MOLLE панели, като в американската армия, за закрепване на екипировка. За къмпинг. За свобода. Или просто за да имитираш това. Има разбира се и Toyota Safety Sense. Пакетът от асистенции. Защото в днешно време не е достатъчно да си просто надежден, трябва да си и грижовен. 

FJ е взел по-простата система за задвижване на четирите колела от Hilux. По-твърд, с допълнителни подпори под пода. Твърдостта на каросерията е увеличена. Toyota твърди, че е тестван сериозно. Че артикулацията на колелата е като на хардкорния  Land Cruiser 70. Дали? Но ето къде идва разочарованието. Под капака. Там имаме само 2.7 литров, бензинов мотор с мощност 163 к.с., куплиран само с 6-степенна, автоматична трансмисия и задвижване 4х4. Това е специфично за японския пазар. И се надяваме, че другите пазари ще получат по-силен турбодизел. Защото 163 коня в тази масивна каросерия е по-скоро търпение, отколкото свобода. Toyota, с цялата тежест на своя авторитет и история, заяви, че този модел щял да притежава изключителни офроуд характеристики. Казаха, че са фокусирали усилията си върху „ъгъла на подход“, „пътния просвет“ и „артикулацията на колелата“. Но по-важното е другото: Производителят твърди, че са били проведени „обширни офроуд тестове“, които са „идентифицирали точки за подобрение, за да се гарантира истинската пригодност на Land Cruiser“.

Производството ще се осъществява в Тайланд и докато се появи в Япония - средата на следващата година ще чакаме. Ще чакаме да видим дали тези две букви - „Свобода и радост“, наистина ще означават нещо, или ще бъдат просто част от поредната маркетингова приказка, която забравяме, още преди да е свършила. Сенките от миналото са дълги и този нов FJ ги носи. Но с колко енергия? Това е въпросът. Този автомобил е отговор и на цялата вълна от китайски SUV-ове, които наводняват азиатските пазари, вдъхновени от... ами, от стария FJ40 ( iCar V23). Какво по-добро от това да отговориш на имитацията с истинския наследник? Това обаче няма да се случи в Европа и Северна Америка. Тези пазари, няма да получат този модел. 

**Обновеният Zeekr 7X не се страхува от нищо и се подиграва с европейските производители

 

Два са вариантите: или китайците от Zeekr са решили, че могат да си позволят да блъскат фейслифт на модел само година след премиерата му, или просто се чудят какво още да му сложат на тоя електрически SUV, за да го продадат. Изглежда, че и двете са верни. Днес китайците полумават обновеният Zeekr 7X. Една година, а вече нов. С по-голям мотор. С по-голяма батерия. С повече от всичко. И сега, най-циничната част: ако платиш някакъв депозит, ти свалят 7000 юана от цената. Чист маркетингов трик. Екстериорът? Седем цвята. Размерите са си същите. Не са променили формата, а съдържанието. 4.8 метра дължина. Остава си солиден SUV.

Този "нов" 7X идва стандартно с някаква си G-Pilot H7 система от Geely. Това е система за подпомагане на шофирането, поддържана от 31 сензора и захранвана от чип Nvidia Drive Thor-U със 700 TOPS. Не ме питайте какво е TOPS, но явно е много. Тези китайци не се шегуват с хардуера. Системата H7 може да прави навигация "от врата до врата" без HD карти. Което, погледнато отстрани, звучи като: „ние сме толкова добри, че не ни трябват вашите карти“. Другото голямо нещо е 900-волтовата архитектура, която позволява да зареждаш от 10% до 80% за 10 минути. Десет минути! Това е колкото една цигара и едно кафе. Точно това е мястото, където електрическите коли трябва да бъдат. Сравнете го с предишния модел, който е бил по-слаб, по-бавен и се е зареждал... ами, по-дълго. Базовата версия е с мощност е 496 коня и един електромотор на задните колела. Ускорява до 100 км/ч. за 5.4 секунди и има автономия от 620 км с някаква си Golden Brick батерия. След това имаме версия пак с 496 коня, но с по-добра батерия от CATL, която доставя автономност от над 800 км. На върха в гамата е двумоторната версия с мощност 784 к.с., която ускорява до 100 км/ч. за 2.9 секунди. Под три секунди за един китайски електрически SUV. Същата Qilin батерия, 715 км пробег. Този автомобил е по-бърз от повечето спортни коли, които сте карали. 

