Класики: Ford Probe GT 2.2 Turbo

 

През 80-те години Ford решиха, че светът има нужда от нещо ново. Но не просто ново, а футуристично. Те направиха поредица от концептуални коли, наречени Probe I, II и III, които изглеждаха така, сякаш са проектирани от някой, който е прекалил с гледането на Star Trek  и притежава само един инструмент - пергел. Но след това нещата станаха сериозни. Ford погледнаха Mustang и казаха: „Знаете ли какво? Тази икона на американската мощ, този символ на свободата с V8 двигател и задно предаване е малко... стар. Нека го заменим с японска Mazda с предно предаване!“ Това е все едно да замените кралицата с японски анимационен герой, само защото поддръжката му е по-евтина. Във Ford наричаха проекта „ST-16“. Идеята беше тълпата, пиеща шампанско, да замени тълпата, пиеща бира. Но когато феновете на Mustang разбраха, че новият им кон ще бъде Mazda 626 в лъскав костюм, настъпи апокалипсис. Пуристите бяха толкова вбесени, че Ford трябваше бързо да прекръстят колата на "Probe" и да започнат да се молят.

Първото поколение Probe GT всъщност беше брилянтно. То използваше платформата Mazda GD и един прекрасен 3 клапанов, 2.2-литров турбо двигател. И когато казваме турбо, имам предвид турбо от старата школа! То произвеждаше 145 к.с. и въртящ момент, който би засрамил средностатистически булдозер. Въпреки скромната си мощност, този двигател ускорява тежащото 1360 кг. купе за 7 секунди и е достатъчен то да развие скорост от 210 км/., което го превръща в един от най-бързите американски автомобили по това време. Не е учудващо, че когато излезе през 1988 г., хората в Америка полудяха. Търсенето беше толкова голямо, че купувачите плащаха повече от каталожната цена, само за да се докопат до едно от тези клиновидни чудеса. И има защо! Имаше и дискови спирачки на четирите колела с ABS и слушайте внимателно - трипосочно регулируемо окачване. Можехте да променяте твърдостта на амортисьорите, докато седите вътре! Имаше и сервоуправление, чувствително към скоростта. В края на 80-те това беше по-напредничаво от дистанционното за телевизор. 

Интериорът беше място, където Ford бяха вложили всичко.  Имаше и дори опционален дигитален инструментален панел, който изглеждаше по-добре от всичко, което NASA притежаваше по това време, а и се местеше заедно с волана. Най-гениалното нещо обаче е бордовият компютър за разход на гориво. Той не е просто на таблото. Не, той е скрит в специално отделение над централните отвори на климатика. Когато го отворите, той ви казва колко точно от планетарните ресурси изгаряте в момента. Беше толкова модерно, че по онова време собствениците на Ferrari вероятно са плакали в шепите си от завист, докато са гледали своите аналогови часовници от времето на Мусолини. Седалките в GT те са проектирани да ви държат по-здраво от прегръдка на леля, която не сте виждали от десет години. Имат електрически настройки и са тапицирани с онзи специфичен велур, който поема всяка капка пот, докато се борите с турбо дупката. Има дори специално чекмедже под седалката на пътника. Ford казваха, че е за карти и документи, но всички знаем, че е идеално скривалище за парите, които сте спестили, като не сте си купили Mustang. Като цяло, интериорът на Probe GT беше доказателство, че 80-те не бяха просто десетилетие на лоши прически, а ера, в която вярвахме, че пластмасата и електрониката ще ни направят безсмъртни. Беше претрупано, беше дигитално и беше абсолютно великолепно!

Ford Probe GT 2.2 Turbo не е просто кола, а паметник на една ера, в която Ford почти извършиха национално предателство, опитвайки се да убият Mustang. Но вместо това те създадоха нещо, което беше много по-рафинирано, по-технологично и честно казано - по-бързо от всичко, което американските пиячи на бира можеха да измислят по онова време. Казваме го от първа ръка, защото сме имали досег до такъв автомобил и знаем, че субективното усещане за ускорение е по-добро от това на Mercedes W124 AMG E60, който сме карали непосредствено след него. Производството на Probe спря през 1992-а, а името му отиде в историята, оставяйки ни само спомена за изскачащите фарове и онова усещане, че бъдещето е тук. От модела са произведени общо 387 022 автомобила, но днес той е рядкост. Класика е силно казано, но е напомняне, че понякога най-големите грешки на маркетинговите отдели водят до най-интересните автомобили на пътя.