Фейслифта на Arcfox αS5 ще се предлага и като хибрид

 

През 2023 година Arcfox - поредното дъщерно дружество на гиганта BAIC - решиха да покажат на посетителите в Пекин своя средноразмерен електрически седан Arcfox AlphaS5. Целта е ясна: челен сблъсък с популярния BYD Seal. За целта са заложили на спортни линии и аеродинамика, която е толкова изпилена, че със своят коефициент на съпротивление от едва 0.19, разцепва въздуха по-добре от предизборно обещание . Миналата година над 33 хиляди китайци си купиха тази батерия на колела, но тъй като в Китай второто място е първото при губещите, сега Arcfox вадят обновена версия, за да засилят натиска. Гледайки новите снимки разбираме, че визуално дизайнерите не са си давали много зор. Силуетът си е същият, прозорците нямат рамки - за да се чувстваш модерен, докато вятърът свири около ушите ти. Сложили са нови брони и нов зелен цвят, вероятно за да успокояват съвестта на купувача, че спасява планетата. Колата е пораснала леко на дължина, достигайки почти 4.9 метра, но междуосието си е същото - демек, повече ламарина за същите пари. 

Интериора си е същият дигитален олтар, в който шофьорът е просто обслужващ персонал на софтуера. Табло за управление няма. Заменено е от head-up дисплей, който ти свети в очите, докато се опитваш да разбереш къде отиваш. В центъра доминира огромен 15.6-инчов таблет, който командва всичко. Има безжично зареждане, двузонов климатик и за да е пълен кичът, са добавили контурно осветление, което пулсира в синхрон с техно музиката от 15-те високоговорителя. Имаш усещането, че си в нощен клуб, само дето не ти сервират питиета, а колата те следи с набор от „умни“ електронни системи, които ти подсказват кога си уморен или дали не си кривнал от пътя.

Голямата новина обаче е под ламарините. Появява се EREV хибридна версия, при която 1.5-литров бензинов мотор работи като обикновен докер. Той не движи колелата, а само презарежда батерията. Нещо като да си носиш собствен агрегат в багажника, за да имаш ток за електромотора с 272 к.с.. На ток минаваш 175 км, а после бензинът започва да върши мръсната работа. За тези, които още вярват само на кабела, остават електрическите версии. Базовата те вози с 252 к.с, и батерия с капацитет 65 кВтч., а флагманът със задвижване на всички колела има цели 530 к.с., батерия с капацитет 79.2 кВтч., автономия от 630 км. и те изстрелва до стотака за 3.7 секунди - точно толкова време ти трябва, за да осъзнаеш, че си просто един пътник в дигитално китайско чудо. Официалната премиера предстои, а цената в Китай ще започва от около 18 500 долара. Евтино, лъскаво и натъпкано с чипове.

**Обновеният Xiaomi SU7 продължава електрическата приказка, в която вярваме, защото нямаме избор

 

Малко повече от 2 години, откакто Xiaomi решиха, че светът няма нужда от друго, освен от телефони на колела, първият им електрически опит SU7 продължава да вдига пушилка в Китай. Тези дни, Лей Джун излезе под светлините на прожекторите, за да ни пробута „обновения“ модел. Промените? Малко козметика по ламарините, нов цвят „Capri Blue“ - вероятно за да си представяш, че си на морето и нови 20-инчови джанти, за да е ясно, че си агресивен потребител.

Вътре в кабината нещата са още "по-революционни" - пренаредили са поставките за чаши и безжичното зареждане. Жизненоважно, нали? Ако не можеш да си оставиш латето на правилното място, закъде си тръгнал? Воланът е от висококачествени материали, а интериорът може да бъде черен като Midnight Black - точно като настроението на средния данъкоплатец. Техническият абсурд продължава с LiDAR технология с изчислителна мощност от 700 TOPS, която вече е стандартна за всички. Окото на Големия брат вече е на покрива на всяка бройка, за да мисли софтуерът вместо теб, докато ти зяпаш в поредния екран.

