Как натрият ще спаси достъпните електрически коли

 Ако си мислите, че съвременната цивилизация се движи от възвишени идеи, хуманизъм или поне от споделени евроатлантически ценности – жестоко се лъжете. Движи се от Менделеевата таблица. При това от онази нейна част, която е толкова оскъдна и толкова стратегически натикана в разни геополитически задници по света, че производителите на модерния ни технологичен комфорт редовно изпадат в пред инфарктни състояния. Всяка нова иновация е просто отчаян опит на белия човек в скъп костюм да избяга от зависимостта си от поредния екзотичен материал, контролиран от местен диктатор с автомат експлоатиращ детски труд (Деца копаят смърт, за да караме електрически автомобили!). 

И ето ти новина, която звучи почти библейски. Китайският мега концерн CATL, чрез устата на своя главен научен пророк Ву Кай, обяви, че е на път да извърши технологично чудо: да превърне солената вода в автомобилно гориво. Е, почти. Хората просто сменят лития с натрий. На чист човешки език: утрешният ден на електромобилите няма да зависи от скъпи и кървави мини в Конго, а от същата онази съставка, с която си ръсите шопската салата и си затваряте киселото зеле. Ву Кай ни чертае два изключително амбициозни хоризонта. Първият, съвсем краткосрочен и прагматичен, е масовата индустриализация на натриевите батерии. Вторият, който е някъде там, в метафизичното бъдеще – разработката на литиево-въздушни батерии. Планът е прост и гениален, като всяка китайска експанзия. Натриевите батерии първоначално ще бъдат натикани в евтините градски кутийки, в камионите на градския транспорт и в системите за съхранение на енергия. А в по-напредналите си версии, тези солени акумулатори обещават пробег до 600 километра с едно зареждане. Скоро ще пътуваме от София за морето с торба сол под капака. 

Принципът на действие всъщност е същият като при досегашните литиеви батерии, но с друг актьор в главната роля. Когато включите колата в контакта, натриевите йони хукват от катода към анода, за да си починат и да се заредят с енергия. Когато натиснете педала на газта, същите тези йони хукват обратно, за да захранват електромотора, докато вие се опитвате да изпреварите някой закъсал Трабант. Голямото, фундаментално предимство на цялата тази гастрономическа технология е, че натрият е навсякъде. Земната кора е направо подпухнала от него. Освен това, за производството на тези батерии китайците ще използват същите поточни линии, които имат и сега, което означава брутално рязане на производствените разходи без милиардни инвестиции за нови заводи. 

Разбира се, скептиците веднага ще измрънкаме, че първите поколения натриеви клетки имат по-ниска енергийна плътност от литиевите. Тоест, по-тежки са и събират по-малко ток. Но CATL вече затваря тази празнина с клетки с висока плътност, готови да взривят пазара на достъпни електромобили. Така че, гответе се. Бъдещето идва и то няма да мирише на изгорели газове, нито на скъп парфюм от Силициевата долина. Ще има лек вкус на саламура. Но пък ще е достъпно за масите, което си е чиста проба кулинарно-технологичен прогрес.