Момчета и момичета, свикнали сте да мислите, че колата е свобода. Че наливаш бензин, хващаш геврека, натискаш газта и отиваш там, където си поискаш. Забравете тия глупости. Днес ставаме свидетели на премиерата на производствената версия на новата играчка на Илон Мъск, а именно Tesla Cybercab. И на онова, което всъщност купуваш, когато си мислиш, че купуваш автомобил.
Tesla започна да продава този двуместен пластмасов пашкул на частни лица в Щатите. Цената е примамлива, като на евтин телевизор в черен петък - 29 990 долара преди данъци и такси. Никоя Tesla досега не е струвала по-малко. Мъск даже ще спре производството на недоразумението Cybertruck догодина, за да бълва на конвейера повече от тия жълти капсули. Обаче дяволът, както винаги, не е в цената, а в ситния шрифт.
Вътре отново няма волан. Няма педали. Няма огледала, няма и задно стъкло. Има само две седалки и един огромен 21-инчов екран, в който да зяпаш, докато се депресираш докато се возиш. За да мръдне това нещо от мястото си, ти трябва абонамент. Срещу 299 долара на месец или близо 3600 долара на година. За тия пари Tesla ти позволява да се возиш в собствената си кола. Спреш ли да плащаш, колата умира пред блока ти. Превръща се в скъп, 1412-килограмов паметник на глупостта с врати тип „пеперуда“. И това е само началото на новия дигитален феодализъм. Четете договора, преди да дадете 1000 долара депозит за доставка в Остин. Първо: не можеш да я караш където си искаш. Движи се само в разрешените от компанията зони. Ако завали лошо или пътят не им хареса, от централата могат дистанционно да я спрат. Второ: ако се държиш лошо вътре и събереш три наказания, те наказват като ученик: спират ти колата за една седмица, а ти си плащаш месечната такса като поп. Има някакви ръчни контроли за придвижване с цели 3 км/ч, колкото да я вкараш в гаража, ама за тях ти искат книжка.
Най-смешното е, че дори нямаш право да я продадеш. Решиш ли да я прехвърлиш на друг без писменото благоволение на Мъск си обречен на банкрут. Глобата е минимум 50 000 долара. И ти я гасят дистанционно. Отделно си запазват правото да ти я откупят обратно, когато си поискат, на цена, която те си измислят. Дори джантите или фолиото на стъклата не можеш да смениш сам. А колата идва при теб вече карана - с около 400 километра на километража от тестове, които обаче ти влизат в гаранцията. Зарежда се само на бързи зарядни станции. Иначе на хартия всичко е лъскаво. Батерия от 47.6 кВтч, предно предаване, 222 конски сили и около 470 километра реален пробег. Багажникът е 569 литра и можеш да си събереш куфарите задено със стиковете за голф, когато женати види какво си си купил. Златистият цвят не е боя, а директно шприцвана пластмаса. В момента даже я разнасят по моловете в разни държави като панаирджийска мечка, макар там законът изобщо да не позволява подобни чудесии по улиците.
В същото време в Америка държавните регулатори от NHTSA вече ги разследват. Задали са им 21 въпроса под клетва за това как, по дяволите, това нещо отговаря на стандартите за безопасност без волан и педали? От Tesla са отговорили, ама са поискали всичко да остане тайна. Така изглежда бъдещето. Даваш 30 000 долара, за да станеш наемател в собствения си гараж. Нямаш право да караш, нямаш право да продаваш, нямаш право да избираш пътя. Просто сядаш в пластмасовата кутия с мокет от Джъмбо, плащаш си таксата всеки месец и се молиш софтуерът да е в добро настроение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар