Класики: Volvo 480

 

Трябва да започнем с един много важен факт. Volvo 480 не е просто кола. То е исторически вододел. Преди него Volvo правеха автомобили, които приличаха на тухли, направени от хора, които се страхуват от вятъра. Но през 1986 година някой в Гьотеборг (или по-точно в Холандия, където е сглобено това нещо) е решил, че е време за аеродинамика. И за изскачащи фарове. 480 е първото Volvo с предно предаване. За един пурист това е шокираща вест, но за инженера това е триумф на пакетирането. 

То е изградено в Борн, в старата фабрика на DAF. Дизайнът му е нещо, което наричаме Shooting Brake – триврат хечбек, който се опитва да бъде купе, но всъщност е много практично малко комби. Има безрамков стъклен заден капак, точно като при легендарното 1800ES. Това е много подредено. Най-впечатляващото обаче са фаровете. Те са там, защото американците имат едни много досадни правила за минималната височина на светлините. За да запазят ниския нос на колата, инженерите са монтирали механизми, които ги вдигат. Това е единственото Volvo в историята с подобна функция. 

Под капака намираме 1.7-литров двигател на Renault. Той не е това, което бихте нарекли „вълнуващ“, но е надежден като стара печка. По-късно се появява Turbo версия със 120 конски сили и 2.0-литров атмосферен агрегат. Шасито е доработено от Lotus. Да, правилно чухте – хората, които правят леки спортни коли, са пипали задната ос на това Volvo. Резултатът е управление, което е „послушно“. Това е добра дума. Означава, че колата не се опитва да ви убие, когато влезете в завой с малко по-висока скорост.

Вътре 480 разполага с нещо, наречено „Информационен център“. Това е напълно електронен дисплей, който ви казва разхода на гориво, средната скорост и колко километра ви остават до празен резервоар. През 1986-а това беше по-впечатляващо от кацането на Луната. Освен това имаше „Follow-me-home“ светлини, които остават включени 30 секунди, за да ви осветят пътя до входната врата. Volvo 480 имаше и една функция, която днес наричаме „интелигентна“, но през 1986-а беше чиста проба магьосничество. Ако предните ви чистачки работят и включите на задна предавка, задната чистачка се активира автоматично. Освен това ранните модели имаха функция в CEM модула, която превключваше чистачките на максимална скорост, ако натиснете педала на газта до ламарината – логиката беше, че ако бързате толкова много, вероятно имате нужда от максимална видимост.

За девет години са произведени точно 76 375 екземпляра. Беше ли добре направено? Не съвсем. Някои го наричаха „купето от ада“ заради проблемите с електрониката. Но пък беше прогресивно. То използваше композитни материали за предния капак и брони, които издържат на удар с 8 км/ч без повреда. Любопитен факт е, че Volvo почти пускат 480 Cabriolet през 1991 г. Имало е готови прототипи (единият и до днес е в музея в Гьотеборг). Проблемът? Основният доставчик на покривните механизми обявява фалит седмици преди старта на производството. Volvo решават, че е твърде скъпо да започват отначало, и така светът остава без единственото в историята Volvo с изскачащи фарове и без покрив. Днес Volvo 480 е класика за хора, които не искат да бъдат като останалите. То е за тези, които оценяват странната форма, изскачащите фарове и факта, че е проектирано от холандци, задвижвано от французи и настроено от британци, за да бъде шведско. Ако намерите такова, което не е ръждясало и на което електрониката му все още работи – купете го. То е едно от малкото Volvo-та, които наистина си заслужава да бъдат запазени.