За да не кажете, че е само пластмаса и батерии, са наблъскали ултраздрава стомана във вратите и 11 въздушни възглавници. Като в бункер, но с амбиентно осветление. Цената в Китай започва от 229 900 юана. Продажбите текат, а официалният старт на този електронен панаир е през април 2026-а. Купувайте, докато още има ток в мрежата. Обещават ни 902 километра пробег, което звучи красиво като предизборно обещание, и зареждане на 670 километра за 15 минути. Дано имаш какво да си кажеш с жената за тези 15 минути на станцията. Всички модели вече идват със супер двигателя - V6s Plus, разработен от самите Xiaomi. Това се отразява и на мощността, която вече варира между 320 и 690 к.с. Версията Pro чиито капацитет е 101.7 кВтч. обещава 902 километра пробег, което звучи красиво и оптимистично като предизборно обещание. Ако пък си вземеш версията Max, получаваш 900-волтова платформа. След множеството инциденти, производителят не е забравил да обърне внимание и на спирачната система, което вече идва от Brembo с 4-ри бутални апарати. Всички тези новости очакваме съвсем скоро да бъдат пренесени и в Xiaomi YU7.

Концепции: Nissan MID4 Tipe 1 / Type 2

 

Представете си, че сте в средата на 80-те години. Диското е на мода, прическите са огромни, а Nissan ви предлага Silvia или 300ZX. Солидни машини, разбира се. Но в тъмните ъгли на фабриката, зад заключени врати, група гениални инженери се подхилват лукаво. Те не работят върху следващия семеен седан. Те работят върху нещо, което има двигателя на напълно грешното - или всъщност на абсолютно правилното място. Точно зад главата ви. 

На изложението във Франкфурт през 1985 г. те изкачиха на сцената MID Type I. Казаха, че е концепция, но изглеждаше толкова готова да ви откъсне главата в завоите, че никой не им повярва. Беше пълна с технологии, които звучат като от филм на Спилбърг. Задвижване на четирите колела, което праща две трети от мощността към задните гуми за максимално забавление. Тази система по-късно се превърна в легендарната ATTESA. Но има още. Те му сложиха и системата HICAS. При ниска скорост задните колела се завъртат леко наобратно, за да паркирате като професионалисти, но при висока скорост всички колела сочат в една посока. Резултатът? Стабилност, която би накарала влак на релси да изглежда несигурен. В сърцето му туптеше 3.0-литров V6 с 227 к.с. Днес това може да е мощността на миксер за фрапе, но колата тежеше колкото чифт маратонки - едва 1230 килограма.

Визията? Е, беше малко като сглобена от части на Testarossa, Lotus Esprit и щипка Porsche 944. Не беше най-красивото нещо на света, но беше обещание за скорост. И точно когато всички очакваха да я пуснат в продажба, Nissan просто млъкна. Изчезнаха. До 1987 година, когато се появи MID Type II. И о, боже, каква разлика само! Това вече беше дизайн от 90-те, изгладен, агресивен и напълно оригинален. Беше NSX преди някой въобще да е чувал за NSX. Отзад имаше огромна издутина за двигателя, която сигурно правеше виждането назад невъзможно, но кого го е грижа? Изглеждаше епично. Този път инженерите бяха полудели напълно. Сложиха двигателя надлъжно и му добавиха не един, а два турбокомпресора. Резултатът беше 325 к.с. в кола, която все още беше по-лека от модерен за тогава хечбек. Беше по-къса, но по-широка от оригиналния NSX и се чувстваше като хищник, готов за скок.

Но накрая счетоводителите - тези идиоти със сивите костюми и калкулаторите - решиха да дръпнат шалтера. Проектът беше замразен. Технологиите отидоха в Skyline и 300ZX, което е добре за тях, но е тъжно за нас. Ако MID беше стигнал до пътищата, европейските марки нямаше просто да се притесняват от Япония. Те щяха да се крият под леглата си. Това щеше да бъде революция.

Екзотични: eStory Mehari

 

През шейсетте години, когато хората още вярваха в любовта и евтиния бензин, се роди Citroën Méhari. Това не беше просто кола, а леген легенда. Направено от пластмаса, леко като перце и просто като конструктор Лего. Беше символ на свободата - от Френската Ривиера до африканските пустини, където военни и хипита го караха с еднакъв ентусиазъм. Името му идва от някаква камила, която издържа на всичко, точно както и това возило. Днес този дух се завръща под името eStory. Само че вече е на ток, защото сега е модерно да спасяваме планетата, докато си пием коктейлите. 

Предлагат ни три варианта. Classic е за тези, които искат просто да се правят на интересни по крайбрежната алея. Има и версия 4х4 с цели два електромотора, в случай че решите да щурмувате някой неасфалтиран път към плажен бар. А за тези, които имат да превозват две каси бира и малко пясък, има и пикап. Носи до 236 кила. Най-хубавото е, че в Европа това чудо попада в категорията на тежките четириколки. Тоест, може да се кара от 16-годишни с книжка B1. Идеално за богати тийнейджъри, които искат да се придвижват между басейна и игрището за голф, без да се налага да учат правилника за движение.

Моторчето е мощно цели 15 к.с. Има три режима на каране: Нормален, Еко и Планински. В последния режим може да вдигнете зашеметяващите 80 км/ч, стига наклонът да е в правилна посока. Батериите са два вида - малката с капацитет 15 кВтч. ви кара до 220 км, а голямата - 25 кВтч. до 315 км, ако вярвате на рекламите. Зареждането е истинско приключение: със стандартното зарядно ще ви трябват 10 часа. Точно колкото да се наспите, да закусвате кроасан. Ако бързате, има и по-мощно зарядно, което съкращава мъката на 3.5 часа.

Каросерията, разбира се, е от пластмаса. Не се плаши от драскотини, не ръждясва и се мие с маркуча. Вътре всичко е тапицирано с платове за яхти, които издържат на слънце, вода и пясък. С други думи - интериор, който може да изперете, след като децата са го омазали със сладолед. Към 2026 година обещават и някаква супер луксозна версия, където ще може да си избирате цвета на конците, за да сте уникални на паркинга пред казиното. И сега стигаме до най-забавната част - цената. Удоволствието да караш пластмасов леген на ток започва от скромните 32 025 евро. Ако искате топ версията 4х4, пригответе 40 199 евро. За тези пари може да си купите истинска кола, но тогава няма да сте толкова еко и толкова „story“. Гаранцията на батерията е 5 години, но ако много се молите, може да я удължат до 10. Доставката е след три месеца - точно време да си намерите подходящи джапанки, които да си отиват с цвета на каросерията или просто да размислите.

Soueast S08 дебютира там, където пясъкът прощава техническата мимикрия, а в Китай карат по-мощната версия

Китайската марка Soueast крета по пътищата още от деветдесет и пета с лицензи модели на Mitsubishi, но едва наскоро реши да потъне в прегръдките на Chery. Сега, на лъскавия пазар в Дубай, ни сервират поредното превъплъщение: хибридния SUV Soueast S08, който всъщност е просто преоблечен Jetour X70. Екстериорът е почти идентичен с оригинала, до последния милиметър. Размерите са същите, претенциите - големи. Джантите варират между 19 и 20 цола, вероятно за да отвлекат вниманието от факта, че под ламарините няма нищо. Апропо, прибиращите се дръжки на вратите са там, но тъй като моделът явно няма да се предлага в Китай, това не е проблем.

Интериорът е същият паметник на цифровото излишно. Таблото е окупирано от отделни дисплеи - единият 10.2, а другият цели 15.6-инча Сякаш сте в телевизионно студио, а не в автомобил. Скоростният лост е мигрирал на волана, за да освободи място за безжично зарядно. Важно е телефонът да е зареден, докато чакате пътна помощ за хибридната система, нали? Докато оригиналният Jetour предлага избор, тук Soueast ви натрапва три реда седалки - да има място за цялото пътническо разочарование. Списъкът с екстри е дълъг и упоителен: панорамен покрив, масажни седалки и дори хладилник в подлакътника. Има и куп електронни асистенти, които да мислят вместо шофьора, докато той се наслаждава на измамния лукс.

Под капака на този Soueast S08 DM намираме 1.5-литров турбо мотор със скромните 143 к.с., подпомаган от електромотор. Обещават ни 89 километра на ток, което в реалния свят е колкото да стигнете до следващата пряка. Любопитното е, че в Китай хибридният оригинал е значително по-мощен и с двойно по-голяма батерия, но явно извън Китай, хората са по-скромни и непретенциозни. Предното задвижване е стандарт - смело решение за нещо, наречено SUV. Датата на продажбите и цената са обвити в мълчание. Първо щели да атакуват Близкия изток. Там поне пясъкът прощава техническата мимикрия.

.

Немското качество изгоря: Защо половин милион баварци могат да лумнат всеки момент?

 Купуваш си BMW, мислиш си, че си хванал Господ за шлифера, а накрая се оказва, че си си купил скъпа факла на четири колела. Баварският гигант обяви, че изтегля над половин милион коли по целия свят - 575 000 бройки, ако трябва да сме точни. Проблемът? Стартерът. Нещо толкова елементарно, че дори в стария Москвич работеше по-дълго. Оказва се, че тези нови и лъскави машини имат стартери, които се износват преждевременно. И ако си мислите, че просто няма да запалите за работа - грешите. BMW чистосърдечно си признават: колата ви може да се подпали. Може да лумне, докато въртиш ключа, а може и докато си караш към мола. Три коли вече изгоряха като факли - две BMW 3-series и една 4-series. Просто така, от прекомерно износване на някакво реле, доставено от фирмата Valeo. Метални стружки се трупали вътре, ставало късо и бум! Честито, вече нямаш лимузина, имаш купчина обгоряла пластмаса.

Списъкът на „застрашените“ е по-дълъг от опашка за безплатни кебапчета по време на избори. Тук са серия 2, 3, 4, 5, джиповете X3 и X4, че дори и спортното Z4. Даже и клетата Toyota Supra е в кюпа, защото японците са направили грешката да сложат баварски мотор вътре. Всичко, произведено между 2020 и 2024 година, е под въпрос. От BMW ни успокояват - шансът да се запалиш бил под 0.1 процента. Успокояващо, нали? Все едно да ти кажат, че в самолета само една седалка е с дефектен парашут, ама спокойно, едва ли ще е твоята. Собствениците щели да бъдат уведомени през март. Дилърите щели да сменят стартерите безплатно, ако все още колата не е изгоряла. Голямо мерси! Даваш една торба пари за „немско качество“, а накрая чакаш писмо, за да разбереш дали колата ти няма да стане на въглен в гаража. Това е светът днес - плащаш за емблема, а получаваш дефектно реле и страх от пожар.

Класики: Mazda Luce

 

Днес ще се запознаем с нещо, което притежава особена, почти аристократична дискретност. Една машина, която не крещи за внимание, но те заковава на място с присъствието си. Mazda Luce. В нея има нещо от италианския шик на Бертоне - онази лекота на линията, която те кара да се питаш дали това е автомобил, или е изящно обръщение към вечността. Как обаче се случи така, че Luce, това „сияние“, както се превежда името ѝ, остана в сянката на по-шумните си събратя? Дали не е заради онова странно, почти фанатично упорство на японците да ни предложат ванкеловия двигател? Онзи роторен мотор, който е като красиво написана поема, която обаче малцина разбират, а още по-малко успяват да рецитират докрай без грешка.

Всичко започва с един почерк от 60-те години. Почеркът на Джорджето Джуджаро от студиото Бертоне. Питам ви - колко често виждате японска машина, която прилича на изгубен прототип на Alfa Romeo? Това беше Luce 1500, представена през 1966г. Една ефирна, почти прозрачна елегантност. Тя не се движеше по пътя, тя го галеше. Тук се появи и Luce Rotary Coupe - двувратото бижу, което ни показа, че роторният двигател не е просто технически каприз, а опит за революция. Но светът, както често се случва, не беше готов за революции. За пуританите беше наличен и 4-цилиндровият бензинов мотор с работен обем от 1.5 и 1.8 литра. 

През 70-те Luce реши да смени костюма. Стана по-тежка, по-внушителна, с онези мускулести линии, които ни напомняха за американските крайцери, но с японска прецизност. В Европа я познавахте като Mazda 929 и се предлага като комби. Но тук истинският герой беше моделът RX-4. Роторният мотор тук вече не беше експеримент, а заявена позиция и се предлагаше в две версии от 1.2 и 1.3 литра. Една позиция, която плащаше висока цена в литри бензин, но пък ви даваше усещането, че под педала имате не бутала, а сърце на реактивен самолет. За тези които искаха нещо по-старомодно се предлагаше само един 4-цилиндров, 1.8 литров мотор. 

Третото поколение е представено през 1977 година и прави крачка назад към спокойствието. Линиите станаха по-ръбести, по-строги. Появиха се онези странни вертикални фарове, които придаваха на колата вид на замислен философ. Luce започна да обслужва корпоративния свят на Япония. Тя стана колата на хората, които вземат решенията тихо. Надеждност, хром и велур - една триада, която по онова време означаваше успех. Ванкелът присъства, но е допълнен от 1.8 и 2.0 литрови, бензинов мотори, както и от 2.2 литров дизел. 

80-те години ни донесоха една нова естетика на модела - естетиката на правоъгълника. Luce (HB) стана по-футуристична, с нисък коефициент на съпротивление и за пръв път с турбокомпресор. Това беше времето на дигиталните табла и на усещането, че бъдещето е на една ръка разстояние. Тя беше модерна, тя беше бърза, но някак започна да губи онази романтична нишка, която Джуджаро беше вплел в началото. Гамата на двигателите е прехвърлена от предходният модел, но всички 4-цилиндрови бензинови мотори са оборудвани вече с инжекционна система на впръскване на горивото.

Петото поколение е финалът. Пътят на Luce завършва с модела HC. Една лимузина, която беше толкова голяма и толкова тиха, че дори германските инженери започнаха да се почесват по главите. С 3.0-литров V6 двигател и окачване, което превръщаше неравностите в спомен, Luce HC беше върхът на една епоха. дизеловият мотор е премахнат от гамата, но са добавени нов 2.2 литров 4-цилиндров мотор и 2.0 литров, V6-цилиндров агрегат. През 1991 година производството на Luce приключва за да се прероди в Sentia и накрая в спомените ни.  

Фейслифтът на Haval H3 с нова решетка и 16 колонки

 Гледаш и се чудиш - нова кола ли е това или просто са му изтрили грима от вчера? Това е обновеният Haval H3, познат още като KuGou и Cool Dog. Какво са променили ли? Махнали са един декоративен панел от задната врата. Преместили номера върху багажника и преоформили бронята. За да виждате по-добре как животът изтича покрай вас, са сложили по-голямо задно стъкло и пръскалки на чистачките. Вече е лукс да си измиеш стъклото, нали така? Ако имате пари за задвижване на всички колела, ще получите и черна радиаторна решетка. Тя трябвало визуално да съвпада с калниците и джантите. Размерите са си същите - 4.5 метра ламарина, която се опитва да изглежда важна на пътя.

Вътре наблюдаваме революция при чашите. На втория ред вече има подлакътник с две дупки за кафе, за да не се разлива, докато подскачате по дупките. Круиз контролът вече се управлява от волана, за да не се разсейвате, докато машината ви кара към работата, която мразите, а в по-скъпите версии дори са ви сложили осветени огледала в сенниците. Имаме обаче изцяло нова централна конзола между предните седалки, която разполага с две подложки за безжично зареждане на телефони и два удобни къпхолдера. Ако искате „Премиум“, плащате повече за електрически багажник и изкуствена кожа. Истинската кожа явно вече е мит. А най-скъпата версия - Tech+ – ви предлага 16 високоговорителя. Има и функция „комфортно влизане“, защото явно вече ни мързи дори да седнем в колата си нормално.

Под капака на версията 4х4 има 1.5-литров мотор със 177 к.с. Отговарял на Евро 6. Гордо заявяват, че харчел с 0.4 литра по-малко. Десет литра на сто в града. Десет! Това е прогресът - гориш малко по-малко, докато плащаш много повече. По-евтината версия си остава със 143 коня - колкото да не умреш от скука на баира. И двете са със 7-степенен автомат. Цените? Започват от около 20 000 долара. Казват, че базовият модел поевтинял малко. Сложили са му 18-инчови джанти и подгряване на всичко - седалки, стъкло, волан, дори инжекторите. Явно знаят, че идва голям студ.

Caterham Seven 2026: Същата опасна британска вана, но с по-хубави фарове

 

Caterham току-що доказа, че дори нещо, което е на 50 години и е проектирано в нечий гараж, може да научи нови трикове. Британците обявиха серия от промени за легендарния Seven, като по някакво чудо са решили да запазят цените същите. Което е странно, защото обикновено, когато добавиш кожа и боя, цената скача по-бързо от лихвите по ипотеката ми. За 2026 година Caterham Seven получава „Clear Lens Pack“. Това означава, че фаровете вече не изглеждат така, сякаш са взети от трактор от 40-те години, а са модерни и чисти. Освен това ролбарът и корпусите на светлините вече са в цвета на каросерията. Добавили са и осем нови цвята с имена, които звучат като заглавия на албуми на прогресив рок групи от 70-те. Имена като Sunset Riot и Heritage Sage. Има и цвят Ice Forest Green, който за пръв път видяхме в онзи електрически Project V Concept, за който не искаме да говорим.

