Тест: Peugeot 308 (T9) 1.6 eHDI

 

 

Ето ни отново с едно Peugeot 308 T9 и дизелов двигател - 1.6 еHDI - от онези, които скоро ще бъдат забранени от Брюксел, защото са твърде ефективни. 58 000 км. на километража, когато го взехме, сега са172 000 км.  Осем години. Това е дълъг брак, нали? Време е да се върнем към реалността, без френски шампанско балони. Тази кола е видяла всичко. Не е била на Луната, но е била подложена на пълната гама от български и европейски пътни издевателства от градски трафик (което винаги е отегчително) до неравни селски пътища (което е просто разрушително) и високоскоростни аутобани. Летни жеги, зимни студове. Класически, методичен тест.

Вътре всичко е точно. Интериорът е... добре. Версията е Classic Edition Plus. Задоволително ниво на материалите, което, както обикновено, означава, че някои от детайлите са от твърда пластмаса. Нищо, което да те накара да ахнеш, но работи. Воланът. Ах, този малък волан. В началото изглежда абсурдно - като волан от картинг. Но след като свикнеш с неговия размер, предимствата започват да изпъкват: управлението е точно, достъпът до купето е улеснен. Това е френският начин да ти кажат: "Ти си глупак, но ние знаехме по-добре." Инфотейнмънт системата SMEG-3 работи гладко. Браво. Но! Тъчскрийн екранът събира прах отвътре. Това е типично за френската прецизност.  Климатикът работи, но на седмата година се е наложило допълване на фреон. Къде се е изпарил? Просто е. Някъде има малка френска дупчица. Шумът в купето при високи скорости от над 140 км/ч. е такъв, че оставате с впечатление, че някой прозорец не е затворен. Естествено. Когато караш френски автомобил бързо, винаги трябва да се чувстваш леко несигурен. 

Двигателят, както казахме е 1.6 литров, турбо дизел с мощност 115 к.с. Мощност, която е напълно достатъчна за всичко, което е необходимо. Средна скорост от 130 км/ч. е напълно постижима и то в рамките на над 500 км. пробег.  Но разходът. Средният разход варира между 5.7 и 8 л/100км. Това е далеч от заводските 3.6 - 5.4 литра. Ето я и голямата корпоративна лъжа. Разбира се, можете да постигнете 3.1 л/100км., но ако карате на първокласни пътища с не повече от 80 км/ч. Веднага щом оборотомерът надхвърли 2000 об/мин., двигателят става "жаден". Типично. Максималната скорост? 221 км/ч. при спускане. 198-201 км/ч. на равно и то, ако няма насрещен вятър. Прекрасно. Напълно ненужна скорост, която само потвърждава, че механиката може да се справи.

Автомобилът през тези 8 години и най-вероятно преди това е обслужван само във фирмен сервиз. Това е почти героично. Смяна на масло на в интервали между 10 и 12 000 км, а не на предписаните 20 000 км. Това е начинът, по който трябва да се прави. С напредване на пробега, неизбежното се случва. На 92 000 км. - четирите амортисьора. Не заради повреда, а заради "влошена работа и загуба на твърдост". Влошена работа. Това е учтивият начин да кажеш, че са меки. След още 60 000 км. дойде ред за ангренажен ремък, водна помпа, тампон на скоростната кутия и предни дискове. На 160 000 км. -  носачи, биалетки, маншони на рейката. Това са ремонти, които са неизбежни. Те не говорят за лоша кола, а за кола, която е карана 172 000 км. Механичните части се износват. Това е животът. Радостното и същевременно учудващо е, че не е имало непредвидени технически проблеми и посещения в сервиз. Това говори добре за надеждността на модела. Учудващо добре за френски автомобил.

Разбира се, има и "дразнещи неща": лошо качество на лаковото покритие, лоши уплътнения на вратите и любимото ни - лош дизайн на отводнителният отвор в двигателният отсек, който се запушва, ако не се почиства регулярно и води до наводнение в купето при проливен дъжд. Наводнение в купето! Това е просто чудесно! За щастие, без сериозни последствия, освен мокър мокет. А, да! И щракащите водачи на вратите.

В заключение, Peugeot 308 T9 е изключително надежден. Това е моделът, който доказва, че французите могат да се конкурират с немските аналози. Стига да не вали много силно.