Chrysler Atlantic: Колата, която щеше да бъде велика, ако шефовете в Детройт имаха топки

 

През 90-те години Америка беше заета да прави някои от най-ужасяващите, пластмасови и скучни кутии на колела, познати на човечеството. Но тогава, през 1995 година, в Детройт се случи нещо напълно извънредно. Някой в Chrysler очевидно беше прекалил с бърбъна, заключил се бе в студиото и беше решил да нарисува автомобил, който изглежда така, сякаш е излязъл от мокър сън на френски благородник от 30-те години. Резултатът - Chrysler Atlantic Concept.

Само го погледнете. Този преден капак е толкова безкрайно дълъг, че когато предната броня вече е пристигнала в съседния град, вие все още сте в гаража си и се опитвате да потеглите. Дизайнерът Боб Хъбъл очевидно е откраднал малко от Bugatti Type 57 Atlantique, след което е надул формите с помпа. Калниците са по-обли от хълмовете в Тоскана, а хромираните джанти са с размер на сателитни чинии — 21-цола отпред и 22 отзад. В епоха, в която хората се възхищаваха на Ford Mondeo ST200, това нещо изглеждаше като междугалактически крайцер. 

Но истинската лудост не е външният вид. Истинската лудост е под този гигантски капак. Когато американците искат мощност, те просто вземат огромен, мързелив V8 двигател. Но не и този път. Инженерите в Chrysler са направили нещо изумително. Взели са два 2.0-литрови, 4-цилиндрови мотора от Neon — да, от онзи жалък пластмасов седан - и буквално са ги заварили един за друг с електрожен. Резултатът? 4.0-литров, редови 8-цилиндров двигател (Straight-Eight). Точно така, осем цилиндъра в една права линия, точно както са го правили в златната ера на моторните състезания. Има 260 конски сили. Не е умопомрачително бърз, но звукът на редовия 8-цилиндров мотор е нещо, което кара космите между краката ви да настръхнат. 

Вътре е пълно с ар-деко циферблати, скъпа кожа и усещане, че всеки момент до вас ще седне някоя филмова звезда от нямото кино. Разбира се, тъй като е концептуален автомобил, Chrysler направи точно една бройка. Единствена. Днес тя седи в някакъв музей и събира прах. И това е най-тъжното нещо на света. Защото вместо да произведат това произведение на изкуството, те решиха да продължат да бълват PT Cuiser. Което доказва, че светът просто не заслужава хубави неща. И тук стигаме до същината на проблема. Тогавашните шефове и собственици на марката в лицето на Mercedes просто нямаха топки да пуснат този модел в серийно производство. Бяха твърде уплашени, твърде счетоводно ориентирани и твърде заети да треперят над маржовете си на печалба, за да направят нещо наистина велико.