Интериорът е минималистичен – до степен на аскетизъм. Acura ни приканва да забравим екраните, да се върнем към корените на S2000, да седим ниско, почти на асфалта, докато воланът и педалите се нагаждат около нас. Една еко-утопия от рециклиран полиестер и „CircuLeather“. Но зад тази дизайнерска дисциплина се крие един неудобен въпрос: накъде всъщност отива Acura? Ясутаке Цучида говори за „яснота и последователност“. Красиви думи. Но в свят, в който компанията-майка Honda налива милиарди в електромобили, докато същевременно се опитва да запази бензиновите си модели достъпни, Nexera Vision изглежда като опит за прикриване на безпомощност. Дали този автомобил е мост към бъдещето, или просто параван за една индустрия, която не знае на кой бряг да скочи?
Те не казват какво задвижва тази концепция. Но опаковката, както се казва, „загатва“ за ток. Разбира се, че за ток. Това е новата религия. А ние, сме поканени на дефиле в The Quail и Pebble Beach, за да аплодираме една визия, която може би никога няма да стане плът и кръв. Историята на Acura е пълна с такива „видения“ – от HSC през 2004-та до NSX Concept от 2012-та. Понякога те се превръщат в коли, друг път остават в архивите на дизайнерските студиа в Калифорния като скъпи макети на несбъднати мечти. В крайна сметка, Nexera Vision е просто поредният светлинен подпис в тъмнината. Дали е началото на една нова ера, или епитафия за една марка, която се опитва да се преоткрие, докато светът около нея се променя по-бързо, отколкото нейните концептуални модели стигат до конвейера?




Няма коментари:
Публикуване на коментар