Отвътре са монтирали нови кожени седалки за пакета S-pack, които изглеждат достатъчно удобни, за да прекарате в тях повече от десет минути, преди гръбнакът ви да се предаде. Има и черен кожен тунел за скоростите, който идва стандартно. О, и най-добрата новина: можете да получите носовия конус от модела 620 напълно безплатно за всеки вариант. Това е като да си поръчате хамбургер и да ви дадат филе миньон, само защото сте ги попитали.

Под капака всичко е точно така, както трябва да бъде. Все още имате малкия 660-кубиков двигател от Suzuki, който звучи като ядосана шевна машина, и великолепния 2.0-литров Ford Duratec. Мощността варира от скромните 84 до умопомрачителните 310 конски сили във флагмана 620. Лошата новина е, че се сбогувахме с атмосферните модели 485 в Европа и Япония. Трагично е, знам. Но докато една врата се затваря, Caterham отварят друга - онази към електрическото бъдеще с Project V. Той бавно се тътри към производство и дори ще се продава в Америка. Но нека бъдем честни - нищо не може да замени усещането да седиш в алуминиева вана, която се опитва да те убие при всеки завой. 

Changan CS35 Max e поредният кросоувър, който се прави на по-голям, отколкото е

 

Changan CS35 Max идва, за да изхвърли стария CS35 Plus. Смяна на караула. Китайците не си поплюват - моделът е напълно нов отвътре и отвън, а размерите му са пораснали с цели 21 сантиметра. Вече е дълъг 4.54 метра. В свят, в който всичко се смалява - от достойнството до заплатите - поне ламарините на кросоувърите растат.

Под капака са сложили 1.5-литров бензинов турбо мотор. Мощността още я пазят в тайна, сякаш е държавна републиканска тайна, но най-вероятно той ще е същият като в Changan CS75 Plus с неговите 192 к.с. и ще работи със 7-степенна автоматична кутия. CS35 Max трябвало да вибрира по-малко - цели 50% подобрение на вибрациите и звукоизолацията. Представете си колко е тресло старото, щом сега ни го продават като половин чудо. И за да не слушате как всичко вътре скърца, инженерите са натъпкали цели 115 звукоизолиращи елемента по цялата каросерия. 115 парчета вата и гума, за да се изолирате от реалността отвън. Дано поне този път са уцелили местата им.

Цени? Нива на оборудване? Още няма. Но пък знаем какви „играчки“ са ни подготвили. Електрическо отваряне на багажника - за тези, които ги мързи да си изцапат ръцете. 360-градусови камери и вграден видеорегистратор. Вече няма нужда да си купувате камера от пазара, колата сама ще записва как се псувате на пътя. Специално за зимата са добавили отопление на всичко - седалки, волан и предно стъкло.  Кога ще го пуснат? Никой не казва. Говорят, че ще е скоро. Но „скоро“ е относително понятие - точно като обещанията за по-добър живот. Чакаме и гледаме как Изтокът ни превзема, парче по парче, докато ние все още се чудим как да си платим тока.

**Новата Toyota Highlander се опитва да ни убеди, че 50 000$ са напълно разумна цена за батерии

 

Повече от двадесет годиниToyota Highlander беше нещо като добре ушит вълнен панталон - не е особено вълнуващ за гледане, но върши работата си превъзходно и не се опитва да ви убеди, че е нещо друго. Той не претендираше да е завоевател на джунгли, а просто превозваше семейства без излишни драми. Дори когато се появи по-големият Grand Highlander, оригиналът остана на поста си като разумен избор за разумни хора. Сега обаче за 2027 г. Toyota са решили да изхвърлят изпитаната рецепта през прозореца. Следващият Highlander е изцяло електрически и е поредната концепция, която добива серийна форма от тези, които марката представи преди 4 години(Това са четирите концепции на Toyota с реални шансове за серийно производство). И когато казвам „изцяло електрическа“, имам предвид точно това - не можете да получите версия с бензинов двигател, колкото и учтиво да помолите дилъра. Това е голяма промяна, все едно да отидете в любимия си бар и да откриете, че вече сервират само боза.

