Когато номинирахме участниците за автомобил на годината на Kamuscoop за 2025г., взехме трудно, но принципно решение: да не включваме електрически модели. Причината? Установената експлоатация на детски труд при добива на суровини, необходими за производството на техните батерии. Оттогава всяка наша публикация, свързана с изцяло електрически автомобили, е отбелязана с две звездички пред заглавието. Това е нашият начин да напомним за проблема, който стои в основата на тази технология. Решението ни дойде след като проучване на неправителствената организация International Rights Advocates разкри шокиращи данни: дори и най-големите производители на автомобили постигат едва 50% прозрачност по отношение на веригите си за доставки, свързани с тези суровини, и то в най-добрия случай. Тази липса на прозрачност ни тревожи дълбоко, тъй като предполага, че много от тези компании може би не знаят, или не искат да знаят, дали в техните продукти е вложен детски труд.
Днес на световният ден на детето обръщаме специално внимание на този казус с надежда да достигне до повече хора. Електрическите автомобили са сочени като едно от ключовите решения за справяне с климатичните промени и намаляване на въглеродните емисии. Те обещават по-чиста и устойчива мобилност. Зад този бляскав имидж обаче, се крие една мрачна реалност - експлоатацията на детски труд в добива на критични суровини, необходими за техните батерии. Този проблем повдига сериозни етични въпроси и изисква незабавни действия. Сърцето на всеки електрически автомобил е неговата батерия, а основните компоненти за литиево-йонните батерии включват метали като кобалт, литий, никел и манган. Добивът на тези суровини често е свързан с нарушения на човешките права, особено в по-бедните региони на света. Един от най-шокиращите аспекти е участието на деца в този опасен и мръсен труд.
Демократична република Конго е най-големият производител на кобалт в света, осигурявайки над 70% от световните доставки. Докато голяма част от добива се извършва от промишлени мини, значителен процент идва от т.нар. "занаятчийски" или "артизанални" мини. В тези импровизирани и неурегулирани обекти условията са ужасяващи. Деца, някои от които едва на седем години, работят дълги часове в тесни и нестабилни тунели, изложени на опасни химикали и риск от срутвания. Тези деца често копаят без предпазно облекло, изложени на кобалтов прах, който може да причини сериозни респираторни заболявания и кожни проблеми. Заплащането е мизерно – често по-малко от долар на ден, което не им позволява да си осигурят дори основни нужди като храна и образование. Бедността и липсата на алтернативи принуждават семействата да изпращат децата си да работят, вместо да посещават училище, увековечавайки цикъла на бедност и експлоатация. Макар че кобалтът е най-често обсъжданият пример за детски труд, добивът на други суровини също не е безпроблемен. Добивът на литий в някои части на Южна Америка например, макар и да не е толкова пряко свързан с детски труд, често води до недостиг на вода и замърсяване на околната среда, което пряко засяга местните общности и тяхното препитание, косвено влияейки върху уязвимостта на децата.
Автомобилните производители и технологичните компании, които използват тези батерии, носят огромна отговорност. Макар много от тях да декларират ангажимент към етични практики и да имат политики срещу детския труд, реалността на веригите за доставки е изключително сложна и непрозрачна. Проследяването на суровините от мината до крайния продукт е предизвикателство, но не и невъзможно. Потребителите, от своя страна, също имат роля. Информираността и натискът върху компаниите за по-голяма прозрачност и отчетност са от съществено значение.
Така че когато се биете в гърдите, че при покупката на електромобил опазвате околната среда, помислете пак! Преходът към електрически превозни средства е важна стъпка към по-устойчиво бъдеще. Но този преход не трябва да се случва за сметка на човешкото достойнство и правата на децата. Ако искаме да създадем наистина "зелена" и етична икономика, трябва да гарантираме, че всеки етап от производствения процес е свободен от експлоатация. В противен случай, цената на прогреса ще бъде твърде висока и ще лежи върху плещите на най-уязвимите сред нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар