Вместо да се връща към миналото, компанията се е осланяла на съвременния електронен диктат, за да пресъздаде изкуствено усещането за ръчно шофиране, като същевременно запази убийствената производителност на съвременното Ferrari. Истината е, че стандартната трансмисия с двоен съединител все още си е там, разположена най-отдолу. Просто сега ви позволяват да я управлявате по съвсем различен начин. Това означава, че тази система ще бъде еднакво възхвалявана от технократите и оплювана от истинските пуристи. Ние казваме: давайте, карайте се, парите вече са в касата им. На пръв поглед всичко е точно така, както колекционерите са го сънували. Централната конзола грее с полиран 6-степенен скоростен лост, увенчан с класическа алуминиева топка. Има три педала вместо два, а цялото оформление на кабината е преработено, за да фокусира вниманието ви върху превключването на предавките. Но реалността под алуминиевата кутия е далеч по-сложна и синтетична. Италианците наричат тази система „Manuale By-Wire“. За разлика от класическите ръчни кутии, които направиха марката легенда, тук няма абсолютно никаква механична връзка – нито между лоста, нито между педала на съединителя и самата трансмисия. Всичко комуникира по жици, чрез сензори и контролни модули. Когато натиснете педала на съединителя, сигналът се превръща в цифров код и отива в компютъра. Когато местите лоста през металните улеи, вие просто изпращате електронни команди на робота, вместо физически да местите зъбни колела. Тази магия е вързана към същата 8-степенна, автоматична трансмисия с двоен съединител от стандартния модел. Тъй като лостът покрива само шест предавки, колата тихо и без да ви пита предава управлението обратно на автоматичния режим, за да достигне седма и осма скорост при дълъг път, както и когато пуснете системата за лаунч контрол на пистата. Реално, ръчният режим с трите педала се активира едва тогава, когато паднете под 97 км/ч и решите да се правите на състезател от миналия век.
Има обаче и една добра новина в цялата тази дигитална комедия. Атмосферният 6.5-литров, V12 продължава да бълва своите 819 конски сили и 678 Nm въртящ момент, достигайки космическите 9500 оборота в минута. Ускорението от 0 до 100 км/ч отнема едва 2.9 секунди, а максималната скорост е над 340 км/ч. Ferrari ще произведе само 1499 бройки от това чудо, като всяка една ще мине през програмата им за персонализация Tailor Made с ексклузивни детайли и ливреи, препращащи към класическото 365 GTB4 Daytona. Цената в Европа започва от бруталните 590 000 евро. Това са близо 200 000 евро чиста горница спрямо стандартния модел, и то преди да сте нацъкали дори една опция в каталога. Доставките започват в началото на 2027 г., но от Маранело вече с половин уста признаха, че цялата серия е напълно разпродадена. Честито на печелившите колекционери, които дадоха над половин милион, за да си купят най-скъпия компютърен симулатор на три педала в света.




Няма коментари:
Публикуване на коментар