Класики: BMW M3 (E30)

 

През далечната 1985 година, от BMW решиха да направят нещо изключително. Те представиха първата по рода си серия M3. Официално тя се раждаше само за едно нещо - да бъде хомологационен модел за Германския шампионат за туристически автомобили, известен още като DTM, и бе базирана скромно на тогавашната серия E30. Само че светът се оказа пълен с безумци, които поискаха тази кола толкова силно, че от BMW трябваше да я произведат в далеч по-големи тиражи от първоначално планираните. Така през 1986 година чудовището влезе в серийно производство, благодарение на момчетата от подразделението BMW M GmbH. 

На пътя истинската конкуренция се свеждаше до две неща: Ford Sierra RS Cosworth и оня сърдит Mercedes 190 E 2.5-16, който започна с 185 коня, а по-късно стигна и до 235.  Под капака на това баварско творение се криеше двигател, обозначен като S14. Гениално творение с 4-цилиндъра и 4 клапана на цилиндър. Инженерите просто взели блока на обикновения двигател M10 и го комбинирали със скъсена цилиндрова глава от 6-цилиндровия шедьовър, който първоначално палеше гумите в легендарния supercar M1 (E26). Гений! Първоначално обемът от 2.3 литра вадеше между 195 и 220 конски сили. По-късно в рядката версия Sport Evolution обемът набъбна до 2.5 литра, а мощността скочи до 238 коня. Човекът зад това механично чудо беше състезателят Александър фон Фалкенхаузен. Между другото, 5-степенната скоростна кутия имаше състезателен характер, а на първата предавка се влизаше долу вляво, което означаваше, че втората и третата, както и четвъртата и петата бяха в една и съща равнина. Първоначално M3 се предлагаше само като купе, а през 1988 година дойде и версия с мек покрив за хората, които обичат вятър в косите и по-малко твърда каросерия.

Аеродинамиката тук беше всичко. Каросерията бе брутално раздута, за да побере по-широката следа, а C-колоната бе леко променена и сплескана, за да кара въздухът да минава по-главно. Задният прозорец бе наклонен под по-остър ъгъл, а капакът на багажника бе изработен от лека, подсилена с фибростъкло пластмаса и бе виснал с около 40 милиметра нагоре, за да създава притискане. Дори предното стъкло беше залепено, вместо да се крепи на гумени уплътнения като при обикновените тройки. Резултатът? Коефициент на съпротивление от едва 0.33, при 0.38 за стандартния модел. Резервоарът бе надут от 62 на 70 литра, което отне малко от багажника, а вътре вместо безполезния икономизомер стоеше единственото нещо, което има значение, когато натискате газта до дупка - термометър за маслото. 

Производството на купето приключи през есента на 1990 година, а кабриолетът изкара до средата на 1991-ва. Това беше епоха, в която автомобилите имаха душа, мирис на бензин и характер, който днешните електрически хладилници на колела могат само да сънуват. На някои пазари заради техния безумен данък лукс се продаваше специална версия 320is, известна като малкото M3. Двигателят бе скопен под 2.0 литра, но пак вадеше 192 конски сили при шеметните 6900 об/мин.