През 60-те години на миналия век семейство Neue Klasse e предопределил имиджа на автомобилите BMW за десетилетия напред. Самата компания наскоро възроди това историческо име за обещаваща гама електрически автомобили, тъй като, нищо не крещи "бъдеще" като поредния електрически кросоувър с тегло над 2 тона. Но ентусиастите, или както ги наричаме, "нормалните хора", вече бързат да напомнят какво е истински Neue Klasse. И ето тук идва забавната част: Основният бизнес на калифорнийската компания Son of Cobra е производството на...сърфове. Да, правилно прочетохте. Сърфбордове. И тези момчета показват своята визия за класическо BMW. Нейният основател и собственик Пол Льофевр обаче явно обича оригиналния седан BMW 2002, и затова реши на необичайна диверсификация на бизнеса си. Все едно да си производител на чипс и изведнъж да решиш да правиш ядрени подводници.
Според съвременните канони на реставрацията, BMW 2002 от Son of Cobra има външни панели на каросерията от въглеродни влакна, тъй като всичко е по-добро с карбон - дори и нещо, което е било здраво и без него. Освен това, отправната точка за създаването им е взета от спортните модификации на седана с раздути арки на колелата. Вътре е монтирана предпазна рамка - за случай, че решиш да си караш сърф докато се движиш с 200 по магистралата. За целта все пак шасито на автомобила донор и спирачната система са подсилени. Палитрата от предложени цветове на каросерията е взета от фабричния каталог на BMW от онези години. Монтирани са композитни джанти с фрезована централна част, взети от каталога на BBS Motorsport.
При обновяването на интериора на реставрирания модел, създателите са се опитали да запазят автентичната естетика максимално. Таблото за управление обаче е изработено от въглеродни влакна и е покрито със специална текстурирана боя. Кой иска пластмаса, когато може да има карбон? Индикаторите са с нов дизайн. Таванът, подобно на покрива, е изработен от въглеродни влакна и няма тапицерия. Да, няма облицовка. Защото луксът е да виждаш структурата на колата, а не да се криеш зад някакъв плат. Панелите на вратите са леки, подът е покрит с вълнени килими - за да ти е меко, докато се тресеш от шума на двигателя. А седалките са с комбинирано покритие от винил и плат. Предлагат се разнообразни опции за персонализиране, включително различни цветове на облицовки, шевове и декоративни елементи. Защото, когато харчиш 200 хиляди долара, искаш да е ясно, че си ги похарчил за нещо уникално с много шевове.
Рестомодът Son of Cobra 2002 се предлага с два двигателя, от които да избирате. Първият е атмосферният 4-цилиндров - М10, който е бил инсталиран на оригиналните модели, но в състезателна спецификация и с увеличен работен обем от 2.0 на 2.3 литра. По подразбиране двигателят е оборудван с карбуратори Weber, за да се осигури максимално аналогово и нефилтрирано “взаимодействие с автомобила. Мощността е 160 к.с. Версията с впръскване на гориво на този двигател развива 180 к.с. За тези, на които това не е достатъчно (т.е. за всички, които не са монаси), се предлага 4-цилиндровият S14 от M3 E30. Той също има два варианта - с обем 2.3 или 2.5 литра. Мощността варира между 210 и 250 к.с. Като се има предвид скромното тегло на рестомода от едва 800 кг., е напълно възможно да ви катапултира до 100 км/ч. за под 5 секунди. Това е като да сложиш ракетен двигател на количка за голф!
Cobra заявява, че не очаква масово производство на своите рестомоди. Ето защо самата компания избира донори за изграждането на автомобили, а не работи с автомобили на клиенти. И най-доброто: пол Льофевр подбира сам клиентите отговорно, наричайки ги приятели на компанията. За да си купиш такава кола, трябва да си приятел със сърфист. Затова не е изненадващо, че очакваният обем на производство е един или в най-добрият случай - два рестомода годишно, като всеки ще струва поне 200 000 долара.
Няма коментари:
Публикуване на коментар