Визуално колата следва новия стил на марката, който започна от Prius. Кой би повярвал, че Prius ще стане моден диктатор? Предницата е аеродинамична и гладка, има тънки LED светлини и изравнени дръжки на вратите. Тук трябва да отбележа, че макар изравнените дръжки да изглеждат модерно, те често са решение на проблем, който не съществуваше при обикновените дръжки. Освен това колата е пораснала. Дължината вече е 5050 мм, което е с около 10 сантиметра повече от преди. Междуосието също е разтегнато значително, което е добра новина за пространството вътре, но по-лоша, ако се опитвате да паркирате в центъра.

В интериора нещата са станали по-елегантни и подредени. В центъра доминира 14-инчов екран, но Toyota са запазили физически бутони за климатика. Това заслужава малко аплодисменти, защото няма нищо по-досадно от това да ровите в три подменюта, само за да си стоплите краката. Материалите са качествени и типични за марката, има амбиентно осветление с 64 цвята (което е с около 61 цвята повече от необходимото) и панорамен покрив, който е най-големият монтиран някога на Toyota. На втория ред имате капитански столове, което винаги ме кара да се чувствам като в частен самолет. Третият ред, според Toyota, е подходящ за възрастни, което означава, че ако сте нисък и водите спокоен начин на живот, ще ви е добре. Но ако сте над 180 см, по-добре не оставайте там твърде дълго. Багажникът събира 450 литра с вдигнати седалки, което е прилично. Важно е да знаем, че  това е първият автомобил на марката, оборудван със Safety Sense 4.0 - пакет от електронни бавачки, които имат за цел да поправят грешките ви, преди изобщо да сте осъзнали, че сте ги направили. Системата включва обичайния набор от помощници: спиране преди сблъсък, адаптивен круиз контрол и асистент за поддържане на лентата. Има и нещо, наречено „проактивен асистент за шофиране“, което звучи така, сякаш колата има собствено мнение за това как трябва да вземете следващия завой. Ако решите да похарчите малко повече за версията Limited, ще получите и асистент за задръствания, който е безценен, ако животът ви преминава в чакане на околовръстното, както и система за усъвършенствано паркиране.

Задвижването е изцяло на батерии. Базовият модел е с предно предаване и 221 к.с. Ако искате повече, има версия със задвижване на всички колела и 338 к.с., която ускорява доста прилично за нещо с размерите на малък влекач. Пробегът варира между 430 и 515 километра в зависимост от това колко голяма батерия си поръчате и колко тежък е десният ви крак. Зареждането от 10 до 80% отнема около 30 минути, стига да намерите зарядна станция, която всъщност работи и времето да е хубаво. Една от функциите, които всъщност е полезна, е възможността колата да захранва външни уреди. Можете да включите електрически инструменти или дори да захранвате къщата си при прекъсване на тока. Това е практично. Toyota ще произвежда тази кола в Кентъки, което е добре за американците, но цената вероятно ще започва от над 50 000 долара. Дали хората ще искат да дадат толкова пари за електрически Highlander в момент, когато пазарът на електромобили леко е позамръзнал? Предстои да разберем. Но едно е сигурно - Toyota са много уверени в това решение.

Wendao V9 е 7-местен китайски ван, който тежи колкото малка планина и се движи чрез сложни физични закони

На 9 февруари се случи нещо, което вероятно не е прекъснало следобедния сън на никого в Европа: BAIC представи своя нов подбранд на Arcfox, наречен Wendao. Заедно с него се появи и моделът V9 - голям, 7-местен MPV с удължен пробег (EREV). Те твърдят, че това е първият такъв в света с интегрирана клетка срещу преобръщане и магнитореологично шаси. Което звучи впечатляващо, ако сте от хората, които обичат да четат речници по физика преди лягане. Магнитореологичната система за окачване е нещо, което обикновено намирате в модерните суперавтомобили или в много скъпи медицински уреди. Тя използва магнитни полета, за да променя гъстотата на течността в амортисьорите до 1000 пъти в секунда. Това е с около 999 пъти по-бързо, отколкото повечето взимат решение на кръстовище. Теоретично, ако минете през неравност, колата ще разбере за това и ще се коригира, преди вие изобщо да сте усетили, че сте напуснали гладкия асфалт. Има и алуминиево окачване с двойни носачи, което е доста прилично инженерно решение за нещо, което тежи над два тона и половина. 

