Между куфара и илюзията: 30 години Berlingo и Partner

 

Citroen Berlingo и Peugeot Partner. Две имена, които звучат като участници в стара френска комедия, но всъщност са архитектите на една нова социална ниша и транспортна революция. През 1996 година, когато светът още се чудеше как да прекрачи в новото хилядолетие, в заводите на PSA се случи нещо, което аз бихме нарекли „тихата революция на полезността“. До този момент баничарката беше просто едно куфарче на колела, пришито към предницата на някой изморен хечбек. Но Berlingo и Partner казаха: „Стига!“. Те не бяха придатък. Те бяха замислени като цяло. Едно тяло. Един обем. Една философия. Френските инженери прозряха, че човекът, който през седмицата превозва кашони с евтино вино, през уикенда иска да превозва своите илюзии за природа и семейно щастие. Така се роди терминът „LAV“ – Leisure Activity Vehicle. Автомобил за свободното време. 

През годините тези два модела претърпяха метаморфози, които биха изненадали и Овидий. Първото поколение беше честно – малко шумно, малко дървено, но вярно като старо куче. Първоначално вратите бяха само две, плюс задните. Но през 1999 г. се случи голямата промяна – появи се плъзгащата се странична врата. Това не беше просто инженерно решение, това беше жест към майката, която трябва да извади детето си на тесен паркинг. При моторите нямаше метафори. Имаше железни атмосферни дизели. Онзи 1.9-литров двигател, който работеше със звука на мелачка за кафе, но отказваше да умре. По-късно се появи се и 2.0 HDi – първият полъх на модерността, който ни научи, че работната кола може и да изпреварва. Имаше и някакви бензинови двигатели с работен обем от 1.1 и 1.6 литра, които бяха стари, но надеждни. Това поколение беше толкова успешно, че дори когато се появи наследникът му, то остана в производство под името Brlingo First, а в някои региони по света се предлага дори и днес (Доброто старо Berlingo продължава да живее в Южна Америка). Защото класиката, не се дава лесно на забравата.

Второто Berlingo, през 2008-а, вече започна да се облича по-елегантно. Появи се платформата на C4, возенето стана по-меко, а интериорът спря да прилича на вътрешността на хладилник „Мраз“. Колата порасна. Стана по-широка, по-дълга. Появи се версията L2 – за онези, на които обемът никога не им стига. Имаше и покрив Modutop с  онези остъклени панели и кутии за багаж над главите ви, които ви караха да се чувствате като в кабина на самолет, а не в товарно фургонче. Това беше опитът на французите да вкарат поезия в прагматиката. Тук започна и лекото разминаване в характерите. Докато Berlingo заложи на „Multispace“ – семейния уют, Peugeot ни предложи Parner Tepee. Името звучеше като покана за лагер край огъня, нали? Второто поколение ни даде и 1.6 HDi двигателя – технологично чудо, което обаче изискваше повече внимание. То вече не прощаваше мърлявата поддръжка. То изискваше отношение. Бяха направени опити и за пълна електрификация с Citroen Berlingo Electric и Peugeot Partner Electric, но тогава времената бяха други и тези модели претърпяха пълно разочарование.

Днес, в третото си превъплъщение Citroen Berlingo и Peugeot Partner / Rifter, вече са претъпкани с електроника. Те ви предупреждават за напускане на лентата, те виждат вместо вас, те дори се опитват да мислят вместо вас. Peugeot превърна своя модел в Rifter – едно претенциозно име, което сякаш иска да ни убеди, че всеки собственик е алпинист. А Citroen остана верен на името Berlingo, залагайки на комфорта, който е почти... подозрителен за този клас. И тук дойде голямата въпросителна. Електрификацията. Днес те ви предлагат e-Berlingo и e-Partner. Тишина. Липса на емисии. И една лека тъга по мириса на дизелово гориво, който десетилетия наред беше символ на прогреса в този сегмент. Какво остава накрая? Остава фактът, че тези два френски близнака успяха да направят нещо почти невъзможно – превърнаха полезното в престижно. Те изтриха границата между работника и туриста. Днес същата тази машина, със същите тези кости и мускули, излиза от заводите и като Opel Combo и Fiat Doblo.  Но това не е всичко. Историята отива още по-далеч на изток. Виждаме я и катоToyota ProAce City. Японците, които са известни със своята педантичност, решиха, че няма смисъл да откриват топлата вода, когато французите вече са я бутилирали.