Renault Scenic: 30 години в търсене на идеалното чекмедже

 

Renault Scenic. Самото име звучи като нещо, което бихте открили в брошура за недвижими имоти в Cagnes sur Mer – нещо с хубава гледка и може би лек полъх на лавандула. И в известен смисъл, точно това беше идеята му. През 1996 година Renault направиха нещо много френско. Взеха шасито на Megane и го разтегнаха нагоре, докато заприлича на остъклена кутия за хляб. Нарекоха го „компактен ван“ и изведнъж всяко семейство в Европа реши, че не може да живее без масички на гърба на седалките и скрити чекмеджета под пода, в които децата да губят парчета лего за вечни времена. Това беше триумф на практичността над суетата. Scenic не се опитваше да бъде бърз. Не се опитваше да бъде секси. Той беше кола за хора, които се вълнуват от обема на багажника и броя на поставките за чаши. Имаше три отделни задни седалки, които можехте да сгъвате, премествате или направо да извадите и да оставите в гаража, ако решите, че ви трябва място за нова пералня. Беше забележително разумно.

Но след това дойде модата на кросоувърите и нещата станаха малко... объркани. Хората спряха да искат разумни ванове и започнаха да искат неща, които изглеждат така, сякаш могат да прекосят Сахара, въпреки че най-голямото им предизвикателство е бордюрът пред училището. Когато се появи Scenic II (някъде през 2003 година), той изглеждаше така, сякаш дизайнерите на Renault са прекарали твърде много време в гледане на научнофантастични филми от 70-те. Той беше по-ръбест, по-самонадеян и имаше онази специфична "задница", която споделяше с тогавашния Megane. Но истинската магия беше вътре. Таблото вече не беше пред волана, а се намираше в средата – един огромен, плосък вакуумно-флуоресцентен дисплей, който светеше в меко синьо и ви казваше всичко, освен може би прогнозата за времето в Марсилия. Имаше и електрическа ръчна спирачка, която издаваше звук на малък робот, който се опитва да сдъвче гайка, всеки път когато паркирате. Това беше и моментът, в който се появи Grand Scenic. Renault решиха, че ако пет седалки са добри, седем ще са още по-добри. Те просто удължиха междуосието, добавиха две малки столчета в багажника (подходящи основно за деца или много гъвкави възрастни) и създадоха идеалния транспорт за футболни тренировки.

С третото поколение от 2009-та година, Renault решиха да се успокоят малко. Формите на Renault Scenic станаха по-обтекаеми и по-малко... хм, експериментални. Ако второто поколение беше артистичен изблик, третото беше добре обмислен бизнес план. Интериорът стана много по-качествен. Вече не чувствахте, че пластмасата е направена от рециклирани кутии за кисело мляко. Дисплеите станаха цветни (TFT), а навигацията TomTom се настани гордо на таблото. Това беше колата, в която можехте да прекарате осем часа на магистралата и да излезете от нея без нужда от физиотерапевт. Това поколение беше и шампион по отношение на двигателите. Появиха се икономичните dCi агрегати, които можеха да изминат разстоянието от Лондон до Единбург и обратно само с едно вдишване на нафтови изпарения. Беше изключително разумен автомобил. Имаше дори версия XMod, която се опитваше да изглежда като джип с малко пластмасови предпазители по калниците – ранен признак за това накъде отива светът. 

Когато през 2016 година се появи Renault Scenic IV и Grand Scenic, веднага разбрахме, че нещо се е променило. Дизайнерите очевидно бяха решили, че „практичен“ вече е мръсна дума. Те искаха Scenic да бъде „секси“. А да направиш ван секси е малко като да се опиташ да сложиш балетна пачка на хипопотам – теоретично е възможно, но резултатът винаги е малко странен. Най-фрапиращото бяха колелата. 20-цола. Стандартно! На семеен ван! Това е напълно нелепо. Гумите бяха широки колкото франзела. Да, изглеждаше страхотно на паркинга пред супермаркета, но возенето стана малко по-нервно, а цената на новите гуми караше бащите на три деца да плачат тихо в портфейлите си. Вътре магията на „кутийките“ започна да изчезва. Трите отделни задни седалки бяха заменени от обикновена задна пейка, разделена в съотношение 60/40. Да, все още имаше масички и чекмеджета, но фокусът беше върху огромния вертикален таблет на таблото. Беше красиво, беше модерно, но някак си вече не беше толкова... полезно. Беше ван, който се срамуваше, че е ван.

И така стигаме до днес. Renault окончателно вдигнаха бялото знаме пред SUV вълната. Новият Renault Scenic E-Tech вече не е ван. Официално е кросоувър. Той е изцяло електрически и изглежда като нещо, което бихте карали в „Звездни войни“, ако Люк Скайуокър имаше две деца и ипотека. Няма го вече бензиновия двигател, няма го дизела. Има само батерии и тишина. Има и огромен пробег – над 600 километра на хартия – което означава, че можете да стигнете доста далеч, преди да се наложи да търсите зарядно устройство в някое затънтено френско село. Интериорът е направен от рециклирани материали, но не си личи. Седалките са от стари пластмасови бутилки, а подът е от рибарски мрежи. Най-хубавото нещо в него е покривът Solarday. Той няма щора. Просто натискате копче и стъклото става непрозрачно благодарение на някаква молекулярна магия. Това спестява място и тегло, което е много разумно. А аз, както знаете, обожавам разумните неща.

Ако погледнете историята на Scenic, ще видите кривата на нашето общество. Започнахме с оптимизъм и масички за пикник (Първо поколение), минахме през футуристичен дигитализъм (Второ), улегнахме в рационалност (Трето), опитахме се да бъдем готини и модерни (Четвърто) и накрая станахме тихи, електрически и екологично осъзнати (Пето). Липсва ли оригиналният Scenic? Да. Липсва времето, когато колите се правеха, за да бъдат полезни, а не за да изглеждат добре в Instagram. Но новият Scenic E-Tech е вероятно най-добрият начин да превозите семейството си в 2026 година. Той е технологичен, чист и изненадващо комфортен. Просто не търсете чекмеджето за чорапи под седалката. Вече го няма. Сега там има батерии. А батериите, за съжаление, не са добро място за съхранение на чорапи.