Ванът имал „мускулест“ вид. Има червена ивица на решетката, точно като Golf GTI. Разбирате ли иронията? Това е все едно да сложиш на баба си анцуг на „Адидас“ и да очакваш да спечели 100 метра гладко бягане. Джантите са 19-инчови, диамантено рязани – абсолютно задължителен аксесоар, когато газиш в калта на някой строеж в „Малинова долина“. Вътре положението е още по-драматично. Екокожа с червени шевове! Пиано лак! Амбиентно осветление! Липсва само малка диско топка. Има и 360-градусови камери, за да виждате в реално време как хората ви се смеят от всички страни, докато се опитвате да паркирате този „състезателен“ гардероб. Цената обаче е истинският виц. Jова удоволствие започва от около 70 000 евро. За един ван! За тези пари в България можеш да си купиш боксониера в „Люлин“, три десетилетни Голфа и да ти останат за почерпка в кръчмата. А ако искате лимитираната серия в цвят „Мъхесто зелено“ – която звучи като застояла лютеница, но се водела „пропита с история“ – ще трябва да се изръсите със 77 000 евро. И накрая, за тези, които искат хем да са спортисти, хем да не ги бият много в квартала, има версия Commerce Pro S. Тя е по-дискретна. Нещо като да отидеш на сватба с официален костюм, но с гумени ботуши.
Задвижването на Transporter Sportline е истинска демонстрация на модерното объркване. Volkswagen ви предлагат цели три начина да се почувствате като пилот от Формула 1, докато разнасяте палети с латекс. Първо, имаме класическия дизел. Защото няма нищо по-„спортно“ от това да форсираш на светофара и да оставиш след себе си облак, черен като бъдещето на средната класа. Това е за традиционалистите – хора, които вярват, че истинският адреналин идва от тракането на клапаните, докато се опитваш да изпревариш комбайна на междуселски път. Ако обаче искате да изглеждате прогресивно, имате eHybrid – Plug-in хибрид. Това е за онези моменти, в които искате да влезете в центъра на града тихо и незабележимо, сякаш не карате тритонен шкаф със спойлери. Идеално е за хора, които обичат да прекарват вечерите си в търсене на свободен контакт, за да заредят своите 20-30 километра „електрическа свобода“, докато съседите им се чудят защо са дали 75 хиляди евро за нещо, което изисква кабел като ютия. И накрая – 100% електрическата версия. Тук иронията достига своя апогей. Имате „мускулест“ ван с аеродинамика на тухла, който се задвижва от батерии. Това е върхът на спортния дух – да се състезаваш от зарядна станция до зарядна станция, надявайки се, че 19-инчовите джанти няма да изядат пробега ви още преди да сте излезли от околовръстното.



Няма коментари:
Публикуване на коментар