Първото поколение на Doblo видя бял свят през 2000-та година. Това не беше просто автомобил, а манифест на практичността. Пазарът търсеше универсалност, която да съчетава поносима цена с абсурдно много място. Инженерите на Fiat създадоха форма, която беше откровено ъгловата. Извивките бяха пожертвани в името на обема. Той беше утилитарен, широк и висок. Негова беше мисията да запълни празнината между малките градски автомобили и големите, тромави бусове. Появи се както в пътнически, така и товарен вариант. Двигателите му, макар и скромни, бяха достатъчни да влачат товара и отговорностите на своите собственици. Бензиновите версии бяха с работен обем между 1.2 и 1.6 литра, а дизелите 1.3 и 1.9 литра. Мощността варира между 65 и 120 к.с., а трансмисиите са 5 или 6-степенни. Произвежда се до 2010 година и освен в Европа, моделът се сглобява в Южна Америка, Азия и дори в Северна Корея.
След десетилетие на вярна служба, Fiat предприе смелата стъпка към второто поколение. Новият Doblo не просто промени ламарината. Той еволюира. Формата му стана по-мека, по-близка до съвременния вкус, но запази своята фундаментална квадратна честност. Междуосието бе удължено, предлагайки още повече пространство. В този период той не само утвърди позициите си в Европа, но се превърна и в международен артикул. Започна да се продава под други имена и други емблеми (Opel Combo, Vauxhall Combo Van и Ram ProMaster City). Това бе признание за гения на италианския дизайн в универсалността на работния автомобил. Появи се и версията с високо покритие - Maxi, и варианти с алтернативни задвижвания. Това бе времето на големия компромис между традицията и настъпващите екологични императиви. двигателите увеличават своят обем като бензиновите са 1.4 литрови, а дизеловите варират от 1.3 до 2.0 литра. Мощността също скача до 135 к.с. и се появява 9-степенна, автоматична трансмисия. Освен в Турция, производството се осъществява и в Северна Америка.
Днес, Fiat Doblo е в третата си глава под знака на нова корпоративна формация - Stellantis. Появи се третото поколение, което, уви, е брат-близнак на френски и немски модели (Peugeot Partner / Rifter, Citroen Berlingo, че дори и Toyota ProAce City). Това е цената на глобализацията и на унификацията на платформите. Doblo запази своята душа на работник, но прие мантията на модерната технология с електрически варианти и дисплеи, които не искаше да има. Разполага с множество версии и двигатели, че дори и изцяло електрически. Но показателно е друго: Doblo - този невзрачен и квадратен автомобил - оцеля и продължи. Неговата история е хроника на приспособимостта и непреходната нужда на обикновения човек и дребния бизнес от надежден, просторен и честен транспорт.
Няма коментари:
Публикуване на коментар