Интериорът е все още същият: 15-инчов централно разположен екран за инфо-развлекателната система и плосък волан. Но сега идва най-интересното -  луксът, който никой не е искал. Сензорни - автоматични врати без рамки. За да изглежда по-скъпо, отколкото е. Електрическа поставка за краката на задните седалки. Вграден хладилник, който може и да топли! От минус 6 до плюс 50 градуса! Защо ти трябва да си топлиш лимонадата? Не знаем. Но го имаш. Задни масички и 1187 мм място за краката, както и 905 литра багажник и 40 места за съхранение в купето. Китайците не просто настигат. Те слагат 784 коня, хладилник с отопление и 10-минутно зареждане в един SUV. Има ли смисъл? Или просто се опитват да ни замажат очите с едни големи цифри?

Класики: Nissan Sunny GTI-R

 

Хомологационни чудовища. Това е епохата, когато правилниците на Световния рали шампионат (WRC) казваха на производителите: "Искате да имате състезателни автомобили? Чудесно! направете 5000 броя и ги продайте на нормални хора!". В резултат получихме автомобили като: Delta Integrale, Celica Turbo 4WD, Subaru Impeza WRX и не на последно място още по-радикалните Peugeot 205 turbo 16, Mitsubishi Pajero Evolution и Mercedes 190 E 2.5-19 Evolution II. Съществува обаче и един еднорог, който никого не помни. Дойде някъде от Япония, където хората карат от грешната страна на пътя и се нарича Nissan Sunny GTI-R или познат още като Pulsar GTI-R. По принцип това е просто един триврат Nissan Sunny -кола, която изглежда толкова вълнуващо, колкото един плик със сиви чорапи. Но Nissan са решили да му сложат... ами, всичко с което разполагат. 

Разликите спрямо нормалния "Сив Чорап" Sunny са крещящи. Първо, има огромен заден спойлер. Той е там, за да крещи: "Аз съм бърз! Моля, не ме бъркайте с колата, с която съпругата ви ходи до супермаркета!". Второ, преден капак надупчен като френско сирене. Дупките са там, за да охлаждат интеркулера и да изглеждат, сякаш колата има дихателни проблеми. Бронята също е надупчена с огромни отвори. Защо? Защото топлината е враг! И трето, интериорът - докато шофирате, можете да следите колко нервна е колата, благодарение на допълнителни уреда за температурата, налягане на маслото и налягане на турбото. Защото нищо не е по-успокояващо от това да гледаш как стрелката за налягането на маслото започва да трепери, докато наближаваш 200 км/ч. 

Това не е всичко. Под капака е скрит истински скъпоценен камък:Това е 2.0 литровият, 4-цилиндров турбо мотор с индивидуална дроселова клапа, което е просто фантастично! резултатът е мощност от 230 к.с. при 6400 об/мин. и 267 Nm. това е достатъчно за да изтръгне врата ви при ускоронеие, макар и в наши дни 6.4 секунди да не звучат толкова фрапиращо. Но по-интересното е, че за да постигнете 100 км/ч. са необходими само две смени на предавките. Това е чисто, неподправено, турбо-насилие! Мощността отива към пътя чрез 5-степенна, механична скоростна кутия и перманентно задвижване на четирите колела. Ядрото на всичко е системата ATTESA на Nissan. Това е малко японско инженерно чудо, което разпределя мощността, така че да не се блъснете в най-близкото дърво, въпреки че на пътя има пет сантиметра кал. Максималната скорост е само 226 км/ч. Сравнително ниска за 220 коня? Да. Но това е рали кола. Тя има огромен коефициент на съпротивление от 0.39, защото е създадена, за да има притискателна сила, а не да изглежда елегантно. Това се отплаща, тъй като времето от 1.22.7 минути за обиколка на Хокенхайм е по-добро от това на преките му конкуренти и автомобили като Audi S2 и Ford Sierra RS Cosworth.  Малката, грозна, японска кола е била по-бърза от всички тях!

През 1992 г. цената в Германия е била 60 000 DM. Солидна сума. Три пъти по-скъпа от базовия Sunny и два пъти по-скъпа от тогавашния VW Golf GTI. Това е цената, която плащате за чисто, неподправено WRC инженерство - вероятно дори субсидирана от Nissan, които просто са искали да видят колата си да печели. И сега? Тези автомобили са на изчезване. Произведени са, около 15 000 броя (почти всички с десен волан), но версиите с ляв волан, отишли в Европа са под 1000 броя. Към 2016 г. в Германия например са оцелели само17 бройки. Ако видите един от тези грозни, бързи малки зверове на пътя - поклонете му се. Той е реликва от една епоха, когато рали състезанията бяха брутални, а хомологацията беше царят. 

Ferrari SC40 - лудост или гений?

 

Ferrari - фирмата, която построи империя и оцвети целия Маранело с червени бои, има прословута история в изработването на уникални творения за своите най-капризни клиенти. А най-новото чудовище, изплюто от техния отдел за специални проекти SC, е директно насочено към това славно наследство. Ferrari SC40 не е просто кола, това е стилен, перлено бял поклон - цял театър, към емблематичната, брутална и неимоверно скъпа F40 от 1987 г., макар и да няма нищо общо с нея дори визуално. SC40 е базиран на съвременния Ferrari 296 GTB, но ето я и драмата, ето го и въпроса, който разкъсва умовете на така наречените „пуристи“.

Под този опушен капак от Lexan, който е покрит с отвори за отвеждане на топлината на двигателя който е само с 6-цилиндъра. Шест! Не крещящия, апокалиптичен V8, който прослави епохата Rad, и който ви кара да се чувствате, сякаш сте седнали върху действащ вулкан, а сте се запътили към супермаркета за мляко. Шест цилиндъра, но с две турбини и хибридна технология, които доставят 819 к.с. Ето и малко суха информация, която е неизбежна. Общото тегло на модела е 1550 кг. Скоростната кутия е 8-степенна с двоен съединител, а капацитетът на тяговата батерия е 7.5 кВтч. Ускорението от 0 до 100 км/ч. отнема - 2.9 секунди, а максималната скорост е над 330 км/ч. 

Въпреки тази дребна, цилиндрова несполука, Ferrari SC40 е притегателно, изключително и изискано нещо. Има някои дизайнерски решения, които са откраднати по най-добрия възможен начин, директно от най-доброто десетилетие на миналия век. Най-крещящият елемент, разбира се е задното фиксирано крило.  Имаме и мрежестата престилка, за да помогне на горещия въздух да се изниже. Разбира се, иначе колата ще започне да се топи. Квадратният заден ръб на предния калник е още един винтидж мотив. А масивните странични отвори за въздуха са като като надути ноздри! Но, разбира се, SC40 не е F40. Не, линиите са по-елегантни, а калниците са по-извити. Това е модерна кола, която все пак издава своите корени от 296 GTB. И ето стигаме до един съвсем лек проблем: Някои части изглеждат просто не на място. Гланцовите черни акценти под фаровете? Все едно си сложил чифт маратонки с костюм. Има и още - този уникален модел не е боядисан в легендарното Rosso Corsa. Онова червено, което трябва да е запазена марка. Вместо това е покрит с перлен слой боя Bespoke Bianco SC40. Бяло! За Бога, Ферари! Бяло е за хладилници и перални и други марки. Освен това колата е с модерни джанти с вихров дизайн, които изобщо не приличат на звездообразните колела Speedline на F40. Може би това е умишлен избор. Може би. Вероятно, за да помогнат н тифозите да преглътнат факта, че са оборудвали своето най-ново творение с V6, вместо с мощен, крещящ V8. Сякаш трябва да се извиняват!

Интериорът е останал същият. Пространството за краката, облегалките на седалките, таблото и воланът са изработени от карбон и кевлар. Това е материалът, който направи F40 толкова брутално лек, че изглеждаше като шега с колела! А червената жакардова материя на седалките е още една ретроспекция. Черна алкантара? Тя напомня за строгото, мъхесто арматурно табло на оригинала. Строго, но не скучно.

Добре дошли в клонингите: Защо Geely произвежда един и същ автомобил под две различни имена?

 Казано накратко: този нов Geely Starshine 7 е по-големият брат на Starshine 6. Ама не "по-голям брат", дето е сменил дрехите и е пораснал, а по-скоро братовчед, когото не можеш да различиш от далече. Трябва ти сравнение с две почти еднакви изображения, за да ги разграничиш. Ето дотам стигнахме. Автомобилната индустрия се превърна в игра "Открий десетте разлики" за хора с много пари и малко въображение. Ето това е Geely Starshine 7 - поредното доказателство, че в днешния автомобилен свят има само една цел: да се продаде старото за ново, и то в по-голяма опаковка.

