Lucid ни представя пътят към бъдещето, в което сме просто абонати

 Миналата есен Илон Мъск ни показа своята Tesla Cybercab - една обещана революция без волан и педали. Сега, сякаш за да не остане по-назад в този театър на сенките, се появява Lucid. Питър Роулинсън изважда на сцената Lunar. Едно двуместно пространство, наречено концептуален автомобил, в което човекът вече е просто багаж. Пътник, лишен от контрол, лишен от избор. 

Питаме се, докъде ще стигне тази дързост - да ни продават бъдеще, в което „Lunar“ ни отвежда не до Луната, а до следващата абонаментна такса? Защото точно там е разковничето. Lucid обявиха три нови модела - Cosmos, Earth и един безименен, трети модел. Обещават ни цени под 50 000 долара и нова задвижваща система, наречена Atlas. По-лека, по-евтина, с 30% по-малко компоненти. Аритметиката на спестяването е безмилостна. Но докато материалите поевтиняват, достъпът до „интелигентността“ на колата поскъпва. Вижте само този факт - от догодина клиентите на Lucid ще плащат наем за собствената си безопасност. Между 69 и 199 долара на месец за системата DreamDrive Pro. Монетизация на софтуера - така го наричат те. Ние го наричаме абонамент за свобода. Искате колата да се движи сама? Платете. Искате ниво 4 на автономност през 2029-а? Чакайте и плащайте. 

В това време се появява и Uber. Големият съюзник в сянка. Lunar вероятно ще бъде техният нов дигитален роб - таксито, което няма очи, няма ръце и няма нужда от бакшиш. Само от ток и редовно плащане на лиценза към компанията майка. Една аеродинамична кутия, която минава 644 километра и се зарежда за 15 минути. Технически - триумф. Морално обаче - пълна капитулация пред машината. Въпросът, който стои пред нас, е: Ще се превърне ли „Земята“ (Earth) в място, където шофирането е лукс, а автономността - месечна вноска? И дали този „Космос“ (Cosmos), който ни обещават, не е просто един голям, празен балон, надуван от инвеститорски надежди?