След като станахме свидетели за Завръщането на Santana, сега испанската марка с китайски собственик представя и вторият си модел в новата си история. той се казва Santana Cajal - лъскав, готов за новия свят. Но въпросът, който трябва да си зададем и който никой на официалните трибуни не обича да чува е следният: какво всъщност ни продават днес под това легендарно име? Официално ни съобщават, че това е завръщането на една легенда. Че Cajal е символ на новата ера, на модерните технологии, на испанския автопроизводителен дух, облечен в съвременни дрехи. Показват ни нови линии, дигитални табла, говори се за електрификация, за екологични норми и за безкомпромисен комфорт. Всичко е прецизно опаковано в красиви думи и изискани маркетингови фрази.
Но нека спрем за момент и да погледнем истината в очите. Всяко подобно възкресение в наши дни носи един и същ горчив вкус. Вземат старата слава от миналото, за да продадат поредната съвременна кутия на колела. Слагат името Cajal – в чест на великия испански учен и Нобелов лауреат Сантяго Рамон и Кахал – сякаш искат да ни внушат, че в тази машина има някаква научна революция, някакъв висш интелект. Въпросът е защо? Защо европейската автомобилна индустрия продължава да рови в историята си и да вади оттам забравени имена? Защото няма нови идеи? Или защото знае, че купувачът все още изпитва тиха носталгия по онова време, когато автомобилът беше символ на истинска свобода, а не просто компютър на батерии?
Нека влезем обаче малко по-дълбоко под лака, защото когато сваляте прахта от една легенда, сте длъжни да кажете на хората какво точно има под ламарините, а не само какви дигитални фойерверки са им подготвили в маркетинговия отдел. Това е чисто и просто един Beijing BJ40 с надпис Santana на предния капак. Имаме класическа формула за офроуд: класическо шаси. Под предния капак мърка – или по-скоро чука – 2.0-литров турбодизел със 163 к.с., взет от експортната версия на модела. Скоростната кутия е познатата ни 8-степенна автоматика на ZF. И тук идва въпросът: защо? Защо дизел през 2026 година? Защото когато закъсате в калта някъде из Андалусия или в Пирин, хибридните батерии не ви помагат. Помага ви въртящият момент от саждите. Но дотук с класиката. Защото задвижването е истински полигон от системи: 4x4 с сменяеми режими, бързи и бавни предавки, плюс три блокируеми диференциала – преден, централен и заден. И за да е пълна драмата, са монтирали система за така наречения „танков завой“ (tank-turn), която блокира задното вътрешно колело, за да завърти този 4.7-метров колос в някой тесен планински ждрело. Добавете 22 сантиметра пътен просвет, 80 сантиметра газене във вода и 11 режима за шофиране – от скали до кал. Механично това е сериозно оръжие. Но да не забравяме чия основа ползва. Взели са китайската архитектура, сглобяват я в Линарес и ни я сервират с испанска гордост.
Интериора също е пренесен директно от оригинала. Доживяхме да кажем, че китайска стока е оригинална - нали. Пред шофьора се разстила 10.2-инчов дигитален кокпит, но истинският спектакъл са двете 12.8-инчови екрана на централната конзола и пред спътника. Да, спътникът вече си има собствен дисплей, за да не гледа пътя, а да си пуска филми, докато колата пресича реки. Всичко е облечено в кожа с контрастни шевове, има панорамен стъклен покрив, огледало за задно виждане с камера и за разкош – забележете – старт-бутон с собствен 1.9-инчов дисплей! Екран върху самия стартов бутон! Чувате ли колко абсурдно звучи това? Бутонът за запалване вече не е просто копче, той е джаджа. За да ви замажат очите напълно, са сложили система с 10 високоговорителя и субуфер, 50-ватово безжично зареждане и 10 USB порта! Сякаш няма да карате през скали, а ще отваряте подвижен компютърен клуб в гората. И за разкош – система за 540-градусово наблюдение с така наречения „прозрачен капак“, за да виждате какво има под предните колела.
Ценовите табели все още не са окончателно заковани с официален прайс-лист за всеки вариант, но намерението на марката е ясно: Santana Cajal ще позиционира своя всъдеход под границата на 50 000 евро. В някои по-ранни анализи се споменаваха дори начални нива около 30 000 – 35 000 евро за базовите изпълнения, но за добре оборудвания дизелов 4x4 вариант целта е да остане твърдо под 50 хиляди. Jeep Wrangler или Ford Bronco на европейския пазар подминават 65 000 – 80 000 евро без да им мигне окото. От Santana се опитват да ви кажат: вижте, даваме ви същият агресивен офръудър, но с 20 000 евро по-евтино. Но пак опираме до въпроса – получавате ли истински всъдеход, или просто плащате 50 000 евро за китайски BAIC. Най-вероятно е постигнат компромис.
Няма коментари:
Публикуване на коментар