Разликите? Предницата на "седмицата" е с абсолютно същата броня. Решетката? Същата, с вертикални хромирани жалузи. Само че - внимание! Ламелите били по-големи. Грандиозна разлика. И фаровете били леко по-различни. Имало и някакви допълнителни сензори на калниците за автономната система за шофиране. Тоест, ще се движи сам, докато ти се чудиш дали караш "шестица" или "седмица". Силуетите са идентични. Един и същ евтин калъп. Отличителни корнизи, класически огледала и дръжки на вратите. Класически, разбира се, защото не са прибиращи се - да не забравим, че може да ги забранят в Китай, въпреки че това си е чиста проба пестене на пари. Външните размери - 4958 мм дължина. Със 152 мм по-дълъг от "шестицата". С 96 мм по-дълго междуосие. Ето това е. Вземаш старата кола, разтягаш я малко, лепиш нова цифра и готово - нов модел. Гениално просто.

Под капака е сложена хибридната система EM-i AI Hybrid 2.0. Звучи като от научна фантастика, но всъщност е просто с 1.5 литров бензинов мотор и то атмосферен, демек без турбо. Произвежда жалките 112 к.с., които трябва да помръднат близо два тона метал. Този хибриден модел тежи 1815 кг. Максималната скорост била 190 км/ч. Китайската марка, естествено, мълчи за трансмисията и мощността на електрическия мотор. Знаем само, че "шестицата" има 163 к.с. електромотор. И се предполага, че по-големият модел ще има по-висока мощност. Разбира се, ще има. Иначе защо да го купуваш? Батерията е литиево-желязо-фосфатна от някаква си China Innovation Aviation Technology Group. Пълно заглавие, което не казва нищо за капацитета ѝ. Защото и това не е важно. Важното е, че е ново, че е "зелено" и че е поредното, което серийно излиза от едни и същи поточни линии, докато ние се чудим защо всички нови коли изглеждат еднакво.

RAM Dakota: Китайска легенда с американско лого или измама, пакетирана за Южна Америка

 Преди два месеца ни показаха някакъв концепт - RAM Dakota Nightfall. Голям шум, голяма работа. Уж се връща легендарното име, уж нещо "американско" идва. Ама не! Историята е ясна: Dodge Dakota спря да се прави през 2011-а. 30 години беше на пазара, беше нещо. Сега, след 14 години, се появи наследник. Истинският въпрос е: на кого точно е наследник? Премиерата бе в Аржентина, защото, видиш ли, е предназначен за Южна Америка. Защо ли? Защото там хората още вярват, че надписът "Ram" означава нещо повече от логото на китайския им партньор. 

Нека бъдем честни. Този нов Ram Dakota не е никакъв самостоятелен модел. Погледнете го отстрани. Вижте му профила. Това е гротеска кръстоска, на която са лепнали различни емблеми. Близки роднини?  Peugeot Landtrek, Fiat Titano, RAM 1200. Всичките те са прекръстени версии на един и същ, сглобен в Китай, Changan F70. Значи, американска легенда, възродена като китайска салата от фирмени емблеми. Браво! Едно време "Ram" беше символ. Сега е просто лепенка върху азиатска платформа.

Какво всъщност е Ram Dakota при положение, че е идентичен технически с Ram 1200? Може да се смята като по-луксозна негова версия и по-близък роднина с Changan (Deepal) Hunter макар и да не притежава хибридно задвижване. Засега пуснаха само офроуд версията - Ram Dakota Warlock. Звучи злокобно, нали? "Вещер". А всъщност е пикап с LED фарове, дето свети като коледна елха, някаква решетка, стъпала, за да се катериш по него като по стълба, и един ролбар, който изглежда повече за украса, отколкото за защита. Товарното легло било с 1200 литра обем. Важно е, да. И 17-инчови джанти, двуцветни, разбира се, с гуми за всякакъв терен. За да не се изложиш, докато караш до мола в Буенос Айрес.

Салонът на този RAM се различавал от братята и сестрите му от Stellantis. Защо? Защото са взаимствали от Hunter. Вместо да седнат и да направят един оригинален, достоен за името "Ram" интериор, те просто са взели по-новия китайски дизайн. Един цифров панел на таблото, където са натъпкали уредите и 12.3-инчовия екран. Разбира се, с Android Auto и Apple CarPlay. За да не ти е скучно, докато се чудиш защо плащаш за "Ram", а караш "Changan". Централната конзола има подложка за безжично зареждане и поставки за чаши. Всичко е за удобство. А логата на Ram? На волана, на подлакътника, бродирани по седалките. За да не забравиш случайно какво си купил и да можеш да убедиш съседите си. Имало и шест въздушни възглавници, адаптивен круиз контрол. Всичко, за да изглежда "премиум", докато под капака си стои евтината сметка. 

А там имаме 2.2 литров Multijet с мощност 200 к.с. Същият двигател, който ще намериш в Peugeot и Fiat. Иронията е пълна. Идвал само с 8-степенен автоматик. Разбира се, има и задвижване на всички колела с блокаж на задния диференциал. Все пак трябва да може да тегли до 3.5 тона. Товароносимост - 1020 кг. Цифрите са налице, за да замажат очите. Производството вече върви в завод на Stellantis в Кордоба, Аржентина. До края на годината е по дилърите. Докъде стигнахме? Американска легенда, възродена от китайска платформа, с френско-италиански двигател, сглобена в Аржентина, за да бъде продадена на хора, които копнеят за "голямата" марка. Ето това е автомобилният пазар днес - една голяма, глобална лъжа, пакетирана с различен етикет.

**MG S6 EV доказва, че китайците вече знаят как се правят здрави ламарини.

 След като героично премина през последния кръг краш тестове на Euro NCAP, където успя да изкрънка желаната петзвездна оценка, новият MG S6 EV официално се яви на светло. Този електрически SUV на уж-британската марка, която всъщност е собственост на вездесъщия SAIC е позициониран като по-едрия, по-хранения брат на MG ЕS5 (S5). Накратко, очаква се да предложи повече пространство, повече безопасност (за да спим по-спокойно) и разбира се, потенциално по-дълъг пробег, за да стигнем по-далеч, докато се чудим колко точно е "британско" в този автомобил. 

MG S6 EV е запазил ясни дизайнерски линии от S5 EV, което си е постижение - не са го осрали тотално. Акцентът, както е модерно, пада върху ниско разположените фарове и някакви триъгълни LED дневни светлини, които вероятно са дело на гений от Шанхай. Отзад пък са лепнали хоризонтална лента, която минава по цялата широчина на автомобила. Предполагаме, че това го прави "по-технологичен и здрав", а не просто поредната модна прищявка, която ще ни омръзне догодина.

Според информацията, интериорът предлага цифров инструментален панел и мултифункционален волан, което няма нужда да го споменаваме въобще, тъй като е ясно, че ще бъдат пренесени почти без промяна от S5. Но не се притеснявайте, очаква се кабината да е по-просторна и комфортна. 

Изтеклите данни са категорични: MG S6 EV е с тегло от 1908 кг. (за да не го отнесе вятърът) и е със задвижване само на две колела. Вероятно, тези отзад. Естествено, всички се кълнат, че ще ползва същия електрически двигател като S5 EV  с мощност 228 к.с. Това е напълно достатъчно, за да вдигне от 0 до 100 км/ч за 6.5 секунди. Размерът на батерията е голямата мистерия, защото... ами, не е потвърден. Очаква се обаче да надхвърли 62.1 кВтч. и да предложи пробег до 463 км. Ако това е вярно, браво! Успял е да докара цифри, които са почти като на конкуренцията. Голям успех! 

Големият Wagoneer идва, за да спаси Америка с EREV технология

 

Когато някой спомене Jeep Wagoneer/Grand Wagoneer, винаги си представяме някой, който излиза от него с кариран сако, пуловер и лула. Кола, която е била луксозна, преди луксът да стане... ами,  прекалено луксозен. Кадилаци, Линкълни - те са второ поколение. Grand Wagoneer беше оригиналът. Stellantis - компанията, която явно е решила да поеме юздите на света решиха, че с това родословие и луксозния етикет на Jeep в ръцете си, са ударили джакпота през 2021 г. Е, както често се случва в автомобилната индустрия, "нещата не се развиха точно както се очакваше". С други думи: американците явно са казали "Ммм, не, благодаря, ще си взема нещо, което не изглежда като дървена къща на колела." И сега, за 2026 г., идва "преобразяването". Голяма работа! Wagoneеr  и Grand Wagoneеr

