Отдолу всичко е абсолютно същото. Базовата версия разполага със 177 к.с., а по-скъпата има 217 к.с. И двете се задвижват от предните колела. Което означава, че ако натиснете педала на газта малко по-рязко пред местния супермаркет, единственото, което ще постигнете, е да превъртите предните гуми и да подплашите гълъбите. Но инженерите все пак са работили и следобед в петък. Моделирали са окачването, сложили са по-твърди пружини, нови амортисьори и са пренастроили кормилната уредба. Защо? Защото нищо не казва „спортен дух“ така, както преминаването през легнал полицай с твърдостта на железопътна вагонетка, докато превозвате три торби с компост.
Вътре са поставили спортни седалки Recaro, микрофибър и червени шевове. Има и специален режим Nismo, който прави педала на газта по-чувствителен, и пера зад волана – не за смяна на предавки, разбира се, а за да променяте колко агресивно колата се опитва да спре сама, когато пуснете газта. И накрая идва цената. Започва от малко над 38 000 евра, но в Япония. За автомобил, който изглежда така, сякаш е готов за пистата, но всъщност ще бъде използван предимно за ходене до железарията и обратно е горе-долу добре. Забавно е. Ако искате тиха електрическа кола, която изглежда така, сякаш се опитва да пребие агресивен хечбек на светофара, вероятно това е вашият избор.




Няма коментари:
Публикуване на коментар