Екзотични: Daytona Shooting Brake Homage

 

Daytona Shooting Brake Homage, дело на дизайнерското ателие Niels van Roij Design. Зад този дълъг проект стоят повече от 15 000 часа ръчен труд. Ако пресметнете правилно, това са почти две години непрекъсната, денонощна работа, което само по себе си е изключително впечатляващо постижение на човешкото упорство. Цялата тази идея всъщност е дълбок поклон към един много специфичен автомобил от миналото – оригиналния Daytona Shooting Brake от 1972 година, поръчан навремето от някой си Луиджи Чинети-младши. Той бил изграден върху базата на прекрасното Ferrari 365/4 Daytona от каросерийната фирма Panther Westwinds, а самото му вдъхновение идвало от прочутото Ferrari 250 GT „Breadvan“ на Bizzarini. Един прекрасен исторически кръговрат.

Новият проект обаче използва за основа едно малко по-модерно, но също толкова великолепно италианско купе – Ferrari 599 GTB  с предно разположен V12 двигател. Дизайнерите са променили каросерията от всеки възможен ъгъл. Покривът е удължен, линията на задната част е изцяло преработена, а всеки външен панел, с изключение на вратите, е направен наново – ръчно, от алуминий. Най-характерният детайл тук са страничните задни прозорци тип „пеперуда“. Те се отварят индивидуално с помощта на електроника, за да осигурят достъп до багажника, вместо да се използва конвенционална задна врата. Ателието нарича откритите алуминиеви панти на тези прозорци „бижу“  изработени с внимание към детайла. Ако погледнем предната част, ще забележим преработените светлини, които минават по цялата широчина на носа. Те пресъздават емблематичния кехлибарен светлинен подпис на оригиналната Daytona, като за целта са използвани съвременни, 3D-принтирани компоненти от въглероден композит. 

В задната част изпускателните тръби са оформени така, че да напомнят на цевите на двуцевна ловна пушка. Това е симпатичен детайл, който несъмнено помага на 6.0-литровия атмосферен, V12-цилиндров двигател да звучи правилно. Механично колата изглежда напълно стандартна. Тя запазва фабричните си 620 к.с. и автоматизираната скоростна кутия от тип F1, вместо да бъде преработена с класически ръчни скорости. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 3.7 секунди – стойност, която дори днес е напълно адекватна.

Вътрешността на купето също е претърпяла сериозна реорганизация. Основният инструментален блок с уредите е преместен от позицията си зад волана и сега се намира в центъра на арматурното табло. Това е направено в пълно съответствие с подредбата на модела от 1972 година. Всичко наоколо е тапицирано с изключително фина кожа в цвят коняк, а седалките с карбонова структура имат класически диамантени шевове. Ако се вгледате във волана, ще забележите, че емблемата с изправеното конче липсва. Това е направено умишлено, за да се избегнат сложни правни спорове с правния отдел в Маранело, което е проява на здрав разум. Вниманието към детайла личи дори в багажника, където са монтирани алуминиеви релси, обработени на CNC машина, които съответстват визуално на панела за избор на предавките.

Едва ли Ferrari биха създали нещо подобно в наши дни, тъй като те са твърде заети с производството на модерни електрически модели. Затова можем само да се радваме, че все още съществуват занаятчии, способни да отделят 15 000 часа, за да сътворят такова подредено и механично красиво нещо. Макар и само в една единична бройка.