 се сливат. Това е като да кажеш, че по-малката версия вече е достатъчно голяма, за да бъде "Grand". Имаме актуализиран дизайн и - дръжте се! Чисто нов силов агрегат с удължаване на пробега.  Казват, че новият външен вид е силно заимства от електрическия Wagoneer S. Аха! Значи са го накарали да изглежда... електрически. Което обикновено означава, че са махнали всички хубави, старомодни истински решетки и са сложили нещо, което прилича на лъскав правоъгълник. На лице е "минималистична решетка със седем слота". Седемте слота са запазена марка на Jeep, нали? Но сега е "минималистична". Светеща. И прелива във фаровете. Това е като да сложиш LED светлини на стара викторианска къща. Отдолу има някакъв "по-изразен централен всмукателен отвор", ограден от Т-образни LED дневни светлини. Какво, не можеха ли да измислят нещо по-добро? 

В интериора? Почти нищо! Jeep казват, че има "незначителни промени". Но "вариантите от по-висок клас". Тоест тези, които струват колкото малка къща  имат нов HUD дисплей. И той бил със "значително по-голямо зрително поле и два пъти по-голямо разстояние на виртуалното изображение". Това е като да кажеш, че новият ви проектор е... по-голям. Фантастично. Защото, знаете ли, предишният дисплей беше твърде малък и твърде близо, за да си го гледаш. Инфоразвлекателната система Uconnect5 е по-голяма – 12 инча, заменяйки предишните 10,1 инча. Защото, очевидно, колкото по-голям е екранът, толкова по-малко гледаш пътя.

А сега, под капака. Имаме познатия 3.0-литров редови 6-цилиндров двигател с два турбокомпресора и 420 к.с. Прилична мощност. Но, уви, Jeep очевидно е спрял да предлага варианта с висока мощност, който развиваше 540 к.с.. Ето това е разочароващо. Явно са решили, че 540 коня е твърде много за кросоувър, който хората така или иначе не купуват. Голямата новина е Grand Wagoner EREV със задвижване  заимствано е от Ram 1500 REV. Имаме 92 кВтч. батерия и 3.6 литров, V6-цилиндров Pentastar, който действа като генератор. резултатът е: 647 к.с. Този SUV ще прави 0-96 км/ч за 5 секунди. Пет секунди! Това е бързо! И пробег над 805 км. Производството започва по-късно тази година, но този "Range Extender" ще дойде "в по-късен етап". Което обикновено означава, че ще го видите, когато Stellantis решат, че са го накарали да работи правилно.

Alfa Romeo Tonale: Толкова много технологии за кола, която никой не иска

 

Изглежда, че Tonale - това нещо на Alfa Romeo, което прилича на уголемен хечбек, се е представило... ами, не особено добре и не случайно бе сложен в списъкът с претендентите на най-грозния автомобил за 2022г. на AutoblogBG. Статистиката показва, че продажбите са се сринали с 23%, което е доста конкретен начин да се каже, че клиентите са го избягвали "като стършел". Доста грубо, но разбираемо, защото както знаем - колите, които се опитват да бъда едно и друго, често се провалят. Италианците са направили това, което всеки отчаян родител би направил с дете, което не иска да си общува - преоблекли са го. Фейслифт. Казват, че имал "много по-изразителен вид". Което обикновено означава, че са го накарали да изглежда малко по-сърдит. Има тази нова предна част, където са взели решетката 'scudetto' (това е италиански за малък щит, ако не знаете . И ние не знаехме.) и са я вдлъбнали, вдъхновени от някоя си 33 Stradale. Сега е с някакви хоризонтални линии и черна рамка. Имат и малко по-агресивна броня и, забележете, по-къс преден надвес. Ето ви един интересен факт, който никой никога няма да забележи: разширили са предните и задните следи. Това, заедно с актуализираните емблеми и новите джанти - които, надяваме се, не са прекалено суетни - би трябвало да свърши работа. А, има и три нови цвята: Rosso Brera, Verde Monza и Giallo Ocra. Доста италиански. 

