Четвърт милион евро за китайски хол на колела

 

Китайското министерството на промишлеността – онова същото, дето ни спуска светлото бъдеще в опаковки от литий – показа новото Maextro V800 или на китайски „Zunjie V800“. Първото, което се набива са размерите. 5.50 метра дължина. Широко над 2 метра. Високо колкото средностатистически баскетболист. Това не е автомобил, това е транспортен контейнер за човешко самочувствие. Междуосие от 3.5 метра  – вътре можете да организирате сватба, а гостите на третия ред седалки дори няма да разберат, че сте тръгнали.

Пишат го „версия с удължен пробег“. Звучи модерно, но всъщност под капака са заврели едно нещастно 1.5-литрово двигателче със 172 коня. Един двигател, който цял живот ще бъде под чехъла на батериите. Той не задвижва колелата, той просто е един шумен генератор, който се опитва да нахрани два електрически звяра отпред и отзад. Общо над 500 к.с., които се захранват от... Jiangsu Times. Фирма, чието име звучи като заглавие на вестник от епохата на Мао. Батерията била 63 кВтч. Обещават ви 270 километра пробег. На хартия. В реалния живот, когато пуснете климатика, светлините и масажа на седалките, вероятно ще стигнете до съседния квартал и ще трябва пак да търсите кабела. Но най-страшното е накрая. „High-End“ версията на S800 идвала на цена от около 2 милиона юана. 250 000 евро за китайско електронно устройство на колела! За тези пари се купуваха апартаменти, строяха се къщи, възпитаваха се поколения. Сега се купува Zunjie. Име, което дори не знаем как се произнася правилно, но ни убеждават, че е „престижно“.

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Само за един час след премиерата са направени 2115 твърди поръчки. А преди това – десет хиляди предварителни. 80% от тях искат най-скъпия модел. Защо ли? Защото в Китай луксозният ван не е просто превозно средство за многодетни семейства, както е в нашата провинциална Европа. Не. В Азия това е оръжие на властта. Водят те тайни агенти или те возят до петзвездния хотел, докато ти се радваш на завеси с управление по жестове и таван, който ти свети като звездна карта над бедността. Технологиите са стигнали там, където човешкият разум вече не иска да стига. Тежи над три тона – почти колкото съвестта на някой местен общественик. Има шест лидара, четиридесет сензора, завиване на задните колела до дванадесет градуса и способност да се движи „рачешки“. Защото в този живот, ако не можеш да се движиш настрани, за да избегнеш проблемите, значи си пропуснал маркетинга на Huawei. Вътре е пълно с порнография за потребителското общество: седалки от кожа Nappa, които ти правят двайсет вида масаж, 12.3-инчов инструментален панел и два 17.2-инчови дисплея за инфотейнмънт системата. И черешката на тортата – вградена кафемашина. Еспресо, американо или чай, докато пътуваш из улиците на Шанхай и си мислиш колко си успешен, макар че изплащаш лизинг на тритонен китайски холандски кораб до края на дните си. 

Ако пък ти стане скучно да гледаш през прозореца как светът пропада в криза, пред теб се спуска грамаден 41.6-инчов прожекционен екран. Четиридесет и един инча! Хората в провинцията нямат такива телевизори в холовете си, а тук ти го карат над главата, за да гледаш сериали, докато автомобилът се движи „рачешки“ нанякъде. На тавана пък са монтирали въртящо се звeздно осветление. Да, точно така – изкуствени звезди, които ти светят в тъмното, за да те накарат да забравиш, че отвън вали кисел дъжд, а ти си дал пари, с които можеше да си купиш малък мол в провинцията. За звука се грижи аудиосистема на Huawei Sound с цели 41 високоговорителя. Софтуерният гигант е решил да ти налее музика в мозъка от всяка възможна точка, така че да не чуваш нито външния шум, нито гласа на съвестта си. Между седалките има хладилник с обем от 8 литра – колкото да си държиш студеното шампанско за момента, в който осъзнаеш какво си купил. Масичките се сгъват с благородна тежест, прозорците и сенниците се управляват с елегантни жестове с ръка, а ако седалките ти омръзнат в стандартната посока, можеш да ги завъртиш на 180 градуса. Така пътниците от втория и третия ред сядат един срещу друг, сякаш са на селски съвет или на бордово заседание на фалираща банка.