Всичко започва през април 1983 г., когато ръководството в Toyota решава да стартира проекта под ръководството на главния инженер Микио Канеко. Целта беше проста и същевременно еретична: да се създаде кола за младите, която да избяга от консервативния масов био дизайн. Но истинската магия се ражда през януари 1985 г., когато проектът е преместен в централата в префектура Айчи. Там се появява дизайнерът Хироюки Яо. Водени от мотото „Live Performance“, инженерите искат стъкла до небето и усещане за пълна свобода. Сгъваемите покриви са отхвърлени от параноичните експерти по безопасност, но тогава бъдещият шеф на дизайнерския център Хидеичи Мисоно изважда картонен модел с диагонално отварящи се врати тип „пеперуда“. Всички в стаята онемяват от възхищение. Серийното начало е дадено на 9 февруари 1990 г. в завода на дъщерната компания Central Motor. Очакванията на скромните японски счетоводители били за скромните 1000 бройки на месец. Реалността? 3600 поръчки само през първите 2 седмици! Цената на базовата версия беше около 1 600 000 йени (днешни скромни 18 810 евро), към които можеше да добавите автоматична кутия за 75 000 йени или върховната аудиосистема за 206 000 йени. До декември 1995 г. от поточната линия слизат общо 15 941 автомобила, от които официално едва 89 намират път извън пределите на Япония.
Технически погледнато, под капака стои редовният 4-цилиндров двигател с работен обем 1.5 литра, изпомпващ приличните 110 к.с. Той задвижва предните колела през 5-степенна, ръчна кутия или, както избират 90% от клиентите, през 4-степенен автоматик. Окачването и спирачките са заимствани от скромните братовчеди Paseo и Starlet, което поне означава, че части се намират и днес.
Но истинското шоу е в дизайна. Каросерията е стоманена монококова черупка, но най-забележителното са вратите тип - пеперуда, чиито основни панти са закрепени гордо за А-колоните и се отварят нагоре, напомняйки на по-късни екзотики като McLaren F1. За да не ви падне вратата върху главата в студена зимна сутрин, инженерите са монтирали мощни газови амортисьорчета. Най-хубавото? Нужни са ви едва 43 сантиметра страничен просвет, за да се измъкнете от тясно паркомясто. Добавете към това огромната стъклена задна врата без метална рамка, и стъкла на вратите, които се вливат директно в покрива. Получавате истински стъклен купол. През лятото в този автомобил обаче става колкото в парник, затова японските инженери любезно са предвидили автоматичен климатик и два сменяеми панела на покрива.
Вътре в купето ви посреща изненадващо много място и разполага с 2+2 места и място за главите, въпреки че багажникът има странен, тесен отвор, но с падащите задни седалки товарното пространство се увеличава значително при нужда. А ако искате върховния лукс, избирате легендарната SLSS озвучителна система с 10 високоговорителя, включително субуфер в багажника и 3-посочен цифров звуков процесор с бутон "WARP", който изпраща звука навън през задния прозорец, за да се надувате на светофара. Имало е дори електронни филтри за въздух и системата "Air Fantasy", която е пръскала парфюм през вентилационните отвори.
Да напомним, че всичко това се развива в началото на деветдесетте, а цената е направо символична за тогавашните стандарти. Toyota Sera остава един от онези прекрасни, безумни проекти, които ни напомнят, че автомобилният свят някога е имал чувство за хумор и смелост да експериментира.




Няма коментари:
Публикуване на коментар