Отпред свети като коледна елха в Студентски град – фарове навсякъде, дори зад решетката. Задните врати се отварят наобратно. А отзад – огромна резервна гума, закована за ламарината. Да се знае, че ако закъсаш в калта, няма кой да ти помогне, освен собствените ти ръце, но при условие, че не си излизал от фитнеса.
Влизаш вътре и... пак екрани. Четири броя в центъра. Защо са ти четири малки екрана в джип за кал? За да си гледаш банковата сметка? Воланът е плосък, прилича на джойстик на пубертет, който не е излизал от стаята си. Седалките били с „дебели възглавници“ и многоточкови колани – ще те стягат така, че да не забравиш колко си нищожен пред машината. И амбиентно осветление... Да ти свети в лилаво, докато газиш в калта. Кич, облечен в технологична мантия.
Техническите данни? Тайна. Мълчат като дилър на разпит. Знае се само, че има истинска рама. Желязо. Това е единственото честно нещо в цялата работа. Щяло да стане пикап за американците. Щяло да излезе през 2030 година. Продават мечти за след четири години, докато ние днес се чудим как да закърпим старият Opel. Hyundai ни казва, че светът ще бъде едно голямо офроуд трасе, а ние ще сме вътре – завързани с колани, заобиколени от екрани и светещи в лилаво.





Няма коментари:
Публикуване на коментар