Добре дошли в 2012-а: Mahindra представи "новите" Bolero и Bolero Neo

 

Индийската компания Mahindra е решила да ни зарадва с... актуализация. На моделите Bolero и Bolero Neo. Нещо, което звучи като епохално събитие, но всъщност е само леко размазване на грима. Лек редизайн на външността, малко "ново" оборудване, а техническият пакет... той е в кома, приятели. Турбодизели и задно задвижване. Все едно пътуваме във времето, но без да е забавно.

Mahindra Bolero се произвежда от 2000 година. Когато интернет още се свързваше със звук на умиращ робот. Оттогава са го "обновявали" няколко пъти, но за пълна смяна на поколенията? Забравете. Това е като да ремонтираш стара панелка - слагаш PVC дограма, но асансьорът си остава от 70-те. Година след Bolero, се е роди и Bolero Neo. Всъщност, това е просто преименуван TUV 300. Като да си смениш името от Гошо на Джордж - звучи по-модерно, но си същият човек, който си чеше главата. Сега двата "SUV-а" са получават нови маски. Обикновеният Bolero вече има пет големи прореза с вертикални хромирани лайсни. Сигурно са ги броили със специален индийски уред за броене на прорези. Bolero Neo пък е заменил предишните "щипки" с хоризонтални "щрихи". С лъскави ивици, които се появяват навсякъде. Цялата тази лъскавина е, за да не забележите, че всичко под нея е същото. Имат и нов дизайн на джантите. И двата модела се предлагат със 7 места. На втория ред има класическа пейка, а в багажника - сгъваеми седалки, обърнати една към друга. Идеално, ако искате пътуването да бъде максимално социално неловко и да гледате през задния прозорец като наказани деца.

От второто ниво на оборудване, Bolero най-накрая  е получил мултимедия със 7-инчов сензорен екран. Горе-долу колкото по-голям смартфон отпреди десет години. И, разбира се, системата не поддържа Android Auto или Aple CarPlay. Защо да поддържа? Хората в Индия явно са по-устойчиви на прогрес. Bolero Neo, който все пак е "по-нов", е актуализиран с по-голям 9-инчов екран и медия която поддържа двете операционни системи. Браво. Само 20 години след като тези неща станаха стандарт. И двата модела все пак са се сетили да сложат две въздушни възглавници. Само две. И USB Type-C порт. Един, сигурно, за да не се претоварва електрическата мрежа.

Mahindra Bolero се движи от 3-цилиндров, 1.5-литров турбодизел с мощност 76 к.с. Това е мощността на прилично голяма прахосмукачка. А Bolero Neo има същия двигател, но с по-„внушителните“ 100 к.с. Вероятно ще изпреварвате само, ако другият шофьор е спрял кара рикша. И двата са с 5-степенна, механична трансмисия и задно задвижване. Няма шест, няма 4х4. Има само молитви. И накрая - цените. Те са невероятно ниски. Обновеният Bolero тръгва от 7 745 евро, а Neo от 8 230 евро. Е, поне за тези пари получавате това, за което плащате. Скука и пълна индийска романтика.