18 години в огледалото за задно виждане: Истината за този блог и хората (които ги няма)

 През 2026 година отбелязваме 18 години от съществуването на това място. Това е по-дълго от живота на повечето съвременни батерии, по-дълго от брака на средностатистическа холивудска звезда и със сигурност много по-дълго, отколкото една средно статистическа електричка би издържала, а някои от Вас са сменили поне 3 автомобила. През тези 18 години, всеки ден бе публикувана поне една новина, която в повечето пъти изпреварваше големите медийни публикации. Видяхме всичко: възхода на дизела, падението на дизела, лудостта по водорода и сегашната истерия по електрическите автомобили, които имат душата на микровълнова печка.

 Но има нещо, което трябва да изясним веднъж завинаги.

Всички смятат, че зад този блог стои армия от изследователи, фотографи и хора, които знаят как се използва запетая. Е, имам новина за вас. Тези хора не съществуват. Всичко, което виждате - от грешните технически данни до правописните грешки  е дело на един-единствен човек. Мен. Аз съм целият екип. Което обяснява защо статиите излизат по никое време и защо качеството е толкова…. Няма лъскава редакция в стъклена сграда. Няма стажанти, които да ми носят кафе. Има само един човек и един лаптоп.  Когато нещо се обърка - аз съм виновен. Когато някоя запетая липсва или има зловеща правописна грешка - вероятно съм бързал да ви разкажа за поредното безумие с прибиращи се дръжки на вратите в Китай. Всичко това е в следствие, на факта, че бързаме да представим най-новото от автомобилният свят. 

Всичко започна като хоби през 2008 година, когато се роди синът ми и аз, като всеки баща, започнах да ставам в 4:00 сутринта. Тези ранни часове се превърнаха в моето време за работа по блога след като открих платформата blogspot.com за безплатно споделяне. Първо беше Kamuscoop, но 3 години по-късно Google реши, че сайта не покрива стандартите за публичност и ограничи достъпа към него. След това се наложи да направя нов блог с името AutoblogBG. Осемнадесет години и над 10 000 статии по-късно, аз все още съм тук. Няма събота, няма неделя. Няма почивен ден.  Все още не харесвам скучните коли, все още ценя звука на истинския двигател и все още съм единственият в тази „редакция“, който знае къде е ключът за лампите и отделя поне един час на ден за да попълня архива в който мога да кажа, че има всичко за автомобили които дори не сте чували. 

Искам да благодаря на всички вас, които четете тези редове. На онези, които са тук от първия ден, и на тези, които са се присъединили наскоро.