За да се борят с безупречните германци от Porsche в рали шампионатите, французите повикаха Marcello Gandini от Bertone – същият човек, нарисувал Lamborghini Countach. Той видя скромното Renault и му добави такива брутални, раздути задни калници, че колата започна да изглежда като кошмарно видение. Под този раздут алуминиев и стъклопластов продукт се крие 1.4-литров, 4-цилиндров двигател с турбокомпресор Garrett. Произвежда 160 конски сили. Днес това звучи като мощността на миксер за гладки напитки, но през 1980 година, опаковано в каросерия, която тежи малко над 900 килограма, това нещо беше по-бързо от Porsche 911! Ускорението от 0 до 100 км/ч ставаше за 6.9 секунди – в ера, когато повечето коли се нуждаеха от календар, за да засекат същото упражнение.
Да караш такова нещо на мокър асфалт не беше просто шофиране. То беше руска рулетка. Турбо дупката беше толкова огромна, че натискаш педала на газта, чакаш, изпиваш едно кафе, прочиташ вестника... и изведнъж УаУ! Турбото се задейства с такъв брутален тласък, че задната част на колата решително прави опит да изпревари предната. Ако не внимаваш, свършваш в най-близкото френско дърво, но ако го овладееш, се чувстваш като боговете на моторните спортове. Инженерите на Renault не са проектирали всичко от нулата. Те просто извършиха вандализъм в собствения си склад за части! Задното окачване беше взето назаем директно от спортното Renault Alpine A301, а 5-степенната ръчна скоростна кутия? Тя дойде от флагмана - Renault 30. За ралитата от легендарната и полулуда "Група B" французите изцеждат от същия този 1.4-литров двигател немислимите 350 к.с.! Кола с тегло от 900 кг и почти 400 коня на задната ос – това не е бил автомобил, това е бил уред за екзекуция на асоциални шофьори.
И понеже е френско, интериорът на първия Turbo 1 беше пълна психоделия. Воланът беше асиметричен и изглеждаше като извънземно оръжие, а таблото беше покрито с десетки червени и сини уреди. Беше толкова лудо, че дори самите французи се уплашиха и за последващата версия Turbo 2 решиха да сложат стандартно табло от обикновено Renault 5, за да спестят пари и да не плашат клиентите. Днес тези коли струват цяло състояние, а онези, които ги притежават, ги пазят като семейни ценности и искат за тях над 150 000 евро. И има защо. Renault 5 Turbo не беше просто автомобил. То беше среден пръст срещу скуката, логиката и здравия разум.




Няма коментари:
Публикуване на коментар