История: 60 години Dacia

 

Историята на Dacia звучи като приказката, но преведена на езика на суровия източноевропейски капитализъм. Пътят от бюджетното дъно, където марката сглобяваше своите „карпатски карети“, до днешната поул позиция на частния европейски пазар е толкова абсурден, че през 1966 г. никой нормален човек не би заложил и един лев на това развитие. Всичко започва през май същата година, когато Николае Чаушеску решава, че Румъния трябва да се моторизира. Renault услужливо предоставя лиценз за сглобяване на своя модел 8, който преди това е сглобяван и у нас като BULGARRENAULT 8. Малко след това в Румъния е изпратен и моделът 12  с предно предаване и така се ражда легендарната Dacia 1300. Румънските власти са толкова горди от престижния си проект, че успяват да изпреварят дори СССР, който тепърва строи завода на Лада в Толиати. На хартия колата е страхотна за времето си – модерно френско задвижване, семеен комфорт и дизайн, който кара купувачите на Москвич и Шкода да завиждат. На практика обаче качеството беше забравено някъде по трасето. Румънските коли станаха пословични с инженерните си дефекти и способността си да ръждясват още в брошурата.  Първият екземпляр, слязъл от поточната линия, обаче е подарен лично на Николае Чаушеску. Тъй като румънските работници обаче все още са се учели как се сглобява автомобил, за да не стане международен скандал с качеството пред вожда, колата всъщност е изцяло сглобена във Франция, а в Румъния само ѝ залепят емблемата и плочката с посвещението. 

В началото на 90-те се появи Dacia Nova базирана на Peugeot 309, но никой не иска да си спомня за нея. Истинското чудо се случи през 1999 г., когато Renault Group реши да купи марката и да направи това, в което почти всички останали източноевропейски производители се провалиха – да я превърне в златна кокошка. Французите пуснаха Logan и MCV, които изумиха света със своята непретенциозна здравина на цената на употребяван автомобил. И до днес повечето от тях все още се движат, което си е истински рекорд. За да постигнат ниска цена, французите режат разходите безмилостно: огледалата за обратно виждане са напълно симетрични (лявото и дясното са една и съща част, за да се спести от матрици), арматурното табло е отлято от едно цяло парче пластмаса, а предното стъкло е с минимална извивка, защото плоското стъкло е по-евтино за производство. После дойде Duster – джипът, който се превърна в официален символ на антистатуса и дори влезе в ролята на папамобил.

Днес, в епоха на брутално надути цени на новите автомобили, Dacia просто доминира на частния пазар. Докато класически легенди като Ford Fiesta бяха изпратени в музея, Sandero се бори на нож със своя технически донор Renault Clio за първото място по продажби в цяла Европа. Румънците доставят точно това, което хората искат – Jogger за големите семейства, Duster и новия Bigster за феновете на SUV-овете и малкия градски Spring на ток. За 60-годишнината си ни подготвят още хитове: комбито Dacia Striker и малката триметрова градска кутия Hipster. 

Най-ироничното е, че Dacia вече не е просто евтина алтернатива. Тя е хладнокръвна марка с лоялна аудитория, която дори не се нуждае от постоянните отстъпки на дилърите. Докъде се простира този култ? Стигна се дотам, че на 24-часовото състезание на Нюрбургринг пистовият Logan събра почти толкова аплодисменти, колкото AMG-Mercedes-ът на Макс Верстапен. Ако Чаушеску можеше да види как неговата фабрика в Питещ днес изпреварва по продажби компанията майка Renault на големи пазари като Германия и диктува правилата в Европа, вероятно щеше да остане без думи. Модерният пазар изхвърли снобизма и остави прагматизма – и точно тук румънците се оказаха недостижими. 

.