Класики: Brstol 412

 

Добре дошли в света на Bristol 412 – автомобил, който е толкова британски, че вероятно кърви чай с мляко и има леки затруднения с горната устна. Произвеждан от Bristol Cars между 1975 и 1986 г., този модел е доказателство за това какво се случва, когато шепа ексцентрични господа в една плевня във Филтън решат, че аеродинамиката е нещо, което се случва само на другите хора. Bristol 412 не е просто кола; това е дипломатически инцидент на колела. Каросерията е дело на Zagato – италианското студио, което обикновено рисува красиви неща. Тук обаче те са решили да използват само линеал и вероятно тежък махмурлук. Резултатът е кабриолет тип Тарга, който изглежда като уличница, която се опитва да влезе в елитен клуб, но е забравила да си свали жартиерите. В началото каросериите се правели в Италия и се пращали в Англия, за да бъдат монтирани върху шаси, което по същество било по-старо от самата кралица майка. Но тъй като в Бристъл винаги са вярвали, че „ново“ е мръсна дума, те просто продължавали да го усъвършенстват.

Под предния капак – който е с размерите на самолетна писта – Бристъл монтираха гигантски V8 двигатели от Chrysler. Първите серии имаха 6.6-литров звяр, който произвеждаше 264 к.с. и достатъчно въртящ момент, за да промени орбитата на Луната. По-късно решиха да бъдат „икономични“ и сложиха 5.9-литров мотор. „Икономичен“ в речника на Бристъл означава, че ще изхарчите малко по-малко от Брутния вътрешен продукт на малка африканска държава за бензин. Ако искахте да си купите Бристъл, не можехте просто да отидете в шоурум. Трябваше да отидете в техния единствен магазин в Кенсингтън, където един господин с туидово сако щеше да ви прецени дали изобщо заслужавате да притежавате такава кола и дали имате пари за бензин. Ако сте рок звезда или, не дай си Боже, инфлуенсър, вероятно щяха да ви изхвърлят през витрината.

В Бристъл имаха странен фетиш към пространството. Резервната гума на 412 не е в багажника, защото там трябва да има място за ловни принадлежности. Тя е скрита в предния калник, зад предното колело. Ако спукате гума, първо трябва да решите логически пъзел, за да я извадите. Интериорът на Bristol 412 пък е мястото, където британската ексцентричност и италианският стил са се сблъскали челно, но някак са успели да си стиснат ръцете и да споделят бутилка шери. Представете си, че сте влезли в частен джентълменски клуб в Мейфеър, който по някаква случайност е монтиран върху шаси на камион. Въпреки че отвън изглежда като жилищен блок, отвътре е изненадващо уютно (което е британският начин да кажеш „тясно“). Задните седалки са там предимно за декорация или за превоз на много малки кучета, тъй като мястото за краката е по-малко от това в бюджетна авиокомпания. Тук няма да намерите „еко“ материали или рециклирани пластмаси. Вътрешността е тапицирана с кожа от крави, които вероятно са имали по-добро родословие от повечето европейски монарси. Кожата покрива всичко – седалките, вратите и дори части от тавана. Арматурното табло е направено от истински орех, полиран до такава степен, че можете да го използвате като огледало, за да си оправите вратовръзката, докато летите с 200 км/ч към поредното ловно имение.  В Bristol 412 бутоните и превключвателите не са поставени там, където би било логично за нормален човек. Те са разпръснати по таблото според това къде е имало свободно място в момента на сглобяването. Ако искате да пуснете чистачките, може случайно да отворите капака за горивото или да катапултирате пътника до вас. Това не е дефект, а „характер“.

През 1980 година се появи Beaufighter – кръстен на тежкия изтребител от Втората световна война. Той имаше турбокомпресор Rotomaster, който му позволяваше да вдигне 241 км/ч. и да ускорява до 100 км/ч. за 6 секунди. Това е впечатляващо, защото аеродинамиката на тази кола е същата като на Бъкингамския дворец. После дойде Beaufort – чист кабриолет с електрически покрив, предназначен само за износ. Той имаше огромен 136-литров резервоар. Защо? Защото в Бристъл знаеха, че ако тръгнете през Европа, ще трябва да прекосите цели държави, без да намерите бензиностанция, която да поеме техния апетит. Според статистиката е произведен точно един такъв. Един! Това не е производство, това е хоби.

В крайна сметка, Bristol 412 е кола за хора, които смятат, че Rolls-Royce е твърде масов, а Ferrari – твърде крещящо. Това е автомобил за онези, които искат да се движат с 200 км/ч, седейки в кожена фотьойл, докато светът навън се чуди какво, по дяволите, е това нещо, което току-що ги е изпреварило.