Що се отнася до размерите, Wendao V9 е дълъг точно 5300 мм. Това си е голяма машина. Широка е почти два метра, а собственото ѝ тегло е 2580 кг - или колкото половин дузина по-малки фиатчета. Въпреки това, дизайнът е сравнително разумен. Отпред има типичната за кийските автомобили голяма решетка, която те наричат „водопад“, и LED лента, която свети през цялата широчина. Задната част следва същата логика. Най-важното обаче е, че инженерите са запазили конвенционалните дръжки на вратите. Те се хващат с ръка и се дърпат. Няма нищо объркващо, никакви скрити механизми, които биха могли да ви ядосат, а и няма опасност да  забранят продажбите на модела в Китай, защото са си съвсем стандартни.

Задвижването е интересно по един малко сложен начин. Имате 1.5-литров бензинов двигател със 158 к.с., но типично за EREV моделите, той не задвижва колелата, а само генерира електричество за електромотора, който вече има 304 к.с. Това позволява на този огромен ван да развие 190 км/ч, което е напълно ненужно за семеен автомобил. От Arcfox твърдят, че пълният пробег е 1500 километра. Това означава, че можете да прекосите половин Европа, без да спирате за гориво, което би било чудесно, ако не се налагаше на пътниците ви да слизат по други, по-човешки причини.

Очаква се да се появи на пазара през второто тримесечие на 2026 г. Дотогава вероятно ще разберем и колко точно е голяма батерията, стига някой да се сети да го измери правилно и това как изглежда интериора.

Новото Suzuki Across е тук и е точно толкова вълнуващо, колкото пребоядисана ограда

 

Без изненади. Suzuki представи най-новия си конкурент на Toyota RAV4 за Европа, уверено твърдейки, че е също толкова добър, колкото оригинала. Което, честно казано, не е кой знае какво преувеличение, след като новият Suzuki Across отново е Toyota RAV4 в различни дрехи, оборудван със същата Plug-in хибридна система. Точно както предишния модел, той се придържа към изпитания метод на щедро вземане назаем и възможно най-малко усилия за промяна. Докато предишният Across се опитваше да се прави на различен със своята предница, заимствана от китайския модел Toyota Wildlander, обновената версия най-после се предаде пред мързела. Сега той е практически идентичен с RAV4 Adventure. В резултат на това Suzuki напълно пропуснаха нивата на оборудване Core и GR Sport. Вместо това са избрали здравия стил Adventure, но не заради някакъв внезапен порив към приключения, а защото преоформената решетка на този модел позволява по-лесното монтиране на по-масивната емблема на Suzuki. Инженерна мисъл в най-чистата ѝ, икономична форма. За да бъде объркването пълно, Suzuki пуснаха на пазара на Сейшелските острови съвсем различен Across, който всъщност е преименуван Suzuki Victoris. Така че, ако си купите Across в Европа, получавате Toyota, а ако го купите на Сейшелите - нещо съвсем друго. Очевидно един модел не е бил достатъчно объркващ за маркетинговия отдел.

Вътре оформлението и дизайнът също остават изцяло на Toyota, с изключение на емблемата на Suzuki на волана. Стандартните характеристики включват 12.3-инчов дигитален панел и 12.9-инчов инфоразвлекателен екран. Имате пет USB-C порта, което е малко прекалено, и безжично зареждане за телефон.

По отношение на задвижването, новият Across се предлага изключително като Plug-in хибрид. Suzuki са решили да не се занимават със самозареждащия се вариант на RAV4. Конфигурацията се състои от 2.5-литров бензинов двигател и два електрически мотора, произвеждащи комбинирана мощност от 304 к.с. Всичко това минава през E-CVT скоростна кутия към четирите колела. Интересното е, че Across ускорява от 0 до 100 км/ч за 6.1 секунди, докато оригиналната Toyota го прави за 5,8 секунди. Може би лепилото за новата емблема е било твърде тежко. Батерията е с капацитет 22.7 кВтч, което би трябвало да е достатъчно за около 100 км пробег на ток, ако не бързате.