Интериора е както обикновено, изглежда, че не са си дали много зор. Пише "до голяма степен е пренесен от миналото". Но чакайте, Alfa Romeo обещава "по-добри материали, цветове и покрития". Сега има нови контрастни шевове по таблото, вратите и подлакътника. И за първи път можете да получите червен кожен салон, което е много важно, ако искате да приличате на разярен италиански портиер. Споменава се и преработена централна конзола и... о, велико чудо, нов ротационен скоростен лост. WTF? Това звучи като нещо, което едновременно е елегантно и ще се счупи след пет години. Получавате 12.3-инчов цифров инструментален панел 'Telescope' - звучи като нещо, което ще ви покаже Юпитер, но вероятно показва само скоростта – и 10.2-инчова инфоразвлекателна система Alfa Connect. Казват, че е "изживяване, подобно на смартфон". Което е чудесно, но последното нещо, което искаме в колата си, е още едно устройство, което ще ме разсейва, докато се опитвам да намеря пътя до магазина. Имаме Apple CarPlay и Android Auto, безжични, разбира се, защото кабелите са за пещерни хора.  И накрая, безопасността. 5 звезди от Euro NCAP. Браво. Асистенциите за шофиране са с автономия от ниво 2, което означава, че колата може да се опита да шофира вместо вас, но вие не трябва да си сваляте ръцете от волана. Имаме "интелигентен адаптивен круиз контрол с центриране в лентата", което звучи като постоянно разправия с колата.  Система за откриване на мъртва зона, откриване на напречен трафик отзад и наблюдение на вниманието на водача. Надяваме се, че ако погледнеш настрани за повече от две секунди, колата няма да изпищи като раздразнена съпруга. И разбира се, автоматично аварийно спиране с разпознаване на пешеходци и велосипедисти. Което е добре. Комфортът и изживяването в автомобила са подобрени. Разбира се, това е мантрата. И как го постигат? С аудио система! Първокласна такава от Harman Kardon с мощност 470W и  цели 14 високоговорителя и субуфер.  Явно са решили, че най-важното нещо е да можеш да слушаш Дюран Дюран или някоя оперна ария на такова ниво на звука, че да разтърсиш пломбите на пешеходците. 

Получавате и двузонов климатик с AQS сензор, за да може шофьорът да е замръзнал, а пътникът да се поти. Перфектен баланс. А AQS сензорът? Това вероятно е някакъв датчик, който казва, че въздухът е достатъчно чист и може да дишате. И, разбира се, малко електроника за видимост: електрохромни огледала, които се затъмняват автоматично, за да не ви заслепяват фаровете на онзи идиот отзад, плюс, отопляеми и вентилирани предни седалки. Това е важно. Защото в Италия може да стане доста горещо, но и доста студено. Така че можете или да се пържите, или да ви е топло. Вентилацията е чудесна, защото предотвратява ефекта на "запарения гръб", което е истинско бедствие за всеки уважаващ себе си шофьор. Накратко, натъпкали са го с всичко, което може да се намери в един каталог за автомобилни екстри. Всичко, което да ви накара да забравите, че все пак карате... ами, Tonale.

От Alfa Romeo обясняват, че предлагат гама от двигатели, за да задоволят различни пазарни изисквания и разнообразна клиентска база. С други думи: "Трябва да продаваме коли на всички." И така, имаме Tonale Hybrid с 1.5-литров турбо двигател  и мощност 175 к.с. с турбокомпресор и променлива геометрия (VGT), който е "разработен ексклузивно за Tonale". Ексклузивно! Което е доста изненадващо, тъй като обикновено това означава, че е по-скъпо за ремонт. С 7-степенна трансмисия с двоен съединител и предно задвижване.  За тези, които са се предали на мисълта, че живеем в 21-ви век, имаме 1.6-литров дизелов двигател със 130 к.с. Дизел! В малък италиански кросоувър! В Европа, разбира се. Този е с 6-степенна автоматична кутия и "ограничен разход на гориво". И е идеално решение дори за интензивна употреба. Предполагаме, че интензивната употреба в този случай означава да стоиш в задръстване в Милано. На върха на хранителната верига са Q4 Ibrida Plug-In вариантите. Q4 означава 4x4, нали? С електрифицирано задвижване на четирите колела. Предлагат се със 190 к.с. и по-мощен модел с 270 к.с. - максималният израз на производителността и технологичната ефективност. А говорим ли за Америка, изглежда, че са решили, че целият Plug-in безпорядък не си заслужава усилията. Той е мъртъв. RIP. Явно са казали "нека просто да сложим един голям двигател" и са избрали 2.0-литровия, 4-цилиндров двигател с турбо, който изкарва 268 к.с. Той е куплиран с 9-степенна автоматична кутия. Девет! Защо? Кога изобщо някой използва девета предавка? Предполагаме, че е стандартно 4x4.