Класики: Jensen Interceptor

 

Има автомобили, които се раждат от прецизни маркетингови проучвания, аеродинамични тунели и скучни срещи на борда на директорите. Има обаче и други. Автомобили, които се раждат от чисто, неподправено безумие, обилно полято с уиски и задвижвано от абсолютна мегаломания. Такъв е Jensen Interceptor, представен през далечната 1966 година. Само чуйте името му. Това не е име за семейна кола. Това е име за реактивен изтребител на Кралските военновъздушни сили, който е проектиран да сваля съветски бомбардировачи по време на Студената война. Истината обаче е дори по-добра. Това е брутална британска кола с италиански костюм и американско сърце. Абсолютен роккенрол на колела!

Историята е толкова красива, че само британци могат да я сътворят. В средата на 60-те години малката фабрика Jensen от Уест Бромич решава, че иска да направи най-великото Grand Tourer купе на планетата. И как го правят? Отиват в Италия при майсторите от Carrozzeria Touring и им казват: „Нарисувайте ни нещо красиво“. Италианците си сипват по едно еспресо и създават шедьовър. Дълъг, нисък, мускулест силует с онова гигантско, емблематично задно стъкло, което прилича на аквариум за златни рибки, но по някакъв странен начин изглежда умопомрачително секси. След това британците вземат тези прекрасни италиански панели, закарват ги в мъгливия Уест Бромич и се замислят за двигателя. „Какъв мотор да му сложим? Някой икономичен 2-литров британски агрегат?“ О, не! Те звънят в Детройт на момчетата от Chrysler и казват: „Пратете ни най-големия, най-гръмотевичния V8, който имате на склад!“ И така, под дългия преден капак на Interceptor се настанява гигантски 6.3-литров (а по-късно и безумен 7.2-литров) американски „Big Block“ V8 двигател. Когато завъртите ключа, земята под краката ви буквално започва да трепери. Звукът не е изискано европейско мъркане. Това е яростен, дълбок, първичен тътен, който кара прелитащите наблизо птици да падат от небето, а съседите ви – да звънят в полицията.

Да го караш е абсолютно преживяване. Тук няма сложна електроника, няма тракшън контрол, няма компютри. Имате просто един огромен волан, десен педал, който е директно свързан с ада, и над 300 конски сили или по-точно 390 в по-мощните версии, които се стоварват върху задните гуми без никакво предупреждение. Когато натиснете газта, предницата се вирва нагоре като на стартиращ катер, задницата кляка, а огромният въртящ момент ви изстрелва към хоризонта с плашеща сила. Interceptor не ускорява, той буквално огъва асфалта под себе си.

Вътре е класически британски джентълменски клуб. Навсякъде има истинска, миришеща на истинско животно кожа, вълнени килими, редица от хромирани уреди на таблото и толкова много превключватели, че се чувствате като капитан на презокеански лайнер. Да, всичко това е сглобено в Англия през 70-те, което означава, че ако пуснете радиото, чистачките може да спрат да работят, а от някой уред да излезе лек пушек. Но на кого му пука?! Разбира се, Interceptor има и своите... малки недостатъци. Той харчи толкова много бензин, че можете да видите как стрелката на резервоара се мести в реално време, докато карате. За да отидете до магазина за хляб, ви трябва лична петролна рафинерия. А ако решите да влезете в завой с по-висока скорост на мокър път, колата ще се опита да ви убие по поне три различни начина. Но точно в това е целият чар! Jensen Interceptor е истински автомобил за истински хулигани в костюми. Той е шумен, той е политически некоректен, той е абсурдно лаком и е невероятно красив. Той е триумф на емоцията над разума. И затова го обичам с цялото си сърце!