В началото базовите версии разчитаха на 2.0-литрови, 4-цилиндрови мотори. Но ако наистина искахте да накарате този сухопътен крайцер да се движи както подобава, трябваше да изберете величествения 3.0-литров V6. Това е същият онзи легендарен двигател, разработен съвместно от Peugeot, Renault и Volvo, който в своята брутална 24-клапанна версия генерираше 200 конски сили. За дизеловите фенове французите бяха подготвили иновативни за времето си 12-клапанни турбодизели (2.1-литрови), последвани по-късно от мощния 2.5-литров мотор, които предлагаха огромен въртящ момент и икономия, способна да ви преведе през цяла Франция без спиране. Стандартно колата идваше с 5-степенна, механична скоростна кутия – точна, стегната и напълно адекватна. Но за тези, които търсеха върховния разкош, беше достъпна 4-степенна автоматична трансмисия от германските специалисти ZF. Когато този автомат работеше правилно, той сменяше предавките толкова мазно, сякаш бяхте паднали в басейн, пълен с гъста сметана. Но най-големият механичен триумф на ХM се криеше в кормилната уредба на топ моделите с V6 двигател. Те получиха митичната система DIRAVI – хидравлично сервоуправление с контролирано връщане, заимствано директно от космическото купеCitroen SM. Тази система нямаше директна механична връзка между волана и колелата при движение напред. Тя беше толкова напреднала, че втвърдяваше волана прогресивно с увеличаване на скоростта чрез центробежен регулатор, свързан към изхода на скоростната кутия! На място можехте да завъртите колелата с един пръст, а при 200 км/ч на магистралата колата се движеше като влак по релси, напълно изолирайки ръцете ви от дупките и неравностите по асфалта. Щом пуснехте волана, той светкавично се връщаше в централно положение сам, дори автомобилът да е напълно неподвижен. Всичко това беше съвършено... докато някой датчик по окачването, автомата или сложната хидравлика на DIRAVI не решеше да се предаде, оставяйки ви насред пътя в пълно недоумение пред френския инженерен гений.
Но истинският, неподправен футуристичен шок ви удряше право в лицето тогава, когато отворехте вратата и потънехте в интериора. Защото кабината на ХM не приличаше на нищо друго, правено на тази планета. Това не беше просто автомобилно купе – това беше луксозен френски салон, проектиран от архитект на научна фантастика, който е прекалил с амфетамините! Първото нещо, което виждаха очите ви, беше воланът. Но не някакъв скучен, банален кръг с три спици, какъвто слагаха в германските гердобери по онова време. Не! Воланът на Citroen XM имаше само една-единствена спица, която сякаш левитираше в пространството. Това беше запазената марка на Citroen, която ви осигуряваше пълна, безпрепятствена видимост към арматурното табло. А самото табло? То беше монументално – съставено от остри, хоризонтални линии и оборудвано с два допълнителни цифрови дисплея в лявата част, които ви съобщаваха за състоянието на колата с оранжеви букви. Единият от тях беше революционен бордкомпютър, който пресмяташе разхода на гориво в реално време, докато френската електроника все още работеше. Седалките бяха същински фотьойли, извадени от петзвезден хотел в Париж. В най-скъпите версии Exclusive те бяха тапицирани с най-фината, мека черна кожа или плътно кадифе Алкантара, и имаха пълно електрическо регулиране, включително за лумбалната опора. Между предните седалки имаше и преден централен подлакътник, който също се регулираше електрически по височина с малко копче. Но нека се спрем на истинския патос на това пространство – тринадесетото стъкло. Французите бяха забелязали, че когато богатите и важни хора се возят на задната седалка и шофьорът отвори огромния заден капак, за да извади куфарите им, в луксозната кабина нахлува хладен въздух и досаден градски шум. Затова те монтираха второ, вътрешно стъкло зад облегалките на задните седалки. То се вдигаше нагоре и изолираше напълно пътническия салон от багажното отделение! Когато задната врата се отвореше, вие оставахте на топло и тихо в своя херметически затворен луксозен пашкул.
И накрая, стигаме до главното блюдо. До самия апогей на френската инженерна лудост, заради който тази кола или щеше да ви накара да паднете на колене и да плачете от боготворение, или да я полеете с бензин и да я запалите на пътя. Окачването! Французите изхвърлиха конвенционалните пружини на боклука и ги замениха с четири зелени метални сфери, пълни с азот и специална зелена минерална течност, наречена LHM, която циркулираше под брутално налягане от 170 бара. Газът действаше като пружина, а течността – като амортисьор. Но тук идваше истинският футуристичен триумф: системата Hydractive добави по още една, трета сфера на всяка ос, съчетана с електроника. В купето имаше компютър, който получаваше данни в реално време от сензори за скоростта на волана, натиска на спирачките, позицията на педала за газта и страничното ускорение. За някакви си хилядни от секундата този компютър решаваше дали да изолира централните сфери или да ги включи в играта. В едната стотна от секундата вие левитирахте над дупките с мекотата на персийски килим, а в следващата, когато влезете с висока скорост в остър завой, колата моментално втвърдяваше шасито, затваряше клапаните и ХM оставаше напълно равен, без абсолютно никакво накланяне на каросерията! Имаше дори бутон Sport на централната конзола, с който можехте ръчно да кажете на компютъра да бъде безпощаден.
Всичко в тази кола крещеше: „ Ние сме от бъдещето и не ни пука за вашите скучни правила!“. Беше великолепно, брутално екстравагантно и толкова комфортно, че ви идеше да заплачете от удоволствие... преди някое електрическо стъкло да блокира завинаги в долно положение по средата на януари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар